Ох, срам и позор, ама ние съвсем забравихме, че имаме нова темичка... 
Благодарим на Гучи за нея и на всички вас, че се интересувате от нас и сте забелязали липсата ни, както и за това, че сте се "записали" тук, за да следите какво става покрай нас с Маленка. 

Отдавна се канех да пиша, ама а днеска, а утре, а в тая темичка да се разпиша, а в оная и все не оставаше време.
Вчера тъкмо реших, че ще сефтосам новата ни темичка с някоя снимка и новинка покрай нас и се случи инцидент с Маленка и после бях като парцал и въобще не ми беше до писане.

Вчера Малена падна за първи път от спалнята. 
Простирах и я бях оставила на активната гимнастика върху спялнята, перпендикулярно на дългата страна на леглото с идеята, че ако тръгне да се обръща, дори и 2 пъти да се обърне, има пространство накъде да го прави, като за всеки случай обаче сложих и възглавници откъм късата страна на спалнята и към ъглите.
И докато простирах, надниквах в стаята от терасата да й хвърлям по едно око.
И в един момент чух едно мощно: "Туп" и сърцето ми се обърна, вярвайте ми, и в следващата секунда силен писък и адски рев, веднага изтичах в стаята и видях тресящата се от рев Малена на пода по очи. Паднала беше на сантиметри от ръба на масата, която е с една мраморна плоча и страшно се притесних да не се е ударила на острия й ръб при падането, веднага огледох главата, но нямаше видими наранявания, така че явно се е разминала на косъм.  Поне на килима да беше паднала, ама ние го махнахме, след като се роди тя и се изтупка директно на пода (паркет и отгоре балатум).

Звукът от падането и удара имам чувството, че никога няма да го забравя, имам чувството, че още ми кънти в ушите, както и ревът, сумати време не мога да я успокоя после,така пищеше, даже и с голям зор успях да я накарам да засуче, за да се успокои. 

За секунди стана просто, сигурно минута преди това я бях погледнала и много се чудих как я успяла да го направи, сякаш е пропълзяла до края на спалнята, което е невъзможно си мисля, но знам ли, беше паднала перпендиулярно на дългата страна на спалнята - точно в таква позиция я бях оставила и не знам просто как се е примъкнала до ръба на леглото, явно е проявила някакви наченки на пълзене.

Толкова се уплаших, че веднага хукнах към поликлиниката, защото и без това се чудих, дали да ходим на консултация за едни мерки и теглилки, та си викам, поне да я погледне лекарката.
В крайна сметка не ни измериха и изтеглиха, защото на 18-ти пак трябва да ходим, като навърши 6 месеца, но поне жената й огледа главата и й проследи реакциите.
Каза, че щом проследява без проблем с поглед движещ се пред очите й предмет и не се дразни от светлината всичко е наред и че щом е паднала по очи не е толкова опасно, както ако падне на задната част на главата си. Но все пак ми препоръча да я наблюдавам вечерта да не плаче прекалено много, да не повръща или да е твърде сънлива.
За мое щастие вечерта Малена беше страшно весела, смя се с глас, събуди се само 2-3 пъти, след като заспа и то със съвсем леко примрънкване.

Така че вече съм доста по-спокойна, само че днес като я сложа да спи в кошарата и постоянно се стряска и се буди, изглежда е от вчерашната уплаха, иначе в ръцете ми спи.
Мислех, че съм претръпнала поне малко след първия ни инцидент, когато се удари в касата на вратата и имаше синина и цинина, но се оказа, че въобще не съм, даже този път го изживях още по-тежко, не знам някога ще претръпна ли. 
А трябва. 

Тъпото е, че много се обвинявам, защото за това преживяване съм си виновна само аз, че подцених детето и ситуацията. Добре, че поне нашият татко не ме обвинява, а ме успокои, че иначе щях съвсем да се сдухам.

Съжалявам, че трябваше да започна отчетите в новата ни темичка с лоша новина и че ви се жалвах толкова подробно,знам, че отстрани не изглежда кой знае какво, кой знае колко още такива случаи ще има, но всеки, който го е преживявал, ще ме разбере. 
Пък и този звук от падането направо ме "преследва". Само като си спомня и зле ми става. 

По-късно ще сваля новите снимки от апарата и ще разкажа някои по-весели новини около нас.

Хей, Кикси ...... откъде да започна.......
Това няма да е последното падане на Малена, знаеш и сама. Когато започнат да пълзят и да се учат да ходят  пък съвсем става хаос, и точно тези падания назад се случват доста често. От личен опит говоря.
Аз инциденти със Стилиан подобни на вашия нямам. И честно казано не е имало никакъв вариант да имам. А тук чета във всяка втора тема за подобни случки. Е добре, как се оставя бебе на спалня без надзор? Възглавниците са като пухче, когато детето вземе да се обръща. А това, че досега не е правила няколко последователни движения, пък било то и пълзене, не означав, че няма да ги направи всеки момент..... Отдавна вече мина времето, в което бебето стои и върти само главата си. Активната гимнастика вече трябва да се намира на пода, особено ако няма човек до нея за съвместна игра....

