Радвам се, че всичко е наред при вас, че доста време ви нямаше 
Честита месечинка  Много си права за това, че ей сега ще отлетят тия 3 месеца до РД-то. Ето Невена другата седмица става на 11 месеца 
Само да се зареди линка и започвам да ви гледам снимките 

Честита месечинка и от мен с леко закъснение 
Радвам се, че се "завърнахте", че ми беше домъчняло много за вас двечките  .
И така се зарадвах на новата порция снимки. Ама Криси, наистина ти казвам - влюбена съм в това дете. Стоя си тук на стола и се смея с глас на готините снимки - особенно онази с щръкналата косичка където сте двете -  . А пък тази тази, на която е с две фибички и се е ухилила до уши ми е много любима  . Искрено се надявам скоро да се видим. Дано намеря време някой ден да скокна до вас. Много искам да я видя вече наживо малката Бубуленка. Целувам ви

Много е пораснала Маленка 
Радвам се, че се завърнахте, че ми липсвахте напоследък. Обожавам да гледам снимки на малката кукла... такива красиви очички има... пу..пу 
Честита 9-та месечинка с малко закъснение, много целувки и пиши по-често

Божееее, колко е пораснала Маленаааа  И е голям сладкиш! А-а-а, Криси, няма да се разберем така  искаме вече да се запознаем с тази твоята сладка щерка, защото както е тръгнало децата на по 1 годинка ще станат и още не се познават 
Много се радвам , че покрай вас всичко е наред, добре си вървите, а малката буболенка прилича както на баща си, така и на теб  Нямам търпение да й нащипя бузите 
И честита ви месечинка със закъснение, с пожелания за много здраве и весели игри 
Пращаме ви целувки и се надяваме скоро да се видим 

Крис, разгледах снимките. Изглеждаш ми в страхотна форма 

А малката с тея огромни очи е просто... 
Много ми е интересно да гледам как се равиват децата и като порастват постепенно уж са сьщите пьк различни 

Ти не беше ли обещала разказче ? 

Иначе се радвам, че ти е помогнало това с памерсите. На вид е ужасно, но пьк ти казах, че е ефикас 

Целувки на малката красавица

Абе Кикси, аз като видях, че си писала и не чета, за да може когатом имам време да седна и на спокойствие да изчетаж всичко, а то... ми много скромно тоя път беееееееее  не съм свиканала така и си искам дълъг и подробен отчет в твой стил 
Много е пораснала Малена и все по -хубаво става това дете, как юе се оправяте с ергените незнам 
Айде моля те, намери време хубаво да ни разкажеш за новостите около вас и какви работи прави Маленка 

Мале и вие станахте на 9м. вече Времето лети,ли лети.....Малката вече ми се вижда доста голяма и красива г-ца Направо да я изпапкаш!
Чакам да напишеш нещо по-подробно,макар че и аз още не съм Но ми е интересно да видя как се развиват нещата при вас
Целувки!

Благодаря ви, милички на всички ви за прекрасните думи! 

Инка, Вярка, Тони - внимавайте какво си пожелавате  , че ей сега ще ви поднеса разказче в мой стил (Мара Подробната) и само като го видите колко е дълго, ще ви се отще да четете...

За съжаление не бяха много наред при нас нещата, защото Малена беше болна , но слава Богу, вече сме добре.

Разболя се седмица преди да навърши 9 месеца. Дни преди това изби първият ляв горен резец и видях, че продрасква и вторият. Аз страшно се зарадвах, че този път зъбоникненето мина без особени ексцесии (като изключим буденето по 20 пъти нощем, но така или иначе аз си знам вече,
че има един такъв дългичък период на среднощни будения преди да пробие зъб).
Имаше и един ден, в който рева почти през цялата разходка и не помагаше ни бутане на количката, ни носене на ръце, ни кърмене навън не помогна (накрая захапа металната дръжка на чадъра и заспа  ), а иначе е спокойна като цяло навън и единствено това го отдадох на растежа на
зъбите.

