Честито кръщене на малката принсеца! Да расте здраво и весело детенце!
Много е пораснала Малена! На снимките е толкова сладка и пухкава, само за гушкане и целуване. 
Наистина доста лудории прави детето в къщи  Но така ще се подготвиш, че когато проходи, наистина няма да има спирачки пред нищо.
Хич не обръщай внимание на другите деца, които са "дресирани" да правят това или онова. Дари примерно не може да пляска. От скоро само показва колко голяма ще стане. А вашия репертоар от думички е завиден  При нас се чува само "ам ам" 
Весел празник!

И аз много се смях на лудориите на малката палавница.....явно Маленка от малка ще "помага" на мама в къщи (с печката пералнята и т.н.). И не си мисли, че не си добра майка, ти си най-добрата майка за детенцето ви.
Честито ви християнче, нека бъде здрава и щастлива малката принцеса и с гордост да носи името си
Чакам снимки и разказ от големия ден

Kiksi, гледам шариш из другите темички, а тук никаква те няма ! с нетърпение чакам разказчето за кръщенето и съответният снимков материал, така че...а за снимките от почивката ви и обяснителните бележки- страхотни!
П.С. честито християнче- много да ви радва!

Мале четох, четох....ама още имам де
Малена е приказна девойка, еххххх
Да ви е честита кръстена, с много късмет и вяра да посреща всичко в живота си занапред
Мдамммм и аз чакам снимки ощеееееееееееееееееее и от обяснителните записки към тях

Крисии я да не се спотайваш ами да дойдеш и да драснеш поне два реда да кажеш как я карате и как е Маленка.За кръщенето нищо не ни каза нито пък ни пусна и една снимка да ни се покажете, но моля те влез поне ни разкажи как върви подготовката ви за рождения ден на малката хубавица остават 5 дни до голямото събитие и се надяване да ни принесеш дори и виртуално в предстощия голям купон.Целувки  Чакаме снимчицииии
п.с. ходиш щъкаш из другите теми а тук не си се отчитала ааааа

Честито ви християнче Кикси  , аз незнаех че стягате кръщене, т- много неща не знаех, ама това е друг въпрос  - рпоблема си е в мен.
С кеф изчетох всичко  с едно кафенце под ръка  и си умрях от кеффф  -пфууу поне да бях влизала да те препрочитам малко  - ми много ми е гот как разказваш ама и за какво де -Маленка е невероятно, сладко момиченце с един такъв, дяволит поглед, който обаче е и малко танстве защото трудно може да отгатне човек какво ие в малката главица -да я нацелуваш от нас  -ееееееееех другия път като се видим ще да доста по-големи и на мен ми става тъжно като се размисля за миналата година по тов време, за това как бързо растат  и т.н.
Целувам ви много и чакам снимки от кръщенето
п.с. Снимките, снимктеее -те са невероятни -страхотни сте 

Благодаря на всички ви, мили мои, за прекрасните думи! 

KlaraFina, благодаря за информацията относно задавянето. За щастие напоследък не се е случвало, да чукна на дърво, явно се усъвършенствахме в дъвченето.  Използвам случая тук да ти благодаря, че нямах време за лични съобщения за информацията за фотосесията на Филипа - беше ми много от полза.
За обезопасяването - ами ние криво-ляво сме обезопасили. В смисъл сложили сме предпазители на  контактите, тук-там по някой памперс на разни остри ръбове и гледаме да няма опасни предмети и неща (доколкото е възможно да се досетиш за всичко) по ниските места. Иначе не знам какво друго да обезопасяваме - Малена често се удря в ръбовете на касите на вратите, но няма как да налепя памперси по тях - най-малкото няма да се затварят вратите. Така че се моля да не стане някоя беля и постепенно Малена да разиве чувство за опасност.
По вързани шкафове и аз като ina_lemon не си падам - тя отваря шакфовете и разхвръля, аз след нея подреждам и прибирам и така по цял ден. И не го правя, само защото тя беше споменала преди, че не е добре да се ограничава развитието на детето в това отношение и да се спира откривателския му инстинкст да опознава света - просто нейното мнение като психолог съвпада с моето вътрешно усещане, че така трябва да постъпвам, в смисъл да не ограничавам детето излишно.
Е, разбира се, въвели сме и някои забрани, но спазването им е спроменлив успех. 

