Госпожица това, което искаш да направиш е похвално, и аз едно време БЯХ на твоето мнение, незнам на колко си години, но искрено се надявам да успееш да осъществиш това, което казаваш. Доколкото разбрах с теб сме в една и съща държава, аз вече честно да си призная незнам къде е по-лошо тук или у дома в БГ. Когато съм тук милея за там а, когато съм там ми се иска колкото се може по бързо да се върна тук, ето вече от 1 месец немога да си намеря работа и от няколко дни насам вече си търся просто някаква работа каквато и да е. Аз не искам държавата да ме издържа ( в случая е мъжът ми   ), тук се научих на едно ако не си от тяхните си неможеш да стигнеш до върха ако не си с някакви свръх способности, и в България пак неможеш да стигнеш далеч защото пак не си от наще- не работиш за тате, или чичо или някакъв друг роднина.  Не отричам обаче, че тук може да ти се даде шанс, докато у нас  
Последно време се замислям защо аджеба трябва да работя, в Бг мойте данъци отиват за помощи на цигани и търтеи, тук пък отиват при такива дето имат по 12-13 деца или при комшията ми който е 300 кила( не е от болест ) и се води инвалид. Защото някой си неможе да спре да яде аз трябва да работя като луда а него държавата да го издържа, е защо питам се, докога да бъда идеалиска в тоя живот .
Мислех си, че ще дойда тук да поработя, уча и да видя как е навън както се казва с намерението да пренеса всичко това чрез опит и знания в БГ, ама май се замислям да взема да стана 200 кила и да си живея живота или да се върна и да заживея като циганите, хем няма да си плащам ток, вода, няма да мисля за утрешния ден, пък чавето да се спасява  .
Ама май докато не спрат да ме посрещат в 5 звезден хотел с думите " И шо че пиеш са" защото са сложили на работа на шефа някой братовчед тракторист, ще препочета да си градя бъдещето в държавата мащеха, че май родината по-голяма мащеха ще се окаже
Въпреки всичко няма да спра да се надявам, че аз и семейството ми един ден ще си купим еднопосочени билети с дестинация България

Леле, не мога да ви насмогна, вие сте фурии!
Радвам се, че ви събудих топлите романтично-насталгични чувства! Аз се правя на хладнокръвна, но всъщност мен много ме сгряват.

Много ми е трудно да взема отношение за майчинството. Смятам, че при демографските ни показатели не трябва да се възпрепятстват майките, но смятам че определено сивата икономика е по-голям проблем. Все пак не смятам че на майчинството, като време трябва да се посяга, но съм ЗА разпределението на времето между мъжа и жената – както те преценят, така може да се използва примерно бащинство на 90% от по-високата заплата, ако това е заплатата на мъжа. В скандинавските страни практика е бащинството точно по тази причина.

Деничка Звездичка – така е

То е някакъв омагьосан кръг. Няма градини, гледачките са скъпи, заплатите малки, осигуровките са непълни, майките лъжат, работодателите лъжат, лекарите с болничните лъжат, а така крадат всички ни... въобще всички се лъжем и после всички се обвиняваме едни други.

Лека-полека трябва да прекъснем този кръг за да спрем да се самопрецакваме. Нужно ни е по-активно гражданско общество, ние сме тези, които трябва да си помогнем. Преди да изискваме някой друг да ни прави щастливи – било то и мъжете ни.


ПС – не съм чела последните постове.

Аз съм от завърнали се от чужбина след обучението ми там и хич не вярвам че българите сме по-специално зле. Липсва ни само вярата и самочувствието.

Съгласна съм с това - Аз вярвам, че хората навсякъде са еднакви и стига да ги накараш да повярват, че могат да летят, те сами ще си намерят криле.

Тук се чувствам по-щастлива. Отговорна съм, защото това съм аз, не защото ми налагат да препрочитам и спазвам 3 тома правилник на западноевропейската  кооперацията в която се нанасях.

