Деничка Звездичка , специално за теб се реших да пусна една тема  тук в "Кафе или чай?" Тя е отглас на нещо повече от лично и скъпо за мен. Хората, които ме познават лично, знаят, че това е едно от най-красивите неща, случвали ми се някога. В твое лице виждам човек, за който си струва това да се сподели. Подарък, дано ти хареса  
 Нека има и местенце за "Здрасти-чао, да не се задълбочаване!" . Както tweety спомена, хората имат нужда   Тук е добре  
 mstoqnova, честит рожден ден, макар и със закъснение(толкова ми е неудобно  ) Пожелавам ти много, ама много щастие. Да имате късмет-ти и двамата ти мъже(големия и малкия) да ви се случват положителни и добри неща. Да се обичате все така силно. Да те слушат много и двамата  

Аз успях да изчета 12-те отговора докато си чакам обяда.
Но сме захванали толкова теми, все хубави и интересни. По всяка има доста за писане и винаги е  полезно да чуеш/прочетеш странично мнение.
Аз май само за работата на жената не съм ви казала какво си мисля. Ами, определено не бих искала да си седя без работа, колкото и пари да изкарва мъжа ми. Винаги съм обичала хората и не мога да си представя да седя вкъщи по цял ден и да бъркам манджи или пък да обикалям салони и молове. Може да ми е интересно да го правя някой друг ден, но до там. Повече време със сигурност не. Аз, като едно типично Водолейче, съм доста свободолюбива и си искам личното пространство, личните финанси (имам в предвид да изкарвам пари, а не да гледам някой в очите да ми даде 10лв да отида на кафе), личните колеги и приятели ако щете. Ако мъжът ми може да покрива разходите на семейството само със своите доходи, просто бих работила нещо, което ми доставя удоволствие и е за мен си. И сегашната си работа я обичам, искала съм това да правя, когато съм записвала и гимназията и университета. Просто конкуренцията на фирми в този бранш в БГ е много малка и това дърпа назад.
Та така, хайде изказах се и аз.
Нинче, аз пък видя във Фейса, че с теб имаме обща приятелка от Враца    Тя ми е колежка на мен сега.
Мишел, благодаря за пожеланията, но за съжаление, ще трябва да си ги платя изследванията. Няма как - превенцията не се заплаща явно  
Ейй, Дени, сега събудди любопитството, с това, с което си завърши поста.
mstoqnova, прииска ми се и на мен да поредя пъзел, много обичам  

Хоп, 2 нови отговора, днес не ви смогвам, браво 

Понеже двете с Дени започнахме, но аз не съм така красноречива като нея и съм по-чат пат, така да се каже, да си кажа и аз.Аз пиша от 2.5г в този форум.Помня много неща за него.Помня и когато Дени започна да пише и всяка една от вас.Повярвайте ми забелязала съм ви отдавна, просто не съм имала какво да споделя с вас или с какво да ви помогна.
Повечето сте много интересни личности, имащи свое мнение, отстояващи това което мислят.Стараете се, знаете какво искате, постигате или не, дразните се или не от много неща.И го споделяте.Е да но на базата на вас има други хора, който не казват нищо, а са тук за присъствие.Не можеш в продължение на 2 години да не казваш нищо.Поне за мен не може.

Както Дени писа, много хора не пишат тук точно заради разводняването на форума.Знаете ли, че когато тя започна да пише правехме по 30 страници от темата, и имаше всякакви неща в тях.Всичко, смях, сълзи, драми, подкрепа.Всичко!Сега има картинки с манджи и кафета и до там.Аз не пиша в тази част от доста време, защото няма какво да кажа.Преди време една съфорумка, точно за да не внася лош привкус на кафетата, направи "Тема на деня" там пишехме въпросите който ни вълнуват, но изглежда, че в България хората не искат да мислят как могат да се оправят нещата.След като от 10 момичета пишещи тук едва 2-3 взеха отношение по темата на деня, нали ви е ясно кога ще мислим еднакво и ще искаме да се променим.А да и най-важното е да мислим, защото много голяма част от българите отдавна не извършват такава дейност.

