Привет и честит Василовден по стар стил!

Много нагъсто са празниците по нов стил и ние винаги празнувахме на днешния ден имения ден на баща ми, а после и на НИ2. Баща ми е кръстен на дядо си, който пък няма как да е празнувал по сегашно, та може и това да е основната причина за изместването.
НИ2 не си спомня дядо си, нямаше 2 годинки, когато той почина, но за сметка на това пра-пра- дядото и баща ми имали традиция, която се опитваме да разказваме и продължаваме. Хаха, най- първият Васил явно е бил доста впечатляваща личност - всяка година идвал от Сливен в Пловдив да празнува, като от Гарата до дома на баба ми, разстояние по- малко от километър по пряк път, се качвал на файтон и плащал на кочияша да му качва багажа. Самият той свирел през цялото време на кавал, като го редувал с гайда, колкото сила има. Когато се заяждаха или майтапеха с това, баща ми и чичо ми казваха, че дядо им бил 100% циганин по произход, вид и душа, вероятно осиновен от заможно семейство, където чиракувал за мелничар. Занаят така и не научил, защото бил много мързелив, но пеел, свирел и танцувал при всяка възможност. Имал е и голям късмет да попадне при това семейство, защото го изучили и после станал учител. Има няколко негови песнопойки и къси, поучителни разказчета за деца и ученици, които пазим и тачим.
Та за традицията: баща ми е останал сирак на 5 годинки и той и брат му са изцяло възпитавани от баба ми, която беше върл противник на показност и прояви на "нездрав разум". Представете си как се ядосвала, когато свекър и е цъфвал ухилен и демонстриращ благосъстояние, па макар и за един ден. Дядо Васил носел само дамаджана с вино и музикалните си инструменти и за притурка цанял цигански свирачи, че да може да си хапва и пийва все пак, без да спада градусът на тържеството. Започвало се по обяд и откарвали до другия ден, за ужас на съседите, все хора кротки и тихи, слезли от помашките села наоколо. Кулминацията настъпвала, когато дядото започвал да се пазари с баща ми за колко да купи домашната им котка Есмералда /достигнала достолепната възраст от 24 години/. Явно това е бил повод да остави малко пари, баща ми се връзвал, плачел, не можел да устои на изкушението, после пак плачел и съжалявал. Продадената котка била слагана в торба и за няколко дни изчезвала при свирачите, които после си я връщали по договорка, но все пак е имало някаква вероятност и съответно страх да я загубят безвъзвратно.
В моето детство ритуалът беше обърнат- баща ми трябваше да продаде нещо на някого и ставаше много смешно, кого ще "прецака". От НИ2 в началото също "купувахме" нещо, после той ни "продаваше". За съжаление рано излезе от дома и някак не можем вече да се събираме и празнуваме, но подаръкът си остава покупко- продажба. Хаха, днес се опитва да пробута на баща си мобилния си апарат за нов и сигурно ще го огрее

Хубав ден, пожелавам ви да имате с какво хубаво и весело да го запомните
Пандич, австрийци ли ви преподават? Бамбук ще има най- добро произношение, не се фукай

.
Да ти кажа, моята майка развъждаше едно чудо, малко тип Дебела Мара /бели му се ципата и се слага върху рани и гнойни пъпки/. Пустото си е баш плевел и няма как да бъде унищожено, при това расте като лудо... Сега ми останаха 3 саксии от него, никой не го иска, а и аз като теб не мога да го изхвърля.
