Лелеее Крис...Малена в момента ти е умалено копие *INLOVE
Честит Ви празник мило семейство,нека Малена е постоянен извор на положителни емоции и вълнуващи преживявания и някой ден да Ви накара да се чувствате много горди, като родители
Надявам се да сте имали хубав празник

Аз ще пиша по късно, че още се боря с творческия устрем,който те е обзел

Криси,честита ти рожденничка-да е здрава и засмяна като мама.Много да ви радва.

Честит празник, Кикси и честит първи рожден ден на Малена!
Бъдете здрави, слушайте се взаимно  и си давайте много поводи за радост и гордост!

Криси  пак ще ти се караме, ходиш се разписваш из другите теми а тук и една снимка не слагаш от рождения ден на порасналото слънце на мама и тати.
Искаме подробен разказ как е минал празника ви придружен със снимчици
Айдеееееееееееее чакаме 

Кикс ще налагаме глоби.Хайде разпиши се с разказче и снимки.

Кикси, как сте с Маленка не сте се разписвали скоро. Липсват ми дългите подтове, а и някоя нова снимка на малката красавица
Преди годинка пишеше по-често
П.с. днес ставате на 1г и 2 месеца честитоооооооооо

Кикс къде се изгуби.Намери време да драснеш един ред да кажеш дали сте добре.

Криси,наистина няма те изобщо тук.Хайде появи се,покажи ни едно още по-порастнало дете,напиши как сте.

Ехооо, здравейте и от нас след доста дълго мълчание. 

Първо искам да кажа огромно БЛАГОДАРЯ на всички, които се сетиха за нашия празник и за страхотните  поздравления по случай 1-вия рожден ден на нашата принцеса! 

Дидка, KlaraFina, Алексчето, Рени, Вероника, valka27, teo99999, Боги, inaxastra, pleasure, kali_gali, hukuta, cherry_tea - благодаря ви от сърце за прекрасните пожелания към нашата рожденничка - трогнахте ме много! 
Благодаря най-искрено и за смс-ите на Стаси, Наталия, Бандиди и Гучи, както и за страхотните подаръци, които Маленка получи за рождения си ден от Гери (Гучи) и Стаси. 
И последно благодаря на обичните ми съфорумки от последните постове, че са побутнали темичката на Маленката, за да се сети майка (която не беше влизала от месеци тук) й да попише малко (по-скоро много)  .

Все не остава време да пиша, т.е. понякога започвам, но доникъде не стигам, ама така е с пораснало детенце.
Все си казвах, че няма да съм като мнозинството от мамите във форума, които след годинката обикновено спират да пишат (макар на мен ми е много по-интересно да чета за порасналите вече дечица), но за съжаление и аз позарязах темичката на Маленка. Просто след като навърши годинка, малката сякаш влезе в нов период, в който съвсем, ама съвсем не ми остават нито време, нито сили за други неща и сега разбирам какво е имала предвид КлараФина, когато ми каза, че е ужасно изморена месеците след първия рожден ден  на Филипа, а Малена тогава още нямаше годинка и аз си виках, а-а-а, абсурд по-изморена от това няма накъде да се чувствам. Но имало накъде. Та покрай умората и липсата на време компютърът в повечето случаи го включвах единствено да видя прогнозата за времето и менюто на детската кухня и мнооого рядко да вляза във Фейсбук, макар че не съм от най-големите му фенове.
Та просто време наистина не ми остава, нито възможност - зъбите продължават да никнат с пълна пара, съответно спокойният сън и денем, и нощем е мираж. Прането, чистенето и подреждането вкъщи са се увеличили тройно, не че се оплаквам, още повече, че определено получавам помощ от нашия тати, макар и не ежедневно, но определено след като майка и татко си заминаха за Щатите през октомври, оцених голямата полза от помощта на майка ми, която имах цяло лято.
А и гледах да не лишавам детето от времето за разходки и игра навън, нали случихме на доста приятни и топли есенни дни
Но днес времето е лошо, Чавдар си е взел 1 ден отпуск и съм решила да използвам възможността да "потормозя" тези от вас, на които все още им е интересно какво се случва с Маленка, с някой и друг от моите фермани. Разбира се, ако някъде ви доскучее, спокойно можете да прескочите някой и друг абзац - няма да ви се разсърдя. 

