Сиси, а защо не смяташ да изказваш мнение и по принцип не го правиш? Ето, теми има. Интересни дори. И дискусии има.

Ха, Дени ме изпревари И аз искам да питам, защо не взимаш отношение.Та ти си средностатистически гражданин, който вече е семеен и чака дете.Ти би трябвало доста по-живо от нас да се интересуваш от всичко за което говорим, по простата причина, че то те засяга пряко.

Сиси, това, че си семейна и чакаш дете би трябвало да означава, че си един отговорен човек имащ мнение и знаещ какво иска от живота.

Изглежда, че за теб е животозависещо дали ще пуснеш поредната картинка, а не дали имаш мнение.

Сиси, имам един въпрос към теб. Държа да ти кажа, че съм добронамерена, но мисля, че трябва да ти кажа какво мисля. Ако виждаш още от сутринта, че назад преди твоето мнение вървят необичайно много страници с мнения, защо пишеш:"Не съм ви чела, слагам кафето и ви чакам." Питам те директно - за какво чакаш момичетата? Това е виртуална покана от сорта на:"Дайте да си начешаме езиците, ама ако може с по-безобидни неща, за да не се затормозяваме да мислим по тях." или просто наистина ти е интересно какво ще си кажем? Според мен, ако наистина те вълнува какво ще си говорим, то преди това ще видиш какво сме обсъждали, за какво сме говорили и после или ще ни напишеш какво мислиш и ти, или поне ще покажеш, че си се поинтересувала. Никой не е задължен да пише тук или да споделя лични неща, не се боря предимно за това (макар че е хубаво да го има), но честно ти казвам, макар и седмична тема за чешане на езици, това е място, на което се спират много хора да четат и ако по време на някаква разпалена дискусия, ти влизаш, за да публикуваш снимка на кафе и след теб останалите от любезност казват "Наздраве", остави, че се губи темата, ами и се показва, че не ти дреме грам за това, което говорим. Ако това не е така, обори ме, ще бъда радостна дори да споделиш какво мислиш, ако не - то какъв е смисълът на виртуалните кафета и обяди по средата на някакъв разговор? Пак казвам - пиша това, защото от известно време трупам впечатления, че ако реално извън форума, сте събрани с група хора и някой по средата на общ разговор каже нещо, което хептен няма общо с говореното, то другите го поглеждат странно. Тук, обаче, във виртулното ни кафене, любезно отговаряме "Желая ти еди-какво си." и после разговорът е безвъзвратно загубен. Защо във форума не пренасяме истински реакции, а се възползваме от дипломатичната анонимност на това, че само си пишем, а не се виждаме, и после се чудим защо нещо не било като преди. И преди ставаха разговори по въпроса и си спомням как хубаво ме наритаха недоволни съфорумки. Сега уточнявам, че не подтиквам всеки да изразява мнение, за да се правим на многознайки, а че когато някой реши да изрази мнение, то нека поне е истинско мнение, а не е просто любезен чат. Наясно съм, че е хубаво да има леки моменти, без тежки и драматични разговори тук, но ако веднъж в месеца се появяват такива, то защо те са потушавани с признания за това, че не се четат, ама важно е да отбележим, че утре е четвъртък, а после петък и след това уикенда? Спомням си, че по този повод преди време се направи "Тема на деня", за да "не си съсипваме" леките разговори тук с натоварващи четива. Да де, ама то темите се раждат и докато говориш с останалите, затова няма как да стане ясно разделение.

Моля ви, дори и да не сте съгласни с това, което ви пиша, поне пробвайте да помислите защо го казвам и дали в един момент вместо споделящи съфорумци, не се превръщаме в кречетала, които обсъждат единствено времето/спането/храната. Иска ми се да има повече дни като вчера. Иска ми се да вярвам, че можем да извлечем някакви изводи от тов,а което четем и по този начин да се променяме едни други поне в разбиранията си за някои неща. Ето, казах си, сега ще ви чета аз.

П.П. Пускането на безброй нови теми по всякакъв повод дори не го почвам като въпрос, но дали е най-правилното нещо?

Цитат на: магито в 21.10.2010 11:52

Аз се замислих за нещо друго, Туити беше писала назад и аз си милих ли мислих  Бихте ли работили дори и мъжът ви да има достатъчна финансова обезпеченост, и да можете да си седите в къщи.