Наталка, благодаря за успокоението. Наистина вече не ми пука много-много колко е дресирана Малена, но просто някой път ми идва в повече като постоянно ме питат ходи ли, прави ли това, прави ли онова. Но вече не обръщам внимание (и то благодарение и на твоя пост).

Боги, ще я видим Маленка каква ще е помагачка...а, дано излезеш права. И благодаря за хубавите думи! 

Тео, благодаря и на теб за комплиментите...  Как само ме изхваща, че обикалям по другите темички, а пък на все не мога да намеря време за нашата...След малко ще се поправя.

Плежърче,  Специално за теб след малко ще пусна и разказче в картинки. Ама след писанията.

Дидка, с право ми се "караш", ама ще се поправя - решила съм тази нощ да не си лягам, докато не напиша разказчето за кръщенето и другите неща около нас.
Само да има кой да чете... Че пак се очертава да е мноооооого дълго. 

Вероничке,  и на теб за хубавите думи, знам аз, че си ми от най верните читатели ти  и все ще намериш време да наваксаш с новините около нас, рано или късно.
Правилно си забелязала дяволития поглед на Маленка, аз се опитвам да отгатвам какво й е в главицата, ама невинаги успявам. 

Хайде сега, започвам с ферманите, пък дано има кой да прочете поне част от тях...

Първо да се отчетем какво ново около Малена на прага на първия рожден ден.

Зъбите продължават да я мъчат, но слава Богу истериите от първите четири зъба не са се повтаряли (зверско пищене, неядене по две денонощия и т.н.) И все пак не спи спокойно, с намален апетит е от
доста време , все по-отслабнала ми се вижда, чак почвам да се притеснявам, известно време ядеше само по 130 гр пюре на обяд, а пред това хапваше около двеста грама плюс десерт плодово, доскоро и
плодовите не ги искаше много-много (което е супер учудващо за нея), но и по-добре, че известно време бяхме и с разстройство, но слава Богу без други "екстри".
Понякога пак почва буквално да пищи, но не чак както преди.

Досега зъбите излизаха по двойки, т.е. през няколко дни или максимум седмица се появяваше и 2-рият, а сега след последният резец (трети долен), четвъртият долен вече месец не се е появил, явно затова така се измъчи детето.  

Днес обаче случайно, докато пищеше и се опитвах да я успокоя на ръце, забелязах някави бели точици на венеца горе, а по-късно на същото място успях да напипам как драска зъбът, така че вече си имаме почти пробил първи кътник (горен вдясно) и ще посрещнем първият рожден ден с 8 зъба. Отделно, че и отдолу от едната страна венецът на мястото на кътниците много се е надуло, как няма да страда горкото.
Странно ми е само, как така първият кътник излезе преди последния резец, нали първо излизат всички резци и тогава почват кътниците   , знам, че има  изключения, но все пак ми е малко притеснено, дали ще излезе последният резец, колкото и глупаво да звучи.  
Иначе е много смешна Маленка - с усмивка от 4 горни и 3 долни предни зъба.  

Тъкмо си беше изградила и някакъв режим с две спанета дневно и по-ранно лягане вечер, което за нас беше голямо постижение и изведнъж обърна всичко с краката нагоре   , взе да прави по-големи паузи без сън, от време на време пропуска сутрешния сън, а ми се струва страшно малка затова.
Отделно някой път й се събира най-много час сън на ден, което разбира се не гарантира дълъг и спокоен нощен сън. Явно всичко е заради тези зъби.  
Но май трябва вече повече да си стоим и вкъщи, защото си мисля, че и проблемът идва от това, че навън спи все по-трудно - колкото й да й се спи, не иска да лежи, а само сяда в количката самичка да разглежда и някой път от изтощение вече заспива седнала и след малко пак се ококорва. Но пък то и времето се разваля и няма как така или иначе да сме по цял ден навън вече.

