А така, да си дойдем на думата,
Миленка 
От как свят светува, изневери е имало. Хвани народните песни, през обичаите /Спасовден, примерно/, произведенията на класиците от близкото минало та назад до Римската империя, даже легално и в реда на нещата е било. Семейства и тогава не са се разваляли, главно с цел да се запазят имотите и парите на богатите, средната класа са гледали и копирали от тях, а за бедните и простите църквата е натискала с етични норми.

.
По социалистическо време, от което аз имам спомен за нашия брак /1977г./, изобщо не беше проблем да се разведеш, просто не си струваше по няколко причини: първо доходите бяха ниски и не беше възможно финансово да оцелее самотна майка с две деца, бащите пък ги гонеха до дупка да плащат издръжка; жилищата бяха малки и недостатъчно на брой и затова след развод, в повечето случаи съпрузите оставаха да живеят заедно, под един покрив и най- гадното вероятно беше, че Партийната организация по месторабота, ОФ- то по местоживеене, ДКМС-то и кой ли още не биваха въвличани в процеса на сдобряване и изглаждане на конфликтите под формата на Другарски съд, нещо като семейните консултации днес, преди и след разтрогването на брака. Хехе, аз лично плашех Родния, че ще се оплача на Партийния секретар в неговото предприятие, защото хем ми беше познат, хем беше голям калпазанин и мераклия, а тези са най- злобни към другите. Естествено, другарите на отговорни постове бяха от друго тесто и напълно безгрешни и можеха да правят каквото и с когото си искат необезпокоявани

. По времето на майка ми е било много страшно, органите на властта направо можели да унищожат живот и да съсипят бъдещето на децата в разделено семейство, само да решат да се заядат. Непрекъснато дебнели кой къде поглежда и доносничели, пък самите те се женели малко преди да се роди дете.
И не, че не са имали интереси и хобита, напротив - и са четяли и учили много повече от сега, бродирали са, шиели са, събирали са се по журове, танцували са и са пеели, катерили са планини и са пътували с влакове, рейсове и колела, но винаги са били зорко наблюдавани, следени и ограничавани. При нас вече беше по- хлабаво, можехме да пътуваме и съответно да общуваме със "социалистически братя" от Унгария, Чехия, Полша, ГДР, учехме западни езици и виждахме какво става по света, в Пловдив покрай Пампорово и Панаира идваха много чужденци и носеха информация. Та това, което посочваш, не е било основна причина.
Според мен, просто следвахме примера на родителите си, да търпим повече, да правим компромиси и никога да не се слагаме на първо място в семейството, имам предвид жените. Колкото до кръшкане, тайно или явно, пак си го имаше, зависи от човека дали ще го допусне, прости или дали изобщо има нужда от това, доколко е отговорен, е.лив или има някакви задръжки.