Но да не бях се радвала и приказвала, че този път явно ни се размина по-леко. Една вечер бяхме навън на заведение и тя пак почна много да се криви, а беше яла, спала, имаше много интересни работи за разглеждане и т.н. и не помогна ни носене на ръце, ни нищо. Реших, че я мъчи 2-рият горен
резец (не беше избил все още), но на другата сутрин със събуждането ми, 
усетих как цялото й тяло гори. Температурата й беше 39 градуса, като през следващите 3 дни на няколко пъти стигаше 39, 5 и станеше ли това - давах Панадол.
Беше събота и не ми се мъкнеше по дежурни лекари, та звъннах на педиатърката и тя каза да гледаме да я овладеем до 38 с Панадол или Нурофен и компреси с оцет.
Горкото ми детенце - толкова беше отпаднало от тази висока температура,
очичките му светеха, постоянно се потеше, на всичкото отгоре имаше и ужасно разстройство, а на мен сърцето ми се свиваше, защото ми се случва за пръв път и го приех много драматично  (ще кажеш, че само моето дете се разболява ), добре, че нашият татко беше неотлъчно до нас
през уикенда.

Пък и честно да си кажа, не бях психически подготвена - мислих си, че едва ли не като съм си кърмила детето, съм го имунизирала срещу подобни случки или поне на първо време. Да, ама не.
Естествено, заради ужасното разстройство прекратихме даването на твърди храни, поне иначе покрай болестта пропи вода в промишлени количества.

На 3-тия ден отидохме на лекар, тъй като температурата продължаваше да достига 39,5. Педиатърката ни я прегледа най-обстойно и се оказа, че гърлото й е много възпалено, съответно - стомахчето е с усилена перисталтика заради нестихващото разстройство. Понеже 2-те прахчета Ентерол дневно въобще не помогнаха за разстройството, освен тях ни изписа и 2 прахчета Хидрасек дневно и пак цяла седмица не спря това разстройство.

Жената каза, че няма нужда да бързаме с антибиотици, но изписа сироп Суметролим и аз естествено, реших да го давам, защото много съм страдала от гърло и сливици като дете и реших да не си правя
експерименти и да рискувам като разчитам само на стандартния Проспан.
Една приятелка, като разбра, почна да ми се кара, защо съм давала такива лекарства, нейното кърмено иначе до 2-годишна възраст дете, всички зъби извадило с 40 градуса температура и растройство, от зъбите било, да съм чакала да мине, те лекарите само се престаравали с тези
лекарства.
Аз обаче не мислех, че педиатърката се е престарала, като е изписала Суметролима, защото когато гърлото беше зачервено, като никнеха долните 2 зъба, изписа само Проспан. А за да прецени, че този път има нужда от антимикробен препарат, явно наистина е имало причина.
В крайна сметка аз като цяло й имам доверие /като изключим че дава леко погрешни съвети за кърменето, иначе още в началото обяснява и за ранното, и за късното захранване, като оставя избора на родителите и никога не натяква защо не сте дали това или онова, сокчета и т.н./

Но така или иначе продължава да не ми е ясно растежът на зъбите ли причинява подобни състояния или не.  Като че ли съм по-склонна да вярвам на терорията, че просто имунитетът на малчовците пада в този период и те са по-склонни да лепнат някой вирус (макар че откъде ще го е
лепнала Малена, след като не е контактувала с болни хора, не ми е много ясно).
Педиатърката каза, че по учебниците пишело, че до към 38, че и малко отгоре можело да се вдигне от зъби, но тя в нейната практика имала един-единствен случай на дете, което цяла седмица било с 39, 5 градуса и не останало нещо, което да не са му прегледали и изследвали, т.е. нямало друга видима причина за високата температура и точно когато решили да го вкарват в болница, зъбът му пробил и температурата изведнъж спаднала. Та да се чуди човек какво да мисли. 