От началото на месеца отбеляза и голям напредък в стоенето права без опора - задържа се права, без да се е хванала за нищо между половин и една минута, докато преди го правеше само в продължение на 2-3 секунди. 
Но да се сети да направи самостоятелно крачка, няма, естествено, даже някой път и за ръце не иска да върви, като забие краката в земята и с кран не можеш да я мръднеш.  Четох някъде, че децата,
които много били усъвършенствали пълзенето, не виждали смисъл да се изправят на два крака и затова прохождали по-късно и сигурно е така, защото нашата е супер добра в пълзенето, но вървенето определено не й харесва. 

Не се е научила да пляска с ръчички, нито да показва на колко годинки ще стане, но като цяло вече не се депресирам много-много от този факт.

За сметка на това обогати речника си с нови думички :
"тата" и "дядя" за радост на баща й, който от месеци полага усилия да я научи да казва "тата", но тя упорито досега си му викаше и на него "мама". 
Иначе определено употребата на "мама" си беше осъзната от месеци - викаше само на мен и на него така.

Имитира няколко животни, но само чрез повтаряне - като я питаш как прави кучето и отговориш "Бау-бау" и тя повтаря "бау-бау" или някакво подобие.  Засега освен "бау-бау" сме усвоили и "мяу-мяу" (по-скоро подобие) и "па-па", но само чрез повтаряне, иначе сама не отговаря на въпроса кое животно как прави.

Отскоро най-накрая започна да изпънява прости команди - "Дай" (дава предметът, който държи, но невинаги), "Ела", "Скрий се" и се покрива с одеалцето.
Прави и доста успешни опити да си слага слънчевите очила (моите) на очите, абе изведнъж сякаш много взе да разбира.
Като не иска нещо и клати главата в знак на отрицание.

Освен това се е научила да пуска душа и да върти кранчетата на душа и като я мия, вече много ме е страх да не пусне вряла вода.  Катери се абсолютно навсякъде, дори и на високата кухненска маса успява  , толкова е изобретателна, че някой път ми скрива шапката как й идва на акъла да намери начина. Но очите ми вече определено трябва да са на десет.

Много е започнала и да хапе и вече не само носове, ами и крака, ръце, кореми, каквото докопа, явно я сърбят страшно много венците и затова.
Иначе вече има голям напредък с дъвченето. Изяжда си без проблем цяла краставица примерно, парче плод или филия хляб и давам и тя си дъвче, без да се задавя като преди (да не чуе дяволът).

Тревожа се, че има едни обриви като ранички на хълбочетата , точно там където минават лепките на памперсите, много са упорити, не минават вече повече от месец, мислех, че е от жегите, но вече е по-
хладно, а те продължават да се обострят на моменти.  Водих я на лекар, изписаха ни кортикостероиден мехлем, който колкото и да не ми се искаше, взех да употребявам често, но тъкмо се пооправят от него и в момента в който го спра, и пак се обострят. Вече мисля да я водя на кожен лекар, че упорит проблем излезе. 

Ето сега и позакъснелия ми разказ за кръщенето   :

Кръстихме Малена на 21.08 в храм "Св. Никола", село Черноморец.
Не че в Бургас няма църкви, но исках да е там неслучайно.
Свещеникът отец Стилиян е невероятен човек, различава се от типичните свещеници, просто може да ти докосне душата. Когато преди време ina_lemon беше споменала, че иска той да кръсти Стилиянчика, аз си спомних, че предишната ми професия ме е срещала с него и си спомних какви впечатления е оставил у мен и реших, че искам някой ден той да кръсти дъщеря ми.
Просто така или иначе за мен кръщенето не беше нещо, което трябва да се направи, защото така правят всички и определено държах и на мястото, и на човекa, който ще извърши светото тайнство на
кръщението.

