Честита втора дъщеричка! Да ви е здрава и да прави всички ви много щастливи! 

Aлбенка - да ти е жива и здрава рожбата - много да ви радва, да расте щастливо и обичано дете и много да те слушат с кака си Сианка На теб мила скорошно възстановяване и прибиране у дома.

Честита хубава Елена 

Да расте здрава и много усмихната

Честито ,Бени!Бъдете здрави и щастливи ти ,Елена ,Сиана и гордият /предполагам / татко 

Честита рожба!!!

Много щастие и любов помежду ви 

Павличка, много ти благодаря за новата ни темичка  
Инка, и на теб също, нищо, че са те изпреварили  

Мили момичета, развълнувахте ме много с всички тези пожелания за нас и нашето увеличено вече семейство  

Нека разкажа мъничко, въпреки че не знам доколко ще ми стигне времето. То всъщност за самото раждане разкзът ми няма да е много дълъг  
Последните дни преди раждането графикът ни си беше все същият - дълги разходки, тичане по паркове, поляни и детски центрове, пазаруване и тн и тн.... нищо по-различно от обикновено. Не съм усещала някакви признаци, че ще раждам, с изключение на това, че вече бебенцето си беше слязло ниско долу и походката ми беше нещо средно между патешка и пингвинска ...  , нищо, което си заслужава да се види  . На 13ти март беше много студено, но с една приятелка се бяхме разбрали да излезем и въпреки студа доста поседяхме в един парк, за да се изморят дребчовците. Вечерта се прибрахме вечеряхме и така... в 9 и нещо усетих някакви беееегли признаци, болка като при започване на месечния цикъл, нищо особено, но все пак нещо, първият сигнал   И много се зарадвах, защото хич не ми се искаше да преносвам.   Понеже имах за сравнение само първото си раждане, хич и не се притесних, реших, че ще лягам да спя и за да ми е по-спокойно изпих два працетамола, за да се отпусна, да не ме боли и да мога да поспя. Към 10 часа всички вече спяха.  /не се учудвайте, че толкова рано си лягаме, имаме си едно животинче, което обича да ни буди супер рано сутрин и затова и вечер не издържаме до късно/. Тоест спяха всички, освен мен, защото болките се усилиха и не че бяха нещо особено, но не ме свърташе в леглото. Бях решила да си опаковам багажа за болницата на сутринта, но така или иначе нямаше какво друго да правя и започнах да си приготвям  чантата. След един час реших да звънна до болницата, за да ги уведомя, поне да ме има регистрирана. Те започнаха да ми задават хиляди въпроси и като стигнахме до там, че бебенцето не съм го усещала да рита много през деня, те ме накараха да отида да ме сложат на монитора, просто да се уверим, че всичко е наред. Събудих Данчо и майка ми, за да легне при Сиана и се отправихме към болницата. Пътуването в колата хич не беше приятно, защото трябваше да съм седнала, а установих, че така ме боли  дооооста повече и просто броях минутите, докато стигнем и проклинах всеки светофар.

В 12 и 10 бяхме в болницата, в 12 и 20 ме сложиха на мониторите за половин час. Бебка ритна около 3 пъти за това време /те дават в ръката един брояч да натискам, когато тя ритка/. След това ми направиха първия преглед за разкритие, който показа 2 см и акушерката ми предложи да се прибера вкъщи. Аз не бях особено щастлива от тази опция и питах дали не може там да чакам, тя звънна в съседното отделение и запази една стаичка /нещо като предродилни зали, всяка със самостоятелно легло/. Явно вечерта не им беше много натоварена, защото иначе със сигурност щяха да ме изпратят вкъщи. През това време обаче главната акушерка реши, че иска да ме сложат за още десет минути на  монитора и да пия студена вода, за да предизвикат повече ритничета. Така за втори път ме вързаха за коланите, добре, че са по-дълги и можех да правя по няколко крачки напред назад, защото изведнъж болките се увеличиха страааашно много. Кръста ме болеше страшно много, чак ми се зави свят по едно време и седнах на един стол, но с облегалката пред мен, да мога да се подпра. И така.... като ми махнаха коланите вече не можех да си намеря място и не знаех как ще стигна до другото отделение, та затова казах на акушерката, че искам пак да ме прегледа, защото усещам, че болките ми са много силни и може вече да съм стигнала 4 см. и да отивам направо в родилната стая, а не в предродилната. Тя само ме погледна едно насмешливо и ми вика, че следващия преглед ще ми го направи чак след 4 часа  . През това време /нищо че буквално само някакви минутки минаваха/ аз просто вече усещах как бебка си слиза надолу, дори усещах първите напъни .... Не че имаше много време да мисля, просто се развиках, че бебето ще се роди и да ме прегледа колкото се може по-бързо.... Ама наистина се развиках, защото точно след една секунда още 3 акушерки дойдоха, а тази първата /нямам думи за нея/ ме прегледа за разкритие направо на място и им вика на другите " нищо не усещам, не напипвам главичката, само преувеличава". Аз вече не си стоях на краката и само ме завлякоха в една съседна стая, като постоянно ми повтаряха да не напъвам, а пък те напъните просто сами си идваха, нали бях права, тя гравитацията си вършеше работата. И така момичета - едва успях да си събуя обувките и да ми свалят анцунга /добре че не отидох с дънки с копчета  / иии в 1:41 бебка се роди  Ее, подишах малко газ естествено, тази екстра не бих я пропуснала за нищо на света  .

