Привет, герои.

Днес съм в прекрасно настроение. Събота и неделя бях с Явор на една негова командировка с много работа, но пък за сметка на това видях Русе и имам чудесни впечатления. Тъкмо си понаваксах малко нуждата от спокойствието на град, извън столицата.
Птиченце, аз рядко гледам Слави и то главно докато превключвам програми, но вчера и аз попаднах на филма от САЩ. Отделно че аз си имам някакви впечатления от брат ми, от Явор, от познати, от всичко, които са били там. Факт е, че можем да привнесем много неща, както и че човек свят трябва да види, за да понаучи нещо, но и и аз до ден днешен се чудя защо не можем да оправим толкова много иначе логични неща в страната си.
Сигурно ти е било трудно да гледаш, но все се надявам, че тази ти носталгия ще ти даде идеи как да съчетаеш двята свята, в които си стъпила с по един крак. На мен не ми хареса нито начина, по който е сниман филма, нито репликите на много от хората. Не ми допада вечно тъжния тон на Кулеков, нито прекалено модерните танци, които танцьорките в балета на шоуто изпълняваха на народна песен, с къси роклички. Относно това, че всеки щял да се върне, и аз не го вярвам. Светът е вече толкова глобализиран и унифициран, че човек живее, където му е приятно и не бива да издигаме в култ шовинизма. И, да, чух това, че Слави щял да избере пак да се върне в България, но него не го мисля. Човек с неговите възможности и положение (макар и не огромни, както каза самият той), спокойно може да се радва на България, без да страда по чужбина. Уважавам го като човек, който умее да вижда талантливото и да го лансира, не харесвам това, че се изживява като много меродавна институция. Освен това той нека не страда чак толкова, защото има ефир да направи много смислени неща, а не да се занимава с това да кара разни хора да се състезават в ориенталски танци. Да не говорим, че той, който сега много мрънка каква ни е държавата, беше един от хората, които едно време разбунваха сума ти народ да скача по площадите срещу правителството или това, че се опита да изтъргува партия с настоящия премиер. Не е това начина. Да не говорим, че така и не разбрах каква беше идеята на филма - да ни разстрои, да ни нахъса или какво?

От целия филм ми харесаха две неща - американката, която живее в България, говори чудесен български език и която умее да се радва на България, както и една шега на Краси Радков, когато май го питат какво е Америка и той отговаря:"Това е центърът на света.", а после го питат какво е България и той отвръща:"Другият център на света". Та с две думи, нека гледаме по-положително, да бъдем съвестни граждани и свестни хора, пък може и да заживеем по-добре.
Роси, а ти като казваш, че човек е хубаво да си събира парички, а да не робува на банките, то е хубаво, но как се случва, при положение, че човек едва успява с парите да стигне до нулата, понякога е дори само на простия минус. Всичко в света се прави с кредити - и жилища, и бизнеси, и магазини, и молове, и държавни институции... С кредити се купуват и лизинговите телефони, и колите, и компютрите. Всяка от вас от някаква страна е част от кредит, дори да не се замисляте. Ако чакаме да спестим пари, едва ли ще доживеем. Отдавна според мен го няма това да успяваш да спестяваш за нещо голямо. Това че отнякъде ще запазиш двеста или хиляда лева примерно, не е гаранция, че утре няма да отидат за нещо друго. Иначе се възхищавам на спестовните хора. Мисля си обаче, че в България отдавна не стои въпроса дали да вземеш кредит, а единствено дали успяваш да го погасяваш. И в това няма нищо лошо. Лошото е монополът на банките и ненормалните лихви.
Ох, два нови отговора докато напиша. Трудно ще е така.
Вчера на връщаме към София, минахме през Плевен и се видяхме с Магито, Вярка и Габка-сладка. Много приятно и хубаво беше. Днес реанимираме след дългия път.