Сетих се за "Да се завърнеш" нещо на поезия ме изби.
Никога не бих гледала децата си в Англия, нямам намерение да ги лиша от баба им и дядо им, от скандалите с братоввчедите за товя чии ред е да спи до баба Радвам се, че и други хора има завръщаши се и работещи за промяната Аз съм сигурна, че ще ми е по-лесно да успея тук, но за мен лесното не е интересно. Един ден ще бъда горда майка на поне 3 българчета и искам да знам, че те растат в една по-добра държава и в един по-добър свят, благодарение на мен и половинката ми

Госпожица изпревари всички новини, но ето и тук малко повече за готвените промени в майчинството в ЕС, както и интересни данни за другите държави. Разбира се, нашите журналисти са избрали единствено по-пикантното от цялата информация, ама нищо. Те толкова си могат. 

http://www.dnes.bg/es/2010/10/20/evrosyiuzyt-vyvejda-platenoto-bashtinstvo.101713

Какво да се прави, будна гражданка съм Радвам се, че се получи дискусия, полезно отвреме на време да се водят и интелектуално стимулиращи разговори, макар и в интернет пространството

Госпожица, не искам да те разочаровам, но си стой там където си.
Знаеш ли с какво се сблъсквам постоянно аз, при все, че в момента не работя, но където и да отида, именно защото имам някакъв опит, всички ме гледат и направо един вид ми се присмиват за нещата които искам или говоря. Първо, защото те се мислят за грамотни по всяка тема, второ на приемат новите неща, трето как може ТИ да им кажеш кое е по-добре не само за теб, а за всички. Не знам дали скоро си се прибирала, аз днес съм в много депресивно състояние. Плаче ми се. Аз не си намирам място тук, всичко ми е чуждо, на никой не му се работи, работодателите явно искат и много и една затворена верига. Преди години минавайки през магазините видях табела на един магазин за дрехи "търсим продавачка с два западни езика и компютърна грамотност", стана ми много смешно. Този магазин все още съществува, но като гледам си взимат парите на ръка и не вкарват никъде камо ли пък да работят с компютър.Защо й са и двата западни езика, нито е курортен град, нито нищо. Това е като все едно да искаш 20 годишна секретарка с 20 годишен опит.
България е държавата неограничените абсурди (както казва брат ми) . Само ще ти кажа, че една причка пролет не прави. Аз вече нямам вяра в нищо. На мен ми е много болно да искам да се върна в Америка, да я предпочитам повече от БГ, защото БГ нищо не ми е дала като държава, НИЩО, а там чуждата ми даде всичко, опит, знания, по-добри възгледи за живота, спокойствие, увереност, единственото , което ми липсваше бяха брат ми и родителите ми, ако те бяха там с мен , НИКОГА нямаше да се върна тук. Едно време бях върла противничка относно Америка, сега нещата се обърнаха. Откакто съм си дошла само гадни новини слушам нищо хубаво не се случва, ...цени нагоре- пари-надолу. Ще спра до тук , че може да ми се нахвръляте, но единственото нещо, което мога да ти пожелая е късмет, аз също си мислех така като теб, но действителността и хората ти показват, че не си тази, която ще оправи държава, едва ли не ми казват ами като ти харесва там, си се върни. ЕМи като ни гоните, ще си ходим, няма да лижем подметки , я.
Относно това, колко да е майчинството и как ще повлияе не мога да кажа, само знам, че в САЩ майките не стоят повече от 5-6 месеца вкъщи, не знам какъв им е закона, но имах една позната я накараха в края на 3 месец след раждането да се върне на работа , ако не го направи (пише в писмото) щели да я уволнят, било криза и какво ли още не. Ето затова там има много детегледачки, майчинството е много кратко. Друг е въпроса, че аз ако съм майка ще искам да прекарвам максимално много време с детето, защото това са му най-важните години или месеци в които расте, развива се и са най-сладките според мен. Госпожица, много ми се иска да има хора като теб, ама много ... но вече не вярвам, че ще се оправим.

