⚠️ Този форум е архив (само за четене).

КОГА СМЕ ГОТОВИ ЗА БЕБЧЕ?

Дени до някъде си права да се притесняваш , но притеснения винаги има !Сега се притесняваш за работата , после ще е нещо друго и така нямат рай притесненията!Каквото е писано това ще става !Недей отлага най-голямото си щастие заради разни притеснения!
И на мен все ми е притеснено колко още ще напълнея като забременея , после как ще раждам , после как ще го гледам , ще имам ли финансова възможност да му осигуря всичко от което има нужда и т.н. !
Но вече работим по въпроса и тези притеснения ги занемерявам за да се съсредоточа върху щастието , което ще ни предстои живот и здраве като стане!
Направи и ти като мен!!! *THUMBS*
Момичета аз много се притеснявам относно бебетата дали ще стане дали ще е наред всичко дали ще мога да го гледам ,как ще се справяме финансово и т.н.Само че ако искам всичко да е наред няма никога да си имаме бебче и смятам че вече съм готова за бебче и след сватбата се надявам бебчето бързо да стане.Наистина при мен е доста трудно.Живея във Варна с милто на квартира.Далеч съм и от майка ми и от свекърва ми.Няма да имам помощ от никъде.Бързо ще трябва да се върна на работа заради финансовата част .Но знаете ли вече чувствам че по някакъв начин ще преодолея всичко.Мисля че едно бебе трябва да идва когато и мъжа и жената искат вече да бъдат трима а някой и четирима.Много се радвам на всички бременни и момичета доколкото съм чувала всички страхове и притеснения изчезват в момента в който поемат в ръце своите рожби
gucci, и аз съм като теб, самичка в друг град и няма кой да ни помага тук с бебето, но все ще се намери някакъв начин, стига желание да има!!!!! не само за това, а за всяко нещо ако сме притеснени няма да стане по-лесно нали?!, само се изнервяме и тормозим!!!!! Трябва сега да се наслаждаваме на прекрасните моменти и когато е писано ще си имаме бебенца!!!!!!! Успех, мила!!! *THUMBS*
Дано всички да бъдем добри майки и да успеем да си създадем и изгледаме дечица без много трудности! *THUMBS*
според мен никой не е готов за бебе докато то не се появи на бял свят тогава искаш или не ставаш готов
Цитат на: gucci в 18.07.2007 16:57

Наистина при мен е доста трудно.Живея във Варна с милто на квартира.Далеч съм и от майка ми и от свекърва ми.Няма да имам помощ от никъде.Бързо ще трябва да се върна на работа заради финансовата част


Миличка не бива да те притеснява това, че си далеч от бабите. Нашите се тук, но аз гледам бебето сама-с помощта на таткото де и не ми се иска бабите да се намесват много-много! Те като си видят внучето и изпадат направо в някакво ужасно състояние, "издухват" се тотално. Започват да се бъркат, да досаждат, непрекъснато звънят по телефона или се натрисат у нас. Помощта им е да носят бебето на ръце-не че има нужда, ама те имат  да го стискат }:-> Разглезват я и после не мога да я остава да си свърша нещо! А че паралелно трябва да се чисти, готви, пере-такива работи през ума не им минават. Хайде сега е малка, обаче като порасне не знам-имам чувството, че ужасно ще я глезят, а не искам.
Аз все изчаквах, айде да завърша, след това , айде втора специалност. айде магистратуира и вртемето си минва, а аз ще имам трудности със забременяване  затова се реших на тази крачка след сватбата. Смятам да си използвам майчинството пълноценно- т.е. ще запиша още една магистратура или анправо аспирантура. Това е най-подходящия период, когато една жена може да направи нещо за себе си. Въпреки ,че съм чувала от жени, които толкова са се занемарили, да се опрвадват с липсата на време. Винаги можеш да намериш време ,, стига даискаш
еее ние с милото сме вече готови за бебче
сега живит и здраве ще чакаме да стане бебока(или бебетата :laugh:)
Ще стискаме палци Петкова:)
Ние също вече сме готови и сме в клуба на бебеправещите :) :) :)
аз още не съм готова... някак си още се чувствам аз детенце.. отделно че ми се иска да си поживеем двамата поне 1,2 годинки.. а и живеем на квартира... немога да си напусна точно сега работата... надявам се след 1,2г нещата да са различни, иначе той иска повече от мен детенце  ;)

стискам палци на Мири и Петкова
Мандаринка благодаря ти. Аз също не се чувствам истински готова . Искам малко по-дълго да бъдем аз и милото - само ние двамата. Но от друга страна аз имам предразположение към стерилитет , орди поликистозата. Освен това тук от няколко седмицаи с аме налегнали черни мисли. Страх ме е от смърта (винаги ме е било страх) , мисля си за глупости и за това мисля ,че едно дете би ме променило.
Miri не позволявай никакви черни мисли да ти се въртят в главата  :no:
А детенцето наистина променя много и то в положителна посока  *THUMBS* :girl_in_love:
Цитат на: Miri в 22.08.2007 14:49

Мандаринка благодаря ти. Аз също не се чувствам истински готова . Искам малко по-дълго да бъдем аз и милото - само ние двамата. Но от друга страна аз имам предразположение към стерилитет , орди поликистозата. Освен това тук от няколко седмицаи с аме налегнали черни мисли. Страх ме е от смърта (винаги ме е било страх) , мисля си за глупости и за това мисля ,че едно дете би ме променило.
ейййййййййй
ама какви са тия неща P-(
я се стегни  }:->
и повече да не си посмяла да си мислиш и пишеш такива неща
всичко ще бъде наред и в най-скоро време ти пожелавам не едно а 2 сладки и здрави бебчета @}->--
Опитвам се , но чувствам някакво неудовлетворение от живота и ,че нещо ми липсва.