По случай първия рожден ден направихме и професионалната фотосесия, за която бях писала и която в крайна сметка остана основния подарък от мен и баща й за рождения й ден.
Всичко протече като невероятен цирк - още щом стъпихме във фотостудиото, всичките ми представи, че Малена ще стои кротко и ще позира, усмихвайки се благо, бяха разбити на пух и прах (не знам, защо съм очаквала от дете, току-що навършило годинка това, но може би съм  си внушила, че именно така се случват нещата, гледайки фотосесии на други деца). 

Въпреки че преди началото, постояхме десетина минути за адаптация, в момента, в който почнаха снимките, Малена почна да реве и да не иска да се отлепя от мен.
Постоянно ме държеше я за ръката, я за края на блузата ми и ако се опитах да се отдалеча дори на сантиметри от нея, се разплакваше ужасно. 
Та това личи доста на някои от снимките, където и аз съвсем непланирано съм в кадър. Дори в стремежа си да ме достигне, за първи път на два пъти направи по 1-2 самостоятелни крачки - страхът от голямото полузатъмнено помощение и страшния човек с фотоапарата какво ли не правят. 
Вече се бях отчаяла, че няма да успее фотографът да я снима самичка (без да се държи за мен). Бях взела и една баба за подкрепление - майка ми, която винаги я разсмива много успешно, но и това не помогна.

Аз постоянно повтарях на Малена: "Ех, виж Филипа колко хубави снимки има от първия си рожден ден, а ти за разлика от нея въобще не заставаш за снимка" (КлараФина бяха правили нейната фотосесия при същия фотограф) и от толкова даване на Филипа за пример чак фотографът, който отлично си спомняше Филипа, по едно време взе да нарича Малена Филипа. 
Но според него децата живеещи в чужбина като Филипа, са далеч по-спокойни от тукашните, чиито родители са много по-изнеревени и това определено се отразявало на децата. Сигурно е прав, знам ли. Но знам със сигурност, че фотосесията си беше истинско изпитание за всички ни, продължило цели 2 часа. 

Като пристигна баща й обаче (понеже той дойде по-късно, че беше на работа), Малена веднага се ухили, пък и явно вече беше посвикнала с обстановката, та човекът успя да направи някоя и друга снимка - не че през това време Малена не държеше разни неща в ръцете си като четката за коса, торбичката с фибичките или ключовете, за да не се сеща за мен и баща си, та заради това не поглеждаше в апарата, а само към ръцете си.
И както изведнъж се почувства в свои води, почна да пълзи и да вършее из студиото - то чудесно, че доби настроение и страхът й изчезна, ама излизаше извън декорите и разваляше целия творчески замисъл на човека  , но добре че той е професионалист и е успял да направи доста сполучливи кадри. 

И освен това след като почна да вършее из студиото, Малена въобще не искаше да я държим, а се налагаше, защото всичко по план трябваше да завърши със снимки с родителите.
Та на някои от снимките се вижда как разярено се опитва да се откопчи от нас, а в началото, когато трябваше да стои самичка, се беше лепнала като гербова марка за мен. Но все пак съм доволна от резултата, честно казано не можах да повярвам, че е толкова добър предвид обстоятелствата. 

Пускам сега някои от любимите ми снимки, а тук - http://rusenovi.snimka.bg/baby/malena-1-vi-rojden-den-profesionalna-fotosesiya.555671 са повечето, ако на някой му се гледа.

Сега да се отчетем какво ново около нас в последните месеци. 

Първо след последните мерки и теглилки се оказа, че Малена на 1 годинка продължава да тежи 10 кг, т.е. както и на 10-тия, и на 11-ти месец.
Нищо не беше наддала за 2 месеца, само беше пораснала с 1 см и беше 77 см. 
Сега ще видим на 3-тия месец от 2-та годинка как ще е, че още не сме се замъкнали до детската консултация.

