Добро утро мили дами,
Аз минавам само да кажа добър ден Сутринта установих,че съм качила кила, тъй че довечера след лекцийте отвам на пилатес! Цял ден няма да ме има, но пък обещавам довечера да наваксам 

Здравейте сладурки!!!
Интересни неща сте дискутирали снощи, едва успях да Ви изчета. Имам мнение по всяка една от темите, но хич ме няма в писането, затова няма да се включа в дебата. Само ще споделя една грозна случка от разговора ми с новия работодател - въпроса му беше "Нали сега като те назначим, няма след 3 месеца да кажеш - Бременна съм?" И аз
Сиси, страхотно е пръстенчето - със здраве да си го носиш
Отново страхотна картичка от Нина
Днес е четвъртък, или "малък петък", както го наричаме в офиса
Предлагам да се заредим положително и да се отдадем на приятни занимания , както ще направи госпожица.
Да се похваля - от вчера вече имам професионална Диплома за готвач, нов Лап Топ, койте ще бъде включен в мрежата най-вероятно другата седмица
Днес милото си е поканил бригада от колеги да довършат детайли от спалнята /лайсна, амортисьор и щори/ и довечера да ме покани там.................аз през това време ще си пия кафето някъде с Нинка
Хубав и усмихнат ден на всички!

Страхотни постове е имало от вчера до днес. И съм сигурна, че макар и с крайни гледни точки, то повечето изказани мнения спомагат за това да видим повече страни на проблема. Страхотно впечатление ми направиха постовете на tweety и на maria_hs. В тях има гледна точка, мнение, информация, чувство и им благодаря, че споделили това с нас. И на мен ми стана мъчно като четох постовете със сравненията между България и Америка, но ми стана криво най-вече заради това, че много от нещата, които прочетох, съм усетила и аз като лично впечатление, когато бях в чужбина. Действително, чуждата държава не може да даде всичко и не трябва да е самоцел, но пък ако не погледнем встрани, нищо не променяме и хубаво не взимаме. Няма абсолютно нищо лошо в сравненията и според мен tweety трябва да продължи да ги прави, трябва да се опитва да привнесе наученото. Зная, че отстрани това само звучи лесно, но е факт, че хора, които са видели добрите практики, могат да дават всичко от себе си, за да ги приложат тук. И в този смисъл смятам, че tweety трябва да напише дори още:

- да разкаже повече за майчинството там - колко време е, до каква степен е платено, колко струват детегледачките на фона на основните заплати, има ли детски градини, как са организирани, всички ли имат достъп до тях;
- да напише с какво институциите там са по-различни;
- да каже как хората например преценяват личните си бюджети там.

И още много неща се сещам да питам и мисля, че на никой от нас няма да е излишно да прочете как е и извън България. Кой знае... може пък да се проявим като активна група хора и да променим нещо. Не само да се възмущаваме писмено или по-лошото - да решаваме, че няма смисъл да го обсъждаме.

Tweеty, аз си мисля, че не трябва да спираш да сравняваш, само че така че да прецениш какво от това, което е различно, може да се направи и тук - не говоря за грандиозни обществени неща, а за по-малките - ежедневните ако щеш. Сподели идеята си за работа, може да увлечеш и други след себе си.  

Мария, моля те, разкажи за проблема на университетите с финансирането. Навсякъде се показват само простестите, а отстрани от медии и хора изглежда наистина като проблем, който може да се реши  и по други начини, не непременно с допълнителни средства.

За работата на едно място със съпруга или половинката, мога да кажа, че на мен това ми е мечта, ако развиваме заедно някаква дейност или бизнес. Мисля, че така ще можем да общуваме още повече и да се виждаме в различна светлина. Ако обаче сме просто колеги, сериозно бих се противила, защото имам примери в работа на колеги, които са семейства, ама на работа все едно не се познават - в различни компании са за обяд, за кафета, за какво ли не. Имаме 4-5 семейства в офиса, 2 от тях не си общуват, две си изневеряват с други колеги под носа, последните са заедно по цял ден, което обаче сигурно има общо с това, че фирмата е тяхна. 

Бях си приготвила едно много бурно мнение за нещата във форума, но обстоятелствата и един пост ме обориха. Дано все така да е...

