⚠️ Този форум е архив (само за четене).

На кафе и приказки ела и се радвай на есента!15.11-21.11

tweety:

еми , ок, няма да пиша повече, аз и друг път съм казвала както някой написа, че обичате да се черпите с кафенца от снимки и да не се прави нищо. Така е най-лесно. Усмихнатите емотикони не ги слагам заради някой друг, а заради самата семе би, понякога се смея от всичко, понякога се иронизирам.
....
Общо взето не ме разбират само хората, които не са излизали навън.


tweety bird, никой не казва да не пишеш повече, а да спреш с постоянното оплакване, защото общо взето се доближават по смисъл с кафетата на картинка, когато прекалят.
Това, че не те разбират хората, които не са излизали на вън, не е така.  В случая не мисля, че от коментиращите има някой, на когото да не му е ясно разликата между големия и малкия град. Това, което не разбираме е защо постоянно се оплакваш?
Защо не се опиташ да внесеш разнообразие в деня си и да намериш по-различни занимания от търсенето на шарена блуза? Работиш ли, търсиш ли си работа, някакви курсове - има толкова неща за правене.
Туити, не съм кисела. И ти излизаш с най-лесното - ок, няма да пиша повече. Въпросът беше не да не пишеш, а да пишеш друго. Ти спомена преди време за пиперливи теми. А когато ги има или не пишеш, щото си била бясна разбираш ли, или ако пишеш плюеш по това, което е тук.
Ми за мен не е това начина да се включи човек, който има друг опит, друго виждане и определено има какво интересно да сподели. Вместо да направиш един нормален паралел, ти възхваляваш едното и откровенно плюеш другото.

Да, не съм живяла в друга страна. Сменяла съм само градове тук. Но това не ми пречи да не одобрявам прехласването, когато е само на основа "пък там такава прелест, а тук такава гадост". Аз не съм си заровила главата в пясъка, наясно съм с всеки един минус на живота тук. Или по скоро на държавното управление и оттам на живота ни. Мога да се възмущавам, да правя някои малки стъпчици за промяна, но ще успея да намеря и хубавите неща в рояка от помия.

И кафетата и снимките и всичко останало в тази тема ме влудява сигурно сто пъти повече от теб, защото съм във форума от доста време и правя сравнение с това и онова. Ще те помоля, когато се изказваш по този снизходителен начин, да не обобщаваш действията на различни хора като такова на един.

