Здравейте

В последните месеци не ми остава време да пиша и да следя какво става тук. Но не мога да не забележа темите, които има за цел да провокират мисленето и да развихрят страстите.
Мерси на Деничка за въпросите относно дете точно в този момент и за таз седмичните опити да ни събуди от прекаленото "битуване" в седмичната тема - снощи легнах, ама на сутринта станах, закусах, ама и се наобядвах.
Не си позволявам да пиша точно поради това, че не винаги имам възможност да съм в час какво се обсъжда. Ако реша да пиша нещо лично, не съм сигурна, че в адекватно време ще мога да прочета евентуалните коментари.
А темата за семействата, които работят заедно, ми е много актуална.
С моя мъж се запознахме точно на работа. Получи се тъпо - всички знаеха, а пък ние уж криехме. Голямо облекчение ми беше, когато мъжо напусна! Надявам се никога вече да не се срешнем при подобни обстоятелства

.
В момента пък работя с едно семейство. Жената временно ще заема моята длъжност, а мъжът й е ниво по-горе от мен в йерархията. И с двамата много тясно работим и ми е много тягостно. Постоянно трябва да внимавам какво казвам, какво и как го правя, защото знам че всичко след това се коментира. А самата жена изобщо не е в изгодно положение. Мъжът й не е от любените и всеки се отнася към нея с предубеждение. Тя пък страда от комплекс, че е недооценена и не й се дава шанс за развитие, а видимо се опитва да имитира поведението на мъжа си. Общо взето се въртят в един омагьосан кръг и на двата не им е от полза, че са заедно на работа.
На мен лично ми харесва личния ми живот да няма нищо общо с професионалния. Изградила съм си навик в момента, в който вляза в офиса да забравям за всичко лично – и хубаво и лошо. А в момента, в които го напусна да забравям всичко служебно.