Браво за статията 

Иначе аз сега даже живея с мойто свеки, ма честно казано никакви оплаквания нямам, гледа си ме жената като нейна дъщеря  даже оня ден ги чух (заклевам се без да искам) да си говорят с мъжа си, че ме обичат колкото тяхната дъщеря, а той каза "Даже и повече, че нашата я виждаме веднъж на няколко месеца, а Герганчето си е все покрай нас"    и аз направо се разплаках от щастие 

свеки е М*удругото и аз се разбирам прекрасно с моята бъдеща свеки пу-пу дано винаги да е така,но пък много се смея на публикациите в нет-а осмиващи както свекървите,така и тъщите

Наде уби ме с тази картинка  И статията също си я бива! Ето още малко от серията/color]

Ето как трябва да протече първият разговор
След сватбата си двама младоженци отишли да живеят при родителите на мъжа. Свекървата решила да си уточнят взаимоотношенията със снаха си, още в началото. Отишла и й казала:
– Мила снахо, за да има разбирателство между нас, трябва да следваш само няколко простички правила:когато станеш сутрин и видиш, че китката на главата ми е обърната надясно, това означава, че съм много ядосана и не се опитвай да говориш с мен, да не го отнесеш ти; ако китката на главата ми е обърната наляво, това означава, че съм в добро настроение, можеш да ми говориш, да ми помагаш и т.н.
Снахата:
– Тогава трябва да ти обясня, че ако станеш сутрин и ме видиш да съм запалила цигара, да съм си вдигнала краката и да си пия кафето, трябва да знаеш че въобще не ми пука на къде ти гледа китката

Яко!

това с китката много ми хареса ...

хем го знам това за китката от много отдавна и пак ми става весело 

Мила Стаси, по темата за свекървата съм писала много, преди сватбата беше кошмар, докато си нагодим позициите, сега продължаваме да регулираме някои неща, но както и да е... От собствения си опит с обсебваща сина си свекърва и зяпащ я в устата благоговеещ син, каращ се с мен често в началото заради майка си, мога да кажа /без да давам препоръки, защото при всеки си е различна ситуацията/: твърдост и смелост на всяка цена!  Да се казва каквото си ти тежи, да си се отстоява собствената позиция. Караници ще има от всички страни- мъж, свекърва, разстройваници и театри, нерви и сълзи за теб, но като няколко пъти покажеш, че това си ти, това е мнението ти, ако иска- с теб, ако не-спасявайте се самостоятелно,нещата се напасват. И с времето /няколко месеца/ тези ситуации оредяват. И тези неща не се получават, защото някой желае лошо на другия в този своеобразен триъгълник, а защото всеки си носи своите разбирания и се опитва да пригоди другия към тях. Не позволявай да те превръщат в човек, който не си! Твърдост, мила!  И не позволявай да ти говорят по този начин! НИКОГА ПОВЕЧЕ!

Ооо аз колко съм писала за моята свеки и да кажа все и е малко!!Ама отдавна не съм се отчитала!!
Сега като се роди детето и тя ще е цял месец при мен/седмица вече мина/и се опитвам да се напасна към нея да може да общуваме ако не като дружки т поне нормално!Еми не се получава и това си е!Нищо не ми говори ама все си промрънква под носа Все се дуе като нещо кажа относно детето,много несъобразително се отнася с него/като стискане,грубо награбване,не миене на ръце преди да я гушка.../и това ме дразни като майка нормално!Вчера ме дебнеше на терасата и ми звъня д аме пита кога аджеба смятам да се приберем/бяхме на разходка в парка с детето 2 часа/На вратата мйе посреща с думите колко сме прекалили с разходката и свръх сърдита сякаш нещо съм я убидила!!Чепата  е за 5 свекърви!Мъчи се да помага грижи се за къщата/е къде чисти къде цапа/но общуването с мен е много трудна мисия!Аз се мъча някак тя не си дава зор и не се получава!Мисълта ми е че мили момичета като жена вече с 7 годишен стаж с нея мога да кажа ч енякои хора с аси просто такива!Чепати характери с непоносимост към всичко и всички!Не си тровете нервите само вие страдате от това и семейството което създавате!!Не можем да променим някой който 50 и нагоре години е бил такъв и е живял в свой собствен свят и е изграждал някакви негови си виждания за нещата!Да ужасни са да не се понасяме,да груби и недоброжелателни са и изкат да ни вгорчат живота!Всичко е така,но след като се убедих че един човек може да спомене че детето на сина му всъщност може да не е от него и се нагледах и напатих на всякакво отношение смятам че този човек не си заслужава моите нерви и страдания камо ли разправии с любимото същество!По-добре заобикаляйте нещата защото не можете да ги промените и само вие си трупате негативите за себе си!!А никому не е нужно това!Майната им и това е!!