Когато бях малка си мислех, че ако мъжът ми изкарва пари , аз искам да си стоя вкъщи...детска му работа... Сега не искам. Свикнала съм ежедневието ми да е много забързано и да работя по 12 часа на ден и 6 дни в седмицата. Сега откакто съм тук ми е едно лежерно, че чак полудявам. Искам да работя, но казах какви да ми причините тук да не искам , не и ако си имам шеф на главата. Човек знае две и двеста. Аз там знаех двеста, сега съм с две, искам да кажа, че сега въпреки че не работя, защото той има възможност имаме по-малко, но стигат. Тук пък имам любов, пълно щастие няма. Хубавото е, че му помагам поне с бумащината, която аз я правя за негово щастие , но това не ми стига, искам с нещо да съм полезна. Не разбирам жените (ако това се жени, сори ако тук има такива), които ги издържат чичковците и по цял ден с салоните за красота, и аз съм суетна, ама да прекарам там 1 ден ми е приятно. Имам чувството, че си губя времето. Празни приказки, клюки...нищо образоващо, единствено можеш просто да си починеш от изминалата седмица ако тя е била напрегната, ама на такива ДАМИ едва ли им се напряга животът. Това, което ме впечетли беше вчера, не знам дали гледахте СДЕЛКА ИЛИ НЕ. Там момичето, което играеше каза, че играе просто за играта, пари не й трябвали. Защо? Защото имала приятел, който й давал по 6000 за две седмици и видите ли тя не знае за какво ги харчи. За мен това дори на американския стандарт са много пари, как може да се пръскат толкова пари, дори да ви кажа честно не й вярвам, че й се дават толкова пари и тя ги пръска. Какво трябва да "работиш"", че да даваш по толкова пари за две седмици и да се пръскат без отчет. Луда работа.
Аз също съм давала много пари за някои неща , ама знам как съм ги изкарала и знам за какво са отишли. Там си купих крем за очи , дневен и нощен за около 500лв. Обаче знам, че тук никога няма да дам тази сума за кремове, никога, това са много пари за тази страна. Всеки се простира според чергата си. Аз бих искала да работя, за да бъда уверена в себе си и пълноценна.

Цитат на: магито в 21.10.2010 11:52

Бихте ли работили дори и мъжът ви да има достатъчна финансова обезпеченост, и да можете да си седите в къщи.

Познавайки себе си, ще работя, дори и милионите от тото да спечеля. Не съм от хората, които ще се конкурират с половинките си за всичко(много такива познавам). Нямам нищо против той да носи парите в къщи, нито ако аз го правя - важното е да има баланс и да не се стига до там единя да тегли другия. Тежестта трябва да е поделена, според мен.
Аз работя от ученичка. Винаги съм се занимавала с ня колко неща едновременно. Стана така, че началото на трети курс в университета, нямаше как да съчетавам работа и учение, а никой не искаше да ме вземе нощни смени, защото съм момиче. Та 3 месеца ходех само на лекции. Побърках се още на 3-та седмица, промених се много, всички се притесниха за мен, загубих живеца в себе си, нямах вече теми за разговор, станах апатична към всичко. Тогава си дадох сметка, че дори при една бременност стоенето с дете в къщи ще ме побърка. Сигурна съм, че или ще се събирам с други мами по някакви дейности, или ще работя от вкъщи почасово, или ще намеря други занимания заедно с бебето, но аз трябва да съм сред хора и да не спирам да се развивам. Камо ли да стоя вкъщи без занимание. Че аз два дена у нас и ме хващат лудите, макар и да не съм се спряла от къщни задължения.
Просто ще си позволя да работя нещо, което ми доставя удоволствие, във фирма която ми харесва, с нормално работно време. И няма да вълнува месечното възнаграждение. Бих работила и като доброволка към различни организации. Но в никакъв случай не мога да си стоя в къщи.

Имам приятелка от детството, която е пълна моя противоположност. Никога не е работила. За нея няма нищо по-хубаво от това да шета, да си гледа децата, да глези мъжа си. Постоянно е по кафета с приятелки и по магазините. Този начин на живот ѝ приляга. Но аз не съм такъв човек.

tweety bird, псоледното ти изречение много ми допада. На мнение съм, че когато една жена е релизиран човек (без значение от областта), то тя е перфектна и във сички остнали отношения.

