Криси и аз с удоволствие прочетох разказа ти.
Радвам се че се разписа най-накрая.Какво да ти кажа, ние също като Вярка сме доста надалече от тия тевоги ( то никой не е застрахован де ) но важното е че всичко е минало и вече е забравено, дано другите зъбчета излязат по бързо и по леко.
Много жалко за  Маленка с тая настина, милата бая се е измъчила а и вие покрай нея.На нас сега на ваксината Рая ми вдигна Т 37.8 че се шашнах и дадпх веднага Панадол а камо ли 39.00 незнам дори немога и да се поставя на твое място.
За номерцата голяма маймунка станала .Много ми харесва това че иска да е постоянно до теб, може и да сме на различни мнение с някои но аз мечтая Рая да бъде така с мен.Сега както мойта баба я гледа а преди да замине баща й той я гледаше и сега имам чувстовото че не съм и така интересна.Вечер като се прибера аз още не съм се събула и я взимам а тя гледа пра баба си и и се хилоти насреща.Много болно ми става така но .... просто нямам друг избор.
За прическата ми то въобще не личи че си я постригвала  много пораснала и променена.Криси мяза ми на тебе и май тия дълги мигли от теб ги е взела а 
Пращаме ви целувки и много прегръдки.Неможахме да дойдем до Бургас че нашия тати преждевременно тръгна.

Много е сладка Малена. Особено ми хареса на снимката, където е след сън.
Ужасни дни сте преживели. Дано скоро да нямате такива проблеми и другите зъбки да избиват по- лесно. Аз още не съм се сблъсквала с такива проблеми и не знам как ще ги преживея. 
Добре се движите със захранването. Виждаш сама, че детето само си показва какво, кога и по колко иска да яде.
И Дари става почти всяка вечер на сън, безшумно се изправя и понякога се стряскам в просъница като я видя да наднича от кошарата и да ни гледа как спим.

Не мога да я позная тая хубавица!Много пораснала и много лъчезарна!Пу пу пу...
Страшно много ми прилича на тати!
Целувки!

Каква пораснала госпожица имало тук
Браво за захранването, Кикси и за информацията, която пускаш, дано е от полза на другите мами, на които това предстои

Kiksi, Малена е прелестна малка госпожица.изчетох разказите ти с удоволствие.съвсем скоро вече ще започне на казва и "тати" и "баба"... и няма да можете да и затворите устенцата.А за лепването на мама за полата... ми радвай се... след някоя и друга година ще почне да скита и да забравя да се прибира в къщи... тъй де... тия очи... какви ли изненади крият!!!

Kiksi мила толкова увлекателно разказваш а и докато четях за теб как си се чуствала докато е била болна а и какво прави Мална все едно четях за мен и Дея
това с захапаната метална дръжка ме разби направо  ама какво да прави детето като го сърби
за зъбките аз също не вярвам че зъб причинява температура,разстройство и т.н. обяснявам си го като теб че им пада имунитета и си лапат ръцете и всякакви други неща които малко или много не са идеално чисти,а зъбчето като пробива венеца си има входна раничка за микробките и хоп-рзстройство
пожелавам ви от все сърце повече да не изживявате такива гадости,то човек без да боледава не може,знам и аз все така се успокоявам,но поне да са само едни обикновенни сополи
за спането и ние сме така като вас,нашето сомнанбулче ако остане само в кошарата може и да не го усетя и то да си ме гледа цяла нощ как спя изправено на кошарата а така между нас си е голям кеф
и в тоалетната ходим двете,дано поне това помогне по бърз да се откажем от памперсите
Много чаровна Малена,особенна на тази снимка с синята пижамка  така ме грабна

Боги, благодаря ти, мила, че си се сетила да ни поздравиш по случай 10-тата месечинка на Малена! Страшно мило ми става от факта, че никога не забравяш месечинките ни! 
Та да почерпим с малко закъснение по повод на предпоследната ни месечинка с нещо подходящо за жегите навън:



Вероника, Дидка, Nataliya, Рубин, Ел, valka27, maslinka, благодаря ви, милички, за хубавите думи за моята Малена!  Пак ми стоплихте душата!

Вярка, споко, и аз преди съм се ядосвала и притеснявала за далеч по незначителни неща, но няма как - кой знае още какви моменти ще преживяваме още. Нямам търпение да се видим другата седмица и да нагушкам Габи!

