Стреса преди сватбата? - 2 част

[LOSHKA]

Много си права и аз не намирам логика, но той си държи на неговото. А без кредит няма да стане, но компромисният вариант е да изтеглим  колкото се може по малко, но и така той не е съгласен.
Мисля довечера да говоря с майка му и да видим какво ще стане, защото в крайна сметка заради нея се получава така. Въпросът, който не спирам да си задавам е: В утрешния ден когато имаме дете, пак ли ще мисли първо за майка си?

Защо да говориш с майка му......вие двамата трябва да си решавате нещата да говориш с него, а не с нея....!Ти ще имаш семейство с него....., а няма да се присъединяваш към "семейство" на него и майка му!

[van4ii]

Защото си мисля,че тя въобще не е наясно с нашите разходи след като се е съгласла и е приела предложението му, а нищо чудно и тя нищо да не знае, защото той все се прави на добрата самарянка, а накрая ние го отнасяме, а другите са добре. Просто искам тя да е наясно и ако може да го вразуми или да каже примерно, че не иска тези пари. Това ми е идеята.

[LOSHKA]

Защото си мисля,че тя въобще не е наясно с нашите разходи след като се е съгласла и е приела предложението му, а нищо чудно и тя нищо да не знае, защото той все се прави на добрата самарянка, а накрая ние го отнасяме, а другите са добре. Просто искам тя да е наясно и ако може да го вразуми или да каже примерно, че не иска тези пари. Това ми е идеята.

Ами при положение, че се налага да теглите кредит явно, че нямате достатъчно в наличност какво по-ясно от това за нея?И след като казваш, че тя има защо иска да й давате още?

[магито]

Последните постове са за друга тема "Проблеми с родителите" или нещо подобно и беше заглавието.Момичета има си теми за всичко не разводнявайте тези 

[LOSHKA]

Последните постове са за друга тема "Проблеми с родителите" или нещо подобно и беше заглавието.Момичета има си теми за всичко не разводнявайте тези 

Да...не обърнах внимание.

[katia.85]

И аз се притеснявам ,тресе ме и мен сватбената треска ,Помагайте ми със съвети как да мине по весело тържеството>Другата седмица ще пазаруваме пишете как жаржят цените[email protected]

[valia_diva]

Вчера милото ми призна, че е в предсватбена треска. Вълнува се и той душицата ми златна и колкото и да не иска да показва слабост вчера вече нямаше на къде и изби. Не е лесно. Всеки казва какво да правиш и се налага и това докарва допълнително главоболия.

[DaBulka]

Дали се е случвало на някое момиче във форума да го е страх да се омъжи? Знаете ли, толкова много исках и още искам да се оженим с дългогодишната ми любов, но като си го представя реалистично, ме хваща голямо шубе. Защо така, при положение, че няма даже да каним гости (освен кумовете), т.е. няма да го има това да те гледат 100-200 очи едновременно? След сватбата нищо няма да се промени, освен фамилното ми име, ние и сега сме самостоятелни и живеем заедно от години. Някак чувствам, че не е точно предсватбената треска, как ще мине всичко и т.н., нещо друго е, доста по-дълбоко и си е истински страх. Това няма да ме спре да се омъжа, но исках да попитам, дали на някой не му се е случвало и да ми даде съвет? Само аз ли съм такава страхливка?

[Kiksi]

О, да, на мен ми се е случвало. Въпреки че сме от много години заедно, минали сме през какво ли не, знам, че това е човекът /въпреки че при многото караници, предизвикани от изнервеност от предсватбената подготовка, понякога съм се питала наистина ли е така/, винаги съм мечтала да се омъжа за него и едно мъничко страхче се прокрадваше, много рядко и много мъничко, сякаш в самата дума "омъжвам се" се съдържаше.
Това идва според мен по-скоро от това, че хем уж знаеш, че нищо няма да се промени, хем е нещо непознато, което асоцираш подсъзнателно с това, че един вид няма връщане назад, нещо супер сериозно и т.н.

Затова трябва като мен да правиш - да не позволяваш на страхчето да стане СТРАХ, да го изтикаш много назад в съзнанието си, просто си забраняваш да мислиш по този начин и това е. Защото е абсолютно безсмислено.
Ако някой ми беше казал колко е хубаво да съм омъжена, никога нямаше да позволя да ми мине дори за секунда подобна мисъл.

[DaBulka]

Ще те послушам, въпреки че аз не обичам да изтласквам нещата, а да ги гледам в очите, колкото и да са неприятни. Може този страх да е заложен в гените на българската жена - едно време си е било страшно. Просто не мога да си го обясня по друг начин. Но все пак добре, че не съм само аз. Явно на много хора им се случва. Благодаря ти, Кикси!

[Kiksi]

Ще те послушам, въпреки че аз не обичам да изтласквам нещата, а да ги гледам в очите, колкото и да са неприятни.

Да, но по-добре да го направиш, защото това е едно от най-безсмилените неща, които могат да ти минат през главата. Поне при мен беше така. Сега не мога да си обясня как дори за секунда ми е минавало подобна мисъл, след като нещата се оказа, че наистина се променят, само че към по-хубаво и не е имало от какво да ме е страх

[roumyana]

аз пък въобще не съм се притеснявала, даже на една моя приятелка майка и като ме попита, притесняваш ли се и аз много се учудих, дори не се бях замислила за това.
Въобще нямах никакви колебания дали ще живеем добре( ние преди това не бяхме живели заедно, не че съм моралист, но исках да изчакаме), пък и като не се получат нещата, не се получат, подписа няма да ги промени, винаги нещо може да се скапе. затова има развод. а и аз толкова много исках да съм булка, дори само за това си струва човек да се ожени, сватбата е може би най-хубавия ден в живота ми.

[desittababy]

Ето че и мен ме затресе сватбената треска. Датата е след по малко от месец, а на мен ми иде да  и то не заради друго, ами просто вече не знам дали ще успея да уредя всичко. Сами си организираме цялата сватба. Естествено на милото се пада честта да работи и изкарва парите, а на мен да подредя цялата дандания. Ако не се побъркам до тогава, обещавам да пиша как е минало всичко.

[Боги]

Стига със сълзите desittababy , не се разтройвай така. Ще се справиш, а и ние тук във форума ще помогнем с каквото можем. Я се усмихни, това ще е твоята сватба и трябва да е най-щастливият ти ден

[desittababy]

Стига със сълзите desittababy , не се разтройвай така. Ще се справиш, а и ние тук във форума ще помогнем с каквото можем. Я се усмихни, това ще е твоята сватба и трябва да е най-щастливият ти ден

Благодаря, че сте толкова отзивчиви. На мен най-много ми трябва някой да ми дава кураж. Милото само работи и е много разсеян относно сватбата. Трябва по няколко пъти да му обяснявам по едно и също нещо. Вчера взех решение да му записвам какво има да прави и да си чете и задрасква. От друга страна не мога да прехвърля задачите на никого, понеже нямам много познати от града. Самата аз живея тук от година. Отделно трябва да намеря на майка ми фризьор, но не знам като дойде кой ще я заведе. Трябва някой да вземе сватбената торта (ако от сладкарницата нямат такава услуга да я закарат до заведението). Питите трябва да се вземат. Имам чувството, че точно в последния момент няма да ми стигне времето за всичко.