Ауууу, като чета направо ми настръхва косата! Какви свекърви има само!!! 

С моето бъдещо свеки, засега проблеми нямам. Дано така си остане!

Мойта СВЕКЪРВА  е пълно чудовище и се надявам да имаме редки поводи, в които да си общуваме. Какво да се прави, това е положението....опита се по всички начини да саботира сватбата ни, то не е късно още де....Нооо, не мога да се занимавам с нейните мании за контрол и подчинение. 
п.п. Клео, моята е същият вид, като твойта, просто не ми се влиза в детайли да разказвам за нейните прояви, защото  ми иде да я
Няма да дойде на сватбата ни (не че аз страдам особено от това), но заради този факт за сега само ще сключим граждански брак и ще изчакаме да видим дали ще й мине. Ако не й мине, ще пропусне и църковният брак на сина си. Тя губи. Само ми е мъчно за Милото, защото той не заслужава на сватбата му да не присъстват и неговите родители. 

Здравейте
Като чета това, което сте изписали ми идва да отида в някоя църква и да запаля свещ.
Ние с моята бъдеща свекърва се разбираме чудесно. Никога не сме имали разправия за каквото и да било, нито ми се бърка. Винаги дава съвет и казва как би го направила тя, но след това задължително ме пита аз как виждам нещата и ми помага да ги направя по моя си начин. Никога не е имало фраза "Вие си знаете", винаги казва "Както предпочиташ ти, важното е вие да сте добре".
Аз лично много й се кефя, много съвременна мацка е. Вярно че е доста властна жена, но няма как - двама сина е отгледала, а и мъжа й е доста упорит и твърдоглав. Но с мен винаги е много мила, радва ми се и винаги е готова да ми помогне.
А и след като отидох и смених годежния пръстен, който тя беше избрала вместо пишман-годеника, мисля че й стана повече от ясно, че в МОЕТО семейство, нещата стават по МОЯ начин
Нито се нацупи, нито направи някаква физиономия, каза, че пръстена, който съм си избрала е прекрасен.
Аз ли съм ударила джакпота, или просто не си е показала лицето?
Пък и ... не съм съвсем наясно защо свекървата трябва да е някакво чудовище...

Цитат на: LadyDi в 13.08.2008 11:51

Пък и ... не съм съвсем наясно защо свекървата трябва да е някакво чудовище...

Абсолютно си права,не трябва да е чудовище - но е факт в много семейства. Не във всички, Слава Богу! Не искам да ти разказвам какво преживявам в момента и как точно се чувствам от факта, че тя не иска да се женим, че е готова да измисли 932857252456 причини да ни раздели, как всеки ден крещи на мъжа ми, какво било това нашето да сме неразделни, не сме ли можели да дишаме един без друг (при положение че по цял ден сме на работа - работим различни неща), как не ни виждала заедно след 20 години и всякакви истерии - всеки ден от както им казахме, че ще се женим. До тогава бях най-милата, най-красивата, най-умната.... Забрани ми да стъпвам в тях, не ми говори, и непрекъснато се кара със сина си защо той предпочитал да бъде в свободното си време с мен, а не с нея...Няма да продължавам....

Omnia с какво си обясняваш тованейно поведение?!  Опитвала ли си да говориш с нея?! Няма начин такава промяна да е без причина?!
В моята ме дразни само че е прекалено власта, прекалено емоционална и прекалено инициативна! Не мога да обясня как тия три противоположни неща  са събрани в един човек 

Герганче, с нея не мога да говоря, защото тя не желае да ме вижда, камо ли да говорим. Промяната се дължи на факта, че тя нямала нищо против да си живеем заедно и да сме си гаджета, но брака бил сериозна работа - един вид, не е за нас. А аз си мисля, че това решение ние го взимаме. Големият проблем е, че те я силно доминираща, над всички и над всичко, а смисъла на живота й е - нейното единствено дете. Явно в това, че ще се женим, тя вижда някаква заплаха, че ще й го отнемат, че няма да може да го контролира, направлява и т.н. А истината е, че той винаги ще бъде нейн син и аз не бих позволила да се развалят отношенията им, той да я забрави, да не се грижи за нея и т.н. Той самият не би го позволил също. Просто жената има проблем със себе си.....лошото е, че го пренася и на нас. И такам...

Ужас, страшно ме трогна историята ти...просто не го проумявам! Тепърва и/ви предстоят само хубави събития - сватба, гледане на бебоци.. абе....уфф наистина не ми го побира главата!  Дори немога да дам някакъв адекватен съвет в момента 

Omnia, наистина ситуацията е много неприятна, но нищо не зависи от теб. Мъжът ти е достатъчно голям и би следвало сам да се справи с нея. Все пак ще ставате семейство. Вече няма да е тя и нейното синче, а ще сте ТИ и ТОЙ... Би трябвало да го проумее, а ако не успява той трябва да е достатъчно категоричен и да не й позволява да ви се бърка.