Дидка, ще видиш и ти как в един момент ще станеш най-важният човек за Рая и няма да иска да се отлепи от теб, ще те питам тогава пак как е  То просто има един период, в който се радват на всички, а следващият шериод е, в който трябва да са залепени като гербова марка за мама.

Нат, Маслинка, успокоихте ме, че не само Малена прави "сомнамбулски" номера нощем. Явно е нормално.

Валка, май си е така...след някоя и друга година ще искам да си седи вкъщи при мене...ама няма.

Рубинче, ще кажа на нашия тати вече да те черпи, защото винагои казваш, че прилича на него. Е, и доста други хора взеха да казват същото, та май си е вярно. Ама ти понеже първа я оприличи на него още преди - явно си познала, че на него ще прилича. 

Маслинче, значи и вие спите заедно с Дея...и двечките ходите в тоалетната...Успокоих се, че не сме само ние така с тоалетната... Ама то няма как просто в повечето случаи. 

Иначе около нас има разни работи за разправяне (не знам доколко са интересни), но сега нямам време да пиша подробно, че след малко отиваме на вилата за уикенда. Ние бяхме наскоро 2 седмици там и въпреки че доста валя, изкарахме супер, а Маленка направи дебюта си на плажа.
Та затова мислим да повторим, макар и за кратко, докато не е свършило лятото. 

Затова само набързо ще споделя, че бяхме на консултация и Маленка е натежала с 300 грама и вече е 10 кг точно. Пораснала е и с още 2 см и вече е 76 см. Аз като обяснявам на мъжа ми, че отглеждаме бебе гигант, той не ми вярва.

Преди няколко дни ни проби 5-тото зъбче (втори горен ляв резец), а днес забелязах и 6-тото зъбче (десния втори резец). Този път нещата протичат по-леко, макар че направо ме е страх да се похваля  - само с неспокоен сън нощем и криви дни и леко зачервено гърло, но поне няма пищене, безапетитие и другите "екстри" като вируси и т.н

Спирам, че нямам никакво време, целувки на всички ви  .
Като се върнем ще се включа с разказче в мой стил  и освен с него ще досадя и с мнооооого снимки от почивката, че точно тях днес не успях да ги кача, затова остават за следващото включване. 

Сега ви пускам само едно поздравче от Малена:



И една необичайна целувка  :

Ами на него ми прилича де,ама нали не се обиждаш ти?Защото на мен ми казват-прилича на мъжа ти,ама ти не се сърди!А на мен пък ми е готино да прилича на него!Какво да се обиждам!Пълни ми душата ,когато го виждам как гордо се усмихва тати!
А Малено просто ме разби !А,бе много е хубаваа....А с този тоалет...нямам думи да опиша!Уникална сладурка е!ЦелуФкиии!

Здравейте и от нас!  

Рубинче, благодаря ти за хубавите думи, мила.  
Разбира се, че не се обиждам някой като каже, че Малена прилича на баща си, даже се радвам, защото гледам, че му става хубаво, макар че не си признава.

Ох, отдавна се каня да попълня "дневника" на Малена , но тя определено не ми оставяше много свободно време с последния скок в растежа, който преживя и който определено продължи доста дълго.
През цялото време искаше да седи буквално залепена за мен като гербова марка или да я нося на ръце, сякаш изведнъж почна да изпитва страх от света около себе си, дори и в познатата й домашна обстановка.  
Ако случайно се заиграеше с нещо за кратко, само ако забележеше, че правя крачка към вратата и веднага почваше да реве с пълно гърло и да ме хваща за крака и да не го пуска в опит да ме спре да напусна стаята.  
Слагането в проходилката почти всеки път беше съпроводено от писъци, а след това и в постоянни опити да ми препречва пътя.

Вече не вярвах, че към възрастта от 10 месеца и половина ще премине този период , както пише в тази статия: http://xedra.wordpress.com/livingwithbaby/8magicleaps/ , но точно така и стана - отскоро  вече се живее по-спокойно, не я е страх да остава сама в стаята, взе да се заиграва повече и не иска да е постояно залепена за мен.  
И добре че, защото вече бях доста "изтрещяла" в последно време, просто адски се бях изнервила всичко да върша с една ръка, докато държа нея в другата - да простирам, да подреждам и т.н., бързото ми вземане на душ ставаше на отворена врата на банята, докато тя стои в количката в коридора, за да е наблизо, а при миенето на чинии я слагах да седи на мивката, като леко япридържах с една ръка, защото просто нямаше друг начин.
А докато простирах веднъж не издържах и я сложих да седи в един празен леген на терасата (и снимка имам, ама не съм ги свалила).

