щом питаш...
то всъщност не е кой знае какво, но просто жената е свикнала майка й и брат й (баща им е починал отдавна) да се грижат за нея. До такава степен, че майката си дава цялата заплата. За щяло и нещяло звъни на брат си (мъжа ми) и го занимава надълго и широко с проблемите си. Но най-лошото е, че иска той да й ги решава. Особено за пари, аз съм твърдо против. Даже подарък за сватбата не ни е подарила, да не говорим, че нямаха финансов принос никакъв. Само претенции (що нямало чалга    )
Е, оплаках се и аз 

Светли, това със семейството на милото е много неприятно, че разчитат все на него и аз понякога се дразня, че майка му за мъжката работа все него занимава, но няма как, тя му е майка и съм се примирила, добре че не е в краен вариант, но това за парите и аз не бих била съгласна, даже преди да станем семейство имаше период в който милото издържаше брат си, чувстваше се задължен. Радвам се, че те не са нахални, както в твоя случай и така както той им помага и те винаги са готови да помогнат! А мъжа ти определено трябва малко да поговори с тях и да престанат да му висят на врата!

Свтли ние имахме подобен проблем отдавна обаче, как да кажа преживяхме го и всички пораснахме.На мъжа ми майка му е вдовица от 11г вече.Той беше на 18 когато почина баща му, брат му беше ученик и той започна работа веднага, защото някой трябваше да помага, а майка им не е в състояние да се грижи сама за всичко.Когато брат му вече порасна и започна да работи, мъжа ми дойде при мен в София и започнахме да се мъчим да изградим наш живот, и тогава стана весело, техните нали свикнали да го притесняват за щяло и нещяло почнаха да му звънят, за пари за ремонт за незнам си какво, за пари за изследвания на майка му и за разни други глупости.На мен в един момент ми писна и му казах, че ако ще им праща пари да си хваща багажа и да заминава обратно в Плевен.Скарахме се сериозно, но май ме е разбрал какво съм имала в предвид, защото като се прибрахме той проведе един разговор с майка си и брат си и от тогава пари не ни се искат освен ако яко не са я закъсали.

Колкото до свекървите за коята ще кажа, че много се обичаме и уважаваме просто защото живеем в отделни къщи.Тя жената е готина, но си има свой начин на живот, на подредба на всичко и аз каквото съм рогато просто не знам как бихме се разбирали.

Маги, и съгласна съм с теб за свекървите. И аз си имам свои принципи и даже на майка ми не разрешавам да ми се меси за в къщи, а камо ли на свекърва. Всеки да си знае къщата! Това е най-добрия вариант.
А иначе, за другото, постигаме по нещо, но с доста бавни стъпки и вече взе да ми писва. Накрая аз ще ги строя в две редици и ще им кажа някои работи в прав текст. Пък тогава, който иска да се сърди. 

Аз с моята нямам кой знае какви отношения.Живеем далече от тях,ако ми се обади по тел говоря,но аз почти никога не я търся!Преди време техните не ме одобряваха и затова сега не им свалям шапка.Може да съм злопаметна,но щом вече веднъж са ме наранили,гледам с други очи на тях! Може винаги ще бъде така-знам,ли!

Савка, стискам ти палци всичко да е наред Наистина е много неприятно.
И аз се намирам в една подобна ситуация. Както вече писах аз се разбирам много добре с родителите на мъжа ми и с брат му, нямам никакви проблеми с тях. Проблемът ми е жената на братът на мъжа ми, т.е пада ми се етърва или нещо такова. Та тя е супер егоистично същество, което мисли единствено за себе си, винаги иска да става това което тя иска и когато тръгнем нанякъде заедно никога не се съобразява с нашето мнение. Дори не дойдоха на рожденния ми ден като ги поканих на вечеря под предлог че тя имала сготвено  , не ми се обади по телефона дори, за да ми честити именния ден, въпреки че знаеше за него, под предлог че били се скарали с брат му и не и било до именния ми ден. Та аз ли съм виновна че са се скарали    Мъжът ми им чете по едно конско и за двата ми празника, но през едното влезна пред другото излезна. А аз никога, ама никога не съм пропускала да  ги уважа на празниците им. Винаги когато дойде вкъщи се държи надуто и постоянно е нацупена и ако каже нещо, то е на въпреки. На сватбата ни се държеше супер надуто и лицемерно и дори гостите са го забелязали  . Наложи се 2 седмици да живеят вкъщи и ако искате ми вярвайте не ми се прибираше вкъщи само като знаех че тя е у нас. Самото и присъствие ме притеснява.Дори когато съм в моя си дом, ако е около мен не можем с мъжа ми да се отпуснем. У тях също като отидем постоянно сме на тръни. Ситуацията е много неприятна, тя се държи отвратително не само с мен, а и с мъжа ми, и най неприятното е че поставям мъжа ми и брат му между чука и наковалнята, защото на мъжа ми му  е кофти когато вижда че брат му се чувства неловко заради нейните действия а не искаме да предизвикваме скандали между тях, заради нас затова си замълчаваме и си правим изводите сами. Болно ми е че сме в чужбина, на 7000 км от блзиките и приятелите ни, събрали сме тука, те са ни най-близките хора, и вместо да поддържаме нормални отношения, и с нея да сме приятелки, ние едва ли не, не се понасяме. Много ми е болно от цялата ситуация  А пред хората каква мазница е, не е истина, изобщо не знаят какво представлява всъщност. Осъзнавам също и че здраве и живот, когато имаме деца, тя ще се държи по същия начин и с децата ни, и ми става още по-болно. А тя е човек, с който наистина не мога да комуникирам, дори и да и кажа всичко което мисля, и че постъпките и не са правилни, тя няма да си вземе поука и да се промени, а напротив ще продължи да го прави само за да ни дразни  . Ние нямаме общи теми за които да разговаряме, и 3 години да не сме се виждали пак няма да имаме. Просто ужасен човек, не знам брат му как я търпи, честно ви казвам, явно има железни нерви. А колко пъти го излага и него пред хората, като говори глупости за нас, няма да говоря. За нея най-важни са приятелите ( и то нейните- тези които харчат много пари безразборно), и понеже ние не сме хора които харчат пари безразборно( не защото ги нямаме, а защото не мислим че е правилно) явно ни смята за недостойни за нея. Не знам как да си обяня поведението й. Но наистина ми е много болно и някой ден чашата на търпението ми ще прелее. Засега търпим само заради брат му, да не се изпокараме заради нея, защото май тя точно това иска.