А мястото...е леко необикновено. Храмът неслучайно е бил построен там, мястото се смята за свято, а отец Стилиян е превърнал двора в "райска градина" - има всевъзможни растения, повечето от които с
библейска символика.
Ако на някой му е интересно, повече за този храм може да се прочете тук:
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=265&aid=6645

Самият ден протече добре, но от моя страна беше изпълнен с леко напрежение. И определено не помня половината неща, също както на сватбата.  
Напрежението дойде може би от факта, че като организирам нещо, все ме е страх от издънки и искам да проконтролирам всеки детайл, отделно, че колкото и близо да е до Бургас Черноморец, все пак не
сме в самия град, трябваше да организирам транспорт за гостите, които не знаят къде точно е църквата и т.н. досадни подробности.
Бях се изнервила още предния ден, че не знаех в крайна сметка с колко коли ще сме и кой къде ще пътува.  
Кръстницата ни от сватбата, която стана кръстница и на Малена примерно смяташе да дойде с нейната кола и да вземе още някой с нея да пътува, но Чавдар в последния момент каза: "Как, аз трябва да
осигуря транспорт на кръстниците, не да ги ангажирам" и ми развали цялата организация по пътуването и трябваше да търсим допълнителни седалки за нашия ван от трети хора в последния момент и така.  

Другото ми притеснение беше, че Малена няма да има време за сутрешен сън и ще е ужасно крива. Обаче за мой късмет през нощта тя реши да будува от 3 до 5 ч и да играе и после като заспа, спа до 9
ч сутринта, така че беше що-годе наспана.
Това й късно събуждане обаче внесе допълнително напрежение, защото едва сварихме да се оправим навреме и да тръгнем.
После уж трите коли трябваше да тръгнем заедно, но едните спрели да купуват цветя и нещо се разминахме и уж трябваше да се чакаме в началото на Черноморец и както си чакаме, гледам как колата на сестра ми ни подмина и заби навътре в селото.
Изнервих се, докато им обясня как да се върнат и да ни намерят, леко закъснявахме, а знаех, че след нас има и друго кръщене, отделно, че преди да отидем в църквата трябваше да минем и през ресторанта да оставим тортата, за да не се разтече в колата.

Както и да е, вече щях да гръмна от напрежение, когато благополучно стигнахме до църквата и почнахме да вадим нещата от багажника, при което Чавдар изведнъж се развика, че си олял панталона с нещо. А въпросното нещо беше кореселин - някакъв бояджийски препарат, който стоял в някаква торба с бояджийски инструменти, а въпросната торба стояла в коридора вкъщи и майка ми по погрешка я грабнала с другите багажи, приготвени за кръщенето и нищо неподозиращият Чавдар, докато ги вадел от багажника, се олял.  
Не стигаше това, ами майка ми без да види къде точно, пуснала във въпросната торба с бояджийски инструменти и стъклената купичка за меда, та и тя беше цялата олята с кореселин.   Намерихме обаче вода в колата и набързо я премихме, а аз тайно се надявах панталона на Чавдар да не се разпадне.  

Най-накрая влязохме в църквата и добре че свещеникът беше изключително спокоен и въобще не направи и намек за това, че малко закъсняваме, та леко ми поразмина напрежението.
Ритуалът започна, аз много се притеснявах, дали Малена ще иска да стои в кръстницата, защото е в такъв период, че иска да стои единствено в мен, баща си или някоя от бабите, дори при сестра ми не
стои, въпреки че нея най-много я е виждала.
Пък и седмицата преди кръщенето, кръстницата си беше дошла в Бургас за уикенда (тя живее в София) и Малена дори за секунда не пожела да стои в ръцете й, само ревеше от нея, а все пак и нея не я вижда за пръв път. 