В двигателното развитие също отбеляза голям напредък през последния месец и половина. Откакто се научи да се изправя, това й е любимото упражнение, имам чувството, че може да седи права с часове. Понякога пуска опората, за която се държи и се задържа сама на краката си за по няколко секунди.  

Още не се е научила да сяда самичка от изправено положение и съответно много често тупва по дупе, но от около седмица я забелязах, че кляка и пак се изправя, докато се държи за нещо, явно това е предвестник на сядането.
Научи се преди месец да се качва на дивана, който не е много висок, но все пак не бях психически подготвена за това все още.  
По по-високите мебели обаче още й е трудно да се покатери въпреки безкрайните опити, които прави. Пада, става, цялата е в синини.  
Слизането от леглото още не го е усвоила много добре, често тръгва с главата напред да слиза, та затова там съм нащрек.
Много обича някой да лежи, а тя да се катери по него - съответно и ние с баща й сме насинени.

Според мен още сме далеч от прохождане, аз и не бързам, де   , макар че както доскоро правеше едва-едва по няколко стъпчици, последната седмица обаче просто ме изуми какви големи разстояния почна да изминава, ходейки, докато я държим за ръцете. Иначе странично се придвижва сама по мебелите без проблем.  

Много обича да ползва проходилката като уолкър, т.е. да стои подпряна на нея и да я бута и така да се придвижва самичка, докато падне, естествено.
Иначе седенето вътре в нея е на периоди, напоследък се заседява малко повече, тъй като чрез проходилката успява да докопа доста неща по мебелите и съответно да ме преследва из статите.  
Пълзи из цялата къща с бясна скорост, рови в контактите, та им сложихме предпазители, отваря шкафове и гардероби, разхвърля всичко, което успее да докопа.
Отваря ми доста работа да вървя след нея и да подреждам, но аз и не я спирам, де (стига да не фиксирам някоя опасност, разбира се), просто съм решила, че на този етап от развитието си Малена като всяко дете има нужда да опознава света, изследвайки го само. Пък и понякога от чист егоизъм - имам минутка спокойствие, докато тя рови из някой шкаф.  

Е, разбира се, невинаги ми е много комфортно, особено, когато гладя например, защото много обича да се изправя на масата за гладене и да се опитва да се катери по краката й, а мен ме е страх, че може да я събори или да дръпне кабела на ютията. Съответно се опитвам да гладя на дивана, но тя нали може да се качва сама на него и веднага се насочва към ютията - много я привлича тази ютия, особено като я гледа как изпуска пара.

Та така - то толкова интересни работи имало наоколо, пък аз се чудех защо вече не играе много с играчките си.    Всичко много бързо й омръзва вече, единственото, което никога не й е омръзнало са едни гумени книжки - имаме три вече и много обича да "чете" (като майка си).  

Другото, което е забавлява (постоянно се поздравяваме с баща й за гениалната идея   ) е един надуваем басейн с топки, който сме сложили насред стаята. Купихме от по-малките плажни басейни и една чанта с топки, каквито има в детските парти-центрове и тя умира от кеф да играе с тях. Вътре затрупана с топките не обича да седи много, но виж, да рови в басейна и да пуска топките навън и те да се търкалят из цялата стая, а тя да ги гони, е голямо забавление за нея.  

Скоро получи за подарък и първата си кукла - едно бебе, дето се смее и плаче и вика "тата" и "мама", доста страхливо го гледаше в началото, но след като се престраши, такъв терор упражнява над горкото бебе, че добре че е кукла - само го блъска в земята.  
Въобще удрянето на разни предмети със сила в дадена повърхност и блъскането на един предмет в друг страшно я забавлява.
Както и хвърлянето на всичко на пода. И преди го правеше, но сега вече навлезе в тази фаза с пълна сила - постоянно хвърля долу това, което държи, и съответно иска да й го вдигнеш, за да го хвърли пак. Знам, че за бебето това е една интересна игра, но някой път ми идва малко в повече. Ама няма как.  

