Тук след няколко дни е денят на ба6тата и направо ми става ло6о,ама 6тото освен свекитата и етървите ми много обличат интриги ,така че заради мъжа ми 6те трябва да се въоръжа с търпение най-вече ,добре че той знае за какво става въпрос и много ги реже......ама запазвайки добрия тон

Цитат на: katya_79 в 16.03.2009 12:01

На мен едно голямо НИЩО! Но да сме живи и здрави, аз специални подаръци и опаковки бях поръчала, но това не беше отразено кой знае колко...

И на мене нищо ... ама и аз не си правих труда..все и правя подаръци и кво ли не пък тя не се сеща... Иначе преди осми март имах "подарък" от нея и мъжът и (свекура-тука няма правописна грешка) Моля ви се натресоха ми още 10 човека гости за сватбата...техни приятели (ама да не ви разправям), а аз моята приятелка не я поканих щото да не стават много хората (че сме зле финансово)

Спокооо дами, и аз не получих нищо освен картичка на имейла с чудесни пожелания  , ама да не забравяме, че живее на долния етаж, но сигурно и е трудно  , ама и аз не си правих много труд този път, купихме и една розичка в саксия и е поднесохме с мъжа ми,  честитихме, все си мисля че ако беше ми честитила когато ние я поздравихме щеше да е по-добре, ама като че ли вече не ми пука какво и как прави.

Има една поговорка която много харесвам-"Каквото повикало-такова се обадило"

За да бъде всичко наред всеки трябва да си е отделно и да осъзнае, че се семейството му вече е друго-променено. Нямам нищо против моите свеките, стига да не влияятна мъжа ми или на мен. Искам да са здрави и да са добре, за да сме спокойни и ние да си живеем нашия живот. Важното е с мъжа ми да се разбираме, всичко друго се подрежда. ...или просто вече не ти пука 

Здравейте,
И аз да се включа в темата. Като четях повечето предходни постове, те точно описваха моята първа асоциация като чуя думата свекърва. Свекървата на майка ми е била ужасна (не е хубаво да се говори така за мъртвите, ама...). Кагота съм се родила родителите ми са живели при свекъра и свекървата. Била съм на 6 месеца, когато казали на майка ми, че ме гонят мен , майка ми можела да остане, ама аз да се махна.  И какво се очаква да прави само едно 6 месечно бебе. Добре, че родителите на мама са я взели (те живееха в Сливен, а баща ми в София) и така половин година баща ми е сновял между София и Сливен. Затова напълно разбирам преживяванията ви.
Аз слава богу мога да говоря само хубави неща за майката на мъжа ми. Аз съм й казала много отдавна на нея, че не мога да й кажа свекърва, защото е много добра и си и викам мамо.  Преди 10 години тръгнах с моя мъж и може би седмица след това се запознах с нея. От този момент винаги се е държала с мен като майка. Приемам я като втора майка. От 6 месеца живеем с родителите на мъжа ми, но до сега никога не са ни се месели за каквото и да било. Аз съм доста разсеяна и постоянно нещо някъде губя и забравям, дори за това не ми е направила забележка. По принцип тя се е заела да готви в къщи, защото аз се прибирам поне четири часа след нея, за да ми е по-лесно на мен. Но когато реша да готвя, не ми се меси.
Даже понякога, когато моя мъж трябва, а не иска да направи нещо, правим с ная коалиция Като например, за да го заведем на зъболекар Абе мога още да разказвам, на ме разбрахте. Тя просто е душа човек, баща му на мъжа ми също

milenastef много се радвам да чуя това!Поздравления, явно си случила на свекърва. Жалко, че немога да се похваля със същото (нито на свекър нито на свекърва), а Бога ми много ми се иска да е така. Незнам даже дали да се радвам или не, но мога да кажа, че напоследък разредихме срещите и контактите много. Възпитавана съм да съм отворена към хората около мен, да се  отнасям с уважение към всички и като няма отклик от отсрещната страна преживявам нещата тежко. И въпреки, че вече знам що за хора са новите ми роднини, неспирам да търся вината и в нас за това отчуждениие...Споделяла съм няколко пъти това с мъжа си, но той е категоричен и смята, че всичко което е трябвало да се направи и уважението което сме засвидетелствали към тях е повече от достатъчно и че ако трябва да се търси вина,то няма да бъде намерена при нас.Наистина много кофти ситуация.Винаги съм си представяла че ще бъдем всички едно голямо семейство, ние с мъжа ми родителите ни братята ни.... Но уви в живота не всичко става така както ни се иска да бъде...

Оххх, както каза katya_79, добре е да чуем, че има и добри свекърви. Моята също ми създава главоболия постоянно, надявам се да се вразуми някой ден. Най-голямата ми болка наскоро е, че дори не се сети да ми честити рожденния ден. В момента сме във Франция и си мислех, че това е причината - да не се набутва по телефона. Уви, на следващия ден и се обадихме да я чуем с мъжът ми, тя само ми каза че била добре и затвори. Няма честито, нищо. Е, мерси...
На всичкото отгоре постоянно се сърди, защото си е наумила че и викам Ало. Ми когато се звъни на някого и отсрещната страна вдигне, се казва ало като телефонен поздрав..... Но тя си мисли, че това е новият и прякор...Ок, няма да споря...
Както katya_79 и аз съм си мечтала някога за голямо "happy" семейство. Е, не винаги мечтите се сбъдват...Поне не всички...

katya_79 и Stassi наистина е тъжно, че има свекърви като вашите. Те явно не си дават сметка каква мечешка услуга си правят така. Защото един ден като остареят ще искат някой да ги гледа. Пък и така поставят сина си в много тъпо положение. Все си мисля, че ако обичаш някого не би го карал да избира между двама важни за него хора. Очевидно обаче вашите свекърви най-много обичат себе си

Моето бъдещо свеки ще ми идва на гости за няколко дни. Досега не съм имала проблеми, но ще се видим за първи път, след като милото й е казал, че сме сгодени. Дано не се промени, че като чета тук, лекинко се притеснявам.

Su_to, според мен щом жената те е приела няма да имаш проблеми и след като сте сгодени. Казвам ти го от личен опит. Мен не ме приеха от началото и до ден днешен все е така. Ще видиш, че всичко ще е наред и ще си изкарате много хубаво двете. Покажи й доброто си отношение, което винаги си показвала. И да ни кажеш после как е минала срещата.

Със свекървата се разбираме долу-горе добре- тя е свежа и със съвременно мислене...Абе нямаме непоправими разпри и боеве )) Уважаваме се и се обичаме, особено като сме на разстояние 20-30 км една от друга....
Но със свекъра...там е големият зор....

Ох, моята нещо я друсна критическата баш когато родих и сега не се трае  сега през уикенда ще идват със свекъра и девер ми да видят детето..... да видим какви ли емоции ще си имаме този път