Профилактичните изследвания на кръв и урина, които се правят на годинка, пък ми разказаха играта, тъй като в продължение на 2 седмици по цял ден се опитвах да събера урина или с онези глупави найлонови колектори, с които номерът стана при 6-месечно бебе, дето само си лежи, но не и при пълзащо нон-стоп дете  ; или с една чашка, с която само я преследвах, докато тя обикаляше изкъщи, пълзеейки по голо дупе; или с памук в памперса, който да изстискам след това.
Но не ставаше и не ставаше.
Докато една приятелка ми каза да махна памперса веднага след като се събуди детето, взъможно най-бързо и да подложа чашка и о, чудо - номерът се получи от раз. 
Обаче радостта ми не трая дълго.
След направени 2 обикновени и 2 стерилни урини в четири поредни дни (новият метод за събиране на урина от бебе се оказа невероятно ефикасен), се оказа, че Малена има бактерии в урината - е-коли.
Според педиатърката най-вероятно въпросните бактерии са попаднали в пикочните пътища от акото, което се случвало във "възрастта на памаперса", особено при момиченцата, обаче като попрочетохме с Чавдар, се оказа, че може да са предизвикани от проблем с бъбреците. Педиатърката обаче ни успокои, че такава вероятност има едва при рецидив на е-колите в урината, ние обаче сме леко притеснени и вероятно ще търсим детски нефролог, макр че конторолното изследване не показа наличие на бактерии след антибиотика, който пи Малена (Аугментин в продължение на 10 дни, който освен че пиеше с голям зор, й предизвика и ужасно разстройство, а и заради него поставхме ваксината за морбили, заушка и рубеола с месец закъснение).
Във всеки случай съм решила на 2-3 месеца да давам за изследване на своя глава по една стерилна урина, защото, ако не бяха тези профилактични изследвания, нямаше и да разбера.

На всичкото отгоре по същото време тежкият обрив от памперсите в областта на интимните части и хълбочетата , който Малена получи по време на ужасните августвовски горещини и който продължаваше повече от 2 месеца, ужасно се влоши и след като бяхме пробвали всички възможни кортикостероидни кремове и вече мислех, че няма какво друго да се изпише, попаднахме на страхотна кожна лекарка и решихме проблема за броени дни.
Но бая неща ми се струпаха на един път. А и хемоглобинът на Малена и на годинката се оказа отново не особено висок - 105, та и там трябва да правим допълнителни изследвания, за да видим каква точно анемия има, но още се помотвам, пък и тя си е доста жизнена като цяло.

Та дотук с не особено приятните неща, сега малко отчет за приятните. 

На 8-ми октомври, т.е. на 1 година и 20 дни Малена проходи.
Или поне аз го броя за "официално" прохождане, защото тогава направи първите си 6-7 самостоятелни крачки и то повтори упражнението три пъти. 
Преди това по 2-3 плахи крачки без опора не ги смятах за прохождане.
Десетина дни по-късно направихме прощъпулника, макар че точно за повода на Малена много не й се вървеше или поне искаше да се държи за ръчичка, но някак си успя да стигне до предметите, които бяха страаааашно много и накрая хвана четката за зъби, която беше във фабричната си опаковка и беше бая встрани сложена, защото идеята ми беше предметите да не й изглеждат много познати, за да не се насочи първо към познатото. Но както и да е. Ще става зъболекарка:

Ето и един конспектиран отчет за последните месеци относно "постиженията" на Малена:

13-ти месец/b]