По време на кръщенето обаче учудващо седеше най-спокойно в ръцете й и не заплака дори и за миг. Може би защото имаше много интересни работи за гледане в църквата и й се отвличаше вниманието.
На мен свещеникът ми каза да стоя зад кръстницата, малко встрани, явно за да не ме вижда много-много Малена и да иска да идва при мен.
Баща й обаче седеше през цялото време до кръстницата, за да държи свещта, че на кръстницата щеше да й бъде малко трудно да държи и свещ, и бебе едновременно, но Малена хич и не се сети да иска той да я вземе, както обикновено прави (само веднъж протегна ръце към него).

Въобще като цяло почти не плака, е, естествено, не пропусна да поплаче по време на ритуалното къпане в казана с осветена вода и по време на преобличането после, но като цяло мина добре този момент. 
Розовата рокля беше заменена с нова, бяла рокля, а кръстницата й подари много нежно златно синджирче с кръстче, което тя учудващо въобще не дърпаше от врата си. 

Другото нещо, което ме изуми, беше, че Малена успя да угаси една свещ с ... гола ръка. 
Както стояха с кръстницата срещу свещеника, пред тях имаше поставена във висок свещник една голяма запалена свещ, точно под носа на Малена, но никой не се усети какво голямо изкушение ще е за нашата любопитка.
И както си течеше ритуала, изведнъж Малена протегна ръка и угаси пламъка в шепата си. 
После останалите споделиха, че я гледали, че прави няколко опита да достигне свещта с ръка, но никой не си мислел, че ще успее. Е, да, ама успя.
Най-сранното е, че аз уж бях срещу Малена, но въобще не забелязах, че се опитва да хване свещта.  Явно много съм се била вглъбила в ритуала.

Та след като угаси огъня с голи ръце, всички ахнаха, а тя, в първия момент, докато разбере какво става, не заплака, но после се осъзна, че се е опарила и ревна, та се наложи да я взема малко в мен и бързо се успокои. 
За щастие големи поражения върху ръчичката й нямаше, само на палеца от вътрешната страна малко се беше обелила кожичката , но я измихме след кръщенето с вода от аязмото в
двора на църквата и бързо мина.

Другият момент, в който поплака малко беше като я взе свещеникът към края на ритуала да я занесе на кръстницата, която го чакаше, обърната с лице към иконата на Богородица.
Та аз пак трябваше да се включвам с малко гушкане , но като цяло може да се каже, че Малена се държа доста кротко.

Отрязаха й малко косичка, както си му е редът, но смешното беше, че свещеникът ме пита откъде разрешавам да я подстриже. Даде ни нещо като картичка с нарисуван ангел и каза да залепим косичката отзад на нея и да я сложим до мястото, където спи.
Накрая я захрани с хапка от питката, намазана с мед (и аз какво да правя, направих компромис за меда  ), но от него не искаше да я яде, чак аз като й я дадох, си я изяде. Подари й и китката от здравец и цветя, с която я кръщаваше.
Когато след края на ритуала заби камбаната в чест на покръстената Малена, сърцето ми се изпълни с щастие.  Няма да го забравя този момент. 

След това си направихме малко снимки, отидохме отзад храма, където има аязмо със светена вода и параклис, разгледахме, измихме Малена и тръгнахме към ресторанта.
Въпреки че ми се губят някои моменти, ритуалът много ми хареса, както и очаквах.
Единствено ме е яд, че снимките не са много хубави, но нали не може без издънки - на нашия апарат не му била включена светкавицата и нито сестра ми, нито аз го забелязахме това, при все, че и аз го
взех да направя няколко кадъра по едно време.

После започна светската част. 

