Привет, лейдис

Оцелях

Една от най-големите галимации мина. Сега имаме проблеми от дизайнерски характер

Но там въобще не е толкова стресиращо.
Тъкмо вчера подписахме финално нещата по приключване на проекта и получих SMS - CONGRATULATION! И щях да получа мини инфаркт. Спечелихме един проект с директно финансиране от ЕС. Днес се опитаха да ме плъзнат да бъда LEAR (да нося цялата отговорност за подписаните договори и разходваното финансиране), само да вметна партньор по проекта ни е ЧЕЗ. Ейййй, днес вече показах хОя

Не го казах, направо го показах. То я ясно, че аз ще го движа проекта, така си беше замислено. Ама да ме направят LEAR, я в ляво

Направо си чух не кръвта в ушите ами и във всяка клетка на тялото.
Еми, въпросната авторка я засякох в "Стани богат". Ама беше в първата част на участието й, не знам до къде е стигнала и как се е представила. Донякъде съм склонна да се съглася, че "типичните български мачовци" приемат домакинската работа за "нещо естествено", подразбиращо се към половинките им и женска работа. Все едно по рождение са имунизирани към нея. За моя огромна радост ММ поема част от тези задължения (без пране и гладене). За което огромно благодаря на кралицата-майка и съм й го казвала

За готвенето и аз не готвя на мъжа си, просто защото ядем взаимоизключващи се неща и всеки си готви за него си. Съвместно ядем паста с бяло вино и сос сирена, за него това е моят 5* специалитет. Която правя веднъж седмично или веднъж на две седмици. И да, това му е готвенето от мен. Относно врата и главата... Аз си имам мнение и откакто обясних на мъжО, че няма шанс да се случва каквото той иска, нещата почнаха да се случват. Но тук си имам патентован лаф: "Мъж и куче са както ги научиш!" Моят си дойде наполовина дресиран, аз си го додресирах
Панде, пожелавам ти дзен и здрави нерви да издържиш шушляка