- дъвче успешно всякакви твърди храни, без да се задавя (това още преди първия й рожден ден го правеше много добре за мое голямо учудване)
- "комуникира" с други деца
- обожава да отваря и затваря врати и чекмеджета, но се прискрипа на няколко пъти
- храни се сама с пръсти (всичко става "мазало")
- "храни" и нас
- дава ни да "пием" от чашка
- кляка и става без опора (от началото на 13-ти месец)
- прохождане (след добро оттрениране на по-горното "постижение" )
- успява да отвори някои тубички и шишенца (без такива с винотви капачки)
- слага капачките на шишетата (без да ги завинтва)
- "танцува" с приклякане
- много обича да светва и изгасва лампи (прави връзка между действието и резултата, защото поглежда предварително към лампата, преди да натисне ключа)
- казва "бау-бау" на въпроса: "Как прави кученцето?"
- дава въздушни целувки, но само с уста (това обаче беше еднократно, повече не е повторила)
- слиза безпроблемно от спалнята или диваните, като вече е ориентирана и първо си провесва краката надолу (поне вече спрях да се страхувам, че ще падне)
- "сресва" се с четката за коса, но наобратно - с плоската част; "сресва" и нас
- "говори" по телефона, т.е. слага си го на ухото и бръщолеви на нейния си език
- слага телефона и на нашите уши - и ние да се обадим
- взима четката за зъби и ни "мие" зъбите, включително веднъж се опита да "измие" и тези на баба й през монитора по Скайп (но не дава да мием нейните  )


14-ти месец/b]

-много "приказва", по-точно въобще не млъква (основно на нейния си бебешки език)
- оказа се, че може да отвинтва капачки - отворила и разляла едно шише с ракия на пътеката в кухнята, което аз непредпазливо бях оставила, мислейски си, че не е способна на такова нещо все още
- все по-рядко се прискрипва, но не понася отворени шкафове - все гледа да ги затвори
- дава ушенце, като й кажеш (за да й прошепнеш нещо)
- развива танцовите си умения - върти се около оста си с бясна скорост и вдига ръце като балерина (как не й е завива свят не знам)
- ходи стабилно (пада все по-рядко)
- леко се затичва
- първи опити да яде сама с лъжица (има голямо желание, но малък успех)
- "пише" (държи химикала учудващо правилно с 3 пръста)
- взима ключовете и отива до вратата да "отключва" (ядосва се, че не може да стигне бравата)
- показва къде са зъбките (но в повечето случаи показва нашите, не нейните)
- обожава да ни бърка в устите, особено, докато спим
- успява да съблече някои дрехи самичка (такива без ръкави)
- играе на "прескочи кобила" - единият от нас лежи и тя го покатерва и прескача в двете посоки
- качва стълби с чужда помощ

15-ти месец/b]
- продължава с успешното имитиране на много дейности
- почти не пада, като върви, дори и навън - много е стабилна и по цял ден обикаля (пада само, когато е мнооого изморена)
- храни се все по-успешно с лъжица (но положението продължава да е много омазано)
- "храни" и нас с лъжицата
- не иска да седи в стола за хранене(до преди това й слагахме в една чинийка храни за ядене с пръсти и вечеряхме спокойно тримата)
- иска да е с права на дивана до нас, докато се храним и да рови с вилица или лъжица в нашите чинии и да хапва, независимо, дали е подходящо за нея (най-накрая преодолях страха си да не се убоде с голямата метална вилица)
- даде ми да пия вода т нейното шише, като ми напъха биберона в устата
- пробила със зъби две дупки на една кофичка с кисело мляко и си пийвала доволно от нея
- "чисти" нейните и нашите уши с клечки
- насочва дистанционното към спрелия телевизор и се ядосва, като не може да го пусне (но се изхитри и ходи да пробва да го пуска от копчето)
- освен да изпразва кутии, пълни с "джунджурии", започна и да ги слага предметите обратно в кутията
- "пее", докато "танцува"
- "пее" си някаква нейна песничка (с текст "А-а-а"), като я люлеем на люлеките (от които винаги я сваляме с голям зор, между другото)
- притесненията ми да не забрави баба си и дядо си, които си заминаха за Щатите се оказаха напразни - разпознава ги, като ги види по Скайп и се радва
- гали ни, като й кажеш
- казва "ко-ко" на въпроса: "Как прави кокошката?" (има една книжка с нарисувана кокошка и като я види и само "ко-ко" повтаря, дори и да е отворила на страничката с магарето или кравата )
- казва "бууу" като види кола
- абсурдно е да седнеш на компютъра - веднага иска да я вземеш и да щрака и тя по клавиатурата, а най-добре да включва и изключва монитора 

Крисии най-накрая се сети за нас 
Бързам да пиша, защото немога да ви се нарадвам на двечките.Не смогнах да прочета всичко защото Рая припира до мене но обещавам довечера ще прочета всичко написано от теб с голям интерес.Снимките са невероятно красиви,страхотни са особено от професионалната сесия  бижу.Ах тази сладка Маленка бее да я нацлуваш  нагушкаш едно хубаво.
Отивам да прочета останалото и се връщам с коментар .....