tweety bird - не бъди така крайна, сигурна съм, че нещата ще се променят и за теб. Всички "завърнали се" сме имали такъв период, така е било и в началото в US нали. Въпреки всички проблеми тук (които не са повече, а просто по-различни от чужбинските) социалния живот и контактите с хората са на различно ниво от чуждото, за мен това беше решаващият фактор. Въпреки че си бях интегрирана част в немското общество, просто онзи начин на живот не беше моят. Въпреки дупките по улиците тук

conflate, завърналите се тук просто свикваме с действителността и започваме да не обръщаме внимание на заобикалящата ни действителност.Дупки има и в САЩ колкото и някои да не вярват . НЕ съм съгласна, че в началото е била така в САЩ, на мен там и беше проблем да свикна да общувам, тъй като съм учила разширено изучаване на френски език в гимназията и след това пак френски в университета, всъщност това ми беше изпитът , за да влезна, езиков. Та проблема ми беше да се отпусна да говоря английски език, проблеми там не съм имала от такова естество, всичко там се постига ако имаш желание и знаеш как, каквото поискаш, вярваш ли ми? Ако кажа на интернет доставчика си примерно, че ми е много висока тази такса вече и не мога да я плащам, те могат да ми я намалят и пак да си остана на същата услуга. Ако ида в някоя администрация също мога да се изнервя за някои неща, но ги постигам, а в бг те мотаят с гоодини. Дори и в хранителния магазин да ида и ако им кажа, че тази цена не ме удовлетворява и защо я продават на по-висока от еди коя си верига, ми я дават на цената в другата такава. Разбираш ли каква е разликата, това няма как да стане в БГ. Там клиентът е клиент, което казваш това и става. Проблема на мен там ми беше самотата и докато свикна с езика. Другото просто всичко си беше на място. Може да ви звучи налудничево, но е така.
Да не говорим, че за бензин, храна, дрехи, домашни потреби - най-важните неща от които никой човек не трябва да се лишава, защото е нечовешко са на приемлива цена, никога не се притеснявам да заредя бензин догоре, цените на повечето храни не ги знам, ако щете ми вярвайте, просто съм имала възможност да си купувам каквото поискам и не съм гледала цените, пълна и това е.
Но всичко си има цена, там имах всичко, но не и любов, семейство .... имах пари, нямах време, тук имам време, но не знам какво ли ще работя, ако работя .... Въпроса е защо БГ не стане така както в цивилизованите страни.
Защо хората трябва да се притесняват колко струва хляба, болно ми е?
Защо като идеш да заредиш кола казваш за колко пари, а не догоре?
Защо мръзнеш, а не стоиш по потник и гащи вкъщи?
Защо нямаш възможност да ходиш поне 2 пъти в годината на почивка (ама не до близкия балкан)?
Защо когато детето ти те погледне и каже, че иска нещо, презсълзи да му кажем, сега не можем да си го позволим?
Защо ...мога да напиша още много защо, обаче ми става едно... Най ми е болно за пенсионерите и за децата, които се лишават от много неща и не само те. Животът е толкова напрегнат и толкова кратък, че поне за основните неща не трябва да се притесняваме.
Можеш ли да си представите, че там преди да почне учебната година има намаления за ученически пособия ,а не увеличения както при нас (поне преди време), пример, пастелите от $1,50 да речем стават 1 Цент, вярвате ли ми, 1 Цент за 24 пастела (при положение , че средно американеца взима $2000-2500), ножички по 15 цента, и все такива смешни цени, за какво говорим изобщо. Просто ме е яд на БЪЛГАРИЯ като ДЪРЖАВА, а не като родина, яд ме е , че децата страдат и гладуват и не само те.

tweety bird, много ми домъчня като ти прочетох поста. Не заради това, което описваш. А за начина, по който се чувстваш. Дори не мога да си представя какво ти е. Така както го описваш, звучи ужасно. Намираш се на място, което не само не харесваш, но от което би избягала веднага. Всичко тук те кара да имаш все по-неприятни изживявания. Буквално ежедневието е ад. Знам, че въпроса ми е нетактичен, но защо не опиташ да заминеш отново в Чикаго? Има ли такава възможност? Не те познавам лично, но ми става страшно болно да чета през какво минаваш и как се измъчваш. Не трябва така. Не знам на какво е цената, но струва ли си? Тази страна може да е твоята родина, но не и дом. Защо се тормозиш?

Цитат на: магито в 20.10.2010 16:14

В София бачках на място където персонала беше 90% женски.Бяхме успели да направим страхотна атмосфера и всеки можеше да замества другия.Беше разкошно и винаги си спомням с тъга за тези 2 години.

