момичета..с риск да ви прозвуча наставнически, но ще споделя моето мнение  
Според мен никога не е перфектния момент за да се роди дете..винаги някой от родителите ще иска я да доучва, я да сменя работа, жилището ще е малко, финансите няма да достигат. Това е живота, казано простичко. Стремим се към нещо, постигаме го, след това идва нещо ново и така жизнения цикъл се извървява, така сме устроени ние човеците   Мисля, че детето е дар, за който не трябва да се правят "сметки" дали ще имаме пари, дали няма да ни е тясно. Когато се създава дете с любов и е желано, то съдбата и провидението си знаят работата и протягат ръка на родителите  

Аз също не исках да бебеправим веднага след сватбата и много спорехме с половинката по този въпрос и осъзнавам, че не съм била права и сега се упреквам, че съм мислела с разума, а не съм следвала вътрешното си изгарящо желание да стана майка  

Wienerin Подкрепям напълно, въпреки че бях на друго мнение преди време, но сега съм точно на това мнение 

Аз с моите страхове, че не сме женени, че не сме готови, че нямаме собствено жилище и куп още оправдания - вижте ме сега - след 9 месеца правя 30 години и няма шанс тази година да се похваля с дете! Миналото лято почнахме опитите, но досега нищо. И постоянно се упреквам какво толкова сме чакали  !
Вярно е, че всеки иска да осигури най-доброто на детето си, но какво ни кара да мислим, че дори и да изчакаме ще успеем?! Преди пет години сме имали едни изисквания и критерии за добър живот, днес са други, утре не знам. Но едно знам - детето ни със сигурност няма да може да се похвали с млади родители, нещо което мен ме притесняваше като бях дете!

Ей, Дани какви са тези категорични мнения - тази година.... млади родители ... ааааа 
Ама аз родих Жорко на 22 и НЕ бях готова, учих в две различни висши, имахме жилище, но имаше нужда от ремонт а успяхме само кухнята преди да родя. Нямах НИКОЙ който да ми го гледа за 2 минути Но бях безумно щастлива.
Сега дай Боже, ще родя на 32 ! И повярвай ми пак не бях сигурна че точно сега трябва, защото искаме да си сменяме апартамента и май пак ще го правим като съм в 9тия месец. Не се чувствам стара ! Е, мисля че няма да съм толкова търпелива като преди 10 години, но това са само мисли. Аз лично много харесвам жени, които раждат по-късно, защото това им придава едно особено излъчване.
А относно младите родители, мисля че за добрите родители няма възраст. И моите не са много млади, но са ме научили да разчитам на себе си!

Цитат на: Wienerin в 03.02.2009 15:30

момичета..с риск да ви прозвуча наставнически, но ще споделя моето мнение  
Според мен никога не е перфектния момент за да се роди дете..винаги някой от родителите ще иска я да доучва, я да сменя работа, жилището ще е малко, финансите няма да достигат. Това е живота, казано простичко. Стремим се към нещо, постигаме го, след това идва нещо ново и така жизнения цикъл се извървява, така сме устроени ние човеците   Мисля, че детето е дар, за който не трябва да се правят "сметки" дали ще имаме пари, дали няма да ни е тясно. Когато се създава дете с любов и е желано, то съдбата и провидението си знаят работата и протягат ръка на родителите  

Моят мъж беше на мнение,че сега не е подходящ момент,че живеем на квартира и с едно бебче не се знаело дали ще ни стигат парите.Когато решихме да се оженим,обаче тези страхове понамаляха и започнахме с бебеправенето.

То парите все няма да стигат, ама какво да стоиме без деца ли? Пък и то като дойде бебето си пренареждаш приоритетите и почваш да се справяш с финансите. Чудно ми е как хората имат пари да поддържат и зареждат по две, три коли в семейство, а за дете нямат. Че то детето излиза по- ефтино!!!