Мисче,  да споделя на ухо, че в момента АСОС имат безплатна доставка до тук, плюс действащи кодове за 10 и 20 процента намаление. Провери там, появяват се такива готинки неща, знаеш.А ние с теб сме фенки на този сайт.
Мерси, Веси, знаех си, че само хората, които живеят навън ще ме разберат.
Деничка инсталирах си една програмка и вече имам Ч. Добра забележка, която води до успешен край :)
Въпреки това ч-то се намира на място, където никога не бих го потърсила.
Даниела, тук бих казала нещо, което само ще нажежи нещата, така че ще спра до тук. Заниманието ми в търсене на не Шарена блуза, а блуза в която има цвят, има разлика, го направих сега, затова и споменах, че 3 месеца не съм си купувала нищо типично женско, като шопинг терапия. Работя да, не си търся работа.
Работя за мъжа си, за което не взимам пари и помагам на едно училище, пак не получавам и стотинка, обаче го правя, защото искам да помагам и се ччувствам добре. Никога не бих го казала, но ти ме провокира, ако си мислиш, че се чудя какво да правя, на този етап от живота си имам възможност по цял ден да кисна в козметичните салони, но не го правя. Най е лесно да жегваш хората, без дори да ги и познаваш.
Ако някой като в тази държава прави това на доброволни начала ще се радвам много. да виждаш усмивките първо на децата (те са мънички) ,а и след това на началници и родители - това е най-хубавото нещо в професионален план за мен. От децата по-мили няма.
Мислех да не пиша, но не мога. Във връзка с постовете от последните две страници се замислих колко често в общуването си се поставяме на мястото на човека срещу нас? Склонни ли сме да проявим това, което се нарича емпатия?
Здравейте! :) Аз днес станах много късно, защото ходихме на кино снощи от 1 часа, после на лекции, после малко гушкане с милото и сега намирам време да ви посетя. Да ви се похваля днес си взех първия подпис след сценка между мен и една колежка "психолог-клиент". Професора каза, че съм се справила твърде добре.  *YAHOO* Радвам се на такова одобрение, защото ми подказва, че съм си намерила мястото и съм си избрала точната професия. Надявам се и да ме развива.
Дълго се чудих дали да напиша нещо относно вчерашния си пост и мненията ви след него, за които благодаря, защото първо от поста ми си личи, че съм била много афектирана от прочетенето и реагирах доста крайно с думите и начина си на изразяване, сега поста ми може би бил по-скоро оправдание за вчерашния, което не искам да става. Искам да кажа единствено, че Ние всичките сме част от масата хора, управниците са част от нас, просяците са част от нас, бедните са част от нас, богатите са част от нас, пенсионерите са част от нас, агресивните и незаинтересовани тийнейджъри са част от нас, университетите са си наши, училищата са си наши, планините са си наши и т.н. и т.н. Но обичаме най-много да се оплакваме и да създаваме напрежение с въпроси "защо така, а не иначе?" и крайно неодобрение към всичко случващо се около нас, без да осъзнаваме, че сме част от него, ние сме си българи всичките, българско е това около нас. И ако искаме то да се промени в положителна посока и да се подобри, то тогава не сме ли именно ние тези, които трябва да го променим, а не постоянно да се обвинява този или онзи? Не мисля, че всичко ни е толкова на зле тръгнало и за това очаквах и повече позитивизъм във вас и мненията ви, млади сме, нека не гледаме на живота като цяло толкова агресивно. Благодаря.

И лека вечер!  *INLOVE*
Tweety, това с фонетиката е голяма мъка понякога, разбирам те, ама сега гледай какво е готинко да се чете така с нормални букви  *THUMBS*

Ще ми позволиш нещо да кажа. Била съм в чужбина 4 пъти за сравнително малко време, но достатъчно. Живея в столицата. Идвам от средно-голям град, клонящ към маломерен вече. Местила съм се и съм се адаптирала също. И през граница - също. Познавам част от по-активните момичета тук лично. А бе, горе-долу всички фактори са налице, за да мога да имам някакво мнение.

Преди една година бях в голяма "драма", която споделях тук във форума - мрънкане, плач, разкази колко се мъча и съм нещастна в една връзка, дето имах тогава, в живота на ново място колко ми е зле, дърдорех тук по цял ден, излезе ми име на романист, а и на сапунен сценарист. Общо взето нон стоп чувствителност и никакъв опит да си помогна. Тогава много от момичета ми даваха увереност, ама пак не успявах някак да се стресна достатъчно. И хем знаех, че има къде-къде по лоши работи, ама ей на. Един ден влиза в седмичната тема Лимоновата и ми изпрасква такова мнение, че свят ми се зави, да не кажа ми се дорева (това и друг път съм го разказвала, който го е чел да прощава повторението на стори-то). Та, първо се нацуполих до небесата, после се замислих. После още повече се замислих. После се видях отстрани и хич не се харесах. Аз, дето имах енергия за сто човека, я оползотворявах само като мрънках и се оплаквах. То аз си знаех, че ще се справя все някога, ама момичетата тук слушали, слушали и им втръснало накрая. Нормално. Човек поема впечатления, поема, после му писва тотално и му идва да те разтърси едно здраво и да види у теб истинска радост в края на краищата.

