Ей ме и мен, не съм ОМряла

Такава мъгла се е ръснала от сутринта, ремонтите срещу нас така шумят, че нито виждам, нито чувам

. Мамка му, една бормашина надува яко... Бригадата, дето ме навестяваше, се смени, сега едни сърдити са се насъбрали, не ти е работа. Къртят плочки от банята, изнасят и хвърлят. Нашите са същите, навремето заедно се нанасяхме и обменяхме по съседски опит. Стана ми тъжно, ей така се изнизаха 20 години и дойде време за подмяна на обзавеждане, ремонти и полека- лека и хората се смениха. Пък беше голяма радост и мерак, първо собствено жилище след местене. много хубави неща се случиха, сума съседски деца се родиха, нашите изкласиха и така.

Последните дни се занимавам с ровене какво да правим по Великден и майските празници. Хем ако може и без пари да е, да не е много натоварващо, пък и да е интересно. Ние обикновено по това време почиваме, че не е много топло, денят е голям, а и се събират доста неработни дни. Приятелите ни отиват в Лондон, пък ние сме били там и пропускаме. Само двамата ще ни е скучно, ама и не щем да сме с голяма група непознати.

Първо се самонавих за Анталия със самолет, организирана екскурзия, но прочетох, че се искат здрави крака и се отказах. После минах през Ниена, ама ми се видя скъпо, а и не си струва да е организирано точно там, сега оглеждам какво има в България. Ходи ми се до Варна, Родният бие отбой, че нямало какво да прави там.
Като нищо да потеглим към село. Свива ми се сърцето, там къщата е необитавана от 7 години, аз не съм стъпвала от 14, след смъртта на свекървата. Като ги няма хората, сигурно ще е много тягостно, но все някога трябва да си навестя мъжовите придобити имоти и да се вземе някакво решение какво ще се прави там. Ей така висят 6 дк. насаждения от праскови /вече за подмяна/, огромен двор и двуетажна къща /за основен вътрешен ремонт и обзавеждане/. Девер ми си говори, че ще отидат там с етървата след пенсия, ама и да го видя, няма да го повярвам

. Само моят мъж разбира от полска работа, другите сме градски лекенца

. Хаха, основният ми проблем е, че не искам да взимам решения точно сега... Искам по любов да ходя и някой да ме обгрижва

.
Али, хич не ми се хвали с мераци за шев. На мен ми е кеф само до разкрояването и после ме хваща съклет по изпипване на детайлите. Влезнах в група във ФБ на майсторки и съвсем загубих самочувствие, като видях те какво правят и какви техники имат. Хаха, сега съм на плетка и обещавам да не се бутам между по- можещи, é и там да загубя вдъхновение

Хайде, хубав ден! А, ако някой има връзка с Мари, нека ми пише на лични.