Ресторантът беше с изглед към морето, точно над плажа, бая заведения бяхме обиколили с Чавдар в Черноморец месеца преди кръщенето, докато го изберем, но определено си струваше обикалянето,
изпитите бири и изядените миди и калмари.
Наложи се обаче да седнем в полузакритата му част, защото духаше много силен вятър, но масата пак беше със страхотен изглед към морето и всички гости бяха очаровани.
За съжаление на снимките не се вижда много добре гледката, защото от стъклата влизаше светлина и не станаха хубави кадри.

Малена получи много подаръци, след което седна начело на масата - от заведението бяха сложили точно на "президентското" място столче за хранене за нея.
Но не седя дълго там, защото отказа да изяде повече от няколко лъжички пюре и почти веднага й се приспа. Свекърва ми я сложи в количката да я поразходи из района да поспи, но се върна след няма и 10 минути със заспалата в количката Малена.
Аз си мислех, че заради силната музика и шума от многото хора няма ще се събуди, защото по принцип е много чувствителна към шумове, но тя спа като заклана в продължение на 2 часа в количката  , явно емоциите от ритуала й бяха дошли в повечко.
После се събуди, отново отказа да изяде повече от няколко лъжички пюре, въобще това дете цялото кръщене на мускули го изкара  , всеки искаше да я гушне и да й се порадва, така че не страдаше от липса на внимание.

Когато дойде момента за тортата, Малена въобще не я отрази, предпочиташе да си играе с телефона на леля си, но за сметка на това ние оценихме вкусовите й качества (на тортата, де). 
Толкова бързо мина всичко, че когато към 18 ч си бяхме в Бургас, не можех да повярвам, че кръщенето в духовната и светската му част е продължило почти 8 часа (от времето на тръгване до момента на прибирането ни в Бургас).

Денят завърши с друго странно поне за мен събитие - Малена заспа в 19 ч и се събуди в 7 на другата сутрин, като спа почти непробудно.Такова ранно заспиване, досега не ми се беше случвало, явно преживяванията я бяха поизморили, а сравнително спокойният й сън през нощта все си мисля, че имаше нещо общо с акта на светото кръщение. 

Това са поканите за кръщенето, които направих собственоръчно - абсолютно труд и творчество в домашни условия. Намерих малко картон, останал от сватбените покани, някакви флумастери плюс малко стикерчета-детски картинки, които бях купувала за декорация на албума на Малена, който така и не съм направила все още и в крайна сметка се получи това:

А така изглеждаха поканите отвътре:


Не знам, доколко се вижда на снимката, но текстът е в стихотворна форма, съчинен лично от мен  , като само първите два реда изплагиатствах от Маслинка от нейните покани за кръщенето на Дея. 

А ето го и текстът, в случай, че не се вижда добре - просто толкова се бях вдъхновила покрай това кръщене, че и на стихове ме изби:

Аз съм слънчице засмяно,
на 11 месеца само
и ви каня от сърце
в едно крайнорско селце -
Черноморец е това.
Има близо до брега
чуден малък Божи храм -
служи там отец Стилиян.
Име той ще ми даде
в деня на моето кръщене.
Мои гости вий бъдете
и свидетели станете
как със име ме даряват
и Малена ме кръщават!
Кръстница е леля Нели -
ще ме облече във дрехи бели.
А накрая знаете ли какво?
Празничен обяд в р-т "Морско око"!
                                 
                                    Малена

Отделно имахме и подаръчета за гостите - магнитчета за хладилник (все пак и да е нещо практично) във формата на тигърчета - нали е годината на Тигъра. 

Ритуалът започва, а тати асистира със свещта :



Уловен момент как се опитва да уаси голямата свещ пред нея - за съжаление не си остана само с опитите, ами за всеобщо учудване взе, че и успя да се пребори с огъня  :



Идва ред на казана :


Малена с основание го гледаше този казан доста подозрително преди това :

И след топването в казана вече е облечена в бялата рокля, но нещо не й се понрави да я държи свещеникът:



Кошмарът свършва - отец Стилиян връща Малена на кръстницата и всички вече можем да си отдъхнем: