Нинче аз на щастието процент не мога да му дам.Имам почти всичко което искам и което не се копува с пари.Има неща които като ги купя и ме правят щастлива, но това е временно и тях не ги броя.Ядосвам се с хиляди глупости като всеки един от вас, но вечер като легна съм щастлива, защото човека който обичам лежи до мен, а родителите ми и близките ми са живи и здрави.
Какво означава щастие и кой как го определя това е въпроса според мен.

Хей, Маги

Цитат на: магито в 16.11.2010 11:11

Чери, аз не питах изказах мнение...

А аз имах предвид питанките, не твоето мнение 
Черешката дреме тук и сега се чудя как да я разбудя, за да отидем да й вземем храната от кухнята... За това и съм активна по това време тук.

Нинка, това за щастието е голяма тема. Ще ми е интересно да прочета процентите. Стува ми се, че не може да се каже обобщено и по принцип.

Дени, мисля си, че не може да се пропука вашата зона. Тя е бетонирана  така да се каже с един доста солиден аргумент. 

Нинче, права си за това, че всеки си има приоритети. До известна степен и аз съм наблюдавала тоя "висок" стандарт у хората под наем, но за мен той е временен. Тоест, стандартът е за теб, лично, и то до време. При едно дете, всичко ще се обърне наопаки, стига да се появи де. Мога и още много да кажа и примери да давам, но май е време да съм по-деликатна. Ако продължи разговора, ще се включа. 

Иначе мога да кажа, че въпреки всички хубави неща, които съм имала преди, истинско щастие без колебание в признаването, открих едва след като се събрахме с Явор. Преди това ме крепеше това да са добре близките ми и да правя що годе някакви интересни неща. Сега ми липсва само малко повече служебна реализация, но щастието го има. Магито най-добре го е казала - да се събудиш до любимия и да заспиваш с него е по-щастливо от толкова много неща.

Мисля си, че в България е безсмислено да се прави допитване за удовлетвореност сред хората, защото смятам за наша национална черта мрънкането и негативизма. Може да сме свестни хора, добри, състрадателни понякога, но обичаме да мрънкаме и да подценяваме. Имаме триста поговорки за това как не трябва да си признаваме, когато сме щастливи, защото дърпаме дявола за опашката, така че някак си дори да сме добре, сме прекалено суеверни, за да го признаем. Всяко правило си има изключения, разбира се, но правилото, което аз наблюдавам, е горното. Все пак, ние сме страната с отговор "Горе-долу" за всеки въпрос. Не съм чувала подобна фраза в други езици.

Деничка:

... А може би трябва да поработим върху деликатността си. Аз де, то за другите не мога да отговарям. 

Аз мисля, любима, че от деликатност си патиш по принцип, но това е друга тема.

Черешов чай, когато някой започне без да иска да осмива или омаловажава твое аргументирано решение, тогава с огромно удоволствие му показваш, че по-скоро в неговия случай гроздето е кисело, а не че ти толкова си се прецакал. И така...

В крайна сметка, твърде много дипломация и деликатност водят често до размиване на това, което човекът наистина е решил да каже. Аз не съм деликатен като човек и тепърва няма да се променям. Зоната на комфорт за някого е негова зона. Нина я познавам лично, симпатяга е, но когато имаме нещо да си казваме, хубаво е да си го кажем така, че да се разберем един друг и това е най-важно за мен.

Не знаехме, че си от Русе, иначе с удоволствие щяхме да се запознаем с теб наживо.

А, бе, аз продължавам да пиша, а гледам, че никой бръмчащ ник още не ми е направил забележка. 

Цитат на: SamVimes в 16.11.2010 11:47

А, бе, аз продължавам да пиша, а гледам, че никой бръмчащ ник още не ми е направил забележка. 