Колкото до моя въпрос аз съм шило и не мога, а и не искам да разчитам само на мъжът ми.И аз като Нина работя от много отдавна и винаги съм работела.Дори в София имах възможност да не бачкам, Мерал изкарваше достатъчно и можех да си лежа, ама аз не.И не съжалявам.Всяка една работа, всеки контакт ме е убогатил и научил на много неща.

П.П. Дени я кажи как изкарахте на срещата, направо сте за бой ей 

Бубка, а аз си плащам като поп всеки път, нямам допълнително, а и да имах повечето неща ги поемат след много кандърми.

За всички други целувки.Накарахте ме да се усмихна и се радвам, че ви познавам макар и виртуално.

Мишел, благодаря за виртуалния подарък - темата. Единствено се тревожа да не станат две успоредни теми, макар че ти казваш, че си имала пример за това, че подобна идея се е реализирала добре. Може да се опита. Но все си мисля, че понякога се раждат и много интересни теми тук, докато става въпрос за съвсем странично нещо. То и тук си е една жива говорилня. Ако много се профилираме... може би всъщност ще се откъснем от едно истински голямо обсъждане, което тук заради създадения вече навик да четем седмичната тема, може да се получи. Give it a try, както се казва, но мисля, че и тук би могло да се получи същото. Иначе нямаше да се опитваме да променим лековатото говорене, което понякога прелива.

На Маги така й се радвам, дето може всичко да каже с нормални изречения, не като мен да ми трябват 200 думи, за да се изкажа, ама всеки си има начин. Тя е казала с един абзац това, дето аз мъдрех в сто фрази. И добре, че има директни и борбени хора като нея, за да знам, че има смисъл в нашата китна държава да се стои и прави нещо смислено.
За срещата снощи, ще ида да разкажа в темата, добре ме подсети, Маги.

Говорим си тук за това имаме ли нужда да работим. Имаше някъде една мисъл, че хората имат нужда да създават, за да живеят. Аз имам нужда дори сега да правя много повече неща и се ядосвам, че това не става. Факт е, че когато бях в принудителен отпуск за седмица, не знаех какво да правя и не създадох нещо супер смислено вкъщи. Бих работила и при други условия, само дето може би бих се опитала в такъв случай наистина да върша нещо, което няма да е "през зъби" като сега. Дотук никой не каза:"Искам да си седя у нас и да мързелувам." Радостно е това.

Деничка, всеки има нужда да си помързелува от време на време, аз малко преди на дапусна и по-точно около нова година даже не преди да напусна имах нужда от таква почивка, едвам се събуждах за работа, едвам работех, имах чувството, че ще заспя права или мозъка ми изключва , бяха се изплашила за здравето си. Тогава си мечтаех да подпирам дивана и да не ставам от него. Но общо взето човек се чувства добре, когато "твори"нещо, което е полезен. Просто всичко трябва да си има мярка.
Сега трябва да измисля някакъв романтичен подарък на патето за Димитровден, някакви иде, има ли някъде тема за такива подаръци тук някъде, че не съм видяла? Намислила съм нещо, но идеите винаги са добре дошли.

Tweety, какво харесва половинката ти? И какво НЕ харесва? 

Деничка, би било хубаво всичко да си остане на едно място   Просто видях, че се получва едно леко разделяне не на хората, а на желанията   От една страна е необходимостта от по-простички, ежедневни теми. От друга-да се водят по-задълбочени, по-интелектуален тип разговори. Като се замисля всеки човек има леко двойнствена природа в това отношение. Ще има моменти, когато му е нужно едното и моменти за другото   При други ще преобладава едно от двете.
Замислих се за това, че нямаме право да налагаме на когото и да е да се държи като нас. Аз, знаете всички, споделям. С всичките съпъстващи негативи на това си действие. Други съфорумци също го правят. Всички знаем, че тези хора са малцинство. Колкото и да ми беше неприятно това в началото, го приех, защото е въпрос на лични убеждения и избор.
Затова направих "Говорилнята". За да има място, където да се разсъждава на по-задълбочено ниво от ежедневното. Ако щете вкарайте някоя чисто житейски въпрос, който ви вълнувал с години. Използвайте това място, за да упражнявате мисленето си и изказа на емоции  
 Моля ви, като четете всичко това, да знаете, че нито една думичка няма лична насоченост към когото и да е  

