Всичко го пита по няколко пъти и като усети, че ми писва префразира въпроса. Онзи ден не искаше да ходим до ДМ с триколката, но обясних, че е далеч. Хиляда пъти ме попита кога ще стигнем, после мина на далеч ли е още и накрая като минем тази улица ли е. Тамън да ти писне и задава нова формулировка. Навръщане минахме по път, който не сме минавали от зимата, а ни беше редовен маршрут за кухнята. Странното е, че съзнателно или не повтори неща, които сме правили тогава всекидневно. Посочи един затворен Макдоналдс с пързалка и каза, че не работи и е счупена- нещо, което обяснявях всекидневно зимата. После се спря на едни храсти да си набере листа, пак нещо, което правехме точно там. В асансьора към подлеза се плези и чака да се закачам с нея в огледалото. Това го правя винаги в този асансьор откакто я сложих в количка със седнало положение....

Минават много самолети над нас. Ако сме навън започва да рецитира Самолет номер 5. Ако е съвсем над главите ни пита тоя самолет какъв цвят е, жълт/син/ бял ли. Обикновено нацелва цвета. Ако сме вкъщи се изстрелва и ляга на най-близкото легло с лягам да 'пъ (спя). Като се движим по улиците си измисля игри или почва да брои колите. Може до 9, но винаги прескача 2. Попрявам я и казвам 1,2, а тя не, аз броя, ти не. Другата игра е да иска да види по улицата като на дядо си колата. Понеже се ползват много и имат различни лепенки казва, че е същата, но на дядо й е чисто бяла, без "лепки". Или пък, че не е дядо й, а чичко/батко пак доста точна се ориентира. И двете игри тя си ги измисли, не съм ги предлагала аз.

Досега винаги е била малко страхлива на катерушки, но вече е доста смела. На една смесена само най-трудното качване не го умее, защото е като летва с въже. Допреди 2 дни искаше ръка за да се пусне по най-извитата пързалка от днес се мята и на нея сама. Има една пързалка до нас и много й се радва. Прави се, че й е къща и ме кани, "помага" ми да вляза. Днес си измисли, че първото стъпало е колата й и ме кара, а аз сядам на рамката на пързалката и тя бръмчи. На мен ми е странно, че сама си измисля игри, а специално на тази пързалка няма деца и няма от кого да е видяла, за да копира. Когато я предупредя, че някъде ще падне ми отговаря "Нека да падна, да плачкам". Като й забраня нещо навън понякога ръмжи и се цупи, но след малко ми казва с мил глас "Мамооо какво правиш?" и идва да се гушка, тоест сдобрява се с мен.

Нещо баща й е в изгнание цялостно с изключение на някои игри. Дори онзи ден имаше истерия, защото, за да си отстъпя моя авторитет й казах, че не давам да гледа детско и татко ще й даде. Е, не и не, ти го пусни и това е, то беше рев, викане, дране, а после си изрева лошотията и беше хрисима, но беше наказана да не ходи на площадка. Обясни, че не е слушала, че е ревала и няма да ходи при децата, нямаше драма иначе.

Детско гледа Маша сутрин като съм разрешила 3 епизода и сама казва когато е гледала 3. Има любими серии и се въртят само те. Едната е как Маша рисува на снега и си пее. Онзи ден в пясъка взе една пръчка и каза аз рисувам като Маша. Първо не схванах, но тя започна да тананика и мелодията, дето на мен вече ми е забита в мозъка и схванах. Знае също Зеленчуците, Аз съм Сънчо, Мила, моя мамо и една за Каручката.
Сега се чудя с какви играчки да подменя по-бебешките. Има дървен икейски влак, който е на мода, една низанка и една кукла- това са играчките, на които обръща внимание. Има много кукли, но не са качествени, а тя иска да преоблича и да реше и се оглеждам за някоя красива и подходяща. Онзи ден в детския фризьорски салон имаше много играчки и на нея й грабна вниманието нещо като симулатор на кола с лост, волан и въртящо екранче с нарисувана кола и път и се нацелва пътя. Поръчах такова- чакам да дойде, според мен ще е добре за координацията при каране на колело. Също съм в търсене на книга с изобразени емоции и кратък текст и на красиви и образователни книжки със стикери. Изнамери си едни стари, които е лепила и са й много интересни. Дотук обаче въображението ми за подходящи играчки спира. Иска ми се малко реденето на пъзел да развие, но не й е интересно и не й се отдава съвсем, та... може би по-нататък.