Що искаш ли?Аз даже и да те резна мога  макар че не бръмча

Чери за бонбона и теб

Дени, и аз преди години хванах маршрутка уж за Люлин и докато се усетя ме заби в Овча Купел в онази нецивилизованата част с многото къщи и без пътища. Ми видях, че са изредени цифри, които другите квартали нямат и се качих. Пък то се оказа, че сменили номера и закрили само "Люлин" без останлия надпис. На шофьорът толкова съвестно му стана, че ме вози до цивилизована част и ме остави на спирка да си хвана автобус за Люлин. Дори ми върна левчето, че да си купя билет.  

Абе то идеята не беше някой да се обижда, че не може да пести или че няма жилище, а да се види философията на хората, защото все повече определено се хвърлят с главата напред без особено ясна мисъл в главата си. По-интересно е кой  как си прави сметката, за да има своя си "зона на комфорт" и малко това се препокрива с темата за щастието и приоритетите. Защото познавам неимоверно щастливи хора, които живеят в ужасни по мое виждане условия, но за тях онзи апартамент е място за преспиване само, а тяхната "зона на комфорт" е на много по-различно място.

магито, май така е по-правилно да се форумилара въпроса, но в анкетата това питаха хората и аз така вас. Последните няколко месеца може би щях да отговаря от 0 до 10%, към настоящият момент, в които обстановката реално е много по-трагична, по скоро бих казала 80%. Замислих се, че можем лесно да изброим какво ни прави щастливи - любов, здраве, кола, ексурзия. Но колко пъти имаме тези неща и сме ужасно нещастни?! Ето това е интересното. Май щастието се определя по-скоро от това, което нямаме, а не това което имаме.   И още по-интересно е колко често определението за него се променя.
Преди години пожелах на една приятела да бъде щастлива. И тя ме попита: "Само това ли?". Много се очудих, защото ако човек е щастлив, то той има всичко, което му е необходимо, а с никое друго пожеление не бих могла да уцеля желанията му.
Дени, много си права за песимизмът на българина. И всичко да има пак няма да е щастлив, защото котката на Вуте има бълхи, пък неговата няма  

Хах, Явор чака друг да бръмчи, а то магито веднага се отзова.

Нинче, все късметлии сме значи с теб по тия маршрутки. Аз вчера яко страх брах. Викам си, ще вземе тоя да се окаже, че е последна кола за деня и да си замръкна нейде в Шопско. Ужас.

Това с бълхите ме съсипа. Абсолютно вярно. Ще си го копирам дори, където трябва. А приятелката със "Само това ли?" е амбициозна женичка явно. Аз пожелавам винаги само три работи, ама поне ги мисля истински и ги пожелавам с цяло сърце. На който не му стига, значи нищо не му трябва.

Чета за задръстванията в центъра заради мощите на Йоан Предтеча и се ядосвам. Не съм баш атеист, ама да си скъсаш петите от тичане, за да не пропуснеш 1214934-тия зъб, който претендира за свещенност, при това да го използват за руска туристическа атракция и за лек от хиляда гряха, ми идва в повече.

И на мен ми направи впечатление тази анкета с процентите. Но забелязах и нещо специфично в нея. Почти всички млади хора казаха, че са щастливи може би над 70%. Недоволните и отговорите "Че то в България как да си щастлив" и тем подобни бяха от по-възрастните предимно, може би над 50 години.
С такова впечатление останах аз поне. Това за мен може да означава 2 неща - или младите още не са толкова "изстрадали" като своите родители, та да плюят наляво и надясно държавата, дето им е виновна, че са нещастни, пък те толкова много са й дали. Или хубавото обяснение, което силно се надявам да е вярното - просто младите хора гледат по-оптимистично на нещата, разчитат на себе си за да бъдат щастливи и работят над това, вместо да се оплакват.

Дени, аз си мислех, че съм имала кофти нощ снощи, ама ти ми скри шапката. УжасТ направо, било си е доста кофти приключение  
Ехее, 3 отговора, пък аз съм написала 2 реда 

Цитат на: магито в 16.11.2010 11:52

Що искаш ли?Аз даже и да те резна мога  макар че не бръмча

Чери за бонбона и теб

Уууууупс! Спирам да се заяждам. 