Що го разказвам това сега, ще ми речеш ти? Щото всички, дето са ти написали нещо по-остро горе са помагали много с думи не само на мен, а и на всякакви съфорумки. Понякога и не само на думи. Къде с добро, къде с критика, ама съм го виждала няколко пъти вече.
Аз също се поставих на твое място няколко пъти за тия месеци вече, помислих си, че на всеки би му било трудно като прекосява един път океана и сменя голяма държава за родната. Обаче после си казах, че в крайна сметка всеки сам си гради живота. Съгласна съм с другите за едно и няколко пъти даже съм ти го споделяла. Опитът, който си видяла там, е хубаво да го пресееш пре призмата на живота тук, но да ти даде сили да промяняш нещо, не да те огорчава непрекъснато. Решението да се върнеш в БГ е твое, да се ожениш за човек, който сега си стъпва на краката - също. И да не ти харесват последствията - пак си е твоя отговорност. Имаш пълното право да мрънкаш, като решиш, но може би е хубаво да се видиш и през други очи. И други хора тук са пробвали чужбината. И други са правили разни адаптации, почвали са отново, справили са се. И ти ще се справиш. Но помисли - няма ли да е хубаво да се включваш по сериозните теми? Да излезеш на среща с няколко от нас - със сигурност имаш съфорумки наблизо, ако си късметлийка дори ще са от тези, с които си допадаш. Ще е готино да разкажеш за работата си в училище, за други неща. Когато разказваш колко е зле тук, само го преживяваш пак. Когато ни разкажеш за успехите си, може самата ти да се вдъхновиш и да видиш всичко по друг начин, дори да се ободриш. Пак ще кажа, както преди време рекох и на Роси - за да влезе някой тук да ти пише, пък било то и нещо по-остро, значи е дал минутки от времето си, за да общува с теб. Може би тонът, който не е най-гальовен, би бил по-истински и полезен за теб? Ти се пазиш да споделяш по-лични неща, твое право е. Но общуването е двустранно, нормално е да те питат как си виждаш брака, ако ти е така тежко сега. Като обясниш, човек те схваща. Ама иначе наистина остава само утайката от едно съжаление. И си права за магазините, и за цигарите, и за лелките. И всички биха те подкрепили..., но като лепнеш едно "А в Америка еди-какво си." и те ти го противопоставянето.

Понякога страничният поглед е полезен, макар и болезнен. Ти сама казваш, че си иронична към себе си. Ето, а другите са били просто строги, дори не иронични, мисля. И щом го правят, значи смисълът е да видят и усмихната ти страна, положителната. Ако ти не се съсредоточиш върху нея, ние още по-трудно ще се справим с това.

Айде, че много нещо се отпуших.  :girl_wink:

П.П. Наде, готин ти е поста. Има много яки неща в него. Нищо, че имам резерви към част от казаното. Ама пак е готин бе. И това с "планините са си наши" много ме усмихна. :)
здравейте:)
аз докато напиша и преведа от латиница на кирилица..доста се изписа, но да се включа в дискусията и аз...

