Днес Кокона беше на градина и се заех да подредя нови и стари играчки. Бюро в детската не се виждаше. То беше прах, косми, играчки, хартийки... Монк в мен пищеше от ужас и много бързо спретнах кое е за в кофата. Оправих и чекмеджета, шкаф с играчки. Доволна съм Остават ми нещата й за рисуване, но друг ден. Утре съм си предвидила разходка сама. Имам нужда от лично време без да съм длъжна да говоря с някого. Ще обикалям магазините за бельо. Дано е ползотворно.
За Ласкин съм меко казано отвратена. Никак не го връзвам с детето-актьор. Все едно са различни личности. Много обичам Васко да Гама от село Рупча и затова не искам да загрозявам филма в съзнанието ми. Той и Чочо пиеше, но някак не се натрапваше в медийното пространство толкова.
Президентската реч хич не я чухме. Бяхме на терасата в готовност за фойерверки. Първанов май сам си пишеше речите. На Плевнелиев първата реч само съм слушала, но той беше президент в много трудно политическо време и не му дадоха шанс да изпъкне по какъвто и да е начин.
Моите деца лягат рано, да. Дано тази нощ дребният спи. Снощи на моменти кашляше и ставах 10 пъти само и само да го гледам дали е добре, дали е завит.

За много години! Честита Коледа, Ивановден и каквото ви е на душата да празнувате днес

Ние празнувахме на почивки, по това време на годината винаги има кой да се разболее. Змейовете много културно се изчакваха, имаха си график за екстремните си състояния. Аз вчера мислех, че вече ще се скапя и аз, но не... днес съм свежа ( пу пу да не са ми уроки) и доволна и мисля да поработя

ДОбро утро и от мен!Аз оставих мъж и дете да се гледат и да ходят заедно на лекар, а аз съм на работа.Доста дълга почивка имах, принудителна на моменти.Да си кажа от тия празници нищо не разбрах или аз бях болна или детето.Ба си и празниците!Ще се замисля другия път като пускам отпуска!

Тук днес е прекрасно, бяло и продължава да вали.Дребната ако има сили ще изкарат шейната да се повози.

Хубав и усмихнат ден и седмица.

Здравейте

И тук има сняг вчера доста си поиграхме. Аз и ММ се спускахме със шейната, дребното предпочете да се въргаля в снега. Само дето прибиране беше посрещнато със съпротива и сега има мускулна треска на ръцете. Но хубавото беше, че е здрав и успя да се порадва на снега.

Да почива в мир Иван Ласкин!


А и честит имен ден на празнуващите!

Ооо, днес вали сняг - мЪжо залагам, че тия дни ще е на Витоша да кара шейна с добитъка. Жалко, че малката се разгони и май ще се возят само с голямото.

Речта на президента и тази година, и миналата е все една и съща. Миналата пак беше в подобен стил да ни изтъква колко е зле. Тази година даже не го слушахме много, защото беше започнала зарята...само дето преди свършваше речта, после имаше часовник и нова година. А сега не разбрахме - кога свърши речта, кога стана 12

Ласкин - какво да каже човек, загубата си е загуба, но всеки сам си избира как да си живее живота :-(