Благодаря ти много Феникс, благодаря и на всички вас за това че ви има.
При мен стана нещо много изненадващо, което хем ми беше леко неприятно, хем ме накара да се усмихна и леко да се облекчи напрегнатото ми сърчице тия дни.
Онзи ден милото почиваше и отидохме в тях (първият път след онзи "сблъсък"). Майка му се прибра от работа и като ме видя там ужасно се ядоса и нацупи . И след това ние решихме, че трябва да излезем да свършим това онова за сватбата. И приятелят ми отива до нейната стая за да и каже че излизаме, да дойде да заключи след нас. И тя като затвори вратата след гърба му и като почна да му се кара, че сме имали наглостта да отидем там и т.н. всякакви глупости . Ако искате вярвайте, но когато започнаха да се карат аз си пуснах Холмарк, след около 5 минути някъде почна един филм, който изгледах целият, а те продължаваха да стоят и да спорят за всякакви неща. Това обаче, което ме зарадва беше че милото отстояваше позицията ми от предният път, че дори и в някой думи беше много по-краен от мен.
Това ми вдъхна леко успокоение, че явно все пак и той вижда нещата през моята призма и застава зад решенията ми.
След великият спор с родителницата му си поговорихме и от думите му разбрах че той също твърдо е на моя страна.
Сега някак си се чувствам по-спокойна, защото знам че искам да прекарам живота си с него, а не с нея и тези дразги между нас не са от никакво значение, щом аз и той сме на едно мнение.
Естествено, въпросът за жилището още стои на дневен ред, но се надявам че когато трябва твърдо да решим и този въпрос, пак ще сме на едно мнение....

Стаси, много съжалявам че свекърва ти се държи по този начин. Аз лично нямам никакви проблеми с мойта( да чукна на дърво), и искрено съчувствам на всички които имат твоя проблем. И мисля че след като с мъжа ти сте на едно мнение, просто трябва да я игнорирате и да не си тровите нервите излишно, особено в последните дни преди най-важното събитие в живота ви, защото както Клео е казала : не можем да променим хората, всеки си има характер и остава такъв през целия си живот. И аз съм на мнение, че не е нужно да живеете под един покрив, можете да си наемете квартира на първо време,докато решите какво да правите с апартамента във Варна. А относно апартамента на мъжа ти- ами като не иска да му го дава да си го държи, повярвай ми по добре да си го държи вместо после да ви натяква цял живот че му го е предписала и колко е неблагодарен. За съжаление сигурна съм че и такива изпълнения ще има. Просто не и обръщай внимание. Стискам палци отношенията ви да се оправят и приятни последни приготовления на сватбата ви

Момичета, да се запиша и аз за свекърва си. Аз съм говорила с нея за една година общо 4 пъти. Два преди сватбата ни миналата година и два след нея. И ми е много добре. Един месец след сватбата ни дойде у нас и в уж таен разговор каза на милото, че ако е размислил за отношенията си с мен, бившата му приятелка още го чака. Милото много искаше да имаме нормални отношения, но тя така и не ме хареса. Сега вече дори и на него не се обажда, а иска до някое време като се роди бебето да го кръстя на нея. Да ви кажа честно завиждам на всички, които се разбират със свекървите си.

Много е гадна тази ситуация със свекървите. Не знам каква рядкост са тези, които не създават проблеми. Според мен важното е вие и мъжете ви да се държите здраво един за друг без значение какво казват майки, свекърви или други подобни. Не бива никой да влияе по никакъв начин на отношенията помежду ви. Това е, което аз се опитвам да правя. Не че е лесно, напротив, но според мен е единствения начин.