от 2002 грубо казано нямам постоянно БГ местожителство. родена сьм вьв враца, кьдето прекарах пьрвите 18 години от живота си, после в софия следващите 6, и както написах от 2002-ра сьм  in and out бьлгария с дестинация usa.
да, била сьм два пьти в обувките на tweety и да разбирам я. сьнувала сьм всяка нощ как се врьщам в usa. не го отричам. пьрвият път ми трябавше около месец да се адаптирам, втория около три месеца. не беше лесно, но се успява. абсолютно сьм сьгласна, с мнението на момичетата, че трябва да се гледа положително на нещата и да си в мир сьс себе си и околните + едни розови очила са в плюс винаги. аз бих добавила, че дали си в бг или чужбина - ако работиш или си постоянно зает, адаптацията е много по-бьрза. приятелите сьщо помагат, ако се намират такива.
какво си мислите, че няма носталгия кьм бг като се вьрна в чикаго? има. как я преодолявам - пускам се в центруфугата на живота и приемам фактите такива, каквито са. като не ми харесва нещо - пробвам нещо ново. тоест действам, не приказки само (лично мнение).
за протокола - живяла сьм в Illinois, California и Wisconsin.
дали ще се вьрна/ем в БГ? може би да, може би не. не искам да използвам думата никога, защото не сьм врачка. докато имам работа по специалността си тук, както и мьжа ми, можем да се издьржаме и да имаме нормален живот, ще сме в usa. в бг сьм родена и това никога няма да се промение в сьрцето ми и мислите ми. там са майка, татко, сестра ми, шепа приятели, балкана от прозореца...
тук сьщо има много недодялани неща, просто като се хванеш на хорото на 1 място, си го играеш, а не се пускаш и ходиш напред назад (лично мнение отново).
tweety, не зная как ще разбереш следващите мои изречения, но ще ти дам пример с няколко отрицателни неща в usa, които аз не мога да променя, но ме дразнят. и да се оплаквам, нищо не постигам. трябва да си намеря решение, което работи за мен.
сьгласна сьм, че в бг има манталитет, които е специален, ситуацията с пушенето не е за всеки, администрацията е без коментар, но дай да льсна и няколко тукашни подобни красоти. една от болните ми теми е  здравните застраховки + бременност + майчинство. друга тема е даньците - каквито пожелаеш - вьрху доходите, вурху сградите; друга тема е монополизма на кабелни/интернет доставчици; храната, напьхана сьс захар; последно избеснях от комшийката ми, която се направи на сьвестна и ми е пуснала глоба, защото мьжа ми не е изчакал вратата на гаража да се затвори 3/4, а е трьгнал, когато вратата е била затворена на половина...и да изброявам, има още. животьт продьлжава обаче. нервите не се вьзстановяват. гледам напред и си мисля, че по-добри неща ще ни се случват.
намери си мястото и пробвай да живееш в мир сьс себе си и околните.


за лаптопа ти и документите - един сьвет си позволявам - премести си файловете на преносим носител - сд, преносим диск, изтрий ги от компютьра и го дай на ремонт. ако имаш боокмаркс - има пак програми за запазване. само питай. ч се намира както си установила на нетипично място, но го има винаги :)
Цитат на: nadelina88 в 18.11.2010 19:35

Искам да кажа единствено, че Ние всичките сме част от масата хора, управниците са част от нас, просяците са част от нас, бедните са част от нас, богатите са част от нас, пенсионерите са част от нас, агресивните и незаинтересовани тийнейджъри са част от нас, университетите са си наши, училищата са си наши, планините са си наши и т.н. и т.н. Но обичаме най-много да се оплакваме и да създаваме напрежение с въпроси "защо така, а не иначе?" и крайно неодобрение към всичко случващо се около нас, без да осъзнаваме, че сме част от него, ние сме си българи всичките, българско е това около нас. И ако искаме то да се промени в положителна посока и да се подобри, то тогава не сме ли именно ние тези, които трябва да го променим, а не постоянно да се обвинява този или онзи? Не мисля, че всичко ни е толкова на зле тръгнало и за това очаквах и повече позитивизъм във вас и мненията ви, млади сме, нека не гледаме на живота като цяло толкова агресивно. Благодаря.

И лека вечер!  *INLOVE*

:judges: :goodpost: :goodpost: :goodpost: :goodpost: :goodpost:
Абсолютно на същото мнение съм, казано от друг човек по друг начин и на място  *THUMBS*
Предпочитам чашата ми да е наполовина пълна  *THUMBS*
Лека вечер ви желая :))
п.с. Друго не съм чела освен поста на Неделина  :P и снимките от Калина са във фейсбук Дани  :girlhide: е не всичките 70  :girl_wink: ама достатъчно
Цитат на: Вероника в 18.11.2010 20:11

Снимките от Калина са във фейсбук Дани  :girlhide: е не всичките 70  :girl_wink: ама достатъчно


