Аз да се изкажа компетентно по темата за жилищата Като потомка на отявлен строително-инженерен род имотите са ми слабост. За мен имотите са чудесна инвестиция, а сметката на Нинка не излиза за кредита не само поради причините, които Явор е споменал, но и поради причинината, че стоиността на имотите се променя постоянно и жилището, което сега можеш да си купиш за 140 000 след 30 години е много вероятно да струва поне 300 000, поради инфлация, пазарна икономика и ред други причини. 

Здравейтеее  в нашата квартира всички вече спят, аз се ровя в стари теми и видях, че тук е било интересно 
Изчетох всичко, от край до край  -много мога да пиша и за кредити и за квартири и всички тем подобни теми както и за живота в чужбина ... ама айде ще ви спестя 2-3 дъъълги, скучни поста 
Подкрепям Деничка, Явор и госпожица по темите.
Само ако можехме да знаем къде ще поживеем за дълго и по възможност завинаги, веднагически се обуваме до ушиуте в кредити - хахахахаха и си купуваме наше си жилище. Точно сега когато сме вече с две деца напред и планираме още, ми трябва мое жилище, в което да съм независима и да отгледам тези деца. Иначе кво - 18 години стискане, младоста ми да мине в тъпи лишения и на дърти години да се завра в един бетон и да се гордея от това ли  -аааааа не  това не е за мен.
Нинка дали ако имахте едно дете сега щеше да мислиш така???

Всяко месетене ни струва майка си и баща си, и не , не говоря за превоз на багаж, ми се почва, тук няма сушилник за дрехи или чинии, ама да ама и пердета разни и стелажи и всякви там неща и просто не ги смятам за да не се ядосвам излишно.
Ако бях сама  -ДА, но за семейство си е доста кофти, особено когато има деца.
Та отплеснах се де - мисълта ми е, е че ако трябва да рискувам с кредит или със събиране на пари (защото това си е огормен риск също с неясен резултат) определено избирам кредита 
Вече друг е въпроса, че в България лихви и пр. не са като хората ( девер ми си купи жилище в Испания и няма нищо общо с тукашните условия и на банките и на имотите)
Ще ме извините ама май нищо като хората не написах  -разводни ми се мисълтта  -пфууу а докато четях такива размисли имах 

здравейте, аз пак да се изкажа по темите, подхванати в седмичната
Преди няколко години идеята да имам няколко заема ме ужасяваше. В последствие стабилните доходи, спестени пари, няколко инцидента с квартири ми промениха мнението.

Цитат на: bubka в 15.11.2010 16:19

Относно кредитите - по-скоро съм за, естествено говорим за обмислените такива, не да си купуваш всяко нещо на кредит с ясното съзнание, че не ти е по джоба.

Определено сьм сьгласна с мнението на бубка. Аз съм от по-предпазливите и мисля, че кредит за жилище се взима, когато имаш достатьчно пари за пьрвоначална вноска + сумата на месец е разумна спрямо доходите на семейството, а не да се живее, само за да се плаща апартамента. Това условие е "променлива" при всяко семейство. Сьщо така спестяванията за цял живот в моменти на инфлация могат да се стопят/изчезнат за часове.
Ние сега сме с три кредита - за апартамента, за пода + кухнята. Заемьт за апартамента е за 30 години на 4.5% лихва, другите 2 са едногодишни безлихвени. Взимането на краткосрочни заеми според мен е "непипане" на спестени пари.
За концерта на Слави - аз намерих само вьв VBOX траилера за филма, но искам да Ви разкажа с няколко думи за емоциите, през тези 2.5 часа с няколко думи + снимки от втория концерт в Чикаго.
Бих искала да пожелая на всеки артист да има подобна  публика. Сьщо така бих искала да пожелая на всеки човек да успее да усети тази положителна енергия, която струеше от публиката.
Ще си позволя да сравня реакцията на публиката на цонцерт на У2 и на Слави при излизането на сцената на артистите. Залата на концерта на Слави трепереше (физически - залата беше невероятно стара и мизерна + трепереше в пренос смисьл от ескалиращата публика). Почти нямаше хора, които да седят през целия концерт. А публиката беше шарена -  от деца до вьзрастни, от костюмари до лежерно облечени.
Концертьт за мен премина за минути. Емоциите от песните припомниха много мили спомени от БГ.
Ето малко снимки:









публиката:

Добро утро момичета... Кафенце?

