Аз ги отгазах от раз, без воля, с лекота и щастие, за това препоръчвам Алан Кар, иначе и с воля сигурно става, но по- трудно. Скоро ще станат две години откакто съм щастлива непушачка, пожелавам всекиму!

и аз от раз, като реших че искам бебе половина година преди това не бях пушила.

Бях подарила такъв на един приятел пушач, но трябва да ви кажа, че не спря цигарите, а просто забута някъде пепелника..

Аз ги спрях преди повече от 4 месеца и сега се чувствам много добре

Аз също се чувствам много по-добре, даже в момента ми става лошо от цигарения дим в помещенията. Така, че съветвам ви - отказвайте се от този вреден навик овреме. Не е чак толкова трудно да се спрат цигарите.

ох аз пак ги запуфках  ...на моменти не надвишавам 5 на ден, понеже след 6-тата на другия ден ми е супер гадно, но като седнем на масааааааа....не мога да устоя и кутията си я подминавам...като ги отказах миналата година поне бебеправенето ме стимулираше, а сега нищо не е в сила да ме накара да ги спра тотално...най вероятно като забременея, от самосебе си ще ги спра...вече няма да има на къде 

Аз отказах цигарите, преди повече от година и половина. Много съм горда със себе си, а и с милото, тъй като и двамата взехме това решение. Преди време не можех и да си помисля, че без цигара денят не започва или кафето не е кафе, но нещата много се промениха. Даже бих казала всичко е много по- ароматно и вкусно  Е, качихме по няколко кила отгоре, но малко по- малко си влизаме пак в норма. Съветвам всички пушачи, поне да опитат... няма невъзможни неща, има пропуснати възможности

BeRa,и аз ги започнах отново.Бях ги спряла по време на бременността и малко след това.Пуша значително по-малко от преди.Хубавото е,че у нас така или иначе не се пуши.На този етап нямам намерение да ги спирам.Ще видим по натам. 

При нас това е че милото пуши и колкото и да не мисля за цигара, като го видя че пали и на мен ми се допушва и съм следваща след него, а нещо не му се спират . На времето като тръгнахме с него аз не пушех и той отказа цигарите само и само да не пропуша и аз и 5 години цигара не сложи в устата си...после по моя вина ги пропуши пак, понеже всяка събота като почивахме си правехме барбекю на терасата и седяхме с часове, хапвахме , пийкахме и блага приказка и все купувах цигари и само в този ден пушихме, понеже си вървяха на маса и приказка...нооооо....после се започва малко по малко, хайде днес една, утре друга и сега той ги прави по две кутии на ден  и вече не мога да го стимулирам да ги откаже...
Могат да се откажат с малко воля и стимул. Просто са въпрос на навик и то много здрав навик. Аз примерно на гладно не мога да пуша. И през деня не ми вървят цигарите, но дойде ли момента да свърша работа си имам моя момент като се прибера. Първата ми работа е да си запаля една цигара с чаша кока кола и вече нямам търпение да се прибера за този момент  след това мога чак вечерта да запаля, но навика си е голяма работа.

На мен най-голям кеф ми е да стана сутрин,да си направя кафе и след като пийна половината кафенце,да си запаля една цигара на терасата.Много ми е готино. Също така и вечер с биричката..
И моят мъж пуши.2 кутии са си доста.Аз преди докарвах по една,сега пак по-бива-10 цигари пуша за деня.Майка ми сега е в процес на отказване,понеже при нея има здравословен проблем и е наложително.Много й е трудно,защото е пушач с дълъг стаж,но няма как.
Казала съм си,че максимум до 35 ще пуша и точка.Ако се решим на 2-ро дете,след бременността няма да ги започвам.Хубавото е,че не ми е толкова трудно да ги откажа.Като знам,че не трябва,не ми се пуши,но като знам,че може..

Аз първия път като ги отказах , ги отказах супер лесно...от раз и без да ми липсват. Какво ли ми трябваше пак да ги пропушвам  започнах с две на ден, но с времето се увеличават малко по малко и не се усещаш к пак си пропушил...и то много    От тогава си дадох сметка, че или си пушач или непушач. Средно положения няма...поне при мен...защото че няколко месеца ще пуша по две или 5 цигари на ден, като ги увелича с времето, си наваксвам и за месеците в които дори не съм пушила  и това "Ще ги откажа....скоро....е малко като от "утре няма да пуша" и така всеки ден 
за това трябва да е с много твърдост...която аз май още нямам 

Всичко е до нагласа . Аз сутрин с кафето никога не съм пушила и за това може би не ми беше чак много трудно да ги спра . Иначе като седнем на маса ми се допушва понякога , но не си позволявам

Аз никога  не съм пушила..е пробвала съм , но не съм започвала да пуша редовно . Сега забелязвам все повече мои приятели да намалят цигарите и дори да се стараят да ги откажат. Май всичко тръгна от тези забрани да се пуши на закрити места ..и сега и като поскъпнат цените на цигарите още повече хора ще се замислят дали да продължават да се тровят или да променят начина си на живот , докато още имат време 

Мога да пуша,мога и да не пуша.Вкъщи винаги има цигари,обикновено си припалвам по една на ден.Могат да минат и месеци без да ми се допуши.И според мен всичко е до нагласа.Никога не бих се изпуснала да изляза от "правия път",така че за мен е лесно и изобщо да не пуша.

И аз съм така. Има дни, в които много ми се пуши има и такива, в които не се сещам изобщо. Когато решихме, че искаме бебе и ще се женим, и двамата с половина решихме да ги намалим драстично. сега пушим 1 кутия за седмица -до 10дни. Като сме решили като започнем с опитите за бебето да ги спрем съвсем (все пак имаме година и половина до сватбата) .

Малко по-малко, защото най -големия ни проблем и на двамата с цигарите е като седнем на маса с приятели. Тогава някак си отвътре ни идва и те си вървят.

Но засега се справяме - примерно вчера и онзи ден изобщо не съм палила цигара, но в съботата бяхме на вечеря у неговите родители и без да се усетя половин кутия си изпуших за има няма 5-6 часа