Таа, това е накратко - в картона ми за раждането пише, че е протекло за 23 минути 

Гадната част дойде после, защото супер трудно ми излезе плацентата и като прибавим като допълнителна екстра този път и шевовете та картинката се затваря, но.... добре че някой умен човек е измислил газ за дишане, на мен в онзи миг ми беше като откритието на века 

Ето ни и нас с бебка в родилната стая /около час и нещо след като се беше родила/

Кърмим се успешно вече 5 ден, което е резултат от две ужасно болящи зърна, почти нетърпимо и постоянно висене на гърдата. /добре че майка ми е при нас и се грижи за Сиана, защото иначе кърменето би било невъзможно/. Сиана само чака да сложа малката на гърда и идва да я гали по главичката и да я целува. Ако малката се дръпне от гърдата, тя  веднага и я хваща и я натиска обратно към мен  Няма такова усещане, не мога да го опиша с никакви думи.....

Бебка не спира да се усмихва, много често го прави и с отворени очички и въпреки че знам, че е несъзнателно, това просто ми разтапя сърцето....

Елена /Лени на галено сме си избрали/ на цеееели 5 дни, малка прелест 

Бени малката е истинска прелест. Красавица и с толкова чисто личице веднага след раждането.
Съчувствам ти за шевовете и аз имах много шиха ме повече от 40 минути. Но всичко се забравя  .
Браво за кърменето, щом си хапва детенце по-хубаво няма. А каката се държи много отговорно, направо да не повярваш.
Целувки на 3-те дамии 

И мен близките ме наричат "Лени" 

Бени малката сестричка много птилича на голямата  И двете са като куклички (ама не е като да няма от къде да го наследят ) Разкажи като имаш малко време как се чустваш ти, не физически, защото си спомням едни твои притеснения, а пък ме е страх да ти се обаждам, да не събудя някого 

Прекрасни сте и трите 

Прелестни сте!Явно има нещо вярно, че второто раждане е по бързо от първото ..особено при теб .Малката Лени е наистина невероятно красива..има такова едно изписано личице, рядко срещано за новородени.А каката сякаш пораства с часове .Скоро ще свикнат зърната и няма да е така, иначе аз се мажех постоянно, но незнам дали от това или просто се регулираха нещата с времето.Извинявам се, че пиша малко разпиляно, но малката е кисела и се опитва да ме ангажира постоянно .Много ми е любопитно да ни разкажеш сега когато Лени се роди как се чувстваш.Помниш ли, че беше писала , че не знаеш как ще можеш да обичаш някого колкото Сиана .Пожелавам Лени да е много спокойна, за да можеш да си почиваш и да обръщаш внимание и на Сиси.
P.S.Изглеждаш невероятно което за теб си е нещо обичайно 

Бени,

много сте сладки трите гушнати  На послената снимка Лени страшно ми прилича на Сиси като бебе, но това разбира се не е изненада

Тези акушерки незнаеха ли, че ти е второ раждане и то съвсем скорошно и е нормално бързо да излезне бебето? Хубаво сте ги изненадали
За гърдите и аз помня, че минах през същото, мазах с разни кремчета и за няколко седмици се кротнаха нещата, но с това денонощно изцеждане (имах прекалено много кърма) направо бях откачила. Ти стискай зъби, скоро ще се регулират нещата и ще стане по-лесно и безболезнено.
И аз чакам да разкажеш за Сиси, освен че твърдо е решила да помага