Анита това което разказваш е много неприятно и със сигурност ти е много гадно. Права си трябва да се поткрепяте щом сте сами там .А и сте едно семейство  Но за съжаление има такива хора като твоята етърва и наистина се чудя мъжете им как ги търпят или са все още заслепени.

Благодааря и на всички момичета който ми стискаха палци - срещата мина много добре и се чудя защо не го направих по-рано .С една дума се преоткрихме двете взаимно и си обещахме да излизаме по -често само двете защото ни беше много приятно. Явно досега едната е чакала другата и обратно.Но съм щастлива от факта че вече мога да я нарека моя приятелка 

Савка, много се радвам за вас!! Много пъти нещата остават просто неизречени, единият ис мисли едно, другият друго и се разминават!! Пожелавам ви много положителни емоции на вас двете!

Anita, за пореден път се убеждавам колко са сложни роднинските отношения! Ситуацията с етърва ти е кофти, но в крайна сметка, не си трови нервите заради нея! Поне от това, което чета, оставам с впечатление, че просто тя не е човек, заради който си заслужава да го правиш!
Савка, искрено се радвам, че нещата са се подредили, пожелавам ти от тук нататък отношенията ви да стават все по-добри!

Anita мога да ти кажа, че преди време бях изпаднала в подобна ситуация като вас.Само че проблема не беше с етърва,  а с първа братовчетка на мъжа ми.Когато си далеч от дома  и от близките си разбираш колко пари струват хората.Казвам хората защото и братя и сестри, а да не говорим за братовчеди могат да се видят в истинската светлина.Разочорованието е наистина голямо, но това което мога да те посъветвам е да контактуваш колкото се може по-рядко с тази жена. Събирайте се, но не и кланяй шапка -в смисъл не и засвидетелствай никакво внимание.Все едно не съществува.Безразличието е по- лошо от ненависта! От личен опит ти го казвам.Гледай и си обичай мъжа всичко останало е маловажно

Савка много се радвам, че сте се разбрали! Винаги съм смятала, че истината се открива в диалога. За съжаление има  ситуации в които говорим на различни езици.Радвам се, че твоят случай нее като на Anita.

Савка поздравления и от мен, че сте се разбрали. Много е хубаво това!
Катя много хубаво и вярно си го казала

Цитат на: katya_79 в 14.10.2008 13:00

За съжаление има  ситуации в които говорим на различни езици.

Тогава е наистина трудно!

Савка, много се радвам за вас, 
Момичета, благодаря ви, наистина е кофти ситуация и най лошото е че няма да се оправи. Опитвам се да не си тровя нервите заради нея и по принцип се старая да не се срещаме и да не контактуваме, но е трудно, защото те са двама братя и се налага да се виждаме отвреме навреме.
А иначе, ако не бяха братя, преди доста време щях да и кажа всичко и да спра да контактувам с нея. Просто такива хора не заслужават вниманието ми.

Направо ме е срам да си призная , че се разбираме много добре с моята кандидат-свекърва. Живеем врата срещу врата , не я виждам всеки ден или ако дойде да ни види стои малко. Подкрепя ме когато вижда , че синът и не е прав. Подкрепя ни и финансово , а не е богата.Изобщо не е както всички изписани по- нагоре "свекървища". Не е идеална-всеки си има трески за дялане, но се търпи.Познаваме се  от 6 години вече.
Така , че момичета мога само да ви пожелая  да имате поносима свекърва, като моята. А  за себе си пожелавам тя да не се променя към мен и синът си.

nia това е суперско.даже похвално.Хубаво е ,че макар и малко има такива взаимоотношения.Родителите са хората,които винаги могат да ни помогнат и мисля,че връзката с тях трябва да бъде много силна.

Разбираме се чудесно
може би съм от малкото снахи, които трудно намират какво лошо да кажат за свекито си, ама какво да направя като това е самата истина
Наистина виждаме се рядко, но пък лятото прекарваме по 1-2 месеца при нея и се чувствам страхтоно
Виж за свекъра не мога да кажа същото...