според мен се е стигнало до "тя мълчи значи не иска дете" а ти си мислиш "той мълчи значи не иска"и така една патка мислила мислила и се удавила  това че никой не говори по този въпрос не означава че не го иска я си представи че той разсъждава като теб и така какво все ще си мълчите и чакате другия да каже пръв!действай мила и не се чуди 

най-добре следващия път като пак те "опази" го попитай: "Мило защо все още се пазим?" или "Не искаш ли да спрем да се пазим, че вече ни е време?" или нещо такова?Не мисля, че ще го стреснеш, а по-скоро ще се зарадва...

Цитат на: kleo_20 в 26.12.2007 14:55

според мен се е стигнало до "тя мълчи значи не иска дете" а ти си мислиш "той мълчи значи не иска"и така една патка мислила мислила и се удавила  това че никой не говори по този въпрос не означава че не го иска я си представи че той разсъждава като теб и така какво все ще си мълчите и чакате другия да каже пръв!действай мила и не се чуди 

Май вярно съм  патка  ?!
Трябва да се стегна малко и да взема нещата в свои ръце!!!

Здравейте - ние вече решихме че ще си правим бебе.Заедно сме от 7г и винаги сме искали дете. Но ... първо да завършим , казармата да мине , пък свястна работа да намерим и какви ли още причини нямахме. И сега не сме по-добре финансово - живеем на квартира и съм наясно че няма да изкарам цялото майчинство че само с една заплата не се живее - но от юни месец не се пазим.Дано скоро имам с какво да се похваля

Според мен сте взели правилното решение.. няма значение дали си на квартира или не, нито какви доходи имаш. Появи ли се бебчо, винаги ще се намери начин да се намерят средства.. а и бабите и дядовците помагат с каквото могат.
Така че обичайте се и стискам палци скоро да научиш добрата новина 

Булечка е много права, че си има тема и за това.Момичета малко сме я позабравили, но си мисля, че е доста актуална.Аз да кажа за себе си.Тъй като стигнах до извода, че никога няма да съм на 100% готова, реших да се впусна в това приключение така да се каже.Та когато си стане бебо юе стане.На 27 съм, работя оюе от университета и в момента се доказвам като специалист.Но не мисля, че трябва работата да ме води, ако щете ми вярвайте но последната година се чуствам много изморена и пренаситена от работата.Искам промяна в живота си нещо ново.Така че решихме да се пробваме.Кажете при вас как е?Какво мисли ви идват в глават а как се нагласяте за това да имате или не дете?

Ние се запознахме преди 7 години На четвъртата исках да се оженим , но три пъти предлагах и три пъти ми отказа любимия , а той искал той да го направи Така на петата година на рождения му ден пред цяла сурия народ ми направи предложение след пет месеца се оженихме и решихме поне година да изчакаме с детенце
След една година щастлив семеен живот започнахме бебправенето и след три месеца опит    Така решихме ние 

е незнам има ли точен отговор на този въпрос?
или поне за мен е така. мъжът ми страшно много иска една малка сладуранка да си ни гушка и гледа и двете, но аз май не съм 100% сигурна какво искам. от мен зависи да реша кога съм готова , да спра противозачатъчните и да деийстваме. но май ме е страх...а и незнам точно от какво....
момичета вие как разбрахте че сте готови, какво е чувството?

аз не бях готова на 100% да бебеправим, както аз , така и милото, говорихме си, че като се нанесем в апартамента почваме, но тогава идваше друго, дали ще се справим, дали ще ни стигат финансите, дали ще сме добри родители и т.н., но решихме да започваме пък когато стане. Сега чакаме малка сладуранка и макар и още неродена, сме на 1000000% , че сме готови  !!!!

Моя мъж отдавна ми говореше за деца, но са ни спирали най-вече финансите, а и аз исках първо да се оженим и тогава да мислим за дете. Дойде и предложението и датата за сватбата и си казахме, че като мине тя, ще почнем с опитите. Като мина сватбата аз нещо все отлагах момента и аз незнам защо точно  но му казах, че като се почувствам готова, ще му кажа. Е, по някое време вече се реших на тази стъпка, но пък той искаше да отложим, защото го било страх дали ще стане  докато най-накрая не решихме, че ще спираме да се пазим, но няма да го мислим много и така изкарахме доста време без резултат, но и въобще не бяхме сериозни и не съм гледала дати на овулация или разни такива неща. И когато реших, че ще сменям работата уж почнахме да се пазим и точно тогава съм забременяла без да разберем кога въобще е станало това.  Но когато разбрах и казах на мъжа ми - нямаше по-щастливи от нас и въобще не сме съжалявали.  По-голямо щастие от това НЯМА! 

Аз винаги съм била човека от връзката ни който все мрънкше за бебе ама сама няма как да го направя
Той все казваше когато се оженим и имаме жилище тогава когато си определихме датата аз пак започнах с карането някоко месеца преди сватбата ама той пак си знаеше неговата не бил готов за такава отговорност .
Когато  мина сватбата без да казвам нищо той спря да ме пази ей така даже когато го питах сигорен ли е нищо не казваше премълчаваше си 
И когато стана беше даже по щастлив от мен тогава аз се поизплаших малко не сега вече мога дакажа че съм най щастливата жена на свата и както се казва Господ си знае работата

Ами то май най-дхходящо време  няма Просто като откриешш правилния човек и сякаш веднга виждаш  в очите му своите  Ние  така от самото начало бяхме сигуни и си казаме като се ожениме и почвоме И така чакали-недочакали...в брачната нощ  и сега 

Диде и ние сме така, аз само мрънкам за бебе, а той не че не иска, просто иска да е финансово стабилен за бебето, уж говорихме края на тая година да почваме, сега пък иска да ходи в чужбина, пък незнам си какво, пък как ще го гледаме в това жилище, а ако не си купим друго........но във всичко че така той е прагматика във връзката, аз съм емоционалната страна 

Даи той все искаше да има пари къща ама в близките10 години незнам да ли ще го постигне ако го постигне де
А бебето не може да чака бащаму да осигори всичко все пак моите години растът и се осложнява положението
Ама ела го слушай сега като казва на приятели как филосовства за работи който и дума  не даваше да става
Никога няма да има достатъчно за едно дете ако седне да се замисля човек

Еми то и аз това му обяснявам, ама.....  Уж довечера пак ще говорим, да решаваме, ............това го решаваме вече няколко месеца, само ме разиграва. ДОвечера каквото решим това ще е  Точка по въпроса , ако каже че е съгласен съгласен, ако ще ходи да бачка някъде да ходи, каквото решим това е !