Нинче, какво да ти кажа. Скарах се с нея, защото онзи ден като се обадих в централата на лабораторията ми казаха какво ми е необходимо за да ми прекарат едни профилактични изследвания (не кръвната картина, дето е по касата, а друго) през допълнителното здравно осигуряване. Взех каквото е необходимо от личната, не от специалист, защото нямам оплаквания, а са по мое желание и тя ми казва, че това не можела да го вземе. На всичкото отгоре, докато й обяснявах, че съм говорила с центаралата им и т.н., тя ми казва "Няма да споря с вас, вижте колко хора има, всички чакат да ходят на работа" - това след 2 мин разговор. Имаше и нещо от рода на "за какво ще си даваш парите", абе глупостиии, колкото искаш. А тя хич не е преработила, защото е в частна лаборатория, не в някаква мизерна поликлиника и си има фиксирано работно време. Ей за това сме на този хал, дето го обсъждаме тук с вас.
Туити, радвам се, че тази сутрин си в по-хубаво настроение! Дано наистина с времето успееш да се пренастроиш и да ти е по-спокойно тук  
Миме, честита ти придобивка! Скоро от нея да ни пишеш!
Пламак, хайде скоро да се завръщаш тук  
Мишел, здравей  

Сиси, аз лично не харесвам идеята да работим на едно и също място с мъжо. Предпочитам всеки да си има лично пространство. Той онзи ден си говорил с прекия си ръководител. Жена му работи в тяхната фирма, но в друг отдел. И той го питал аз какво работя и мъжо викал, ами същото като твоята жена, ама в друга фирма. Смеели се там, как имат жени инженери и макар, че и те са такива, работят в по бизнес-ориентирани отдели от нас  

Лелее, поста ми седи от 1 час за побликуване, кой знае колко сте изписали ....

Аа, само 12 отговора - ей сега ще съм супер актуална 

Цитат на: lionelsa в 21.10.2010 12:32

Познавайки себе си, ще работя, дори и милионите от тото да спечеля. Не съм от хората, които ще се конкурират с половинките си за всичко(много такива познавам). Нямам нищо против той да носи парите в къщи, нито ако аз го правя - важното е да има баланс и да не се стига до там единя да тегли другия. Тежестта трябва да е поделена, според мен.
Аз работя от ученичка. Винаги съм се занимавала с ня колко неща едновременно. Стана така, че началото на трети курс в университета, нямаше как да съчетавам работа и учение, а никой не искаше да ме вземе нощни смени, защото съм момиче. Та 3 месеца ходех само на лекции. Побърках се още на 3-та седмица, промених се много, всички се притесниха за мен, загубих живеца в себе си, нямах вече теми за разговор, станах апатична към всичко. Тогава си дадох сметка, че дори при една бременност стоенето с дете в къщи ще ме побърка. Сигурна съм, че или ще се събирам с други мами по някакви дейности, или ще работя от вкъщи почасово, или ще намеря други занимания заедно с бебето, но аз трябва да съм сред хора и да не спирам да се развивам. Камо ли да стоя вкъщи без занимание. Че аз два дена у нас и ме хващат лудите, макар и да не съм се спряла от къщни задължения.
Просто ще си позволя да работя нещо, което ми доставя удоволствие, във фирма която ми харесва, с нормално работно време. И няма да вълнува месечното възнаграждение. Бих работила и като доброволка към различни организации. Но в никакъв случай не мога да си стоя в къщи.

Имам приятелка от детството, която е пълна моя противоположност. Никога не е работила. За нея няма нищо по-хубаво от това да шета, да си гледа децата, да глези мъжа си. Постоянно е по кафета с приятелки и по магазините. Този начин на живот ѝ приляга. Но аз не съм такъв човек.