Миналата година по това време разказах за раждането на Малена с 3 месеца закъснение и сега ще направя същото за първия рожден ден на нашата принцеса, пак с такова закъснение.  Но няма да изневеряваме на традицията все пак, хи-хи.  Нищо, че вече не е много актуално и едва ли ще ви е интересно, но все пак, аз да си кажа.  И без това бях започнала разказчето за рождения ден мноооого отдавна, поне да го публикувам. Та ето го:

Първият рожден ден на Малена мина прекрасно, като един миг.  

Вълненията за мен започнаха още в първите минути на 18-ти септември, понеже бях сама (нашият тати беше на село) и място не можех да си намеря от щастие, че милото ми детенце вече е на 1 годинка, камо ли пък да заспя.  

Първите минути след полунощ отидох да целуна заспалото си пораснало момиченце по случай празника и веднага след това видях и първите честитки за Малена в темичката - от Дидка и от КлараФина, които толкова ме трогнаха, че вече беше изключено да заспя.  
А и почнах да си спомням същата нощ преди година - силните контракции, замъгленото ми съзнание, очакването, болката и вълнението, спомнях си всичко почти по часове...
В тази нощ прочетох и цялата темичка на Малена - припомних си всичко, което се е случвало около нея през тази една година, вълненията, притесненията, радостите...Месеца преди да родя...Милите думи и съпричастността на съфорумките (за което отново искам от сърце да ви благодаря, мили мои съфорумки)...Удивих се колко много подробности съм била позабравила и колко наситена с малки и големи събития е била изминалата година.  

Докато четях двете темички на Малена, често очите ми се насълзяваха от милите спомени или се усмихвах, сещайки се какви неща са ме вълнували тогава и какви ме вълнуват сега...
Осъзнах не само, че това е най-бързо отлетялата година в живота ми (колкото и банално да звучи), но и най-наситената откъм стойностни събития, пък били те и част от ежедневаната рутина.
Замислих се за живота си преди Малена...Е, честно - сякаш е някакъв замъглен сън. Направо да се чуди човек как съм живяла без нея!  
Разгледах си и снимките от първите дни, през всеки един от тези 12 месеца, гледах как е растяла и се е променяла, как бузестото бебе се е превърщало в едно малко прекрасно момиченце и си дадох сметка, как просто не съм усетила как е пораснала.  
А какво ли ще кажа след 20 години примерно?  

Та сега по същество.  
В деня на първия си рожден ден Малена се събуди в обичайното си време около 8 без да се интересува в колко часа си е легнала майка й заради среднощните й майчини вълнения.
Аз обаче, безкрайно ентусизирана от 1-вия рожден ден на дъщеря си, реших, че ще й надуя малко балони, мислейки си колко ще я зарадвам.  
Нашата рожденничка не само че не ги отрази, ами и всеки път като ме видеше, че надувам балон и почваше да плаче.  
Какво толкова страшно й се видя, не знам. Та затова на 5-тия балон ентусиазмът ми секна, но определено се радвах, че не съм се прецакала да надуя огромно количество балони от предната вечер, с които да й напълня цялата стая, очаквайки тя на сутринта да ахне от щастие (както смятах първоначално).  

Между многото телефонни разговори (честно казано не очаквах, че толкова хора ще се сетят да ми се обадят по случай празника на малкото ми момиченце), успяхме да поиграем (но без балоните), да послушаме детски песнички и да потанцуваме   , да "натъмъним" някак си две спанета през деня, по време на които майката на рожденничката успя да си измие косата и да се приведе малко в човешки вид и след следобедния сън дойде време за празнуване.