Но да продължа с нашите неволи. 

След 3-тия прием на Суметролим Малена се обрина ужасно по цялото тяло плюс лицето  и аз веднага се светнах, че най-вероятно е алергична реакция , още повече, че
педиатърката ни предупреди, че може да се случи (въпреки че нито аз, нито Чавдар сме алергични към Бисептол, но пък може Малена да е предразположена към алергии по принцип, тъй като аз съм с поленова алергия, сестра ми е алергична към ужилвания от оси и т.н.)

Та веднага спрях Суметролима и на другия ден отидохме на преглед, където се потвърдиха опасенията ми и ни изписаха да пием противоалергични капки Ксизал и гел за мазане Фенистил.
Та по същото време не стигаха температурата и разстройствата, ами и Малена 2 нощи просто ме побърка. 
Освен че 48 часа не хапна нищо, ама нищичко (дори и кърма не пожела), по цяла нощ ревеше и се гърчеше, сякаш има колики, а нали и не искаше да суче, само на ръце трябваше да я нося, ама и да вървя, защото седна ли - пак се почваше неистов рев  (също едно време като при коликите).
Тъкмо се унесе за 10-на минути (и аз покрай нея) и пак се почва адският рев и носенето на ръце. Не ми стигаха предните дни с високата температура, ами и тези нощи просто ме довършиха. 
Щом на 2-та нощ към 6 сутринта съм захвърлила детето на спалнята да реве и съм почнала да
му крещя, смятайте колко не съм била на себе си.  Просто не издържах, имах чувството, че докато вървя с нея на ръце заспивам и ще я изпусна  ,добре че беше Чавдар, който ми се скара защо не съм го събудила, прати ме в другата стая и поспах няколко часа като бял човек  , докато той тръгне на работа.
И после като ми стана едно съвестно, дето крещях на горката Маленка  , а то милото кой знае как се е мъчило - то зъби, то червено гърло, лошо му е било от болестта, а и обривите сигурно са го сърбяли и определено имаше колики заради разстройството, как да не реве горкото. 

И по време на тази кърмаческа стачка, 2 дни трябваше да се цедя и то на ръка, че си дадох помпата на една братовчедка и повече от 300 мл на денонощие не цедях, че нямах нито сили, нито време, но пак късмет, че не ми намаля много кърмата и че не продължи много стачката.
После бая време беше пресипнала от тези 2 нощи рев и "приказваше"  много смешно  , ама тогава хич не ми беше смешно.

Поне антибиотикът ни се размина, защото не знам дали 3-те приема на Суметролим успяха да постигнат нещо въпреки алергичната реакция или заради това, че 2-ят горен зъб изби, но като отидохме на лекар се оказа,че гърлото й е доста по-добре, а и температура изведнъж спря да вдига. И с обривите вече се справихме горе-долу,спряхме всякаква козметика временно, дори къпането ставаше само с вода.Оох, ужас, беше се нашарило горкото като петнисто хиенче (не знам всъщност, дали има такова умалително  ).  И съответно заради болестта и обривите още повече назаднахме със захранването, но има време, ще наваксаме.
Направо изживяхме кошмарна седмица, но слава Богу вече е зад гърба ни. Има къде-къде по-кофти неща, съжалявам, че ви се наоплаквах толкова много  , но като за първи път много кофти го изживях.
Сигурно ще претръпна по-нататък както с паданията. 

Та вече си имаме две горни зъбчета  , на път са и вторите резци, но да видим кога ще избият и дали пак ще ни мъчат много. 

Сега пък, тъкмо минаха тези проблеми и Малена изведнъж реши да кара скок в растежа или нещо такова - разяде се като невидяла - то цокане, то 190 гр пюре (досега само малки ядеше), че и пълна доза каша (и това не се беше случвало)  , сигурно наваксва след боледуването.
Обаче по същото време влезе и в период на силна привързаност и прилепчивост към мен. Брей, от няколко дни в тоалетната ходя с нея, иначе почва да реве силно, само да ме види, че се отдалечавам или се каня да изляза от стаята. 
Или на ръце, или да играя с нея трябва, иначе реве.  Види ли ме, че отивам в другия край на стаята, почва да пълзи с бясна скорост към мен и се хваща за крака ми и не ме пуска.
А как хубаво си играеше самичка доскоро - поне половин час гарантирано.
Сега трябва да съм на 10 см от нея, за да играе самичка.
Опитвам се да я сложа в стола за хранене примерно - стиска ми с 2 ръце блузата и не ме пуска.  В чудо се видях вече.

Освен това се стряска се от всякакви шумове - примерно нещо да падне или изведнъж да стане тъмно, а от прахосмучкачаката изпада в още по-големи истерии отпреди. Даже онзи ден съм я оставила насред стаята (прахосмукачката) и Малена пълзи към мен, но я е страх да премине
покрай прахосмукачката и само реве и хем иска да дойде при мен, ама а-ха да се въне назад заради прахосмукачката. Много беше смешна. 
Хем ми е драго, че така плаче за мен, т.е. възприема ме като много по-значим човек за нея от всички останали, хем ми е малко кофти да е буквално залепена за мен. Но доколкото знам това не е знак за проблем в социализацията, а период и ще отмине.

Хайде, спирам да се оплаквам, почвам да се хваля сега. 
От няколко седмици Малена пона да се изправя сама на крака, като й подадеш ръце, а от няколко дни го прави и съвсем самичка (стига да има опора), без да й подаваме ръце. 
С пълзенето е много напред вече също - пълзи с бясна скорост напред из цялата къща. За секунди се озовава от едната стая в другата. 

За спането - продължава да спи между нас, въпреки че когато не беше болна, правихме опити да спи в кошарата. Ами не става просто. Както си спи, се изправя на четири крака или сяда и се събужда с рев. Не знам това някаква начална форма на сомнамбулизъм ли е или просто свръхголямо желание от страна на Малена да си упражнява новопридобитите умения, дори и насън. 
Освен това много се върти в съня си и понякога си удря ръцете в решетките на кошарата и се стряска. Не че тези номера с изправянето насън или въртенето не ги прави и в леглото
при нас - много често застава напречно между нас и натиска с крака корема на някой от двамата и е ужасно просто, ама поне като я гушнеш, бързо се успокоява и заспива пак.

Но най-вероятно както казваше Ина за нейния Точ: "Душата му спи, а дупето му играе"  , явно иска да си упражнява новите умения детето нон-стоп, щом взе и да суче във всевъзможни пози - на четири крака, права почти и други подобни, много е смешна.  Не иска въобще да седи,
като се опиташ да я сложиш седнала и застопорява двата крака изправени и иди, че я накарай да седне. 

А, и в тази връзка да разкажа една случка - приспали сме една вечер Малена и сме я оставили да спи на спалнята, като сме я заобградили с възглавници и завивки да не падне - не че е надеждно, но сме включили бейбифона, който е много чувствителен и сме готови да реагираме на секундата, ако се включи, докато вечеряме в съседната стая.
В един момент бейбифонът се включи и ние скочихме веднага и какво мислите гледаме - Маленка слязла от спалнята (без да падне) и си стои права подпряна на спалнята и ни гледа едно сънливо и доволно.  Паднахме с Чавдар просто. 
Първо как е успяла да се придвижи толкова безшумно, че да не задейства бейбифона веднага, пък и това й беше първото слизане от спалнята. И последното, но ако пак я оставим без надзор, сигурно ще
повтори.

Сложихме я преди 2 седмици и в проходилка - рядко се сеща да я "кара" напред, основно назад и настрани  , радва се като докопва нещата по секцията с помощта на проходилката, но като цяло не проявява много голям ентусиазъм, а от няколко дни пък съвсем не я иска - нали
проходилката означава далече от полата на мама.