Добро утро, момичета!
Как сте днес? Големи фермани сте изписали!
Мен не ми се подхващаше темата за държавата и т.н., ама да си кажа, така или иначе и тук има успели хора, има и доста, които са зле - повече като процент, за съжаление. Вярно е, че много пъти спъват неуредици, хорска злоба и т.н., но човек ако е решил да направи нещо, ще го направи.
Познавам хора, които са на 2 заплати и си позволяват да излязат 4 пъти в годината на почивка навън и си изплащат жилище; познавам и такива пак на 2 заплати, които едва успяват да отидат за 1 седмица тук в БГ на море, без да изплащат такова, а живеещи в собствено. Еми, значи може и двата варианта - вече кой в коя група ще попадне, все си мисля, че зависи донякъде и от човека.
За майчинството - съгласна съм с Мария, че не се дава достатъчно възможност от работодателите за гъвкаво работно време - нещо, което може да улесни семействата. Визирам моята работа например, тя е такава, че и в Горно Нанадолнище да се намирам, имам ли интернет - мога да си я върша. Това е добра възможност, но не е развито у нас. Съгласна съм обаче и с Явор, че излизането в болничен от втория месец, без да има медицински предпоставки за това, не е много коректно.
Абе, за да живеем в таква държава, мисля че сме си виновни сами, с начина си на мислене или по-скоро на не-мислене  

Щах да ви казвам как се скарах със сестрата, дето трябваше да ми взема кръв тази сутрин и си тръгнах, ама след тези думи не ми се иска вече.
Затова ви пожелавам много хубав ден и позитивно мислене, за да ни се случват позитивни неща  

4 отговора .....

Цитат на: maria_hs в 21.10.2010 09:14

Един мой професор казваше, че българинът, ако работи от 8 ч., отива в 8.15ч. , до 9 ч. пие кафе, после до 10ч. закача колежката, работи малко и отива на дълъг обяд, после пак кафе и иска да си тръгне по-рано от работа.

Ето, виждаш ли, кой е виновен за това???На запад ако закъснееш с 10 мин, първия път може да ти се прости, следващия те уволняват. Законите са, за да се спазват. Както и да е, така съм била афектирана, че и аз не мога да си разбера какво съм писала.
Днес мисля да съм по-позитивна. Ще шия един гоблен св. Димитър, няма да успея да го направя за Димитровден, да го подаря на патето, но когато тогава.
Ще си почета една книжка на английски, че като не го практикувам ще го забравя.
Гледам Лолова и ми е много симпатична, може да повдигне настроението на всички.
Малко лятно настроение

Ей ме на, да си довърша поста от пред вече 2 часа. Успях да свърша неотложното и дори да отида до Райфайзен да си закрия дебитната карта. Ми като не я ползвам повече от 5 години, няма смисъл да ми заема място в портфейла, нали? А пък колко много я "обичам" тази банка и не само аз, няма да споменавам.И понеже много обичам да свеждам до минимум учрежденията, това още повече ме радва. Две банки са ми напълно достъчни.   Ако можех да си избера и един доставчик за комунални услуги, още по-добре, ама няма как  

Аз много смахнати сънища сънувах. Последно си спомням един с plamak_ и една моя приятелка. Сега ще ѝ звънна да се посмее и тя.

bubka, разкажи за сестрата. Аман от отношение. Знам, че им е тежко и работят извънредно, но поне малко човещинка да проявяват към пациентите.

Миме, честит лаптоп! Нов служебен ли е или подарък за дипломирането?

Дени, аз за сравнението м-у САЩ и Б-я казах от гледна точка на това да спре да се тормози. Във всяка сфера от живота,  когато сравняваш нещата не можеш да приемеш второто и да го видиш от всичките му страни. Иначе спор няма за това, че е хубаво всеки да приложи видяното другаде. Стига да е приложимо и тук.  

Отивам да си направя кафенце и се връщам пак.  

