Гери,не ти а мъжа ти трябва да говори с нея и да оправи нещата. Ти и да си говориш и да се цупиш все тая,има ли кой да и ходи по акъла-тя ще продължава да си прави цирковете. А това,че е гледала и друго дете-тя си има едно дете,другото винаги е чуждо и не вярвам на другото да разиграва такива циркове. Едно ще ти кажа,ако мъжа ти не вижда каква е и какво прави,ти много не говори пред него за нея-защото каквато и да е,тя му е майка.Както и пред брат му-той не виждам какво може да ви помогне,жената е останала сама,сина й я е 'напуснал' и тя ревнува-все пак до вчера двама<трима> мъже се в нея са гледали,в един момент-сама остава.Не я оправдавам,но и каквото и да те съветваме,ако мъжа ти не разреши проблема,ти или ние със съвети-няма да го сторим. Поговори с него,преценете си и решете какво ще правите.

beb4eto_na_me4o, моят баща почина преди почти девет години. Сега като чета за бъдещата ти свекърва и се сещам за моята майка. Тя също така ревеше и се чудеше на къде да поеме. В този случай се чувстват сами и изоставени. В случая бъдещата ти свекърва я е страх да не загуби Жоро, т.е. той да й обърне гръб и да гледа само теб, защото той й е единствения близък когото има (дано правилно съм разбрала). Точно така в обвинения, сълзи, караници и опити за привличане на вниманието минаха три месеца след смъртта на баща ми. До един момент, в който на мен ми прекипя и проведох един разговор с майка ми, който нямаше да е лицеприятен за околните, ако някой ни слушаше, но имаше ефект. Затова моят съвет към теб е да седнеш и да говориш с Жоро с молба, той да разговаря с нея и да й обясни, че тя няма да бъде сама, защото има вас независимо, че не живеете при нея. Вие сте нейни деца, но ако продължава да се държи така ще загуби всичко. Ако трябва дори да й каже "Ти моя майка ли си? Твърдиш, че ме обичаш, а правиш всичко възможно да ме побъркаш. На психиатър ли искаш да ме пратиш с твоите изпълнения или по-лошо при баща ми?". Верно много е крайно, но ги кара да се замислят. Поне моята майка се замисли и продължи живота си сама. Верно и аз съм едно дете и бях до нея, но по това време бях студентка и често отсъствах от вкъщи. Така, че ситуацията е почти същата, Жоро живее на друо място, но не й на друга планета.

Дано съм ти била полезна и се извинявам ако съм била

Браво Рени много точно си го казала, сериозен пък дори и краен разговор е нужен иначе лиготиите и истериите могат да продължат вечно.
beb4eto_na_me4o моля те не се отчайвай и бъди още по силна, още по трезвомислеща, още по любвеобилна, така мъжа ти още повече ще е сигурен и ще осъзнае че ти си правата и с теб живее, и ще те подкрепя и няма да позволи да ви трови живота, въпреки че му е майка. Говорете и не се притеснявайте, ще омекне и тя и друга песен ще запее, ама трябва сериозна мажка дума пък била тя и крайна. Успех ви желая от сърце!

Здравейте милички!
Рени, благодаря ти за мнението, при нас проблемът е, че тези неща се случваха и преди, аз съм гу написала в поста си, може би не си видяла. Тези сцени се случват от както заживяхме заедно, аз за това написах, че е много грозно сега да използва като оправдание случката. Не е започнало след смъртта на татко му, разбираш ли...
Иначе, с Жоро си поговорихме много сериозно..за пореден път, в крайна сметка, както казах, ще говорим с нея след 10-ти. И вече наистина трябва да бъдем крайни, защото това просто не може да продължава. А колкото до мен - аз съм се въоръжила с търпение, и се старая да не се отчайвам, просто ми идва нанагорно на моменти. Благодаря на всички за вниманието и съветите - стискайте ми палци нещата да се оправят! 

Бебчето на мечо пожелавам ти нещата да се успокоят скоро и да заживеете мирно и щастливо с твоя мъж, без да смущават отношенията ви разни странични вредоносни влияния. 

И аз стискам палци!Дано нещата се развият в положителна насока...

beb4eto_na_me4o, имаш силно стиснати палци и от мен. И съжалявам, че нещо съм се заблудила, че големите проблеми са започнали след смъртта на бащата на Жоро.

Пожелавам ти много здраве и късмет и да си най-щастливата булка през тази година. А това, че ще си красива форумска булка съмнение няма.

