03.05.2014 12:45
Вече четири години и малко откакто с милото не пушим.
Много съм горда.
Отказахме ги заедно и това много ни помагна.
Спрях ги защото си дадох сметка, че по-голяма част от съзнателния си живот съм пушач. Замислих се, че не познавам вкуса на кафето без цигара. Реших, че достатъчно съм се тровила и оправдания от рода на "ами то всичко вече е вредно", вече не ми минават
Преди си пушех сериозно, обичах да пуша - предполагам, затова ми беше трудно да ги спра. Пробвах с книгата, за която пишете в темата - не стана , пробвах с воля /оказа се, че само воля не е достатъчна при мен/. Накрая си купихме хапчета и с тях успяхме - особено трудно се оказа, когато трябваше да спра и хапчетата - но издържахме.
Знам, че за някои хора е много трудно, но това трябва да е решение, което сами да вземете.
Много съм горда.
Отказахме ги заедно и това много ни помагна. Спрях ги защото си дадох сметка, че по-голяма част от съзнателния си живот съм пушач. Замислих се, че не познавам вкуса на кафето без цигара. Реших, че достатъчно съм се тровила и оправдания от рода на "ами то всичко вече е вредно", вече не ми минават

Преди си пушех сериозно, обичах да пуша - предполагам, затова ми беше трудно да ги спра. Пробвах с книгата, за която пишете в темата - не стана , пробвах с воля /оказа се, че само воля не е достатъчна при мен/. Накрая си купихме хапчета и с тях успяхме - особено трудно се оказа, когато трябваше да спра и хапчетата - но издържахме.

Знам, че за някои хора е много трудно, но това трябва да е решение, което сами да вземете.

