момичета, чета тук мнения и мнения и се убеждавам в едно-формула няма всяка двойка трябва да има връзка която съзрява и стига до този момент, всяка жена достига до това желание независимо от разни материални блага които  има или не в този момент, определено не мисля че притежанието на дадена вещ или имот е фактор за това важно решение, имам познати които са добре материално и изведнъж се оказва че след всичко постигнато някъде в времето се е таял здравословен проблем, който е нелекуван и сега е пречка макар че материално имат всичко, имам познати при които просто се случи и мога да кажа че независимо от времето, мястото и парите с които разполагаме едно малко съкровище което ще остане и след теб на този свят е незаменимо изживявяне в живота на всеки човек.

Аз съм на 23 а приятелят ми на 28 и вече много искаме да имаме бебок . Обичаме се и сме заедно от доста време и вече работим за бебче.(само дето за сега още не се е сбъднала мечтата ни)Искам вече

Не знам дали е вярно, че ако много иска човек дете, моментът винаги ще е подходящ. Може и така да е. Аз винаги съм знаела, че искам един ден да бъда майка, но исках първо да завърша образованието си, да намеря добра работа, обичайните неща. И ето ни, както казва Даниела, навършихме ги 30-те и сега остава да се чудим много ли сме чакали. Аз имам млади родители и все съм мислела, че заради това имаме лесни взаимоотношения. С нашите деца - дай боже да ги имаме - няма да е точно така, но пък може би няма да има толкова голямо значение. Обаче дали ще доживеем да видим внуци? Ако не се тревожи за едно човек, ще е за друго. Завиждам благородно на жените, които не му мислят толкова много. Определено са по-щастливи.

Някъде четох една мисъл, която ми допадна: "Да решиш да имаш дете означава да си подготвен за това, че сърцето ти завинаги ще се разхожда извън твоето собствено тяло." Макар че представата за безрезервна майчинска обич си е абстрактно нещо за тези, на които това предстои...

Ами дано когато сме готови, бебчето да дойде. Пожелавам го и на тези, които всеки месец чакат чудото, и на тези, които отлагат. За всеки да дойде това щастие.

Цитат на: Lili78 в 12.04.2009 10:36

Някъде четох една мисъл, която ми допадна: "Да решиш да имаш дете означава да си подготвен за това, че сърцето ти завинаги ще се разхожда извън твоето собствено тяло." Макар че представата за безрезервна майчинска обич си е абстрактно нещо за тези, на които това предстои...

Направо настръхнах цялата.......отдавна не бях чела нещо толкова красиво 

Лили никога няма да си готова на 100% за бебче, но е важното и двамата с партньора ти да го искате. Пък ще давате всичкоо за негоо. И ние чакахме да завърша, да си ремонтираме апартамента, и бяхме готови и зачакхме, но като видяхме двете чертички, като че ли малко се стреснахме и то за какво ? не че не сме готови, но дали ще се справим - кредити, сметкиии и разходите по едно бебче са си доста големиии, НОО като видяхме първия видеозон всички опасения преминаха, като идиш и първата оформена снимка на бебче и после и пола като кажат, като започнеш  име да наричаш бебето, растящо в теб. Като се роди - няма да има по-щастливи от вассссс. И сега се питам, макар че съм на 24 ч. защо сме чакалииии   

Никога. Колкото и да го искаш, колкото и да си мечтаеш да имаш дете винаги го има този въпрос - "А дали ще се справя?". Понякога е подсъзнателен, понякога не. Ние със съпруга ми бяхме решили, че искаме бебенце и 3 месеца правихме опити като накрая на всеки неуспешен месец се утешавахме, че ще успеем следващия. На четвъртия успяхме. И вместо очакваното неописуемо щастие и слзи от радост аз посрещнах втората чертичка със смесени чувства - "ами сега какво?" - това беше първото нещо, което ми мина през главата. След това последваха няколко седмици на пълно объркване и страх, че ще стана дебела; ще се отпусна; ще се изнервя и ще си развалим отношенията с мъжа ми заради недоспиването когато бебето се роди; мъжа ми е зает почти цялата седмица, включително и повечето уикенди - значи трябва едва ли не сама да се справям с бебо... Толкова много мисли ми минаха през главата и толкова объркване между радост и страх... и всичко това изчезна изведнъж в деня, в който влязох в 4 месец. Дали защото спря гаденето и неописуемата умора, която изпитвах дотогава, или пък това е е моментът, в който се събуди майчинският ми инстинкт. Каквото и да е знам, че от този миг насам живея в постоянна еуфория и страхотно нетърпение за това, което се случва с мен и това, което предстои. Пожелавам на всеки да изпита това чувство

