Tweety, това с фонетиката е голяма мъка понякога, разбирам те, ама сега гледай какво е готинко да се чете така с нормални букви

Ще ми позволиш нещо да кажа. Била съм в чужбина 4 пъти за сравнително малко време, но достатъчно. Живея в столицата. Идвам от средно-голям град, клонящ към маломерен вече. Местила съм се и съм се адаптирала също. И през граница - също. Познавам част от по-активните момичета тук лично. А бе, горе-долу всички фактори са налице, за да мога да имам някакво мнение.
Преди една година бях в голяма "драма", която споделях тук във форума - мрънкане, плач, разкази колко се мъча и съм нещастна в една връзка, дето имах тогава, в живота на ново място колко ми е зле, дърдорех тук по цял ден, излезе ми име на романист, а и на сапунен сценарист. Общо взето нон стоп чувствителност и никакъв опит да си помогна. Тогава много от момичета ми даваха увереност, ама пак не успявах някак да се стресна достатъчно. И хем знаех, че има къде-къде по лоши работи, ама ей на. Един ден влиза в седмичната тема Лимоновата и ми изпрасква такова мнение, че свят ми се зави, да не кажа ми се дорева (това и друг път съм го разказвала, който го е чел да прощава повторението на стори-то). Та, първо се нацуполих до небесата, после се замислих. После още повече се замислих. После се видях отстрани и хич не се харесах. Аз, дето имах енергия за сто човека, я оползотворявах само като мрънках и се оплаквах. То аз си знаех, че ще се справя все някога, ама момичетата тук слушали, слушали и им втръснало накрая. Нормално. Човек поема впечатления, поема, после му писва тотално и му идва да те разтърси едно здраво и да види у теб истинска радост в края на краищата.
Що го разказвам това сега, ще ми речеш ти? Щото всички, дето са ти написали нещо по-остро горе са помагали много с думи не само на мен, а и на всякакви съфорумки. Понякога и не само на думи. Къде с добро, къде с критика, ама съм го виждала няколко пъти вече.
Аз също се поставих на твое място няколко пъти за тия месеци вече, помислих си, че на всеки би му било трудно като прекосява един път океана и сменя голяма държава за родната. Обаче после си казах, че в крайна сметка всеки сам си гради живота. Съгласна съм с другите за едно и няколко пъти даже съм ти го споделяла. Опитът, който си видяла там, е хубаво да го пресееш пре призмата на живота тук, но да ти даде сили да промяняш нещо, не да те огорчава непрекъснато. Решението да се върнеш в БГ е твое, да се ожениш за човек, който сега си стъпва на краката - също. И да не ти харесват последствията - пак си е твоя отговорност. Имаш пълното право да мрънкаш, като решиш, но може би е хубаво да се видиш и през други очи. И други хора тук са пробвали чужбината. И други са правили разни адаптации, почвали са отново, справили са се. И ти ще се справиш. Но помисли - няма ли да е хубаво да се включваш по сериозните теми? Да излезеш на среща с няколко от нас - със сигурност имаш съфорумки наблизо, ако си късметлийка дори ще са от тези, с които си допадаш. Ще е готино да разкажеш за работата си в училище, за други неща. Когато разказваш колко е зле тук, само го преживяваш пак. Когато ни разкажеш за успехите си, може самата ти да се вдъхновиш и да видиш всичко по друг начин, дори да се ободриш. Пак ще кажа, както преди време рекох и на Роси - за да влезе някой тук да ти пише, пък било то и нещо по-остро, значи е дал минутки от времето си, за да общува с теб. Може би тонът, който не е най-гальовен, би бил по-истински и полезен за теб? Ти се пазиш да споделяш по-лични неща, твое право е. Но общуването е двустранно, нормално е да те питат как си виждаш брака, ако ти е така тежко сега. Като обясниш, човек те схваща. Ама иначе наистина остава само утайката от едно съжаление. И си права за магазините, и за цигарите, и за лелките. И всички биха те подкрепили..., но като лепнеш едно "А в Америка еди-какво си." и те ти го противопоставянето.
Понякога страничният поглед е полезен, макар и болезнен. Ти сама казваш, че си иронична към себе си. Ето, а другите са били просто строги, дори не иронични, мисля. И щом го правят, значи смисълът е да видят и усмихната ти страна, положителната. Ако ти не се съсредоточиш върху нея, ние още по-трудно ще се справим с това.
Айде, че много нещо се отпуших.

П.П. Наде, готин ти е поста. Има много яки неща в него. Нищо, че имам резерви към част от казаното. Ама пак е готин бе. И това с "планините са си наши" много ме усмихна.