То сега какво стана, мъжа ти нищо не ти е казал, пък аз те насолих...... извинявай, мила, но наистина трябва да си вземеш поука !!!

Ха сега пусни някое друго фото на мацката ти, че в новата тема няма още!

Ох направо настръхвам като чета такива неща.... и то защото си спомням аз как падах като малка и как се стрясках.Поради тази причина сега страшно много внимавам с малкия,даже май прекалено много,но не мога да кажа,че на мен никога няма да се случи само се моля да е колкото се може по-нататък и по-рядко.Човек колкото и да внимава не може да предвиди всичко,инциденти стават...Според мен Маленка е добре и си поплаква точно от уплахата.И друг път съм казвала,че децата не са толкова крехки,колкото изглеждат,не че това е кой знае колко успокоително,така че да се надяваме,че скоро ще се успокои и ще забрави!
Нямам търпение да видя новите ви снимки!

Мила, спокойно, надявам се да е звуча като най-лошата майка, но паданията тепърва започват. Първото беше най-страшно и по вина на татко му..така рева, ужасно беше. След това с всяко падане беше по-малко уплашен и по-бързо се успокояваше.
Пусни някоя снимка, хайде

кикси мила ама ти само за падането си писала шегувам се ,не се притеснявай толкова,ако знаеш още колко ще пада вие поне видими следи от удара нямате,ние всеки ден сме червено чело,имам чуството че нарочно си блъска главата в стената
и не се притеснявай,не се обвинявай,едно силно гуш от нас с Дея и много целувки на Малена(ох че хубаво име) щè чакам снимки с нетърпение

Криси мила не се притеснявай я гледай колко хора те успокояваме, трудничко ще ти е но трябва да проумееш че това няма да е първото нито последното падане и удряне
А сега ще чакаме новите снимки на Маленка и имате целувки и силни преградки от нас с Рая

Милите ми те...мога да си представя как се чувстваш, а и Маленка също  и моята Ив пада вече 3 пъти и знам какво е...и не се претръпва, аз дори си поплаках с нея  ама няма как, това са моменти неразривно свързани с растежа на децата  Прегръщам ви силно и дано имате по-малко такива инциденти!
Щях да забравя-честита ви темичка, дано я пълните с много весели снимки и разказчета 

Хееей Кикси какво чета аз тук  за първото премеждие на Маленка , не се тормози и не се самобичувай - тепърва колко неща ще има. Разбирам уплахата ти но както е казала Ина -вземи си поука, подценила си я - хиххи. Чакам с нетърпение новите снимки на красавицата.
Благодаря ти много за вниманието и невероятния жест - много се зарадвах и бях още повече изненадана. Целувки 

Криси,едва ли имам майка на която да не са и се случвали някакви такива инциденти с детето и,просто тези неща се случват.И всички майки се обвиняват след това.И да ти кажа да не се обвиняваш,няма как да стане.Но важното е,че Маленката е добре.Така порастват децата-падат,стават и така,а майките са за да се притесняват.Ти сега дишай спокойно,че е минало без кой знае какви последици,освен уплахата за бебека и теб.

Цитат на: ina_lemon в 05.03.2010 16:23

То сега какво стана, мъжа ти нищо не ти е казал, пък аз те насолих...... извинявай, мила, но наистина трябва да си вземеш поука !!!

Хехе, Инче, в теб не съм се и съмнявала.  Ама си права, де - взимам си поука, пък дано не ти се налага пак да ме насоляваш.   

Цитат на: ˙·٠Bulechka™٠·˙ в 05.03.2010 16:35

Искам и тук да изкажа голямата си благодарност към теб затова, че днес ме изненада така приятно с плика, който намерих в пощата ни!!!
А най-щастлив е Коско!!!
Още веднъж много ти благодаря!!!

Танче, много съм щастлива, че съм зарадвала Коско! 

Маслинче, и на Дея името е много хубаво. 

Благодаря на всички ви за разбирането и подкрепата, знам, че съм си виновна, но понякога човек прави грешна преценка на ситуацията, тъпо е, когато тя засегне собственото ти дете - а там нямаме право на грешки просто.
Взех си поука и вече много внимавам, макар че съм наясно, че като проходи, едва ли ще мога да я опазя, но поне доколкото зависи от мен ще се опитвам.
Гимнастиката след инцидента я ползваме само ако има някой до Малена да играе с нея, но ще мисля вариант да я слагам на земята на едно одеало, че в кошарата само не става - за половин час най-много и й омръзва да играе там. Но даже и там взе да ме хваща страх да я оставям без надзор, че редовно се заклещва в решетките и не може да се измъкне после и реве.
Май ще трябва да слагам обиколниците, но очаквам да ги дърпа и събаря, та ще видим как ще е.
Та вече определено внимавам повече. 

Да се отчетем малко сега какви ги върши Малена напоследък (освен че
пада ).

Като я оставя в гимнастиката и успява вече на няколко пъти да си пусне
една от музикалните играчки, които съм окачила допълнително.
Предполагам, че става случайно, тя е с копче и явно случайно го натиска,
докато играе, но определено ме радва с "постиженията" си.
Явно има афинитет към копчетата, защото дистанционното също вече се
превърна в една любимите й играчки и редовно успява я да смени канала,
я да увеличи звука, направо като го докопа и не ни оставя нищо да
изгледаме спокойно. 
И не стига това, ами и има предпочитания към дистанционното на
цифровия приемник, което е сиво и едно такова по-лъсково и като й го
вземем и почва да се сърди, а като й дадем вместо него черното, което е
на телевизора, пак негодува и не мирясва, докато не докопа това на приемника.

Припомни си как се обръща и от корем на гръб и съответно пак взе да го прави много, въобще има ли пространство, се почва едно нон-стоп въртене и в двете посоки, което съответно ми напомня очите ми да са на осем (особено след падането).

Много обича да си играе с въженца, шнурчета и други подобни, които стават за дърпане, направо полудява от радост, ако има тази възможност. 
Като я разхождам из стаите и я приближавам до прозореца, само гледа да докопа
шнурчетата на щорите.

На мен ми дойде цикълът  за 2-ри път след раждането миналата седмица и
противно на очакванията ми, този път не само не отказваше да суче, ами и
явно преживя скок в растежа точно по това време, защото пак увеличи
честотата и продължителността на кърменията. Иначе не знам, дали се
дължи на раждането, но цикълът ми, както и прединия път е абсолютно
безболезнен /нещо много нетипично за мен преди/, ще видим как ще е
по-нататък.

Напоследък имаше един период, в който си спеше по цяла нощ - по 7-8 ч,
като заспеше в 24 ч и се събуждаше към 7-8 ч, ама свърши Сега няколко нощи пак се буди много често и то с рев, и така по цяла нощ, даже в събота такъв рев му удари, какъвто не бях чувала отдавна - напомни за времето, когато имаше колики.
Чудех се, дали не е от зъби, но този път няма други признаци като ярстното дъвчене на юмручето или лигавенето, каквито имаше преди.
Та понеже се обрина много жестоко на дупето, реших, че може да е от това, неспокойният сън. Макар че то нали и нетипичните обриви може да са
следствие от никненето на зъбки, та не знам и аз вече. И да гадая, и да не
гадая, ще чакам да отмине периода и това е. Лошото е, че и през деня не
иска да спи много, а определено й се спи, защото е крива.
А и заспиването продължава да бъде все така трудно. Много рядко заспива
сама в кошарата. Продължаваме да се приспиваме на ръце, със сешоара
или с кърмене /което на мен въобще не ми се нрави, защото като се опитам да я отлепя от мен и се събужда и мрънка и така може да продължава с часове - да спи, сучейки/. Добре, че нашият тати много често поема приспиването, защото усети ли ме мен, ръцете и сешоара не помагат - трябва да суче и така да се приспи и това е - иначе не става. 
Сега й взехме прожекционна лампа с идеята да се научи да заспива самичка на нея, но засега нямаме успех, май ние с баща й повече се
радваме на лампата, отколкото Малена , но ние сме упорити и ще я
пробваме поне 2-3 седмици  с лампата и дано да й създадем някакъв ритуал за заспиване, че това ми е голям проблем. 

А обривът освен, че е кофти и не е малък, е придружен с едно подуване от
едната страна /там където е по-голямата част от него на мястото между гънката до дудата и следващата гънка на бедрото. Педиатърката каза, че най-вероятно е от възпалението на кожата /консултирахме се по телефона, за да не мъкна детето до поликлиниката в тези виелици/ и ни каза да го мажем с някакъв крем - Тридерм, който обаче е с кортикостероиди и антибиотик - Гентамицин, което не ми се нрави много, ама нямах избор и го почнах вчера, така или иначе имам чувството, че детето и затова не спеше нощем, а снощи поне спа 5 часа без прекъсване, явно я е облекчило.

Нали скоро ни предстои захранване и решихме да я подготвим за първото
пюренце, като и дадохме да смуче суров морков /по-скоро да си чеше
венците с него/ - определено й хареса :

Към нашата храна кой знае какъв интерес не проявява, но виж към
приборите ни за хранене - определено :

Определено не мога да я науча нито да поеме биберон-залъгалка, нито да
пие от шише, но й хванах цаката - даваме й шишето и тя го възприема
като играчка и го слага в устата и къде пие, къде се лигави, но все пак
постигнахме минимален успех :