Спорен ден на всички 

Аничка, невероятни снимки!  Страхотни!

Виж, как дори не ни хрумна вчера, че може да се включи и някой, който е бил на самите концерти в САЩ. Много интересно. 

Добро утро, момичета!

добро утро
гледам и тази седмица сте подхванали интересни теми, в които може да се пише ,а  не само да си слагаме картинки.
по темата за Слави, нищо немога да кажа, защото не съм го гледала.
по темата за жилищата и кредитите във всяко едно мнение има своята гледна точка и за себе си то е вярната. имам собствено жилище на идеално място, в което не живея, защото не е в София, а там няма работа. реших че няма да пътувам по 2-3 часа на ден в задръстване,за да се прибера вкъщи и парите за гориво ги давах за наем. но бях сама, не ми пукаше, товаех си колата и за 2 часа се изнасях от квартирите и винаги имаше къде да отида. но сега немога да си представя толкова лесно преместване, защото с годините нещата се трупат. но все още живея под наем и даже в момента тъсим да сменим малката кутийка с по-голяма защото с увеличаване на семейството ни тази ни се струва тясна. късно се усетих аз за кредитите. 900 лв вноска за 30 години ми се видяха непосилни, и се отказах. а имам познати които плащат вноска малко по-голяма от моя наем и живеят в тяхно си жилище. така че според мен всеки сам преценява за себе си.


хубав слънчев ден на всички !

Добро утро 
Ани, страхотни снимки )
Слави не го гледам от години поради ред неща, които не харесвам. Човека направо си драпа за внимание и прекалява  много.
Дени аз чаках, чаках снимки да качиш .......... 
Ечи здравеееееееееей, кааак си???

Дами, аз минавам да ви кажа "Добро утро"!

Дени, снощи и аз така направих като видях снимките на Аничка - чудесни са, наистина 
Аз бачках до 1-1:30 и сега едва гледам, затова ги видях първа 
Мислех съзнателно да се успя за работа днес, ама мъжо е на някакво обучение и не искаше да закъснява, та даже дойдох първа 

Вярка, Ечи, радвам се да ви видя тук, не че аз съм най-редовната де 
Как я карате? Не казвате нищо за вас 

Бадемче, отивам аз за реално кафе, че това вкъщи и полу-сутдения душ не ме събудиха особено. Как съм карала до тук и аз незнам 

Добро утро дами 






За жилищата съм абсолютно на мнението на Явор, Деничка и другите който са "за" кредитите. Нинка когато се появиш и аз искам да те попитам ако успееш да си представиш че сега имаш бебе, дали пак бИ предпочела да плащаш за нещо което не е твое, вместо да си даваш парите за нещо което си е твое 


Аз нали ви казвах че съм нещо болничка, та и Диди я хвана, вчера случайно сложих термометър и измерих 38,8, направо се шашнах  Та сега нямам много време за вас, че ми е сърдито момичето 

Добрютро  аз нали рядко пиша тук ама днес имам време и ми е лигаво 

Та за кредитите и аз съм ЗА, макар че съм страшен заек, много разглеждам и смятам и т.н., но ето кола без кредит надали щяхме да си купим макар, че е пълна трошка, тогава пари нямахме  Същотот е и за жилищата.Ако не се бяхме върнали в Плевен, където ще ремонтираме жилище, за което пак ще вземем заем, защото е основен ремонт с много къртене и т.н. и всичкото смятане показва заем, пак щяхме да теглим такъв за жилище в София.Просто нямаш избор.Аз съм живяла на квартира с доста разбран хазяин, но нищо не можехме да направим там нищо.Искам си мое, което да го префасонирам по мой си вкус и да ми е супер уютно и готино в него.

Колкото до Слави аз шоуто не гледам, но харесвам песните им и съм ходила на един концерт беше готино.

Дени снимки нещо?

Гери да оздравявате бързо с бонбонката.

Весел ден на всичките тук аз ще се правя на работна

Ех, Вероника, как ми липсваше твоето присъствие из форума.  

Гледайки малко от концерта на Слави и аз гледах публиката и се радвах на реакцията им. Няма нищо по хубаво от това хората да те обичат и така топло да те посрещат. Малко хората могат да го направят. И каквото и да се говори за Слави, колкото и кусури да има, колкото и да се е поизчерпал през годините, той е от малцината, които пробуждат гражданската съвест на българина и не се страхува да назове нещата с истинските им имена.

