Смятате ли, че има определен период или възраст, когато двама души са готови да имат бебе и да станат родители?

Това е много актуална тема. Сега сме в тоя период точно.
Аз съм в Важно е да го искаме. Щото планирането на жилище, кариера, нова кола и там каквото, почти никога не става. Плановете се провалят.

Тео, съгласна съм с теб, така е!!!

аз мисля че няма такава възраст.мисля си че че когато дойде този момент ще го почустваме.най-важно за мен е да се чуства готов и сигурен че ще се справи с такава голяма отговорност.аз за сега вообще не се чуствам готова

Ние вече сме в периода в който чакаме да мине сватбата и започваме да работим по въпроса. Просто искаме да мине всичко и на спокойствие. Иначе бих била готова само тогава когато намеря идеалния баща. Аз така или иначе съм го намерила  така, че съм почти готова. 

Цитат на: Iulia в 09.02.2007 15:14

Ние вече сме в периода в който чакаме да мине сватбата и започваме да работим по въпроса. Просто искаме да мине всичко и на спокойствие. Иначе бих била готова само тогава когато намеря идеалния баща. Аз така или иначе съм го намерила  така, че съм почти готова. 

И ние така, искахме "всичко да е по реда си", как то се казва!! Е, сватбата мина... и такааааа

Сега те чакаме да се разпишеш в темата за бъдещи мами 

Цитат на: Iulia в 09.02.2007 15:19

Сега те чакаме да се разпишеш в темата за бъдещи мами 

И теб също!!

Какво да ви кажа-някои никога няма да са готови, други стават готови чак след като бебето дойде, трети пък са си готови отрано, поне аз познавам и от трите типа. Много е индивидуално и всеки трябва сам да си прецени, (от личен опит - не че лесно се преценява де), но все пак. А относно това да отлагаш, докато всичко в живота ти се нареди-Тео е прав, няма такъв филм, разсъждаваш ли така ще си останеш без дете. Както казва милото-"ще си кукаме в апартамента самички като пенсийки цял живот". Както и със сватбата-по важен е човека до теб-двамата едновременно да сте готови, а не жилището и колата, не че изключвам възможността сам родител да гледа дете, но това е друга тема.

Ами при нас нещата са така:Аз все разправях че съм готова ,че искам бебче веднага след сватбата.Даже с ехванах на една тъпа работа,само защото заплатата  беше идеална т.е със осигуровки върху цялата заплата и си мислех за майчинство и т.н.Обаче като опря ножа до кокала и дойде времето за бебче ,аз все си намирах оправдания от рода:като се върнеш или сега с тоя нов бизнес и т.н.Знам че не е хубаво,а милото вече няма търпение само за това говори и е готов.То обикновено май става обратното,мъжете по-трудно се навиват,но при нас стоят така нещата.Обаче съм си решила като си дойде ,след няколко месеца и почваме.То ако чакам идеалният момент никога няма да дойде.Искам бебче,но няма да ползвам никакво майчинство.Най-много месец след това и веднага се връщам на работа.Нямам избор.А че ще бачкам докато родя това е ясно.

Не зная кога точно ще му дойде времето за дете, но поне засега и двамата не сме готови. Иска ни се да поживеем заедно няколко годинки преди да се решим на деца. А и тук приоритетите са други- ако нямаш къща, кола, и най-важното "МЕДИЦИНСКА" застраховка хич не му мисли да гледаш дете. Трябва по някакъв начин бъдещето на бебето да е осигурено преди да се решиш на важната стъпка да го имаш. А и след това годинките отлитат и смятам че ако не уловя момента сега и постигна това което искам в кариерата, после никога няма да дойде. Така че и на двамата ни трябват поне няколко годинки... затова и се опитваме да вземем необходимите мерки, а ако бебето дойде случайно, тогава Господ така е решил...

Цитат на: fiibi_bg в 09.02.2007 16:27

Обаче като опря ножа до кокала и дойде времето за бебче ,аз все си намирах оправдания от рода:като се върнеш или сега с тоя нов бизнес и т.н.Знам че не е хубаво,а милото вече няма търпение само за това говори и е готов.То обикновено май става обратното,мъжете по-трудно се навиват,но при нас стоят така нещата.Обаче съм си решила като си дойде ,след няколко месеца и почваме.То ако чакам идеалният момент никога няма да дойде.Искам бебче,но няма да ползвам никакво майчинство.Най-много месец след това и веднага се връщам на работа.Нямам избор.А че ще бачкам докато родя това е ясно.

Това звучи все едно от моята уста е дошло. В интерес на истината ако 1) нямаше биологична причина да е по-добре да родиш по-рано 2) и не се притеснявах, че веднъж като почнем, примерно на 33, може да не стане веднага
изобщо нямаше да бързаме. Мене доста ми харесва необвързания живот (без бебче), но това не значи, че сега не се радвам  , макар и с малки притеснения за отговорносттите ми за в бъдеще. Единственото важно нещо според мене, което бебчето трябва да изчака е мама и татко влюбени завинаги - т.е. правилният мъж... освен ако майката не е силна и самостоятелна достатъчно, че да се грижи сама за бебчето.

Цитат на: didibaby в 09.02.2007 16:48

а ако бебето дойде случайно, тогава Господ така е решил...

Да и аз последните години все това си повтарях-абе ние да се пазим, пък ако е писано да дойде-съдба.
Мога да ви кажа, че с тази нагласа бебето стана от един -единствен опит, направо пробичка тъй да се каже, думите ми бяха-хайде да видим какво ще стане, ако му е писано след осем години пазене-да става!!! Е стана, даже да си призная мен после ме хвана шубето и реших да пия хапче-Постинор, защото не му е сега времето на бебето, обаче явно му беше  защото хапчето не помогна. В началото именно заради това хапче не ми се вярваше, че съм бременна, но се оказа, че е напълно възможно и даже се случва по-често, отколкото аз съм си мислила! Направо мога да ви пусна нова течичка по въпроса-как да изпитваме съдбата и да се пазим от забременяване  А за бебето-таткото настояваше повече, те мъжете докато се дърпат и после изведнъж като започнат да искат дете-страшна работа. Моят много настояваше веднага като се прибере от чужбина и да почваме, аз съответно се дърпах, е -пак на неговата стана-волно или неволно 

Цитат на: denisimo в 12.02.2007 13:53

Моят много настояваше веднага като се прибере от чужбина и да почваме, аз съответно се дърпах, е -пак на неговата стана-волно или неволно 

Ха ха  Ами то понякога те татковжите могат да вземат и сами инциативата,въпреки че това е удар под кръста и колко да е детско- не е честно така

Цитат на: fiibi_bg в 12.02.2007 13:57

Моят много настояваше веднага като се прибере от чужбина и да почваме, аз съответно се дърпах, е -пак на неговата стана-волно или неволно 

Ха ха  Ами то понякога те татковжите могат да вземат и сами инциативата,въпреки че това е удар под кръста и колко да е детско- не е честно така


Дааа, така си е, стига да искат могат да ни излъжат!!!