Та така мина кръщенето, ето че наближава и 1-вият рожден ден на Малена.
И колкото повече наближава, все повече се вълнувам, а мислех, че след кръщенето ми е секнал леко организационният ентусиазъм.
От миналата седмица съм заобикаляла магазините за подарък и за украса и днес пак реших да пообиколя, че ми хрумна да включа в украсата и хартиени гирлянди.
Е, този път не съм се престаравала с изработване на покани и т.н., както за кръщенето, но все пак вече съм в еуфория от подготовката.
Тортата реших да е със снимка, защото след дълго обикаляне нищо чак толкова не ми грабна погледа
, а и по-нататък, живот и здраве, тя сама ще си ги избира торите за рожденни дни.
Реших празненството да е в сестра ми, че у нас няма много място за гости, след като освободихме по-голямата част от едната стая за игра и пълзене. Та утре отивам да украсявам предварително там, че в събота като отидем всичко да е готово.
Реших и празникът да започне късния следобед (към 17 ч) , защото Буболенка някой път нали си пропуска сутрешния сън и може да е крива наобяд, в следобяд по има някакви шансове да дремне и се надявам да изкара докъм 9 ч. Но дано да не си правя сметките без кръчмаря.
Пък и ще празнуваме с близки роднини, така че ми се стори по-удачно да е надвечер. Плюс евентуално едно-две дечица, но още не е много сигурно. Бях в голяма дилема, дали да каня дечица (по-скоро бебета) и мислех варианти майките с децата да са в едната стая, а роднините в другата (понеже няма да се съберат всички в една) , но накрая се отказах, стори ми се голяма хамалогия. После пък се чудех, дали с децата да не е наобяд, а с роднините вечерта, но и от този вариант се отказах, защото на Малена емоциите ще й дойдат в повече, а и разходът за 2 торти ми се стори излишен. Живот и здраве, следващите рожденни дни, все с деца ще са, надявам се.
След дълго обикаляне и чудене, решихме подаръкът да е колело-триколка и най-накрая след голямо чудене харесах едно на Бертони, че изискванията ми към него бяха все едно количка ще купувам
(гуми, дръжка, конструкция, седалка и т.н.) и понеже свекърва ми дойде до Бургас и реши да изведе Малена на разходка, й звъннах да докара детето до магазина, за да го сложим в триколката да видим,
дали ще му е удобно.
И докато пробваме триколката и разхождаме Малена из магазина в нея и решаваме, че я купуваме (а той Чавдар беше излязъл от работа специално, за да купим подаръка), свекърва ми ни издебна и плати колелото на продавачката - да бъдело от нея подарък. И сега, какво, ние, дето сме родители, останахме без подарък.
Ех, много тъпо ми стана честно, при все че съм в що-годе добри отношения с жената. Та сега ще мислим нов подарък и ще обикаляме наново, но вече другата седмица, защото с Чавдар заминаха на село за гроздобер и ще се върнат за рождения ден в събота.
Аз да не е без хич, че ми е тъпо на рождения ден на детето да не му подарим абсолютно нищо, взех набързо едно танцуващо музикално магаре, но ми се искаше по-голям подарък и сега изведнъж идеята ми отиде на кино.
Но така или иначе имаме и друг подарък, идеята за който "откраднах" от КлараФина - фотосесия по случай първият рожден ден на Малена
, но за съжаление няма да е на самия ден, защото фотографът Калоян Спасов (същият, който прави фотосесията на Филипа) е ангажиран за сватба в събота и ще я направим 3 дни след това - на 21.09.
Но задължително съм си навила на пръста, че трябва да има и по-материално изражение подаръкът, така че обиколките и чуденето другата седмица продължават.
Иначе колкото повече наближава рожденият ден, толкова повече спомени изникват в главата ми.
Още от 9-ти септември (денят, в който ме приеха в болницата в Сливен миналата година) започнах да си спомням какво е било и установих, че от този ден нататък си спомням много ясно всеки един ден от престоя ми там по дати до деня на раждането, и то без да съм поглеждала разказчето за раждането.
Ето, онзи ден например, на Кръстовден си спомних как запалих свещичка в паракслиса на болницата с надежда всичко да мине благополучно, а на същия ден, година по-късно, поръчах торта за първия
рожден ден на дъщеря си.
Много мили спомени, макар и от болничен престой, но надеждата, очакването, вълненията отпреди година...просто са незабравими.
Виж, неприятните моменти от раждането обаче ги помня все по-смътно и по-смътно. Е, освен ако в в нощта на 17-ти срещу 18-ти септември кофти спомените не възкръснат с нова сила, но не вярвам
- нали пред очите ми всеки ден е малкият прекрасен човек, заради който си е струвало да преживея всичко и заради който съм готова да преживея още много.
П.П. Този път май бих собствените си рекорди по писане.
тортата със снимка на Маленка ли ще бъде или някакви приказни герои??.....много ми хареса снимката на гоблена, много е сладка 
) 
.Но нали знаеш че в такива моменти има и малко изцепки 
не си го слагай денят ви е бил приказен.
Запазвам си една вечер в програматаспециално за вашата тема! Сега времетоми позволява само да видя снимките, които си качила и не мога да не кажа, че Малена е супер бонбонест сладур и че отново си се постарала изключително много.
радост! 
