Аз ако трябва да бъда честна въобще не съм готова , но решихме да си направим едно бебче, т.е. вече не се пазим и каквото Господ реши. А и с моите гинекологични проблеми  е по-добре ако забременея сега , защото тпосле може и да не мога. Надявам се все пак майчето ми да помогне , на нея и имам пълно доверие , все пак е лекар.

Ето и една статия за това кога е най-подходящата възраст за зачеване

Според електронното списание "Розали"най-подходящо време от биологическа гледна точка за забременяване и раждане е периодът между двадесет и двадесет и осем години.

"От множество статистически изследвания може да се стигне до заключението, че способностите на жената за размножаване растат до двадесетгодишната й възраст и се задържат на върховите позиции до тридесетата й година.

До тридесет и шест години спадът се осъществява постепенно, а след това — все по-рязко. Колкото по-плодовит е периодът на жената при планирането на детето, толкова по-малка е вероятността от безплодност (но и тук не липсват изключения). Може да се каже, че вероятността за безплодност се засилва с възрастта.

Намаляването на биологическите способности с напредване на възрастта не е единствената причина за снижаване на плодовитостта. След тридесетте и най-вече тридесет и шестата година на жената започват да се появяват някои смущения в здравословното й състояние, като миоми, нарушения в образуването на хормони и т.н. Те обикновено са причина за трудно забременяване. Аргументът за съвета, които давам на жените, да раждат първото си дете след двадесетгодишна възраст, е психологически.... "

Според "Розали" след тази възраст жената е дотолкова узряла психически, че вече може да възпитава и собственото си дете. "След тридесетата година бременността и раждането на дете могат да причинят затруднения на жената. Но и тук изключенията не са рядкост. Известни са случаите с жени, които по определени причини, например поради продължително безплодие, са забременявали за първи път на тридесет и пет и повече години, и въпреки това бременността не им е причинявала затруднения, а и раждането е било леко...."

Незная кой период е най-подходящ за зачеване(дали на 20 или на 25 )
Аз съм на 20 и ето на-вече бременна Незная дали ми е рано,но според това как се чувствам сега-За мен е най-подходящото време Исках да забременея с цялото си сърце и то се случи затова сега се чувствам много щастлива

все съм си мислела, че след сватбата ще изчакате поне 2 години за бебчето. А сега толкова много ми се иска да имаме едно малко съкровище!!
направо не знам какво да правя.
не се чувсвам сигурна и стабилна в работата, а така силно го искам това бебче

ами щом така силно го желаеш-какво чакаш
Помисли добре дали си готова за тази крачка

ivaiva щом го искаш толкова силно значи си готова!А това означава,че скоро и това ще се случи!

Ами да Когато силно искаш нещо,то се случва

не знам, момичета!
все си мисля дали ми е сигурна работата, дали съм достатъчно стабилна, дали ще успея после да си възстановя позициите на работата и нормално да развия себе си.
Иска ми се като дойде бебчето да му се отдам безпрекословно

Мила колкото и да го мислиш,като дойде чак тогава ще го разбереш..А и ние съвременните жени с тая работа направо вече се побъркахме!Виж колко момичета искат да имат деца,а колко трудно става,така че действайте,а то може и след година да се появи мъничето!

Цитат на: ivaiva в 19.10.2007 13:42

не знам, момичета!
все си мисля дали ми е сигурна работата, дали съм достатъчно стабилна, дали ще успея после да си възстановя позициите на работата и нормално да развия себе си.
Иска ми се като дойде бебчето да му се отдам безпрекословно

Ох, и мен точно това ме спира. Мисълта за работата и желанието за хубава кариера ми пречат да се престраша да си направим бебче. Иначе и аз също като теб преди сватбата бях твърдо убедена, че ще имам търпение да изчакам няколко години с бебеправенето, но откакто се оженихме все за бебче си мечтая и съм постоянно разкъсвана между желанието първо да си устроя живота и между желанието да имам бебче съвсем скоро. Направо напоследък чак кошмари взех да сънувам. Много се измъчвам...  Знам, че физически съм готова и желанието ми е много силно, но само с желание бебе не се отглежда, трябва си и психическа нагласа и особено финансова стабилност (която засега не можем да осигурим на това дете). Най-лошото е, че и душито се чувства по същия начин и вместо да се окуражвам от неговия стоицизъм, аз още повече се разколебавам от неговото желание да си имаме бебче. Офффф, защо е устроен толкова сложно модерния свят... 

prin4ipessa, миличка, точно така се чувствах и аз, докато не завърших и не си намерих що годе свястна работа. Не че няма какво друго да постигна в кариерата си, даже може да се каже че сега започвам, но чувствам, че вече ни е време.  А що се отнася до парите - казвала съм го много пъти - никога не стигат, никога няма да имаме достатъчно, защото винаги се стремим към повече. Най-много го искам заради милото, защото все пак имаме 5 г. разлика и чувствам че е готов, а времето си минава и не искам да го направя баща на 35 -40 и реших, че съм и аз напълно готова и когато стане!!!! И аз си имах период, в който мислех като теб и съм сигурна че някой ден и ти ще мислиш като мен.

Цитат на: prin4ipessa в 19.10.2007 15:55

Направо напоследък чак кошмари взех да сънувам. Много се измъчвам...  Знам, че физически съм готова и желанието ми е много силно, но само с желание бебе не се отглежда, трябва си и психическа нагласа и особено финансова стабилност (която засега не можем да осигурим на това дете). Най-лошото е, че и душито се чувства по същия начин и вместо да се окуражвам от неговия стоицизъм, аз още повече се разколебавам от неговото желание да си имаме бебче. Офффф, защо е устроен толкова сложно модерния свят... 


Толкова точно си го описала мила, че направо се плаша. Мисля си абсолютно същите неща.
Сега до 1 месец ще се пренесем и на новата къща и все си предствям малкото креватче в детската стая и едно сладко съкровище. Ама сега все мисля - ще ми се да си сменя работата, да поработя на новото място година и половина 2 и тогава. Как ще издържа не знам. И след сватбата така силно го обичам - искам да му родя бебе и той иска Ужас!
Какво да правя не знам!

наистина има много неща, които могат да те разколебаят или поне да те накарат да се чувстваш несигурна. знам обаче и че кгато усетиш първото ритване и чуеш първия плач всичко останало ти се струва толкова незначително и дори глупаво! аз мога да пожелая само повече смелост. заслужава си всички жертви и усилия, а най-важното, което трябва да осигурите на едно дете е обич. успех!

И аз съм в същата позиция  Много ни се иска и на двамата, но от 1 дек съм на нова позиция в работата и ми се струва , че не е удобно веднага да кажа , че ще излизам по майчинство  Направо и аз незнам вече, ако така мисля никога няма да е подходящ момента.

и аз като Сиска съм на 20 но се чуствам готова да имам дете!искам да даря милото с бебе защото зная че ще е невероятен баща както е страхотен съпруг и двамата с нетърпение очакваме да си имамде детенце защото знаем че се обичаме но искаме нашата любов да има плод!зная че всеки би казал "тая малката къде е тръгнала та тя се храни още от мама'не е така!имам сигурен и стабилен мъж до себе си обичма го и той мен семейство сме така че сме готови за появата на малък човек в живота си!!и нямаме търпение да го имаме!!!не е важно на колко си години важно е как го усещаш и дали го искаш е да и циганките раждат на по 12 ама те готови ли са и искат ли го не!така си мислят повечето хора!но ние силно го желаем и се надяваме с божията помощ да се сдобием с така желаното бебче