Добър ден 
Аз съм от тези които не работят,но не съм й от тези които мъжете им ги издържат-няма да се чувствам добре ако мъжа ми ми оставя пари,за да изляза на кафе или да си оправя  (изкл.има разбира се-все пак живеем заедно). Сега съм в период на търсене на работа,а скоро ще започна и задължителния стаж и вече ще съм ангажирана с нещо. Защото това да няма какво да правиш 24 часа е толкова тежко колкото и да работиш 7 дни без почивка по 10 часа на ден(понеже и такъв период имах).

tweety:

Но общо взето човек се чувства добре, когато "твори"нещо, което е полезен. Просто всичко трябва да си има мярка.

Как ми липсва това време  може би и затова рядко се включвам в темата вече,не че и аз не пускам картинки,не че и тогава не сме го правили,но някак темите станаха банални и леко скучни,да не кажа нещо друго,че някой може да се обиди.

Както Дени писа, много хора не пишат тук точно заради разводняването на форума.Знаете ли, че когато тя започна да пише правехме по 30 страници от темата, и имаше всякакви неща в тях.Всичко, смях, сълзи, драми, подкрепа.Всичко!Сега има картинки с манджи и кафета и до там.Аз не пиша в тази част от доста време, защото няма какво да кажа.

Здравейте момичета, аз съм от хората които не пишат във темата и като цяло във форума, но за разлика от това ви чета що годе редовно. Причината поради която не пиша е че, немога от офиса  а в къщи вечер след работа не ми е до PC. И така де...
Поздравления за разискваните теми – много интересна дискусия се е получила и всеки е изложил своята гледна точка по различните теми нека и аз да споделя моята.
Относно това дали съпрузите да работят на едно и също място – аз съм категорично против това –  аз съм на мнение че всеки трябва да си има поле за изява в своята си област т.е. аз да си работя моята си работа с мойте си ангажименти и проблеми а той неговата. Ние сме се разбрали всеки да си оставя проблемите на работното място когато се прибира (доколкото това е възможно) и да не ангажира другия с тях – а когато сме си заедно да вършим неща който по принцип вършим заедно. Ит.н Другата причина поради която не съм съгласна да работят заедно е – че колкото и сплотен и задружен да е колектива идва един момент в който започват приказки зад гърба на един или друг , недомлъвки и т. И понякога съпрузите остават в единия от двата лагаре , но както и да .. и трета причина поради която съм против – е че по този начин до една или друга степен така и двата са малко или много финансово зависими от работодателя си – и ако недай си боже се получи забавяне на заплати , аванс или още по – лошият вариант фирмата е в несастоятелност – тогава автоматично и двата остават без работа ... като погледна какво съм написала малко черногледо ми се струва – но това си е абсолютна реалност.. толкова по тази тема
По въпроса с работенето на жената – аз също като доста от вас работя от доста крехка възраст – но не се и оплаквам  от това. Работила съм много различни неща и от всяко едно съм научавала по нещо което ми е помогнало да се оформя като характер. Дори и съпруга ми да изкарва пари пак бих се занимавала с нещо  и е бих си останала в къщи да бездействам, но повярвайте ми познавам много хора които го правят и за мое голямо съжаление по мои наблюдения с всеки изминал ден броят им става по голям , но всеки сам си избира как да живее...
Да ви кажа за нещо което ме възмути преди години – още когато бях 1 ви курс в университета срещнах гррупа момичета дошли като мен от по малкия град в големия. Момичетата коя от коя по- хубава , но ... когато се заговорихме кой какво очаква от живота как се вижда след 10 години и т.н  няколко ме изгледаха доста странно след като казах как виждам себеси и едната ми заяви :”Ами как да се виждам... нали затова сме дошли във Варна - ...университета е за да си намерим богат мъж по възможност лекар или моряк и да се уредим в живота ...пък ти се бори за образование и кариера и да видим след 10 години коя от нас ще е по-добре...” този разговор го помня и до ден днешен... бях като втрещена ....но с течение на времето осъзнах че една част от девойки идват да учат само и само за да си „уредят живота”... и да ви кажа честно за нищо на света не бих разчитала на някой да ме издръжа и да ми „урежда живота” по този начин.
Мнението ми стана много дълго и объркано за което моля да ме извините но това е моята гледна точка по някои от разискваните въпроси