Нищо интересно иначе, поне  офиса има повече народ вече

Честит Ивановден и със закъснение Йордановден!
Тук пак ни подмина обещавания сняг, отново е сиво, мрачно и монотонно.
Из Фейса нищо ново... Пък и изобщо в интернет пространството.
Понеже пловдивските ученици днес се връщат по класните стаи, а може и съвсем случайно, нещо съм се размислила за образованието- какво вече не е и какво е. Нямам точна позиция, съгласна съм и с крайни мнения в двете посоки. Но пак се убеждавам, че семейната среда е основата, върху която то трябва да се надгражда.
Един съвсем скорошен пример: Коментираме небрежно Новогодишния концерт на Виенската филхармония в широк приятелски кръг, с млади хора с деца в училищна възраст, с пенсионери и работещи в активни години, все с висше образование, с престижни професии /в смисъл социално признати/, с хобита в областта на изкуството и спорта, бе с две думи, уж малко над средно ниво. Става въпрос за значението на диригента и първата цигулка и в миг се оказва, че повечето млади нямат и представа защо им се обръща такова внимание. Питам не са ли чели разказа "Меракът на чичо Денчо", не са ли чували израза, че някой е "първа цигулка" някъде... ами не са, пък и да са, не са се и запитвали защо, още повече какво общо биха могли да имат музика, литература и образование. Ами имат и това е общата култура, която всеки започва да трупа от най- ранни години в семейна среда, докато му четат или разказват приказки, докато слуша разговори между възрастни, докато му отговарят или задават въпроси. Сега всички скачат настръхнали срещу "какво е искал да каже авторът", ама то си е все едно да попиташ "разбра ли какво чете, защо е смешно, тъжно или поучително". Учителите нямат време да се занимават с всяко дете поотделно, може и да не искат, или да не могат, това са умения и знания, които се придобиват вкъщи. Няма как да знаеш всичко, важно е да си задаваш въпроси и да търсиш отговори, но някой трябва да ти помогне в началните "настройки".
Аз имах щастието да се уча от изключителна баба, майка ми после продължи с моите деца, надявам се да мога да го върна на някого. В момента "в лапите" ми е племенника.
Преди малко, в една от майчинските групи твърдяха, че никога няма да четат на децата си "Малката кибритопродавачка", "Майчина сълза" или "По- малката сестра", защото били тъжни. Ей, хора, ами основното послание тук изобщо не е за смъртта или тъгата, те са само творчески похват, това трябва да се обясни и изговори...
Малииии, много философски съм настроена Така е, като ме мързи да върша това, което съм планирала
Хубав и успешен ден, дано имаме поводи за усмивки и приятни мисли
Скай, малката голяма любовчийка, май пролетес имаше пак мераци. Много са жални в подобни състояния, не можеш да им обясниш, че го правиш за тяхно добро

Свекърва, възприятията на децата са различни от нашите.Моника много обича Малката кибритопродавачка и Майчина сълза.Обяснявам смисъла на самата приказка, а и края и.За нея смъртта е нещо нормално, тя не го приема като нас, възрастните.Дори гледахме едно филмче Тайната на Коко, където се говори за умрелите и тя много философски подхожда, но на мен ми дотяга през час да ме пита кога ще умра и да ми обяснява как няма да ме забрави.
Обща култура, липса на време, трупане на други емоции различни от това да си в къщи и липса на баби.Това последното го усещам вече осезаемо.Бабите с а по-спокойни, имат време и нерви да играят с децата да обясняват.Нормално е това за мен.Но нашите баби работят и ги няма.Няма кой да вземе МОника и да играе с нея, да прави фигурки от глина и да и обясни за музиката, картините  и какво е искал да каже автора.
И аз философ го раздавам.

Честити празници и от мен, с тия болести забравих че половин България празнува вчера и днес!

Цитат на: svekarva в 07.01.2019 11:53

Скай, малката голяма любовчийка, май пролетес имаше пак мераци. Много са жални в подобни състояния, не можеш да им обясниш, че го правиш за тяхно добро

Еми то минат се неминат 6 месеца и тя е разгонена Ко да праЙш

Скай, вие къде сте сега, че казваш Витоша?Почивка в БГ ли карате?

Свекърва, много точно наблюдение, което ми напомня,  моята теза от преди време ( само ти можеш да помниш от кога), че когато родителите са заложили на децата си по-високо стъпало ( което и общата култура включва), те ще постигнат повече от децата с равни на техните възможности, но без добър старт. Колкото толкова

Сегашните деца са много претоварени между другото, танци, спортове, изкуства, езици. Кога да играят?

На като малка ми четяха Майчина сълза и Малката кибритопродавачка. Когато бях в гимназията веднъж попитах майка ми защо казват, че Майчина сълза е тъжна, нали напролет се събират заедно. И майка ми каза, че май трябва да си прочета. След това прочетох и всички Андерсенови приказки, които ми бяха чели. На всички съм си била измислила щастлив край и колкото и да са ми ги чели аз явно не съм слушала.

На мен все ми казваха, "Това трябва да го знаеш поне за обща култура". И аз се опитвах да знам всичко за обща култура. Само дето с обща култура не знам какво се работи

Киви, и аз ходех и на рисуване, и на английски, и на волейбол и пак си играех. Волейболът отпадна първи, защото ми пречеше на игрите.

Цитат на: магито в 07.01.2019 12:04

Скай, вие къде сте сега, че казваш Витоша?Почивка в БГ ли карате?

Почивка кара мЪжо и добитъка. Аз си работя...

Аз от обща култуа много неща не знам. Много книги не съм чела, които съм преценила, че ще ме растроят по няккъв начин - имам си причини. Сега си наваксвам с някои четива, но пак има такива, които не съм чела, даже не знам, че ги има, а чета много книги и от малка. Просто зависи кой какво го интересува.