Крачки прави по няколко от дъжд на вятър, като я държим за двете ръце, но засега не е опитала да се придвижва сама, хваната за опора - само стои изправена и се кефи и от време на време тупва по дупе  , понеже не се е научила да сяда сама (от изправено положение, иначе от легнало е много добра). Още сме далеч от прохождането явно, но аз и не бързам, де.

И играчките страшно бързо й омръзват - от време на време се позалъгва с картонени и пластмасови кутии, шишета, торбички и калъфи - тях определено продължава да ги предпочита пред другите играчки. 
Освен това от известно време така се е научила като види някой от нас да протяга ръчички към него да я вземе и нон-стоп го прави и гледа с един жален поглед. Според баща й това е първият й
осъзнат опит за коминикация и заявяване на желание.

Вече много хубаво казва "мама"  и най-важното не само, когато реве, както досега, а и когато ме види или търси. Но други думички няма, даже и "баба" забрави да казва. 
Другото интересно е и, че много обича да играе на "криеница" - някой да се крие и да се появява и да вика "куку" или "дзак".  Това единствено може да я развесели като реве много или когато с баща й издаваме звуци, имитиращи хълцане - направо се залива от смях. 

Покрай майка ми, както КлараФина предрече, Малена наистина дръпна много напред. Освен че дава хубаво "боц" (но когато поиска само ), на въпроса: "Къде е жабката?" се обръща в количката към въпросната жабка и си я хваща. 
Маха за "здрасти", "чао", "ела", клати си главата на песнички, все едно танцува. 
Но напоследък взе да не ги прави много често тези работи и това е откакто  влезе в този период на прилепчивост към мен.
Мислех си доскоро, че още не осъзнава, че нещата продължават да съществуват, дори и когато не се
виждат и затова така плаче за мен - защото си мисли, че спирам да съществувам като не съм й пред погледа. 
Но според мен много добре знае вече, че нещата си съществуват, дори и когато не ги вижда, защото като изпусне нещо в количката или от шезлонга, директно протяга ръка и си го намира, стига да е в обсега й, дори не го гледа къде е паднало.

Благодаря на всички, които прочетоха отново моите фермани  , ама така е,
като не се отчитаме редовно, после има много за попълване в "дневника". 

А между другото, в края на май подстригах Малена, много смешно при това, но все пак тя е първият човек, който подстригвам в живота си. След малко ще пусна снимки, но косата й порасна вече леко и сега е по-добре.

Ето и малко снимки:

Почти я "хванах" да се изправя:


Пуханка:


И естествено, пак си лапа краката:


Подстригана:


След сън:


И ето как влиза в коша за играчки и сама си вади каквото й харесва: 

Хайде още малко да попиша, че досега беше малко: 

Тъй като не съм се отчитала нито след последните 2 консултации, нито за последните 2 месеца от захранването пускам тази информация в леко телеграфен стил. ( може на някой да му е от полза)

На 8 месеца - Малена тежеше 9550 гр (+350 гр) и не беше пораснала с
нито 1 см (стоеше си на 72 см).

На 9 месеца Малена тежи 9700 гр (+150 гр) е дълга 74 см (+ 2 см).