% Щастие няма за мен. Или си щастлив, или не си. Три са степените за мен при човека: нещастен, нещастлив и щастлив. Най-страшна е средната, защото при нея просто бръмчиш на едно място, губиш време и нищо не постигаш. Но когато си нещастлив, ти не си щастлив, така че процент от щастието не мога да измеря.

Това го пише един щастлив човек.

Ти пък ми се и хвана 

Аз пък от известно време си мисля по едни други въпроси и искам да видя вие какво мислите.Мисля си аз за журналистите в нашата страна.Има ли такова животно разследваща журналистика?Има ли добри журналисти?Правило ли ви е впечатление нарочно наслагване на определено мнение от журналиста към аудиторията с цел внушение и т.н.
Както знаем телевизията и интернет са доста силни, но вярват ли хората на всяка новина, цъкат ли с език и широко отворени очи при поредния скандал?

bubka, и аз се надявам да е второто, колкото и прецакано поколение да сме откъдето и да го погледнеш. Иначе младите хора разчитат на себе си. Малцина са тези, които имат гръб в днешно време. И защо бяха щастливи? Заради любовта и заради приятелите си, което много ми допадна.

Деничка, и аз не ги разбирам тези. И как изведнъж всички станаха набожни?! А най-много ми хареса интервю, при което жената си каза, че е дошла заради молебена, а не заради мощите  
Аз на молебен ходих само веднъж. Искаха по не знам колко стотинки на име, само за до го прчете попа по време на молитвата за здраве. Много се ядосах. Ядосаха ме и разните фанатици, които те бутат зверски в ребрата, за да може само те да се докоснат до дрехите на попа. Ми то човека бавно мина да поръси всички и всеки можеше да го докосне, ако не бяха тези откчалки, които за мен са ужасно алчни да не допуснат останалите. И съм сигурна, че това изобщо не им е оправило проблемите, за които са се молили.

SamVimes, не се закачай, че 3-ма модератори са от един град. Да не ти спретнат местна конспирация.

магито, и на мен ми прави силно впечатление това, за което пишеш.  И няколко пъти съм била свидетел на нещо, а като прочета статия за него и съм  , защото много се разминава с действителността. Има и малцина добри журналисти, чиито имена не мога да цитирам (просто не помня имена), но те много хубаво отразяват ситуацията и те остават замислен след това и със собствените си изводи. Повечето са ТВ, може би защото преса рядко чета. Ако прочета нещо в нета, то винаги чета още няколко статии за потвърждение, защото трудно се намира истината. Реално в живота сме същите. Не лъжем, а само казваме част от истината както ни изнася. А и всеки слуша/чете с неговите очи. Само за концерта на Слави имаше 4-5 различни виждания в темата по-рано.

Сутринта ви писах за един филм. Не е кой знае какво като цяло, но всичко което коментираме днес ме препераща към цитати от филма. Много точни при това. Хубаво е да го гледате.

Здравейте дами и Явор Пак сложни теми бистрите тук А на мен днес ми е лежерно и не ми се мисли, ама хич  За това ще пропусна сложните работи и ще се похваля, че започнах с пазаруването на коледните подаръци Вярно е че е малко рано, но на мен вече ми е коледно  Освен това си организирам коледни партита в големи количества, което съвсем допринася за коледното ми настроение. Оставям ви да разсъждавате по сложните въпроси и си се пренасям в моя коледен свят!

Капризче, подаръците за Коледа са много тежка тема. Така, че сподели какво си накупила като идейки за останалите, които още не чудят.

Нинче, четох ти всички мнения от сутринта, за кой филм става въпрос?