Хич не са достатъчно, ама да го казвам ли?  8P Аз чакам всички други също.
Чета ви тук от около час и все аха да постна нещо и го изтривам. Много ми е близка ситуацита в която е Туити. Хем те боли, хем те сърби. Както са казали хората пълно щастие няма, единственото което имаме и никои не може да ни лиши от него е свободната воля, а когато сами сме взели решение, за последиците може да виним само себе си. Разбирам гадно ти е от малкия град, от неуредиците, там си се чувствала по-пълноценна(или поне с такова впечатление ни оставяш), а тук не е така. Добре е да подкрепяш мъжа си, но явно ти тежи, че нямаш своя реализация, не бъди негова сянка, а следваи своите цели. Щом те влече учителството, бъди учителка, не за мизерната заплата, а за това което може да дадеш на децата. КОгато те ядоса дима в заведението, помоли да отворят, когато видиш пликче на земята вдигни го, когато мислиш, че има нужда от цветни блузки отвори магазин. Аз имам един любим цитат "Ако всеки прави малко, ще постигнем малко, но ако всеки прави много ще постигнем много".
Деничка, съгласна съм с казаното, но интернет пространството показва,че човек не може да се разбере напълно. Може би ви изглеждам негативна във всичко, но аз съм човекът , който винаги показва хубавата страна на живота, затова и имам много книги на тема на положителното мислене. Всички идват при мен и аз ги нахъсвам...но както и да е. Човек трябва да разтърси някой, че да се замисли в друга насока, а не само да мислят, къде да пият кафе и кой да клюкарят.

Аничка и с теб съм напълно съгласна и съм казвала , че и там си има негативни страни. Това за медицината им е най-големия минус няма как да се отрече, затова повечето от новините, които чета за ОНАЗИ земя са именно на тема как да се подобри. За данъците какво да кажа, свикнах и ги приемах за нормално...
ПО повод информацията в лаптопа, няма как да я сваля където и да е било, защото няма картина, включва се, но до там, ни звук, ни картина. Така че ако не е мой човек, няма как да го дам на друг.

Повече няма да пиша по тази тема.
Лека нощ на всички, отиваме да гледаме филмче с патенцето.
Целувки.

П.П Аничка, ч-то ми се намира 2 клавиша в ляво до спейс бутона, знака там е знак за запетая :) по принцип се намира на цифра 1 на клавиатурата, но тази е някаква мини и малко по-различна.
колко е жалко, че дискусията тук е в контраст на темата "На кафе и приказки ела и се радвай на есента!"

влязох, за да намеря малко есенна радост и какво заварвам .... е, вероятно някои пият кафе, други приказват, но за съжаление май не всички се радваме на есента ... препрочетох няколко пъти последните страници и това, което си мисля, колко сме сбъркани още в кода ... блажени са хакерите, които отварят черупката си и се пренаписват или на по-разбираем език, блажени са онези, които знаят какво и как да променят в себе си или околната среда, за да се чувстват комфортно където и да са.

в основата обаче е какво искам. ако съм наясно, не може никаква крива комета да ми попречи. за да се премине на отсрещния бряг, не винаги се налага да влизаме във водата и да плуваме срещу течението. можем просто да си построим мост или сал - всички тези за някои без никакъв смисъл думи, описват принципа, който се стремя да прилагам - търся повече от едно решения на проблемна ситуация и всяко решение, което съм взела ме прави щастлива - защото си е мое и съм го преживяла напълно с всичките си сетива.