И моя мъж така вика "няма да се справим", как няма да се справим, при условие че повече от половината неща ще ни подари сестра му, тя даже вече ни ги е приготвила, абсолютно всико, дрехи, количка, даже помпа за кърма  Ама страх го е че няма да се справим, хубаво той си знае, аз пък няма да го чакм вечно, направо съм му бясна 

Момичета никога няма да намерим подходя6тия момен за бебе.То все не6то има-първо образование,после работа,собствено жили6те и т.н и т.н

С моят, вече съпруг, сме заедно от 5 години и половина и това лято въпреки, че нямахме още брак и двамата взехме да си говорим за бебче, е не го мислихме много, само знаехме, че много се обичаме и че искаме да дадем още по-голямо развитие на връзката си и да докажем на света,че пред любовтта няма пречки... и така нашето съкровище е вече на път.Както казва мъжът ми "най-ценното е в теб" .
Така че, съветвам всички двойки, които имат някакви съмнения относно правенето на деца, да опитват без страх, както казват нашите родители "Децата са най важното нещо на този свят"

И според мен няма подходящ момент, важното е да го искате. Аз в началото на връзката с приятеля ми му обяснявах как искам да ходим заедно няколко години, да сме сигурни, че сме един за друг, после да се сгодим, да си подготвяме перфектната сватба около година примерно, после като се оженим да си поживеем още 2-3 години, защото видиш ли като се роди бебето животът ни ще свърши И малко след това ме трясна форумът бг-мамма и реших, че искам бебе. Около две години чаках и едвам изтърпях. Е, не беше най-подходящия момент, сега се чудя как да си завърша образованието (ама дотук добре се справям, да не си помислите, че няма да успея), но пък всеки ден целувам най-сладките бебешки бузки и това ми е напълно достатъчно

Щом бебето е на път, значи сме готови.  Това е положението!!! 

според мен най-важното е и двамата да го искате
Аз се почувствах готова още преди 2 години, но не бях казала на милото, няколко месеца по - късно той ми предложи брак , а след 1 месец почна да намеква че е време да спирам противозачатъчните, аз бях напълно съгласна и много щастлива че той ми го каза без да знае че аз искам същото, отидох на преглед, за да се уверя, че всичко е наред и тогава лекарката ми ми каза че ме съветва още 1 година да ги пия защото се отразявали старшно добре на яйчниците ми, което после ще е добре за една бременност. Казахме си ок, пих ги още 1 година и така 1 месец след сватбата ги спрях и започнахме опитите. Чувствам се готова повече от всякога, но за съжаление вече 7 месеца не става бебочето 

Цитат на: Бухтичка в 22.02.2009 19:48

И според мен няма подходящ момент, важното е да го искате. Аз в началото на връзката с приятеля ми му обяснявах как искам да ходим заедно няколко години, да сме сигурни, че сме един за друг, после да се сгодим, да си подготвяме перфектната сватба около година примерно, после като се оженим да си поживеем още 2-3 години, защото видиш ли като се роди бебето животът ни ще свърши

Даа, аз също така исках да стане, ама не стана
Но имаме две кукли , пак си завърших висшето,е доста по-трудно ми беше, но не съжалявам и за секунда!
Сватбата се поотложи доста, но сега ни е още по-хубаво и сме още по-щастливи! Така, че според мен, щом е рекъл Господ няма какво да се изчаква! Това с образованието, работата, жилището... аз не го разбирам. Ако искаме да ни е уреден финансово целия живот може и да сме позакъснели малко за бебе, а имаме ли го- то е най-големия стимул за всичко!

Хайде и аз да се разпиша тук. Ние сме на мнение, че щом сме здрави и имаме работа, няма да чакаме да дойде удобен финансов момент - направо започваме работа. Тъй че, аз вече съм писала и в други темички - чакаме само да мине сватбата  Пък дано да стане бързо, че нямаме търпение вече да разберем, че ще имаме бебче!!!

според мен момичета,ако човек истински желае да има дете момента винаги ще е подходящ!ние с милото нямаме търпение да почнем с бебеправенето,но ни се иска да мине поне сватбата за да ни е по спокоино!а и то не остана-4 месеца!като заговорим за бебче милото все ми казва -почваме да каним бебо от първата брачна нощ!