бебчето_на_мечо 
каква е тая свекърва бе... ужас аз ако съм на твое място незнам какво бих направила, горкия ти мъж... горката ти...
то и моята влиза в стаята ни, не чука и понякога изпада в едни нейни си състояния, заради които се караме и ние с мъжото, но чак пък толкова 
Ако не вземеш необходимите мерки сега, незнам кога трябва да го направиш.
Стискам ви палци...

Аз живях със свекърва си три месеца и за това време тя се прояви като истинска майка! От момента в който влязах в дома и тя ме прие като собствено дете! Дори смея да кажа, че ме е гледала повече от собствените си деца!  Свалям шапка на хора като нея и с гордост я наричам МАМА.

momi4ezateb това мисля е нормално явление, ако има различно отношение винаги ще го има, това си е мое мнение. И при мен е така винаги има сравнение, даже на моменти избеснявам като непрекаснато се сравнява че моята рокля била по - скъпа от на другата снаха, че те си купили еди си от къде торта, не били правили излишни разходи, че защо трябва да са толкова важни поканите, те как били с покани от 25 ст. Обаче аз взех да ги пропускам през ушите си тез неща, не ми пука да си сравнява колкото иска, ние няма да сме с такива готови грозни покани и роклята ми ще е такава за каквато съм мечтала цял живот. Знам че е много неприятно, но трябва да покажеш че държиш нещата да са както ти искаши ще станат така, не се оставяй да ти налагат нещо, а колкото до различното отношение това говори лошо само за нея.
Успех!

ох, и аз да се включа тук.... напоследък моята свеки нещо се побърка и много ми лази по нервите ( а я хвалех преди   )   не знам на какво се дължи, но след ексцесиите на Нова Година, нещо много ме дразни. Сега новият хит е свързан с бебо и покупките. Тя щяла да вземе това, тя - онова. То хубаво, че има желание, ама за нас с мъжа ми какво остана? И аз й казах, че на мен ми е тръпка да пазарувам за бебо, а тя " Е че и на мен ми е тръпка" ( с нотка на раздразнение в гласа ). Е ха сега да си задам гатанката : коя ще става майка за първи път? Направи ми идеше да й кресна " на мен какво ми дреме?"  Ама никаква съобразителност    И понеже работи в магазин и може да взима някои неща на доставна цена, се започва едно обясняване какво докарали в магазина, колко хубаво било......   е на мен ми писна да й отказвам и да ме гледа накриво, защото например не искам еди кое си да е на чико, а на друга марка(обикновено на по-прилична цена), която тя няма в магазина    На пръв поглед това изглежда малко и безобидно, но като го слушам няколко пъти в седмицата, си става направо ужасно.....  
решила съм обаче, че няма да ги търпя всички тези глупости и скоро може и да се караме, ама моите нерви не са за един ден 

ами така е по принцип, ама като " сме си близки "  ама аз съм си виновна.... ако си бях показала "рогата"  навреме, нямаше да имам проблеми 

Ох не ми се захваща тази тема, но аз съм потресена от нея. Досега все за бебета ни говори, как сме нямали още деца и т.н. Във вторник като се връщахме от София от ФМ и решихме да се обадим и да кажем на родителите за бебето/не бяхме казвали на никой/. Първо аз звъня на майка му, вдига тя и аз викам "Здрасти" и тя веднага ме започва, че имах да и върша една услуга от фирмата, и аз казвам, чакай сега друго ще ти кажа – Ще си имаме бебе - момиченце. И тя "Кой ти ли?" И аз видам да. Е хубаво поне ти да ме зарадваш, че сега се скарахме със свекър ти. И даже звънила у дома да търси мъжа ми да ходи за рефер у тях и набъзрзо ми затвори. После моя мъж звънна на майка и така. На следващия ден звънила на мъжа ми дали съм уговорила нещата дето и бях обещала и нито му честитила нито нещо казала за бебето. Вчера моя мъж и звъни за нещо и пак нищо от нейна страна и мъжа ми вика тя не е разбрала сигурно, била е ядосана и хич не те е чула. Представяте ли си, можа да ме познае за да и свърша работа, а да не разбере за бебето. Ебаси изрода е моята, ами хич не ща и да я виждам. Ама живот и здраве първа ще е с претенции за името

ееееее, това направо е ужасно  ама за бой са някои свекита, ама за мноооооооооооого голям бой