Ех, ама и вие как се захванахте за определени думи от поста ми, подминавайки смисъла на нещата. Пиша последно и спирам по темата: Идеята ми е, че повечето кредити са непосилни за семейството. Остане ли единят без работа и това обрича семейството на глад и да останат на улицата.  В случая не говорим за малките разумни кредити за печка, кола, ремонт и т.н.  И щом човек преценява, че може да отделя всеки месец по няколко стотин лева, защо тогава не ги заделя наистина в страни, вместо да тегли заеми, заради които няма да спи и да плати тройно апартамента? Просто масово хората не си правят сметката. Аз, честно казано, предпочитам да живея под наем и да разполагам с повече пари за семейството си, отколкото да вкарвам огромни вноски в банката и да живея с мизерния остатък.  С което отогварям на въпроса на Вероника и Герганчето - ако за триста лева месечно мога да имам собствено голямо жилище, бих изтеглила кредит. Но предвид ситуацията в настоящия момен, предпочитам да давам 300 лв наем, да бъда мобилна и останалите 600 да отиват по детето ми, отколкото да имам 900 лв кредит/месечно и да обричам детето си на мизеря. Ако имам възможност да пестя, ще го правя и след време разумно ще инвестирам в жилище и дори ще тегля кредит, но с много ниска месечна вноска. Собственото жилище на кредит не прави стандарта ти на живот по-висок. Подобно на echy_ имам много приятели с високи заплати, които живеят под наем. Квартирите им са много по-добре устроени от собствените им жилища, не пътуват до работа, защото живеят с-у офиса и им остават много пари за по-висок стандарт. Всичко е въпрос на мислене и на приоритети. Имам и колега, който собственото жилище в краен квартал е дал под наем. Самият той живее в луксозно жилище под наем като доплаща 150 лв. Първоначално и аз се очудих, но за да ремонтира собственото жилище, да пътува всеки ден и т.н. е непосилен разход за него и той предпочита да дава 150 за чуждо, но детето му да расте в среда с всички екстри.

Вчера гледах "Уолстрийт: Парите никога не спят". Филмът е точно по темата с кредитите и как те ни доведоха до световната криза. Мислим, че сме зле в България, но гледайки новините се оказва, че след Гърция Ирландия е на път да се срине. Държавния резерв ще им стигне в най-добрия случай до септември и ако не се влеят искуствено няколко милярда евро, то ще стане страшно. Чудно ми е коя ще е следващата държава


Герчо, пожелавам ви скоро да оздравявате с мъника!

Добро утро и аз съм тук днес.

Вчера доста четох и мислих за кредити, жилища, квартири и все тази насока. Чисто икономически и рационално Аничка го казва най-точно и според моите разбирания.

Цитат на: Anichka в 16.11.2010 00:39

...мисля, че кредит за жилище се взима, когато имаш достатьчно пари за пьрвоначална вноска + сумата на месец е разумна спрямо доходите на семейството, а не да се живее, само за да се плаща апартамента. Това условие е "променлива" при всяко семейство...

Също така има истина в постовете на всички до тук – и на единия полюс и на другия.
Ето, че и Нина го казва.

Цитат на: lionelsa в 16.11.2010 10:35

...ако за триста лева месечно мога да имам собствено голямо жилище, бих изтеглила кредит... 

Ясно е, че никой няма доброволно да се откаже от възможността да има собствено жилище. Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че точно това е типичен чист български манталитет от едно време още – българинът иска да ИМА собствено жилище и това е една от основните важни точки в листа с приоритети. И не е спокоен, ако няма недвижима собственост. Поне така са повечето хора и предполагам няма нищо лошо в това.

На други места – дори и в САЩ, дори и в Германия и сигурно и другаде хората живеят под наем. Има си хора наемодатели, рентиери, които с това се издържат. Понякога дори са ти необходими препоръки, за да наемеш дадено жилище. Това обаче тук не е така и за това спирам по темата. Само показвам, че има и друга страна на монетата.

Знаете ли обаче в нашите условия колко усилия са изискват, за да си спокоен, ведър, жизнен и т.н., когато си избрал/или се налага да живееш в чужда собственост? Поздравявам тези, които са на квартира и успяват да живеят без да си съсипват нервите от това.