Маги, за журналистиката... болна тема ми е, по една или друга причина.
Обичам добрите журналистически материали, тези, които се основават на факти и на умно мислене. В които има смислено послание и практически извод или варианти за решаване. Те ме вдъхновяват и провокират да мисля.
Много се дразня, когато чета неграмотни статии, заядливи статии, подвеждащи статии, преднамерени статии, както и статии на любители с претенции. Считам, че за да си добър журналист, освен усет, трябва да имаш и богато виждане, мироглед, познания, култура и стил на изразяване. У нас масово това липсва. Не само на журналистите, а на хората като цяло. И понеже сме все бедни и все не ни стигат пари, всичко е гонене на златната река и съответно е опит да се направят удари. В световен мащаб журналистиката губи все повече човешкото си лице и се превръща в средство за забогатяване, а това лишава всички ни от будни мнения на запознати хора и хора, които да ни провокират да не оставаме апатични.

В общество, в което няма ценности, а е останал само цинизмът, е трудно да намериш хора, които да са журналисти, заради това, че просто не могат да живеят без тая професия. Все още най-силно ме вълнува писаното слово и считам, че премислените и написани статии, са най-въздействащи, защото разчитат само на думата и идеята. Рядко обаче попадам на такива, нищо, че на ден чета поне по 50 статии от медии. Имам приятелка, журналист в известен ежедневник - много умна и в същото време цинична. Неслучайно.

А за това дали хората цъкат учудено на скандали... то именно заради такива все скандално търсени новини и журналистически провокации сме стигнали до там почти нищо да не успява да ни развълнува. То с всичко е така - колкото по-високо се вдига границата на понасяне, толкова по-малко неща успяват да я достигнат. Аз съм против негативните новини. И против политически и криминални информации като преобладаващи в медиите. Против голи момичета и клюкарски новини. Против това да се става журналист само по преценка на това дали си опериран от срам или от мозък, за да си лесен за употреба. Иска ми се медиите да са коректив, а не власт или подчинени. Не зная дали е възможно. Но ако някога се получи, със сигурност ще коментираме една статия с часове, а няма да бързаме да прехвърлим канала или да изхвърлим вестника. Ааа, мен много ме ядосва и това, че всички новини са copy-paste-нати от едно-две издания. Гладна съм да чета умни анализи и въодушевяващи статии, но рядко ги намирам. Вие?

Капризче, здрасти! И аз се усещам, че имам залитания в тая посока, ама уж се държа засега. Дотук съм намислила горе-долу украса вкъщи и някакви дребни подаръци. Ти?

Нинка първо да кажа че с въпроса си не съм искала ни най малко да те засегна или да си наложа мнението, просто ми беше интересно дали това попринцип е твоето виждане за нещата или така мислиш сега когато нямаш дечица    Разбирам и уважам чуждото мнение 

За журналистите тъкмо мислех напоследък, по повод една статия дето прочетох в един от водещите новинарски вестници, ами така бяха изкривили нещата и така бяха наблегнали на тяхната гледна точка, че за мен като читател, които знае точно за какво става дума бе доста дразнещо и неприятно. И тъй като обичам да давам конкретен приемер ще кажа че ставаше дума за Дома за сираци във Враца, твърдеше се колко лоши за възпитателите и как бият, наказват и тормозят децата. Майка ми работи в този дом не като възпитател и знам за не един и два случая в които възпитателите търпят такова отношение от децата че не знам как издържат там - говоря както за словесни нападки, псувни, заплахи, така и за физическа саморазправа, удрят възпитателите, тормозят ги ...  Обаче в статията ясно беше наблегнато как горките деца видиш ли били наказвани да измият коридора, когато направят някоя беля. След това пишеше как излязла някоя възпитателка по време на интервюто и гневно подвикнала на децата да си влизат    Та тоя случай ми е така съвсем пресен  За разследващите журналисти като че ли ПроБг сега имат добри попадения в "Код криминално" 

Цитат на: lionelsa в 16.11.2010 12:47

Капризче, подаръците за Коледа са много тежка тема. Така, че сподели какво си накупила като идейки за останалите, които още не чудят.

Да, съгласна съм, дай някоя идея 

Дени пък на теб не искам да си представям какво ти било снощи