15.11.2010 14:11
Цитат на: госпожица в 15.11.2010 13:42
Много интересна е темата за емигрантите. ...
... Нима по логиката, че заплатата може да закъснее хората трябва да живеят на улицата, за да не се обвързват с наеми или пък да си светят със свещи, за да не им доиде непредвидена сметка за ток?
Госпожица, много съм съгласна с теб.

Всеки човек си избира по различен начин приоритетите и затова и има толкова мнения. Иначе според мен има някаква зависимост и в това в каква среда живееш. Докато бях спокоен човек извън София-та, някак бях свикнала да се справям с по-малкото пари и се ужасявах от кредити. Когато дойдох тук, изведнъж се появиха всякакви предизвикателства и тогава установих, че някак по-различно приемам това въртене на пари, събиране, изваждане, кредит, дебит и т.н. Може би просто като се втурнеш в нови идеи, проекти и сериозни неща, повече си склонен да поемаш рискове, каквито са и кредитите например. А може би просто с времето и различната работа си по-смел в това да рискуваш, защото си по-уверен, че ще успееш да се справиш. (Тук не говоря за непреценени рискове и за хора, които чрез кредити намират начини да получат нещо, което не им се полага и не се и опитват да го постигнат по честен начин.)
--------
Плами, ти си си готова за мама като гледам.

Времето навън е приказно, изобщо не съм си и мислела след онези мрачни и студени сепетемврийски дни, че може да има такова хубаво слънце. И в същото време попаднах в един сайт на блогърско мнение за това, че първият брак бил предопределен като неуспешен, понеже никой не бил подготвен за него, като вътре е пресъздадено някакво толкова егоистично и цинично мнение, че просто се почудих защо около нас е пълно с недоволни, мрънкащи и загиващи за оригиналничене хора. Мислех също и как интернет дава възможност на всеки да пише блогове, сайтове, странички, мнения, за да изразява буквално всяка своя мисъл (макар понякога в тази мисъл да има всичко друго освен мислене). И най-странното е, че когато влезеш в обратна връзка с тези хора те така ти отвръщат, че усещаш как всякаква комуникация е невъзможна. Всички пишат, никой не чете. И едни груби, лоши... сериозно вече мисля да закача някъде като манифест мнението на Лимоновата от миналата седмица за директността и деликатността.
А, нов отговор. Здрасти, Капризче! И аз съм се чудила Нинка и Станислав как успяват. Дано скоро много да им провърви и да имат само мъдрост от тия трудни първи години.
Днес са много тихи повечето от вас. Чудя се какво ли правите, опитвам се да си ви представя. Сигурно някои приспиват дечица и поглеждат с половин око тук, мислят си как ще напишат мнение, а после се появява нещо друго. Други пък работят усилено и ще ни видят какво си говорим чак късния следобяд, тогава сигурно ще се включат с по някоя дума и ще ни разкажат нещо интересно. Трети превъртат странички в нета и ахват пред някоя красива снимка в интересен блог... Колко ли много неща правят всички от нас сега.. и колко ли от нас ще споделят за тях?

![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Жалко само, че беше за малко. Не успях да ѝ се порадвам, че беше опакована в количката, но следващия път няма да ѝ се размине.
Поотслабнали сме малко, но държа фронта. Има какво още да се желае от към икономии. Като цяло не сме с широки пръсти. В началото като получавахме и двамата заплата дори заделяхме, въпреки че много пътувахме и купувахме големи подаръци по различни поводи, но сега е невъзможно.
Аз минавам набързо, защото след час ще ми дойдат първите гости и трябва да се захващам с чистката. Съжалявам, че ще прекъсна една хубава тема, която сте заформили, но нямаще как да не вляза и да ви почерпя за рождения ми ден! 




Едно време знаех много и по цели нощ сме си разказвали вицове и сме умирали от смях. Сега трудно бих се сетила някой. А като говорехме преди малко за Слави, той определено умее да разказва смешно и най-тъпия виц.
Дадох пример с 300 лв, защото преди в София и сега тук давам по толкова за жилище след основен ремонт, в което правя каквото си искам(визирайки не само забиването на пирони) и следващите поне 10 години никой няма да живее в него. С такива условия беше и последното в София. И живея в много повече квадрати място от три семейства, за които се сещам и които плщат кредит по 700/900 лв. месечно. Не разбрах само, щом правиш компромис и не ти харесва дадено жилище, защо тогава да го наемаш?
То е ясно идеални условия в задачката няма. За мен моят дом е там, където съм аз. Всички квартири съм ги правила както на мен ми харесват и съм се чувствала повече от уютно. До сега не съм имала хазаин, който да ми забранява да правя каквото ми допада с апартамента му.
Както и да е, не ми се занимава с това, намирам сега минутка, дано успея да си завърша поста.


