Клуб "Изчакващи с БЕБЕправенето"

[nina_nikole]

Запишете ме и мен тук.
Моето мило обаче как му се иска... Ама честно не мога да си го представя още простооо... Някак си първо ми се иска да завърша този университет и после, не си се представям с коремчето по упражнения и после да се чудя да уча ли, да гледам бебо ли.
Ама напоследък много ми се иска, сякаш искам следващите 2 години да отлетят и вече да мисля за бебчето. А по въпроса за кариерата - мисля, че една майка има повече шанс да изгради страхотна кариера, но това е лично мое мнение.

[Дидето]

завиждам ти да знаеш nina-nikol меото мило пък не иска а аз искам ама то само с мен няма как да стане бебо 

[Invisible]

завиждам ти да знаеш nina-nikol меото мило пък не иска а аз искам ама то само с мен няма как да стане бебо 

не се натъжавай, аз бях в твоето положение и много добре те разбирам ...но изведнъж той просто ми каза "от днес почваме" сам без да му казвам нищо, ще видиш че много скоро и твоя мъж ще озрее и сам ще поиска @}->--имай търпение

[Дидето]

чул те господ мила дано тез маже защо винаги трябва да объркват нещата

[d_petrovska]

Ами моят например се притесняваше от това, че съм още малка и не бил сигурен дали осъзнавам сериозността на това мое желание. Аз съм на 20, с 1 годинка по-малка от Дидето  Но от известно време спряхме да се пазим просто. явно съм му доказала, че съм достатъчно зряла за това  Даже милия той изчислил, че ако сега забременея на сватбата ще съм в петия месец и понеже съм слабичка нямало да ми личи много 
Та може твоят мъж да има същите мотиви 

[nina_nikole]

Аз на моето му казах, че до сватбата не искам и да чувам за такова нещо, а след това вече ще видим, не че се пазим много и в момента, но все пак... Иначе аз съм на 22, ще стана на 23 през август и пак си мисля че ми е раничко...

[Дидето]

причината на моя мъж е че не бил готов още.Той също иска след сватбата ама аз все му припирам и така го нервирам допълнително

аз си го знам тогава ще измисли някаква друга причина такъв е и така само ме баламосва ще направя салто когато деня дойде и ми каже мило хайде да си направим бебо 

[didi_vla1983]

чул те господ мила дано тез маже защо винаги трябва да объркват нещата

Мила те мъжете почти винаги не са готови, я за сватба я за бебче...Моят мъж уж се дърпаше и му беше рано да се жени ама изведнъж се престраши!А за бебе все казваше - "Да и аз много искам, но ме е страх още, рано ни е, не съм готов....", а един ден просто сам сякаш реши да го направи, без да го карам, просто си свърши "работата..." , при което аз го питах "Но нали знаеш, че спрях хапчетата вече", а той "Ами да знам много добре..." и ето го сега резултата в корема ми...... Без да сме го решавали и планували, просто в един момент явно и той сам поиска, за което съм много щастлива!Пожелавам на всички, които много го сиакт, но има много пречки все пак да стане без да осъзнаете как и без да хабите нерви...

[Дидето]

диди имам чувство че като говориш става въпрос за моя абсолютно по сащия начин мисли и той и з така си го представям да ми каже някой ден ей така ще умра от щастие 

[d_petrovska]

Диде, сега просто се обичайте и те нещата сами ще се случат 

[didi_vla1983]

диди имам чувство че като говориш става въпрос за моя абсолютно по сащия начин мисли и той и з така си го представям да ми каже някой ден ей така ще умра от щастие 

Ами пожелавам ти го мила!То най-вероятно так и ще стане, дано да е по-скоро!

[didibaby]

Тук отдавна никой не се е записвал Аз държа фронта здраво още и само на мен не ми се е приискало бебе Не само на мъжете им трябва да се престрашават май...

[eli_m]

И аз мисля, че още не ми е времето!  Нека мине сватбата първо, защото не искам да съм бременна булка и догодина, лятото като идем на почивка някъде, ще почнем да мислим и за бебче! Но за сегсъм твърдо НЕ!

[Слънце]

И аз все още съм тук. Първо ще гледаме да уредим жилището, после сватбичка и.... Но то си е Божа работа кога всъщност ще се появи. Аз ако можеше още сега щях да съм с големия корем 

[prin4ipessa]

И ние с душито си чакаме още, но нещо много странно се случи този уикенд. Бяхме в Париж за рожденния ми ден и не знам какво му стана изведнъж - дали беше от атмосферата на града, от романтиката или от прекрасното шампанско, което пихме - но ме погледна нежно и каза, че иска да опитаме за бебче веднъж докато сме в този приказен град. По принцип той е по-върлият защитник на каузата по изчакването, защото аз понякога бях склонна да се поддам на изкушителната идея за бебе, особено като беше големият бебе-бум във форума. Първоначално се разсмях, защото помислих, че се шегува, но май беше напълно сериозен. Но аз така и не се съгласих. Знам че може би щеше да е много романтично, но решението ни щеше да е подвластно на някакво временно настроение, а не разумно обмислено, както и двамата искаме. Но все пак такава промяна да се случи с душито...не вярвах че е възможно...явно Париж наистина променя хората, дори замалко.