Мила Bulechka,
изобщо момичета тук, не знам как да ви обясня колко ми олеква като знам, че има и други жени в моето положение. В един момент бях започнала да си мсиля, че сигурно аз съм някаква ужасна гад, щом не ме искат за снаха.   Много ви благодаря за подкрепата, а иначе сте напълно прави - далече една от друга и си гледам мъжа, а не нейните капризи и истерии. По принцип игнорирам факта за нейното   поведение, но преди сватбата ми минават всякакви  мисли как ще го спре, как ще ни попречи и т.н. А той само ми повтаря да се успокоя и колко хубави неща ни предстоят...  
п.п.Bulechka в твоя случай това, че и към собственото си внуче няма отношение е вече просто.....

... А той само ми повтаря да се успокоя и колко хубави неща ни предстоят...  


Значи няма за какво да се притесняваш!!!

А тя рано, късно или никога все пак ще приема факта, че в живота на сина й има и друга жена, която той обича и тя него също!!!

Цитат на: d_petrovska в 13.08.2008 15:07

Omnia, наистина ситуацията е много неприятна, но нищо не зависи от теб. Мъжът ти е достатъчно голям и би следвало сам да се справи с нея. Все пак ще ставате семейство. Вече няма да е тя и нейното синче, а ще сте ТИ и ТОЙ... Би трябвало да го проумее, а ако не успява той трябва да е достатъчно категоричен и да не й позволява да ви се бърка.

Абсолютно си права, и единственото което ме успокоява е неговата подкрепа за НАС и това, че като че ли на него по-малко му пука от тяхното отношение, отколкото на мен. Той каза - ще си спестим драмите, ще се оженим без тях. Ако им мине - ще направим скоро и тържество и църковен брак, ако не им мине - пак ще го направим, но без тях.

Omnia,

Единственото което мога да кажа е БРАВО на мъжа ти! А това не е никак малко, това е много хубаво, че той застава винаги до теб! И би трябвало да те успокои и я не обръщай внимание на глупости!
Мога да те уверя, че при всички хора е така,......е поне при повечето, при мен също има проблеми със свекървата, но и моят мъж застава плътно до мен и всяко решение е в името на Нашето семейство а това е най-важно!

Така, че успокой се....проблеми винаги ще има и както казват и другите момичета далеч от теб!

Момичета, време е и аз да ви разкажа за моята свекърва.

Ето как образно казано се чувствам всеки път като я видя. А най-лошото при мен е факта, че засега нямаме общо жилище с половинката, предстои ни сватба след 20тина дни, а аз съм на ръба на нервна криза и немога да се възползвам от моментите на радост в приготовлението.
Най ме боли това, че той е от Добрич, аз от Варна и имаме възможност (след продажбата на една жилище от моя страна) да си купим апартамент във Варна, за което аз и моите родители много настояваме, защото и двамата работим такава работа че е по-добре да сме в голям туристически град за да имаме по-големи шансове да си намерим нещо добре заплатено, целогодишно.
Обаче свекървата е твърдо против синът и да стъпи във Варна. Онзи ден отидохме с милото у тях за да ги видим и поговорим за сватбата и стана такъв скандал, че си тръгнах  . Ужас. В рамките на 1 час и половина най-малко ми крещя че съм ужасна, че ги мразя, но да не съм се безпокояла - че и те ме мразят. Че никога нямало да позволи на синът си да стъпи във Варна, камо ли да живее тук, че даже неиска да идва и на сватбата ни, обиди ме с какви ли не съществителни и прилагателни че ако изпиша всичко и ще се разплача пред клавиатурата, затова ще се въздържа. И най ме заболя че направи това пред всички - пред милото, пред свекъра, пред племенницата на милото, пред брат му и жена му. УЖЖЖАААССССС
Просто само като си спомня какви ги наговори и така ме боли, че не е истина.
Наистина добре че ви има и вас, че като чета и някак си се успокоявам, че не съм сама с тази болка. Но доброто при вас е че не живеете заедно. А аз евентуално след сватбата трябва да отида да живея там, защото у нас е много тясно, пък и апартамент нямаме купен все още, а и незнам дали ще купим нещо скоро или не.
А и той милото нищо не казва по въпроса - честно казано досега той беше на работа и чак тази вечер ще се видим след скандала, а мен много м ее страх да говоря с него по тази тема, да не се окаже след разговора че и той мисли като майка си и само да се изпокараме.
Офф, стига съм ви досаждала вече. Благодаря ви че ме изслушвате...

малееееее....хубаво 4е нямам такива проблеми с моите, а живеем заедно 3 години понеже сме в лондон и няма как..но стаси, мила..не се от4аиваи, според мен трябва да говориш с милото си по тоя проблем..не търпи отлагане..как така..по добре да се разберете от сега, ами представи си какво би станало ако ти отидеш да живееш при тях..? надявам се милото ти да застане зад гърба ти..все пак ставате семеиство...ако не свекито ти заслужава  ..не им се даваи и им покажи 4е даржиш на мъжа си и си способна на вси4ко за да защитиш себе си и семеиството си..успехи