Нови думички през тези три месеца/b]

- "да"
- "не"
- "няма" (допреди това само катеше глава в знак на отрицание)
- "добйе" - "добре"
- "ау" - "ало" /като си държи телефона на ухото/

По едно време беше спряла да казва и старите думички, даже "мама" не казваше, но пак започна. Много "приказва", но само на нейния си бебешки език, за който определено ни трябва преводач.
Но поне две от думите на бебешки ги разбрахме какво означават, тъй като ги повтаря много често:
- "булю-булю" - повтаря го, като е доволна
- "мъньо-мъньо" - казва го, като е ядосана и се "кара"  

Зъби/b]

Първият кътник - проби малко преди годинката, та Малена посрещна рождения си ден с 8 зъба. Вторият - броени дни след рождения й ден. Малко след това - третият кътник, а наскоро и четвъртият.
Лошото е, че за разлика от резците те не пробиват венеца на едно място, а на няколко и мъчението продължава и в момента.
Странното е, че при наличие на четири пробили кътника, единият от които излязъл нацяло, Малена продължаваше да е отдолу само с 3 резеца, 4-тият така и не се показваше.  
Педиатърката ни успокои, че все някога ще излезе и така и стана - случи се преди няколко дни, но излезе с голям зор.

На 2 пъти вдига температура за по един ден, за спането няма да обяснявам - не спи спокойно нито денем, нито нощем, понякога дори будува от 4 до 6 сутринта - играе, но пак е по-добре, отколкото да реве, че имахме няколко ужасни кризи от онези с пищенето, дето нищо не може да я успокои.
В момента е с общо 12 зъба, струват ми се много за тази възраст, сигурно за това през последните месеци спокойните нощи са били много малко, а неспокойният период още не е свършил, имам чувството, че и кучешките започват, но добре, че се сменяме с Чавдар нощем, че иначе трудно се издържа.  

                                            ***
Та положението в момента е такова, че не ми остава време за нищо.
Е, донякъде сама съм си виновна, защото съм избрала по-либералния стил на родителско поведение, но не съжалявам.
Мнооого за пране имам - понеже навън разрешавам да рови в пясъка и да ходи в тревата, а вкъщи - да яде сама и съответно да се цапа. Е, естествено и аз я храня - една лъжица за нея и една за мен и така, по някой път я оставям изцяло самичка и положението после е катастрофално.  
Имам и повечко за чистене съответно, макар че трохите по пода отдавна спряха да ми правят впечатление.

Имам и много за оправяне постоянно - понеже й разрешавам да разхвърля съдържанието на някои от шкафовете.
Не че се стремя към идеален ред и чистота, каквито е невъзможно да бъдат постигнати, но от време на време трябва да се подрежда, за да може пак да има какво да разхвърля, нали така?
Храненето пък понякога продължава по половин час и повече, защото много не обича да седи в стола за хранене и съответно бяга и трябва да я преследвам с манджата, ако й е минал меракът да яде самичка.  

С памперсите и преобличането е същото - пак бяга, не дава да я оправиш и трябва да се гоним. А и да й отвлечеш вниманието с нещо друго въобще не е лесно вече.  
И всичко това в комбинация с недоспиването определено ми докарва голяма умора и гарантирана липса на време. Но да ни е жива и здрава, а пък все някога ще се наспим.  

Записахме я на кухня на година и 1 месец, уж ядеше горе-долу манджите оттам, ама вече не мога да се похваля със същото.
Джънк фууда го научи частично, колкото и да не ми се искаше, но засега гледам да удържам положението в рамките на солети и обикновени бисквити (пък и те някой път са единственото средство да я накарам да седи в количката, когато се налага).
Много рядко - царевични пръчици и тук-там по някоя хапка от разни други боклуци, които ние още не сме отвикнали да не ядем пред нея и просто е невъзможно да не й дадеш да опита. Същото е и с бирата .
Виж, сокове така и не пропи (за разлика от някои бебета, дето от 40-тия ден ги пият с пълна пара), ама види ли чашата с бира - не се трае, докато не й дадеш да удари 1-2 глътки. 
Ама какво ли се чудя, като се сетя колко бира изпих, докато бях бременна, много ясно, че ще е фенка на бирата. 

С гърнето сме доникъде, но аз и не бързам, де. Просто не иска да седи там и това е и аз спрях да я карам, пък и силно вярвам в теорията, че моментът за гърне е натъпил при определена зрялост на нервно-мускулната система, а не в момента, в който на възрастния му е кефнало, че детето трябва да се изходи в гърнето, пък на детето, дали му се ходи в този момент, никой не го пита. 

И последно да споделя, че Малена въобще не подлежи на дресировка. Не пляска с ръчички, не показва на колко годинки е, целувки даде само веднъж. Но не се тревожа особено, тъй като пък за сметка на това прави много неща, които никой не й е показвал и които е възприела единствено от наблюдението на ежедневните ни дейности. 

Ами това са нещата около нас, съжалявам, че пак стана мноооого дълго  (не вярвам някой да е успял да го прочете цялото  ), ама след дългото отсъствие трябваше да попълним "биографията" на Маленка подобаващо.
Благодаря на всички, които все още проявяват интерес и влизат в темичката. 


Като се замисля, това го писах в продължение на 10 дни (без разказчето за рождения ден, то е писано доста по-отдавна)...

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

Дидка, 
Ако не успееш да го прочетеш, няма да ти се разсърдя, хи хи.
Много целувки и от нас за теб и Рая! 

Eeeeh, Kiksi, браво за постиженията на Маленка! На един дъх ти изчетох постовете! Искам само да ти кажа да не се притесняваш за хемоглобина - и на Пипи беше 100, но нашата педи каза, че децата по принцип имали по-ниски нормални стойности за хемоглобина.
И последно да споделя, че Малена въобще не подлежи на дресировка. Не пляска с ръчички, не показва на колко годинки е, целувки даде само веднъж. Но не се тревожа особено, тъй като пък за сметка на това прави много неща, които никой не й е показвал и които е възприела единствено от наблюдението на ежедневните ни дейности.  smile

Ей това важи 100% и за нас! И аз изобщо не се притеснявам, защото виждам, че много бързо възприема неща, които са я впечатлили без някой да я е учил да ги прави..
Много се радвам за вас, колко много неща правите вече Снимките от фотосесията са много хубави! И аз много исках да направим, но моя мъж не е фен! Иска все той да я снима
Целувки от нас за теб и Маленка!

Цитат на: Kiksi в 20.12.2010 17:35

(не вярвам някой да е успял да го прочете цялото  Wink )

Защо така незаслужено се съмняваш в нас?
Аз те прочетох и съм доволно запозната с промените около вас. Само че сега ми е трудно да коментирам, защото много теми са това. 
Радвам се, че звучиш добре, че Малена е добре и расте хубава, жизнена, малка госпожица. Снимките ви са чудесни, прекрасен спомен. Като ги гледам си представям как Малена (или ти) ще показвате най-сладките и сполучливите от тях на бъдещия й приятел след двадесетина години и мисля, че така погледнато резултатът от фотосесията е повече от добър и обстоятелствата около реализирането си остават само за теб като разказ, с който да забавляваш порасналото си момиче след време. 

Много вьлнуващо си разкала всичко.

Фабио отсега мисли за пьрвия рожден ден на бьдещата ни дьщеря, та му преведох и на него преживелиците ви (той има вече списьк с гостите хихихии).

Цитат на: Kiksi в 20.12.2010 17:31

По случай първия рожден ден направихме и професионалната фотосесия, за която бях писала и която в крайна сметка остана основния подарък от мен и баща й за рождения й ден.
Всичко протече като невероятен цирк - още щом стъпихме във фотостудиото, всичките ми представи, че Малена ще стои кротко и ще позира, усмихвайки се благо, бяха разбити на пух и прах (не знам, защо съм очаквала от дете, току-що навършило годинка това, но може би съм  си внушила, че именно така се случват нещата, гледайки фотосесии на други деца). 

Гледайки вашата фотосесия, точно с такова впечатление оставам и аз, че е седяла и кротко е позирала за снимки. После видях разширения вариант, кьдето леко прозира, че не е било точно така.

Снимките са страхотни. Този ефект на сьстаряване го обожавам и с позите, в които е застанала е приложен изключително сполучливо 

Питката за прощьпулката е страхотна. Кой я прави? Плоска ли е или обемна ? Питам, защото изглежда по-скоро плоска, там кьдето Малена я дьржи в ръчички. Ще си я запазя в компютьра да си имам пример (ако не е неудобно де).

Всичките й постижения показват, че е будно и добре развито за вьзрастта си дете. По-добре да ви имитира вас, отколкото като папагал да повтаря заучени действия без да ги разбира. Личи си, че си дава сметка много добре какво прави и това е единственото, което е важно и което се иска от нея 

Много е пораснала и е много сладка. Продьлжава да ти прилича страшно. Особено на снимките, на които сте двете 

Радвам се, че се разписа след това ужасно дьлго мьлчание. Благодаря ти, че си систематизирала толкова добре всичко-идеална референция за бьдещето 

Целувам горещо и двете, и пожелавам на цялото семейство много весели празници !
 

Kiksi, много се радвам че се завърна във форума.  С голямо удоволствие прочетох разказчето ти.
Малена е станала голямо сладко момиченце.  Снимките от фотосесията са много хубави. Аз пропуснах бебешкия период за професионални снимки, но за втория рожден ден сериозно ще се замисля и ще се организирам.
Много добре си подредила и систематизирала постиженията й. Прекрасно се развива. Децата стават все по- интересни и занимателни с всеки изминал ден. Толкова са любопитни.
Надявам се останалите зъбки да се покажат бързо и да не мъчат толкова госпожицата. Стискам палци и другите здравословни проблемчета да отминат.

Успях, успях, успях... да прочета всичко, до последната запетайка    
Криси, толкова увлекателно разказваш, че Ива мрънка, а аз хич не я отразявам
Фотосесията ви е невероятна, в това спор няма - разкошен оригинален подарък за Малена
Исках да те питам какъв е тоя папагал дето всичко повтаря, не съм чувала за такъв и много ме впечатли.
Определено научих получих много ценен съвет, относно събирането на стерилна урина.Не съм се замисляла как се постига това, но вече знам някои тънкости.Колкото повече чета за умората ти, толкова повече се радвам, че ние сме все още малки и тия неща са ни далеч(колко егоистично от моя страна, то е ясно, че нас няма да ни пропусне  )
Честито ви прохождане, стоматолог е доста прилична професия, а дано .В този ред на мисли се надявам скоро да почне да мие собствените си зъбки, не само вашите...
Още нещо исках да напиша... оплетох се в мислите си..., но Ива вече яростно ревнува...
Кикс, Малена е прекрасна... целувки

Криси,успях да прочуета всичко,но не мога да коментирам защото забравих началото 
Разгледах и всички снимки с удоболствие.Ама тя Малена станала голяма мома.Браво за ходенето,а за това че не стои на едно място-ами няма как света около нея е толкова интересен,всичко трябва да се види,пипне и лапне.Така ще е.Да ти е жива и здрава.

И аз успях да Ви прочета и да разгледам снимките и много се радвам.Надявам се подаръка да и е харесал.Надявам се и най накрая скоро да се видим и да и се нарадвам наживо.

Кикси, как сте с Малена? Половин година не си се разписвала в темата Сигурно много се е променила. Драсни два реда поне, когато имаш време.