Добро утро   Хайде да ви разваля здравословния режим от сутринта  
                           
 Сега по-сериозно. Дълго време бях против двамата партньори в една двойка да работят на едно и също място. Причина-лично за мен беше неприятна идеята да съм постоянно заедно с човекът, с когото имаме връзка. Това до момента, в който срещнах съпруга си и разбрах какво значи привързаност. Като се има предвид колко е различно неговото работно време от моето-започва и свършва доста по-късно, как се получва, че през седмицата се виждаме за по 2-3 часа дневно, няправо ми се иска да работим заедно. Когато имаме пресечни точки в професионален план, сме доста добър екип  
 За да работят добре съпруг и съпруга, приятел и приятелка, си зависи само от тях. Някои хора може и да се обичат, но да нямат синхрон като колеги. И в това няма нищо лошо. Имаме позната двойка, които са в една и съща фирма и там постоянно се карат. Но пък са прекрасно семейство. Не смятам, че е необходимо, когато са на работа, да са непрекъснато или през повечето време заедно. Въпрос на вътрешно усещане и на това каква всъщност е връзката им в личен план. Както и на себеусещане.
 Деничка, мога ли да те помоля да споделиш какво те е ядосало и притеснило във връзка с форума? Нека опитаме заедно да ги оправим проблемите  
tweety, благодаря за прекрасното настроение 
Нинка, пак страхотна картичка 

Здравейте момичета , много се извинявам че напоследък нямам много време да ви пиша ,но ми липсвате многоооооо , при първа възможност ще се върна към активното си участие във форума.

michelle, много апетитна коледна картинка 

Да отговоря и аз на Дени. Споделям на michelle мнението, че зависи единствено и само от двамата. Аз съм имала такава връзка. Но ние можехме да разграничаваме личното от служебното и като теми на разговор, и като работа, и като лично пространство. Познавам и други семейства с една месторабота. На едни им се отразява зле, а на други добре. При мен и колегите (вкл шефа) също спазваха служебните и личните граници. Мога да кажа, че беше много приятна обстановката. Единствено, когато той реши да напуска, шефът ми се извини, че се намесва и ме попита няма ли шанс да остане. Ние никога не сме си позволявали да пренасяме служебните проблеми в къщи и обратното. Караме се нещо по пътя в колата, но стигнем ли офиса прекратяваме темата и започват чисто служебните отношения. Това не всеки го умее. Забелязвам, че някои заедно работещи двойки в един момент просто спират да имат други общи теми освен работата. А най-лошото е, когато забавят заплатите.
Това с коелгите на Дени говори много лошо за тях. Дори и да работеха в различни фирми, съм сигурна, че пак същата щеше да е обстановката и проблемите им.

plamak_, чакам те с нетърпение.

Мишел, благодаря ти за загрижеността.  Това, за коео ме питаш, скоро ще го споделя. То назрява въпреки оптимизма ми, че ние,хората, говорим, но и се изслушваме. Много си мила. 

Сиси, ти като зададе темата, кажи поне какво мислиш.

Дени, добре ме поправи, че Сиси е задала въпроса. Аз що осатанах с впечатлението, че ти питаш? Явно, заради колегите ти.

А за изслушването проблемът го има навсякъде. Поне аз го срещам при все повече хора. Толкова се вглабяват в себе си, че дори когато им споделяш нещо свое, те веднага правят асоциация със себе си и после чуват това, което е в главата им.  Или въобще не те чуват. Аз за това ограничавам все повече кръга от хора, с които общувам. А на останалите гледам нищо да не казвам, за да не се ядосвам после, защо не ме чуват и не помнят. Че Катерина не помни нещата, които са свързани с мен, какво остава останалите. Или е мания за себе изтъкване или е някаква защитна реакци от стреса да отакзваш да приемеш некасаеща те пряко информация. Трудно ми е да го проумея.

За работата заедно, аз не знам, винаги съм била против.Дори сега работим в една сфера, но сме от различни страни на барикадата и понякога имаме спорове на много теми, за работници, за законодателство, за изпълнение и т.н.Но пък така се обогатяваме, аз виждам другата гледна точка както и той.Но да работя с него не знам как ще стане.Аз ще съм проблема не той.

За хората, форума и т.н. мисли.Ами станали сме егоисти.Мислим за себе си вълнуваме се от себе си и така.И аз много пъти вметвамна мен какво ми се е случило, сравнявам, но знам, че не е същото, за всеки всичко е различно.За средата, ако знаете моята колко съм я ограничила, направо ужас.А толкова ми липсват колегите от университета, на моменти ми се реве чак.

Аз се замислих за нещо друго, Туити беше писала назад и аз си милих ли мислих  Бихте ли работили дори и мъжът ви да има достатъчна финансова обезпеченост, и да можете да си седите в къщи.