На мен ми е интересно обаче, какъв е смисъла на постовете. Защо се изписва толкова? Какво очакват защитниците на собствено жилище като евентуално с изказванията си почукват по зоната на комфорт на тези, които са на квартира – да се пропука тази зона ли? И после какво? Струва ми се, че въпросите към Нина бяха малко в страни от деликатните или толерантни изказвания.

Чери, аз не питах изказах мнение, наистина знам, че това да си имаш твое жилище е чисто българска черта, но и ти мноог вярно си го написала

Цитат на: cherry_tea в 16.11.2010 11:04

Понякога дори са ти необходими препоръки, за да наемеш дадено жилище. Това обаче тук не е така и за това спирам по темата. Само показвам, че има и друга страна на монетата.

Знаете ли обаче в нашите условия колко усилия са изискват, за да си спокоен, ведър, жизнен и т.н., когато си избрал/или се налага да живееш в чужда собственост? Поздравявам тези, които са на квартира и успяват да живеят без да си съсипват нервите от това.

Ето това е разликата.А и всеки преценява сам за себе си.

Как е малката черешка, скоро ще е рожденичка

Каквато и да е била целта на постовете по-рано, то е важното, че върнаха към темата много от тези, които до скоро не пишеха  И на мен ми е изключително приятно да ги чета.
Според мен всички е въпрос на ценности и приоритети. За повечето бълагари това е собствения имот с цената на всичко, за други удобствата и по-високия стандарт, за трети работата, за четвърти - винаги да са на път. Всеки търси щастието, но дали съумяваме да го постигнем и на каква цена?! Вчера по новините питаха минувачи по улицата, дали са щастливи. Никой от тях не беше по средата. Хората или бяха, или не. А вие на колко % определяте щастието си и защо?

Вярка, Маги, виновно признавам, че снощи бях скапана и успях само да погледна снимките, не и да ги сваля. Обещавам за тази вечер най-официално.
А се уморих, защото снощи тръгнах да се прибирам към вкъщи с една маршрутка от Плиска, с непознат номер, пътувала уж до нашия квартал. Да де, ама тя дойде в някаква близост до квартала, докато сляза, тръгна, продължи по-нататък, викам си:"Сигурно ще завият на ъгъла и ще тръгне в обратна посока." Да, ама не. Тръгва тя, набира скорост, излиза от София, почвам аз да се озъртам идиотски, успокоявам се, че е пълна с хора, по едно време питам едно момиче до мен докъде е маршрута и тя като ми отговаря:"Требич, Курило, Гниляне и т.н." "Лелееееее", викам си, "Край с мен, отидохме в нищото." Щото те тия места са на разстояние, дето с влак се взима от София, къде да ми хрумне, че цяла машрутка си имали. И си се повозих час и половина по най-раздрънканите междуселски пътища, видях два пъти табелата на психиатричната болница в Курило, кал, река някаква два пъти пресякохме, тъмница, едва виждащи се светлини в далечината. Пфу. Изкарах си акъла. В един момент почнах да се чудя как са пътували едно време хората преди 50 години само с градски транспорт, по села и паланки.

Та след тоя обстоен измрънкан разказ, отивам да се съживявам с работа. 

П.П. А, Чери. Привет! Мисля си, че не сме пропукали зоната на комфорт на квартируващите, защото те пък по тази логика са пропукали нашата зона на спокойствие, че има смисъл от това да влагаме в нещо и да му плащаме данъците. По-скоро човек вижда различните аргументи за едното и другото и си прави сметка. Аз лично не съм искала да правя неделикатно изказване спрямо Нина хем защото аз не говоря единствено към нея и второ, защото и друг път сме обсъждали тази тема и всеки път има по някоя нова мисъл. Тя също здраво ни понатупа с думите си, че едва ли не, не умеем да спестяваме, щом си даваме парите в банки, ама мисля, че се опитахме да вникнем в идеята й. На мен ми се видя смислен разговора, макар че и аз се замислих защо го водим, после реших, че това е и добър начин да видим нагласата на всички ни спрямо необходимостта да имаме нещо собствено или да преценяваме отноенията между наемодатели и наематели. Ако все пак Нинка се е засегнала, моля да не съди строго, лоши чувства няма, мисля, от никой. А може би трябва да поработим върху деликатността си. Аз де, то за другите не мога да отговарям.