И аз имах един такъв период и все се сещам за него.   Едното момиче забреня и въобще не се усети драстично, наехме си нов човек....имаше ли работа, всички се трудехме, помагахме си, а после като нямаше - сладки приказки.

Ох, къде е Лимоновата да придаде малко сладко-кисел привкус на дебата?!

tweety bird, много от нещата, които пишеш и ние можем да постигнем с лекота, но пусти му манталитет Изисква се време. Малко хора ли сме в този форум?! Защо не започнем ние да дваме личен пример? Останалите няма да променим, но поне хората около нас ще успеем. Като видят, че нещо работи, ще ги пробват и те. Вярно е това, че сме светлинни години назад в някои отношения, но и тук е много по-добр еот чужбина в други. Никъде не е иделано. И бате Бойко колкото и реформи да направи, ако не заличи всички съществуващи неща и не ги съгради наново, няма да се решат проблемите.

Michelle, да мога да замина когато пожелая, но въпроса е, че мъжът ми не иска, защото в момента си развива бизнеса и не желае да ходи и да работи в друга държава. А тук виждам, че се блъска за лудо. Да, постига и много неща, но с цената на това, да е постоянно зает, защото носи 4 дори 5 дини под една мишница. Ако е така и не му стига времето и в Àмерика ще е така, няма да има проблеми, но там поне ще знае за какво работи, ще ходи на почивки където поиска, ще си почива в истинския смисъл на думата, там хората почиват истински, защото иначе няма да как са работоспособни, затова всеки (е не всеки де, но трябва да си много зле, за да не можеш, щом аз като емигрант съм могла) може да пътува на които си остров поиска - Карибите , Бахамите, Доменикана, а бе въобще зареждаш се с енергия. Значи той и тук блъска, ама с цената на здраве, нерви и мен понякога, там поне това ще се компенсира от материалните неща. Знам сега ще ми кажете това не е най-важно вярно, че не е, но тези материални неща поне притъпявам някои празноти, където и да идеш искат пари, нали така - кино, билярд, боулинг, голф, театър, опери (все неща, които много обичам), като ида за хляб и там ми искат пари. Не че всичко опира до парите, просто държавата е объркана, всеки гледа да наклепа другия и да му се радва.
Гледам онзи ден една майка говори как била в болницата с детето си и на какво се е натъкнала - ама как може, мръсни болници, бебета и деца били напикани, наакани, само по едно боди, нямали копчета дори тези бодита и ги закрепяли с ТИКСО  , лежали по земята, болни, абе направо се потрисам.
Много се оплесках, мога да говоря много. Та, аз мога да ида в Чикаго, но той не иска. Дойдох си заради него. Той е осигурен финансово добре (не е много, но достатъчно), че аз да не работя. Но аз така не се чувствам пълноценна. Не искам да работя на някой, който е завършил обикновено средно училище и да ме командва, просто защото имал пари и сега могъл да направи бизнес ... ще ме пусне да работя на 4 часда. но дори и да е на 8ч. ....ще ми дава минимална заплата и аз ще работя ... няма да стане, предпочитам да ми използват труда някъде, където ще ме оценят, някъде, където имат нужда от мен на добороволни начала, че поне да се занимавам с нещо, а не да полудявам вкъщи.
Не искам и да му кажа, или отивам там или те оставям, ние се обичаме и подкрепяме и той като някои от вас иска да направи нещо сам , макар и млад и иска да покаже, че може, без да му помага никой да върви напред. Да, но гледам, че постоянно по инстанциите го спъват ли спъват, проверки му правят какво ли не , само и само да се хванат за нещо, да отчитат дейност, а той на няколко пъти хваща управляващи дадена институция в невежество и че не са запознати с документацията си и законите. За какво говорим, защо въобще се назначават такива хора??? Били хора на един коя си партия - абе леле, направо ще се изприщя. Докато се назначават познати на ръководни постове ще е така за съжаление и който иска да излиза навън го подкрепям с две ръце и му желая успех. Има много хора, които четат, но мълчат, а съм сигурна, че ако им се отдаде възможност биха напуснали страната.
От 3г не следя политиката, тя е една и съща само героите се сменят .... и Бойко ще си иде така както е дошъл, просто много доверие му гласуваха журналистКИТЕ да подчертая , всички жени го харесваха и той от това излече дивиденти. Аз няма да оправя положението, поне ми олекна донякъде , че споделих.
Имам няколко идеи, които ми се въртят в главата за работа, ако успея ще разберете, ако ли не, ще е разбираемо за мен, защото знам, че ще ме спъват, а наистина искам много да направя за децата на България. Знам, че са малко, но се радвма тук като чета колко много жени искат да имат деца. Пожелавам им го най-сърдечно  , нека в БГ се раждат много деца, защото средното американско семейство е от минимум 3 деца. Започват от 3 и нагоре - 4-5
Ако нещата не се получат ще се наложи да разгоравям с мъжа ми за емиграция.
Дано утре темата потръгне по- весело, аз няма да пиша повече за това, просто в БГ не ми харесва, лошото е, че просто си видяла другата страна на медала, хората които не са излизали навън не знаят за какво говоря, другите, които са като мен и са имали поне някаква позиция в чужбина, знаят за какво говоря.
Лека нощ!!!