Въведени храни през  8-месец (2-ри месец от захранването)/i]

- пюре от банан- определено й хареса много
- пюре от ябълка - също го хапва с голям апетит
- сурова ябълка /страх ме е да не се задави, като я ръба, затова засега спрях да й давам/
- пюре от круша - страшно го обича
- пюре от шипки /в комбинация с ябълка, че няма чисто от шипки като едно
време/ - също го харесва
- пюре от сливи - хапва го с охота /разхлабва повече от другите плодове/
- безмлечна каша от елда - хапва я, но не с голяма охота, правя я с вода, че с кърма става много рядка, изяжда около 100 мл и често към тях добавям по половин малко бурканче плодово пюре /доста газове й образува обаче елдата първите пъти, после явно й свикна стомахчето/
- пюре от боровинки /в комбинация с ябълки, че няма чисто/ - много го харесва /доста разхлабващо действа обаче/
- сурово авокадо - не го хареса това нещо въпреки 3-дневните ми опити и независимо в какви комбинации го давах - с любими плодове, зеленчуци, с каша, какво ли не пробвах, едва-едва хапваше, колкото да го пиша въведено /леко се давеше от по-едрите парченца, може би защото го мачках с вилица/

Въведени храни през 9-ти месец /3-ти месец от захранването/:


- пуешко месо - това е първото месо, с което започнах; не го обича много, но криво-ляво го яде /зависи в каква комбинация обаче/

- пюре от броколи - много ги обича, но само в чист вариант /противно на
очакванията ми не й образуваха газове/
- пюре от карфиол /в комбинация с картофи/ - ужас, въобще не го иска, за 3 дни изяде 5-6 лъжички, колкото да го считам за официално въведено. 
- царевица /в комбинация с тиквички/ - харесва й, но зависи от пюрето - с тиквички много й харесва, но царевица с моркови не й е от любимите комбинации
- грах /в комбинация с моркови и картофи/ - доста й е вкусен, но гледам да не го давам често, че нали е алерген ужас

- безмлечна каша от просо - харесва я (направена с вода), но продължава да не изяжда повече от 100 мл, затова добавям и по половин малко бурканче плодово пюре

-сурова краставица /не знам колко беше удачно, но се самозахрани с нея, измъкна ми я от ръката и взе да си гризка, нали сега с 4 зъба е лесно , а и понеже беше студена и явно й беше добре на венците  /
- суров банан - досега отхвърляше всички опити да й дам, но днес се самозахрани и с него и определено й хареса (пак смятам, че е защото с 4 зъба й е лесно да отхапва, иначе досега не искаше дори и намачкан с вилица, просто детето само си показва, кога е готово)

Уточнявам само, че малко изостанахме с планираното въвеждане на нови храни първо заради разболяването, а после и заради алергичният обрив.
Иначе досега трябваше да съм въвела по план пилешкото, а 15-20 дни след него и заешкото. Овесената каша също остана на заден план, но изчаквам да минат още 2-3 дни откакто ни се махнаха пъпките и с нея почвам да въвеждам глутена.

Като цяло гледам да спазвам правилото да въвеждам една "серия" плодове, една "серия" зеленчуци, а не един плод, един зеленчук, после пак плод и т.н. и някъде между сериите въвеждам по един вид каша или месо /така, както са написани по-горе, са в реалната последователност, в която съм ги давала/.
Жълтъкът и млечните ще почакат още малко, тъй като макар и да нямаме хранителни алергии в семейството, имаме други алергии (а ето, и Малена направи алергия към лекарство  ), така че няма за къде да се бърза. Все пак захранването не е състезание.
Дано съм била полезна на някой. 

Изчетох ви с голям кеф, ей много готино разказваш.
Много кофти дни сте имали и направо се замсилих, аз за кви неща се ядосвам и падам духом сега ,а то какво ни очаква -малиии трябва да се взема в ръце. Абе само да се наместим в наш дом вече и мисля, че ще мога вече да вляза в ритъм 
Много мъчно ми стана за Маленка, а това че си и викала - мине се обвинявай, толкова дни и нощи просто чашата е преляла, в такива моменти наситина потърси някой за да се махнеш и починеш.
Новите ви умение много ме забавляват ама и ти как всичко хубаво описваш направо си ви представям. За тоз период на прилепчивост към теб -верно е нож с две остриета, но както казваш ти период е и ще отмине. Много е пораснала и не личи подстрижката. Голям е бонбон да я нацелуваш