В крайна сметка реших тържеството да е с дечицата и възрастните накуп, като за целта бях планирала то да започне в късния следобед (около 17 часа), за да може Маленка да е поспала следобяд и да има време да се придвижим до апартамента на майка ми, където щяхме да празнуваме и където в продължение на няколко часа предната вечер бях украсявала по случай празника.
И си правих сметките, че рожденничката ще успеее да изкара няколко часа в настроение след следобедния сън.

Да, обаче нещата не се стекоха съвсем според плановете ми, естествено.  
Първо, въпреки че я сложих да спи що-годе навреме следобяд, Малена се събуди с плач, което обикновено означава, че не се е наспала и ще иска още да спи. Само че този път така пищеше, че нищо не беше в състояние да я успокои - нито носене на ръце, нито люшкане, нито отвличане на вниманието с някои от любимите й предмети и занимания, нито искаше да суче, абе нищо.
И така около половин час правих безуспешни опити да я успокоя, докато се усетя, че нещо я боли явно и малко след като й дадох Панадол, спря да пищи. Причината отново е бил зъб, защото точно 2 дни след това се появи и 2-ят й кътник горе вляво.

Та след като се успокои, я приготвих и тръгнахме пеша към баба й заедно с една моя приятелка и нейното бебче, въпреки че видях, че малко закъсняваме (заради половинчасовото пищене), но бях и с идеята детето да глътне малко въздух, че не я бях извеждала по-рано, пък и да се поразсее от разходката. Апартаментът на нашите е в съседен квартал, обикновено стигам дотам за половин час с количката, но този път не предвидих, че Чиполино-то на приятелката ми не е толкова проходимо като моя Номад (нищо лично против марката, но бая време отнемаха стълбите на подлеза и бордюрите) и се придвижихме доста по-бавно до мястото на празненството. 
И поради тези обстоятелства в крайна сметка закъсняхме много, някои от гостите ни бяха изпреварили, но не това беше проблемът, а фактът, че на Малена едва ли й оставаха много часове за празнуване преди момента, в който ще й се приспи и ще се разкриви.
Както и стана всъщност. 

Когато започна рожденият ден, Малена много се забавляваше с дечицата (нали около 10-тия си месец взе да става много контактна и отворена към другите деца, преди това въобще не ги отразяваше).
Аз бях поканила само 2 дечица, защото бяхме и около 15 възрастни и просто нямаше място за повече. Едното беше на почти 7 месеца, а другото на 1 година и 5 месеца.
Мислех, че с такава разлика във възрастта им (понеже 5 месеца разлика в бебешката възраст определено са си много), няма да се забавляват много-много заедно, но определено съм грешала. Беше истинска лудница - смях, закачки, играчки, снимки - направо аз се изморих, пък какво остава за горките дечица. 
Хитът беше един говорещ папагал-играчка, който Малена получи за подарък и който повтаря каквото кажеш и малките много се забавляваха. Горкото бебе обаче постоянно беше "нападано" от Малена и по-голямото детенце, направо в един момент си мислех, че го възприемат касто кукла. 
Парти-шапки категорично отказаха и трите.
Малена като никога успя да си развали прическата, която й бях направила (ама нали е рожден ден, не може всичко да е идеално  ) и при всеки мой опит да й я оправя, категорично не ми позволяваше да й пипам косата. Та затова е малко рошава на снимките. 

После докато изкараме тортата, докато се снимаме, докато направим няколко опита да духнем свещичката (за целите на позирането за снимки най-вече) и то стана 20 ч и Малена стана ужасно крива, явно се превъзбуди и преумори от токова емоции покрай играта с другите деца.
Та не успяхме да си направим снимки с другите гости, нито да позираме под надписа "Честит рожден ден" (аз дори и това бях планирала предварително като снимки  ), успях да я успокоя само за една-две снимки с мен и баща й (защото в лудницата съвсем забравихме и да се снимаме тримата). Той обаче въобще не държеше на семейни снимки, защото детето било криво и нямало смисъл да го мъчим, аз пък настоявах, че щом съм го успокоила криво-ляво, можем да си позволим 5 минути снимки.