tweety bird, успех с това, което си си наумила! И недей да сравняваш двете държави, защото ще ти е по-тежко да живееш тук.  Дано скоро имаш причина с по-ведър тон да пишеш относно милата ни държавица!

Аз минавам да ви пожелая Лека нощ и да сложа новото си творение в албума 

Утре денят ми ще започне напрегнато, така че да ме чакате с кафе и закуска

Сиси, добре че си ти да се погрижиш за мен
Пръстенът е невероятен. Но веднага се запитах, дали ти става?

Тук е хладно, но пък много слъчево.
После ще довърша поста, че ме налазиха.....

Аз четох, четох и забравих половината неща, които исках да напиша. Няма да се впускам в големи обяснение, зощото виждам, че доста сериозно сте обсъдили въпросите.
Деничка някъде назад беше писала за университетите и за това, че мрънкат за пари. Това не е, защото самите те не могат да си организират работата, а защото има ограничения от държавата. От следващата година не стига, че намаляват бюджетите, но има предложение да се сложи доста нисък таван на таксите за платено обучение.

Аз не съм много съгласна с това, защото в България съществуваха много добри практики, които през последните години бяха разрушени и продължават да се рушат. И другото, не съм убедена, че точно екипа на Борисов ще успее да изгради нови и по-добри неща.  
Колкото до държавата, Деничка някъде беше писала, ако не се лъжа, не може да разчитаме само на нея. Повечето от хората в България дават минималното на тази държава, но после искат максимума. Еми, не става и не е редно. Стига с това мислене, че държавата трябва да ни оправи всичко. Лионелса е права, че трябва сами да започнем малко по малко. Вярно, една птичка пролет не прави, но няколко може и да успеят.
Колкото до работодателите, мисля че е крайно време и те малко да се включат в подпомагането на жените. Вярно, е че всеки си гони интереса и печалбата, но мисля че малко стимули от тяхна страна биха били от полза за всички. В Бг са много малко тези, които плащат за допълнителен труд, които предлагат на жените облекчен режим на работа по време на бременност и след раждане. Знаете ли, че при нас процента на жените на непълно работно време е мнооого по-нисък от колкото на Запад (мога да се разтърся и за процент) и че този труд се заплаща на минимума. В закона при нас е заложено, че до 6 годишна възраст на детето, жената може да работи в къщи. Колко са работодателите, които са предложили такъв вариант на работничките си? Не нападам работодателите, защото до някъде ги разбирам, ние сме мързеливо племе. Просто тези въпроси не се засегнаха достатъчно. Един мой професор казваше, че българинът, ако работи от 8 ч., отива в 8.15ч. , до 9 ч. пие кафе, после до 10ч. закача колежката, работи малко и отива на дълъг обяд, после пак кафе и иска да си тръгне по-рано от работа.
Това си е моето мнение и моите наблюдения. Най-важното обаче е, че ако не започнем самите ние да се променяме, нито Запада, нито Държавата, нито Европейски социален фонд, нито някой друг ще успее ни помогне. И нещото, което според мен липсва и е страшно важно, това е контролът. Контрол за доходите, за осигуровките, за болничните, за всичко, колкото и грубо да звучи.
Лек ден момичета!   Дано да имам време по-късно пак да се включа.