+1

Здравей, bubka  Чест и удоволствие е за мен да се засечем на едно място за разговори  Съжалявам за ситуацията с изследванията. Все си мислех, че когато в дадена сфера нещата почнат да се определят основно от парите, няма да има спънки и недоразумения. Ама и както се обсъждаше по-напред в темата, причината е ясна  Дано ти ги пуснат изследванията, това си е важно за теб.
  tweety, пропуснах да ти благодаря, че ми отговори така изчерпателно на въпроса  Зададох го не защото ме глождеше любопитство(все пак става дума за нещо много лично за теб). Искаше ми се да те накарам да си излееш всичко, пишейки, така за теб. Поне част от негативните усещания да излязат навън. Някак си да ти се поподредят още веднъж мислите. Радвам се, че днес ти е по-ведро и позитивно  И ти пожелавам занапред да е все по-често така 
  Чета ви и си мисля за това колко са различни представите на хората за общуването. Ето, някои от нас имат нужда да побъбрят на неангажиращи теми. Картинка, описание на това какво правят в момента. Но реално такова им е ежедневието. Опитвам се да се поставя на мястото на всеки един от вас. Ето, Сиси има нужда от ведри, положителни неща. Не иска да се тревожи, да решава проблеми. Поне не и такива, които да я натоварват допълнително извън личните. Не виждам нищо лошо в това, когато е временно.
  Разбирам и другите момичета и се възхищавам на желанието им да пробудят мисленето на хората около тях. Защото ако всички се затваряме в черупка, извън нея ще започнат да се случват наистина страшни неща.
  На въпроса на Маги-не, не искам да ме издържа никой, дълбоко противно ми е(лични причини и изживявания). За всичките ми години стаж един път за 4 дни бях в болничен и се чувствах като абсолютен търтей. Понеже професията ми загива в България, сред колегите винаги е съществувал страха за утрешния ден. Който си работи по специалността, винаги си има и резервен вариант, разбирайте опция за втора или друга работа. Когато съм се прехвърляла от едно на друго работно място, за по няколко седмици съм била на 2 смени от 8 сутринта до 12 вечерта, обикаляйки от единия край на София до другия. Страх, разберете ужасно е да ти се случи да си на ръба на мизерията. Въпреки това, дали от глупост или гордост, не знам, но не бих позволила на някой да ме издържа. Затова подкрепям мнението на lionelsa 
  Мисля си, че тук можем да си позволим да сме или самите себе си, или които пожелаем. Нека се даде тази възможност. Понякога споделянето на лични неща не значи, че не ни интересуват околните или си говорим без да слушаме. Мен поне всяко мнение ме интересува, казва ми по нещо ново или припомня забравено, но важно. Вижте как се поддържа разговора-може нещо да е споменато 3 страници назад, но който иска да го коментира, го измъква

Благодаря ти Bubbka i Michelle, ако аз не си оправя настроението, няма кой трябва да свиквам ))
Деничка, на въпросите, които си ми задала най-вероятно ще ти пиша на лични, че явно на хората им се пишат само весели неща и ги разбирам.
Поздравче за всички:
http://www.youtube.com/watch?v=Vbg7YoXiKn0

tweety bird, Благодарско за поздрава! И без това не ми се работи вече. И ми е някак петъчно, но за мое разочарование днес сме четвъртък 

Замислех се, че се радвам, защото го има ФБ. Някои от приятелите/познатите ми имат очарователен живот и винаги ми е толкова приятно да го проследявам. Други пък не са се променили въобще последните 15 години...хубаво е, че има начин да си в постоянна връзка с околните и да ставаш съпричастен на техния живот, показан в снимки и в коментари, та дори и да ви дели океана. А пък най-хубаво ми стана като видях - "имате 60 общи приятели"  Никога не съм си давала сметка за това, но е много забавно да откриеш, че си общ приятел на двама души, които на пръв поглед нямат допирни точки.

Сиси, забравих да те питам, счукания карамфил за сладките от къде да го взема.

Мишелка, имаше една част от поста ми, в която говорех за споделянето на лични неща. Не знам дали тогава ти четеше форума, но преди няколко месеца с част от момичетата започнахме разговор за това как, макар и необходимо да сме позитивни, е хубаво все пак и да споделяме някакви лични неща. Защото имаше, и още има, моменти, в които се говори единствено за храна/спане и т.н. и се показват интернет снимки, а в другото време разни хора разказваха много лични неща. Когато се опитахме да подбудим другите това да се задълбочи, както беше преди две години например, имаше няколко поста, че не можело всички да казваме лични неща и не можели всички да разказват само личните си драми или да коментират тежки теми. И тогава, след тия разговори, имаше хора, които тотално спряха да пишат тук, защото едва ли не бяха заклеймени като прекалено емоционални, прекалено споделящи, прекалено сериозни и въобще... развалящи оптимистичния тон с желанието си за повече споделяне и някакво задълбочаване.

После мина време... и пак някак назряха нещата. То аз не пиша само към Сиси по тоя повод, пиша към всички, които ги влече най-лесното, не търся поводи за драми, ама не е случайно това, че тема от 30 страници стигна до 4-5-6, пълни при това със снимки на кафета и закуски. То човек отваря да чете, няма за какво да се развълнува и айде по другите теми.