Selvet, направо останах  като прочетох за колежките ти. И намериха ли си мъже?

Лошото е, че има и много меркантилни мъже. И все повече такива виждам. А след изследване, в което българинът е сред най-мързеливе мъже в световен мащаб, а българката сред най-работните, водете си изводи.

М да разни хора, разни идиоти, както се казва.Всякакви съм виждала и вече все си мисля, че нищо не може да ме учучди и живота ме оборва.

Колкото до мързеливите мъже. леле как ги мразя.Няма да забравя на работата в София имахме двама колеги, мъже.Единият направо се чудеше къде да се скрие като съм там, че само го юрках да бачка.Ама аз не търпя някой да седи и да бездейства, при положение, че има работа за всички.Сори, ама такава съм си 

Селвет радвам се да те видя след голямо отсъствие, и още повече се радвам, че темите са те провокирали да пишеш.

Надето и тя се появи 

Значи не само аз съм забелязала, че нещата във форума са се променили и то не към добро.

Аз след малко изчезвам за към София.Моя мъж реши да ме закара до там, така или иначе ще дам около 50 лева с автобуса, маршрутката и т.н. екстри, та по-добре с колата и да не съм сама.А как си го обичкам, изненада ме приятно с това си решение 

Цитат на: магито в 21.10.2010 16:47

А как си го обичкам, изненада ме приятно с това си решение 

Много романтично ме настрои, Маги! Все така да сте! 

Ами Дени то си е романтично.Той не обича много много да пътува особенно до София и вътре в нея.И сега два дни непредвидена отпуска и реши да дойде с мен  е как да не го обичам, а?

Пожелавам ви прекрасна вечер, дами.Аз изчезвам 

Приятно в София  и браво за милия жест,наистина е романтичен.
Аз изпратих майстора който имах и вече си имам завършена кухня  Остават само довършителни неща,но утре слагаме край на ремонт 2010 

Ех, много ни е хубава темичката днес! Много съм доволна!
Щом и Надето се записа и Селвет, която не бях засичала от доста време тук, значи имаме някакъв напредък 
Изказването на колежките на Селвет ми напомни как скоро, когато сестра ми дойде в София да работи и някакви познати ми казаха "Е, сега ще й намерите някой софиянец и готово" 
Да плачеш ли, да се смееш ли - незнам. Ние тук имаме много малко приятели, още по-малко от тези, които имаме са "софиянци", явно е важно това и сме пропуснали, че и сестра ми ще пострада сега от този пропуск. Абеее, разни хора - разни идеали - шарен е света.

Маги, браво на Мерал, наистина страхотен жест от негова страна. И нашите кумове щяха да идват този уикенд, ама до сега щом не са звъннали май пак ще пропуснат 
Вие обаче да си изкарате много хубаво 
Наде, честита ти кухня, само си представям с какво облекчение приключвате с ремонтите 

Вече искам да се прибирам, вчера личната ми даде антибиотик за Т, където я поддържам и явно от него все зяпам днес