споделям мненията до тук, че много по-добре е да търсим решения, а не причини. в същото време знам колко е трудно да се приспособиш към среда, която не е твоята. кураж, tweety bird! сигурна съм, че можеш да намериш себе си, колкото и загубена в дима да се чувстваш. смела си в идеите си, имаш различния поглед, можеш да разчиташ на любимите си хора - какво друго му трябва на човек, за да се чувства комфортно в каквато и среда да му се налага да изпитва духа си    

Усмивки за всички и се радвайте на есента ;)
Ли4но аз съм съгласна с Ина /Дени не ми работи буквата и за това пиша с 4,извинявам се за което *THUMBS*/
Не мисля,4е е нужно дълго да живееш на 4уждо място за да ти стане ясно колко сме изостанали в мнооого отношения.Как живеем понякога като скотове.Нали сме на ясно-глупав народ по-лесно се управлява.И е така.Излизала съм за кратко нж няколко пъти и зная,4е тук нещата са много зле.Но това по никакъв на4ин не ми дава правото да убиждам всея4ески родината си.За мен,който го прави няма никавко родолюбие.Да,трудно е,съгласна съм.Да нещата понякога са кошмарни и скоро няма да се оправят.Но и хайде да спредм да се сравняваме с европейците и американците.Ние не сме тях и те няма да бъдат нас!
Туити като не ти харесва пушенето-има достатъ4но ,места,в които не се пуши.Просто не си ги потърсила.Като не ти харесват цените-просто потърси магазини с хубава,но намалена стока.Ти потърси ли?И като живееш в малък град е напълно нормално да ги няма вси4ки хранителни продукти,на които си свикнала.В София,Ваерна,Бургас,Пловдив....да не продължавам ти гарантирам,4е ще ги намериш!
И още нещо-щом толкова не ти харесва тук-върни се там където се 4увстваш добре!И ако си се примира,4е не е възможно,направи елементарното усилие да се адаптираш тук.Все пак си живяла и преди тук.Това не е Сумалия,която никога не си виждала.Съгласнж съм,4е живота тук не е лесен,но както виждаш много 4ужденци се местят и успешно живеят тук.И са доволни.И американците и те-що не се оплакват от дима?Ти не си ли била в опушено заведение и преди тук?
С този си постин не целя да те убидя и наистина най-лесно е да се оплакваме и да "спираме да пишем" Ли4но аз се засегнах от непрестанните ти убиди към страната,която е моя,твоя и на вси4ки ни.
И последно-моя приятелка жиее в Лондон от 3 години.Прибирала за се мноого 4есто.Никога,нито за миг не е казала нещо лошо.Единственото,което ми е казвала е,4е там има пове4е шанс,база за развитие и много и харесва.Но си оби4а родината и не би я сменила.И повярвай ми видяла е много.Постигнала е много.Живее в собствена къща,купи си кола,отвори си фирма....и пак кжзвам-думи4ка за нашето тук не е обелила.
Хайде сега нападайте ме.Изразявам мнението си.Както вси4ки тук
Филмччето беше много хубаво. Казах, че няма повече да пиша за това и така ще е , но ето как един тръгва и всеки разбрал недоразбрал почва да пише. НЕ ИСКАМ всички да се изсипвате, разбрах ви мението и знам, че то е такова на 98% от вас.
Та недоразбралите написаха, че виждаш ли шапката била скъпа и вече ми предлагате да ходя по магазини с намалени стоки. Напротив казах, че ще си я взема , просто не исках милото ми да дава пари, но той реши, че той ще я вземе, ако от норка я имаше в екрю, а не черно щях да си взема тази от 200лв, защото косъма ми по-харесва. Като развален телефон се получава май. реагирах с емотикона  ohmy 200лв за шапка, защото все пак са много пари за шапка според мен.
Както и да е, не се грижете за нея. Мисля, че ставе остри, Човек е тук, за да споделя какво мисли, а не постоянно някой да му казва какво иска да Слуша.
Последно само да кажа,че получих и съобщения на личните бележки от няколко момичета, които казаха, че са спряли да пишат във форума, сещате се за какво.
Разваляте настроението за Коледните теми.
По-скоро аз ви го развалям, сори.

П.П. сега оставя и защитници на животните да ме нападнат.
tweety bird, и аз се чудя как може да правят такива надценки за някои неща. Но когато нещо е хубаво и ни грабне, не гледаме цената. =]
Разкажи с какво помагаш в това училище? На мен ми е много интересно.