Със спането също не е много добре положението, буди се по 10 пъти на нощ, по-лошото е обаче като реши, че й се играе между 3 и 5 ч примерно, не че се случва всяка нощ, но заради това и честите й будения по принцип вече сме гроги с баща й.  

С яденето обаче за сметка на това сме добре, защото вече изяжда по едно голямо зеленчуково пюре на обяд плюс едно малко плодово за десерт. Е, в жегите невинаги й се яде, но аз принципно не драматизирам в такива ситуации, нито се правя на клоун, прибирам бурканите и толкова, тя като огладнее, все ще прояде. И си е така, обикновено наваксва със следобедната закуска.
На кухня ще се запишем след годинката най-вероятно, реших, че сега няма смисъл - нито съм въвела млякото, нито жълтъка заради жегите, кремчетата от кухнята пък така или иначе мисля рядко да ги давам, та не остава кой знае какво да й давам от менюто на детската кухня.

За да доставя радост на баща й, който все се тревожи, че другите деца около възрастта на Малена ходят вече на гърне, а тя не, извадих гърнето от архива и както и очаквах тя не иска да седи на него, явно тази празна дупка под голото й дупе я смущава нещо.  
Но понеже гърнето си има и капаче, т.е. става и като столче, оставяме го затворено и тя почна да седи на него като на столче, а баща й я взима сътрин с него в тоалетната - тя на затвореното малко гърне, той - на голямото, та може някой ден да се светне каква е идеята на това гърне.

Засега само сме я оставили да го опознава, смятам, че е твърде рано. И се радвам, че най-накрая успях да оборя мъжа ми и да го убедя, че децата, които ходят още от тази възраст на гърне, просто са дресирани, а не научени, т.е. смисълът да ходи детето на гърне е да се научи да контролира физиологичните си нужди и да съобщава само за тях, а не просто мама и тати да уцелят момента или да го слагат с часове да кибичи на гърнето, докато свърши работата и вместо да му осигурят възможност да прекара това време в игри примерно.
И после да се хвалят, че тяхното дете ходи на гърне и да ни поглеждат снизходително, че ние сме толкова назад с "материала".
Достатъчно такива погледи сме отнесли, затова, че детето ни още не яде баници, кебапчета, пастет, кекс и други подобни, та сме свикнали достатъчно, че сега заради едно гърне да се тревожим.  

Забравих да се похваля, че от вчера си имаме нов зъб, 5-ти поред, долен втори десен резец, явно затова детето много често се буди с плач напоследък, но хайде това да е само, да не пищи като преди и да не лепва вируси, от това най-много ме е страх, че като се сетя с първите четири зъба какъв зор беше и как се измъчи горкото детенце, а и ние покрай него зле ми става.
Даже Чавдар само мрънка да съм я водила на лекар заради едни обриви, които й се появиха на кръста и до хълбока, явно там където се трие най-много памперса и от жегите сега, се получи това, но мен ме е страх да я заведа, че и без това в момента има бум на вирусни инфекции и хич не ми се ще да я навирам сред болни деца и да чакаме сумати време.
А и по ръцете се обрина доста, особено на едната, но пъпчиците не са като тези на кръста, с връхче, ами като на петна седят (даже ми приличат на алергияния обрив от Суметролима), чудех се, дали не е от говеждото, което въвеждах по същото време, но една позната лекарка на свекърва ми ги видя и каза, че са от жегите и потта най-вече.

Другото ново около нас е, че и баща ми се върна от Щатите.
За съжаление Малена много плака на първата си среща с него , с майка ми не беше така преди няколко месеца, но може би, защото тогава беше в период, в който се радваше на всеки, а сега е в период, в който определено се страхува от непознати.
На втората среща също плака от дядо си, но вече взе да го харесва и му се радва, поне на моменти, за мое успокоение.
Макар че го очаквах, като я знам в какъв период е, но ми стана малко кофти , защото баща ми с такова нетърпение чакаше да си види на живо внучката, пък и си дойде само за месец в БГ, но така или иначе плановете се промениха и ще остане за по-дълго, тъй като си скъса ахилесовото сухожилие и вчера го оперираха  (при тренировка по борба стана, не се чудете, човекът щеше да участва в Световното по борба за ветерани в Белград  , ама на - късмет). Та всяко зло за добро - надявам се, че през този му принудително удължен престой в България ще се сближат още с Малена и тя повечко ще му се радва.