Напълно съм съгласна с Адри Човек колкото и да го иска неминуемо в главата му изкачат хиляди въпроси щом види заветните две чертички  Няма по-хубав и по-страшен в същото време момент. Не е лесно да преустроиш цялото си мислене и начин на живот. Хубавото е, че дори и когато си сама в стаята - знаеш, че вътре има поне двама души - ти и едно малко човече, което се гуши в утробата ти. 

Нямам никаква идея кога ще бъдем готови за бебе. Може би за това изчакваме все още.
Всичките ни приятели с деца ни казват,че не е толкова сложно и страшно да имаш дете.
На мен пък ми се струва точно обратното. Знам,че ще има кой да ми помага  и да бъде до мен,когато забременея някой ден,но аз все ще се притеснявам за какво ли не.
Не спирам да се притеснявам за разни неща и имам хиляди въпроси,но пък от друга страна ми е рано може би да разпитвам за бременноста. Притеснява се също и факта,че съм пълничка и си мисля как ако забременея ще стана двойно по-пълна отколкото съм сега и не знам как ще ставам от леглото и как ще се движа. Другия ми проблем е,че в момента пуша и знам,че трябва да спра и това правя в момента. И зареди това може би трябва да изчакам известно време докато ми се прочистят дробовете,ако въобще е възможно това да се случи.  Всъщност дълбоко в мен съм раздвоена на две,защото хем искам да имам дете и хем не се чувствам напълно готова,защото не съм здрава на 100%,поне според мен. 
Може би ще почакаме няколко години докато ми се нормализира тялото и след като съм се прочистила от тютюна. Поне аз така ги виждам нещата за сега. 

Според мен всеки сам усеща кога е дошъл моментът да има дете, но съвсем различно е кога си готов за дете, защото може да не си първа младост, да имаш изградена кариера и собствен дом, но да не можеш да се справиш с отглеждането на едно дете. Едно дете си иска преди всичко много любов и грижи, след това идват материалните придобивки, а един добър родител може да е подготвен материално и да има какво да му предложи, когато детето се появи на бял свят, но да не може да се грижи за него, както то ще изисква от него, а именно: винаги да му се обръща специално внимание, да има пълно отдаване на неговите нужди, особено в първите години, много говорене и игри с бебето и добро възпитание, за което се изискват здрави нерви, много любов и слонско търпение. Човек трябва да знае как да подходи към бебето, към детето по-късно и да зачита мнението му, да уважава чувствата му и да разбира неговия начин на мислене на човек на съответната възраст, за да не създаде комплексар или да му налага непрекъснати ограничения. Когато двама души се съберат и искат дете, трябва да са наясно, че ще могат да поемат грижите около едно такова същество, което не е някакъв домашен любимец, който да трябва да се нахрани, изкъпе и изведе на разходка. Моментът да имаш дете е много специален и всеки по различно време усеща кога е дошъл той, обикновено повечето ми познати, и аз в това число, искат първо да направят кариера и да имат свой дом, да са финансово независими, да намерят точния човек, с който да споделят грижите, радостите и тревогите около малкото същество и тогава идва и да имат някакъв подходящ житейски опит, който да им позволи да подходят отговорно към тази нелека задача - да създаде, отгледа, възпита, изучи и подготви за живота, доколкото може, разбира се, един достоен гражданин на света. Така че материалното и финансовата страна на нещата не са за пренебрегване, както и останалите качества, които изброих дотук и готовност на саможертва за детето. Всичко е обвързано и сложно, като самия живот.