Много неща съм забравила, нищо че знаех почти всички столици и какво ли още не - ами не помня вече. И с историята съм така - сега ако седна да чета ми е по- интересно от едно време. То и от учителите си зависи, а и до човека. При нас много се цени общата култура. Навън не са чак толкова общо-културни като че ли

Следобедно здравейте от мен!
Прехвърча сняг, даже побеля земята , докато не просветна слънце и след малко и улиците ще са сухи сигурно. За сметка на това омекна времето, че тия дни беше студено и с вятър. Любимо!
За децата - факт е, че липсват бабите, които да си гледат пенсията на млада (все още с ума си) възраст и помежду другото да се занимават с внуците. Майките в момента са във вихъра на модата да са перфектни, а не истински. Малко родители отделят време, за да обяснят емоциите на децата си - изморен съм, спи ми се, смешно ми е, весело ми е, тъжно ми е и прочие. Изказването на глас е ключово за опознаване и приемане на различните емоции. Точно вчера имах възможност да се видя с млада баба. Майката съм ви казвала, че се държи като че ли следва пето висше и е пренавита по всички въпроси. Та бабата се опитва да балансира, макар да е хвърковат водолей и да не й е присъщо да гледа трезво на нещата. Опитах се да й обясня, че все още това е първо дете, първо внуче и те много се влияят от този и онзи какво казал и този и онзи какво прочел в интернет и каква е модата в кварталните слухове.
Малката кибритопродавачка съм я чела като ученичка и хич не схванах за какво иде реч. Беше ми скучна Тогава майка ме заразпитва дали съм разбрала идеята. Ами не бях!
Учителите от много дълги години нямат време да се занимават с всеки ученик по отделно. И това трябва най-после хората да го разберат. Не става с учене само в час! А допълнителните занимания аз ги приемам като част от възпитанието - организираност, признание на авторитет, взаимопомощ и прочие. Хич да не служат като оправдание, че някой не си пише домашните.
Вчера установихме липсата на котарака в свекърите. Криво ни стана с ММ. Дали са го някъде. Нищо не ни казаха в детайли. Не знам ММ как не се разстрои! Имахме малко странна вечер - хем се смяхме, хем се сдърпахме негласно с ММ Каза голям лаф - понеже той нямало как да вземе отпуск за море, децата ще ги пласираме с бабите, а аз (с точни думи: ) да съм си търсела... Освен да пиша обява, че търся мъж под наем за едно море

Днес е Ивановден - специален за мен ден, в който се сещам за любими хора вече не между нас Не ми е болно. Напротив! Чувствам се щастлива, че съм ги познавала

Дядо ми ми купи първите енциклопедии и съм го разпитвала за всичко. Баба ме научи да пея, да пиша, да се себеизразявам свободно. Разбира се че много ми липсва това в съвременното отглеждане на деца. Да се надяваме че засега уикендите стигат като разнообразие за детето ми откъм баби и дядовци.
А за Андерсен и прочие- то си е и до душевност. Аз харесвам тъжни финали и драми. СЪответно от дете бях изчела де що драматично и философско намерих. Ама то и това не е хубаво, според мъж ми, ме е оформило като прекалена филмарка ( цитирам го заради АЛи, щото си мисли че мъж й е направил нелицеприятния лаф на деня, ама моят е още по директен ). Аз не че се трогвам, още повече че май е прав.
Пандата както винаги удари в десятката с реториката: Кво ще работим с общата си култура....
Замислям се че тя ми е нужна за да се заобикалям с правилните хора. Което пак не е малко и е лошо че днешните деца масово я нямат.. Но Панди си е права..

Али, едва ли са го дали, вероятно искат така да мислите за котето, да не страдате.    Не разпитвайте...
Общата култура /различно е от енциклопедични знания/ може и да не помага директно за намирането на работа, но винаги е плюс, дори за оцеляването на човека. Или поне да не изпада в неловки положения и да има правилна преценка за възможностите си.
Сравнения за тук и чужбина, без ясни критерии за оценка, не се ангажирам да правя. Чувам и чета различни неща и за образованието, как наши деца като отидат навън и стават отличници, в същото време отличници тук казват, че хич не е лесно и е трудно да пробиеш... Явно зависи кой къде попада и каква самооценка си прави. Уж ни е лошо образованието, пък наши деца носят златни медали от състезания по математика, езици и спорт. Но съм сигурна, че колкото по- прост е един народ, толкова по- лесно се управлява. Хаха, от друга страна пък блестящи цивилизации са се самоунищожавали, та отново възникват въпроси