А към майка ми така силно се е привързала за няколкото месеца, в които тя е тук, че чак се учудих. Дори на няколко пъти се случва напоследък да плаче за нея и да не иска да седи в мен, а да реве и да протяга ръце към баба й да я вземе.  Бях потресена просто, че не ме иска заради баба си.
Дали защото доста време прекарват двете последните месеци, а и майка доста я занимава, пее й, учи я на разни номера, но наистина Малена много я обича. Жалко само, че още месец и половина и майка си заминава.

Планирали сме и кръщене за 21-ви август, искахме да го направим, докато татко е тук, за да може да присъства поне на този празник, след като нямаше да е тук за рождения ден на Малена. Но въпреки че нещата се промениха и татко ще е тук за рождения й ден, реших да не отменям кръщенето, навих си на пръста, че не искам да са в един ден двата празника (въпреки че преди бях на обратното мнение). Пък и не ми се сменят дати и т.н., само се притеснявам малко за татко, но макар и с патерици смятам, че ще успее да присъства на кръщенето.
Смятаме да кръстим Малена в една малка и красива църква в с. Черноморец, свещеникът е много хубав човек, а и със сигурност ще избегнем претупването на ритуала и момента с кръщаването на няколко деца едновременно. 

Сега да поразкажа малко със закъснение за първата почивка на Малена , на която я заведохме в края на юни и началото на юли.  (Боже, колко време не съм писала  в темичката )

Бяхме на вилата, която е в едно село до Приморско, тъй като сега ямаме финансовата възможност да отидем другаде, но си прекарахме супер, въпреки че доста от дните валя. 
Там беше рай за нея - баща й и дядо й й окачиха люлка на двора  , а по него място колкото щеш да обикаля с паяка. 
Някъде по това време започна да забелязва и животните около себе си - особено котките и кучетата. Под стряхата на къщата имаше гнездо с лястовички и тя много им се радваше. 
Поиздърпа и ушите на зайците на баба си и дядо си 
Горките зайци!
Аз в началото доста се поколебах, дали да й дам да ги пипа, но като я видях как им се радва и посяга към тях, сърце не ми даде да я спра. Е, разбира се, веднага след това ръцете бяха най-щателно измити съ сапун.

Тогава Малена за пръв път отиде на плаж. И тъй като страшно й хареса това занимание, оттогава взехме да я водим вече много често, почти всяка седмица.
Мислех, че като повечето деца ще я е страх от пясъка, защото все пак леко се потъва, но нееееее - просто още първия път изпълзя от палатката и взе да обикаля по пясъка, пълзеейки, рови в него, в басейнчето също много се кефи - влиза, излиза, пляска във водата.
Давам й да ръфа сурова праскова, а тя наш'та я топи в солената вода в басейна и си я яде.  Хич не слуша на плажа и само рови из пясъка, забавлява се детето, ама аз за известно време забравих какво е да се опънеш под чадъра на плажа и да си лежиш най-блажено. Ама няма как, но поне е супер забавно с Малена на плаж.

В морето също много обича да се къпе - голяма радост е, а и отскоро взе да маха с ръце и крака, все едно се опитва да плува. 

След малко ще пусна снимки от първата почивка на Малена, че то лятото още малко ще свърши, а не мога да не споделя просто тези първи летни бебешки емоции.

Малеее, колко много съм изписала, дано не съм била досадна  , ама като не съм попълвала дневника много време, така е.   
Хайде сега и не малко, ами доста снимки. 

Това е първият момент на Малена на плажа - чудеше се какво става и се заигра в палатката, без да отрази обстановката наоколо.



Но след малко като я съблякахме, веднага откри това интересно нещо - пясъка и го "нападна" .



Естествено, реши да забие глава в пясъка и ето го резултата  :



Не пропусна да го опита и как е на вкус :



Само влизаше и излизаше от басейна и всичко ставаше "мазало"  :



Откри колко е готино да пляска в басейна....



....и не спираше да ни пръска с вода:

Тук е заровила ръчички в пясъка на къмпинг "Арапя":



Просто плажа на Арапя беше неин - само обикаляше напред-назад :



Редовно си сваляше шапките (голяма борба водихме с тези шапки) и ги переше в басейна 



Тука нещо се е замечтала, докато гледа морето: 



А тука помага на баща си да носи чадъра до плажа  :