В крайна сметка той реши да сложи на детето шапка за снимките, при положение, че го предупредих да не го прави, защото малката не иска (той го беше изпуснал този момент с протестите на малките срещу парти-шапките, понеже дойде с родителите си и баба си малко по-късно, защото нали бяха на гроздобер на село, даже същата вечер тръгнаха пак за село).
Та от шапката Малена пак се разкриви и снимите отидоха на кино  , което стана и повод за леко спречкване между мен и баща й, понеже аз го обвиних, че я е раздразнил като не ме е послушал за шапката, а той мен, че съм тормозела излишно и без това измореното дете със снимки. Но няма как всичко да идеално - както се казва: случва се и в най-добрите семейства. 

В крайна сметка я приспахме в другата стая, като се редувахме кой да стои при нея, понеже от шума от многото гости нямаше как да я чуем, ако заплаче, а не се сетихме да си вземем бейби-фона от вкъщи. Към полунощ я пренесохме до колата, за да ни прибере Чавдар, преди да потегли пак за село, въпреки че доста се чудех, дали да не останем да спим при нашите. Малена се събуди по пътя до вкъщи, в страхотно насторение, готова за празнуване, въпреки че на майка й ужасно й се спеше.
Та аз си мислех, че рождения ден е свършил, но Малена определено не беше на моето мнение  и затова поиграхме докъм 1:30 ч, след което спа почти непробудно до сутринта (да не повярваш).

По принцип бях решила партито да няма определена тема, но без да искам се оказа, че има такава и че тя е "Малена", тъй като тортата беше с нейна снимка, а майка ми се беше сетила да добави към украсата и портета, който беше поръчала на една художничка като подарък за рожденничката и освен това сестра ми беше наредила нейни снимки по секцията, та темата на рождения ден си беше "Малена", откъдето и да го погледнеш.

За портрета и за тортата се оказа, че нямаме подходящи снимки и преди това, реших да й правя фотосесия с роклята, с която планирах да е на рождения ден (майка ми я беше донесла от САЩ и беше обличана само веднъж за сватбата на нашите кумове - така, де и тоалетът трябваше да е по-специален). Обаче малкото диване само щъкаше и не заставаше за снимка, та с помощта на невероятни 'маймунджъллъци" от страна на майка ми, седмица преди рождения ден се сдобихме с няколко прилични снимки за тортата и портрета.
Най-смешното обаче беше, че на тази, която дадох в сладкарската фирма за тортата, Малена била излязла с червени очи, които съм забравила да махна и остроумният ни татко в момента, в който видя тортата каза, че била модел "Детето-вамп".    Аз естествено, се потюхках заради "Детето-вамп", но беше много вкусно поне, де. 

Та определено отчетох като своя грешка решението си да празнуваме с деца и роднини едновременно - детето се преумори, превъзбуди, многото хора и шумотевицата му дойдоха в повече и в крайна сметка за него рождения ден приключи по-бързо от очакаваното.  Може би трябваше с дечицата да празнуваме на обяд, а с роднините вечерта, но здраве да е - за друг път ще знам.
Иначе определено първият рожденият ден на дъщеря ми е един от най-незабравимите и щастливи дни в живота ми.

А ето и малко снимки от 1-вия рожден ден на Маленка.

Малена пазарува за рождения си ден


Част от украсата, която майсторих:


Тортата, модел "Детето-вамп" 


И не може торта без рожденничка, естествено:


Опит за духане на свещичката с помощта на мама:


Маленка и гостите й много се забавляваха, само дето горкото бебе вече е повалено:


И аз покрай тях се забавлявах, само дето три определено са ми в повечко  (особено като се има предвид, че едното постоянно се опитва да ми се качи на главата - то се вижда кое е на снимката ) :



А всички снимки от рождения ден са тук:
http://rusenovi.snimka.bg/baby/malena-rojden-den.537641.20826526