Лошо няма, права си, че всеки има различен поглед, но както се възмущавам и извън форума за това, че повече се пише за норматив, отколкото да се казва нещо от сърцето, така го казвам и тук, защото го наблюдавам. Вярно че всеки има право да контактува с другите както си иска, но тогава, питам, защо му е да прави теми и да пита неща, които всъщност не чете. Защо пита другите как са и после пише, че си признава, че нищо назад не е чел. Ако не искаш да четеш, защо пишеш? Ей това ме вълнува мен. И знам, че после пак ще е все тая, защото в продължение на казаното от вчера, всеки от нас гледа да се предпази от излишни спорове и от празни дрязги. Е, да, ама когато непрекъснато усещаш надвисналата сянка на виртуалната почерпка, която оформя едно настроение на "Здрасти-чао, да не се задълбочаване!" някак си ми идва в повече. Тъй че аз съм последният човек, който ще каже, че споделянето в темата не ме интересува. Напротив, считам, че е важно, тъй като само тук понякога си позволяваме да споделим по-лични неща, точно защото сме сравнително анонимни, но вече виждам, че е не проблем толкова липсата на лични емоции, а по-скоро тоталното преминаване през теми и постове за норматив. Защото има неотразени мнения, неотговорени въпроси, премълчани теми... само за да не си разваляме отношенията. Е какъв е смисълът тогава. За много хора форумът е повече от просто място за приказване, тук има и приятели и хора, с които реално общува.

И пак казвам, не пиша, за да се заяждам със Сиси. Пиша го заради много хора, които така пасивно гледат на нещата... В крайна сметка не е все едно да прочетеш днес едно мнение, което ще те накра да видиш и други гледни точки и това да минеш през всичко казано като през море, защото всичко е обща приказка.

Лионелса, уникално е това с общите приятели и ако всичко върви по план, ще ви разкажа утре за още един пример как мнозинство от момичета във форума вчера ми показаха колко е хубаво да имаш постоянно общуване с хора, които мислят единно.

Привет момичета. Първо да ви благодаря за пожеланията за рождения ми ден   да ви се връщат в двойни дози.

Малкия ми е болен и не ми  остава много време да ви следя, а вие сте доста активни. Но от сутринта си наваксвам.
tweety bird благодаря за песничката, много е сладка, даже си я изтанцувахме с дребчо  
zlatomira__ стискам палци всичко с малчо днес да е наред. Предполагам само как се чустваш и на мойто малко ангелче му предстои операция на 29 ноември.
Сиси много е сладък пръстена със здраве да си го носиш.
Мими и на теб честита придобивка и ти със здраве да си я ползваш. И ЧЕСТИТО за дипломата.
Нинка  картичката е СТРАХОТНА 
Много интересни теми сте обсъдили. Докато четях се стараех да не забравя някоя от темита да мога и аз да изкажа мнение, ама на уви сега в главата ми е една каша. Въртят се мисли за романтика, за майчинството, за дискриминацията и за всичко останало. Та да си кажа за последното. Аз също не съм от тези дето могат да си седят вкъщи и да си клатят краката. Трябва нещо да върша, иначе просто ще откача. С първата ми бременност си работих до последния ден (ама тя и работат ми го позволяваше). В петък си тръгнах от работа и в неделя вечерта родих. Та да ми дават по 6000 не за две седмици, а за ден пак бих си работила. Най-сладко ми е когато аз сама съм си изкарала парите, за да се поглезя с нещо  
Отивам да редя пъзел, че миличкия ми се моли от половин час   и ще се постаря да чета редовно, за да не изоставам пак толкова много.

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше. пускам, че ще станат много повече

Аз трябва да подкрепя Деничка,
Има много други теми пълни със снимки, похвали и чешене на езици. Аз поне имам нужда от поне час интелектуално стимулиращи разговори на ден, защото постоянно има актуални неща, които се случват по света и ми е интересно да видя различни гледни точки. Не разбирам момичетата, които гледат да не се "натоварват", по-добре да не четат и не пишат ако нямат мнение или не желаят да го изразят. Аз лично ужасно се дразня когато се зароди дискусия и някой я прекъсне със "здрасти няма да чета само да се похваля" или някоя безсмислена снимка.
На въпроса за издържането. Ако моят съпруг изкарва достатъччно, за да ме издържа и имаме дете/деца, бих работила на половин ден, за да не ми липсва социалния контакт, който получавам от работата, но и да не ощетявам децата си. Според мен в момента, в които една жена избере да бъде майка, тя трябва да е готова да жертва кариерата си, защото децата, които се гледат сами са тъжен резултат от недоимъка и еманципацията.
Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше. много сме активни, което ме радва