Да е жива и здрава Жана! Прекрасни новини  Честито на цялото семейство!

Честита дъщеричка, Рони! Пожелавам й много здраве, нека бъде винаги обичана!
Майка е овен и е родена през страстната седмица, а щъркелчето ти е много борбено и винаги творчески настроено. Сигурна съм, че Жана ще е също много упорита, последователна и креативна
Ще чакаме да пишеш как сте

Рони, Честито бебче! Да ви е жива и здрава Жана! Да е борбена, упорита и устремена!
Бързо възстановяване на теб и стискам палци бързо да качва тегло и да не ви държат дълго в болницата 

Честита дъщеричка!

Бъдете здрави 

Рони, честита да е Жана! Нека е здрава, борбена и любопитна! Нека е голяма късметлийка 

Бързо възстановяване на теб! Прегръдки! 

Рони,честита дъщеричка да бъде здрава,късметлийка и много да ви радва.Много целувки и бързо възстановяване на теб

Рони, как сте? Мисля ви

И аз все отварям да видя има ли новини и ъпдейт 

Здравейте,
Жана е добре, трябва да натрупа още грамаж, за да си я вземем вкъщи. Няма да излъжа, ако кажа, че ни е много труден период, но поне мен ме калява, защото човек оценя колко глупави са всички останали притеснения пред такива трудности. Тя е един малък разкош обаче и си заслужава всичко, през което преминах. Всеки, на когото съм я показала (много малко хора) е очуден колко е оформена и изчистена. Благодарна съм на докторите, че толкова се грижиха за нас и я извадиха точно навреме така че да е достигнала максимума, който можеше вътре в мен и в същото време да не е опасно. Извадиха я точно толкова килограми колкото ми бяха казали, че ще е, изплака като звяр както каза докторката  още в момента, в който усетих, че я вадят и дори не бяха я вдигнали и не я виждах. ММ са били пред отделението и понеже бяхме в първата родилна зала я е чул как реве 

Иначе секциото си беше стандартно секцио. Приеха ме няколко дни по-рано, за да следят нейните тонове, но още с влизането докторката ми каза в Понеделник е денят. През следващите дни ми беше най-спокойния период от бременността. ММ каза, че изглеждам все едно съм на хотел, тоновете бяха чудесни, акушерките ме познаваха от предния път и знаеха кое как. С мен влезе едно момиче за секцио на следващия ден, говорихме си постоянно. След като мина нейната операция ми писа подробно кое как минава. Тъкмо си мислех, че е петък и събота и неделя ще съм сама, защото тогава няма планови операции, а в това отделение вкарват бременни за секцио от предния ден, за да им направят необходимите процедури и изведнъж за 2 часа бяхме станали 4 в стаята. Родилното се беше напълнило и вкараха 2 бременлинки с разкритие и една, чакаща близначки за наблюдение. Всички бяха много готини и почти цяла нощ си говорихме и се смяхме. Полека-лека започнаха да идват и бебетата и ние само ги питахме къде се намират, къде лежат и т.н., защото ги привеждат в друго отделение. В понеделник минах процедурите и се молех само да няма спешни случаи и да си спазят обещанието да ме вземат към 10 за операция, защото едното момиче предния ден уцели бейби бум и чак в 5 вечерта я взеха. Понеже бях в коридора и визитацията тръгваше ме видя моята лекарка, разбра, че са ме подготвили и явно реши да ме издърпа за по-рано, за да не чакам, защото след 10 мин съвсем ненадейно дойдоха и казаха тръгвай ще раждаш. В залата ме чакаше сестра обясни ми какво трябва да направи и за какво е всяко нещо, което ми закача, дойде анестезиоложка и ми би упойката, после и лекарките и започнах да виждам струйки дим от рязане на кожа и след 5 мин вече ревна някой. Видях само част от тяло над паравана, а ревеше силно и аз започнах да плача и да чакам да ми я покажат, но бях толкова щастлива, че плаче, защото се опасявах, че няма дори да изреве. Започнаха да я оправят, а аз само я гледах и си казвах, че е голяма и че сигурно ще е повече кила. Дадоха ми я до лицето и успях с нос да я погаля по бузата. Взеха я да я теглят и дойдоха да кажат килограмите, беше колкото очаквахме, но вече я бях видяла с очите си и цифрите нямаха значение, беше перфектно бебе без друг проблем освен някакви си цифрички. Останалото от операцията не беше нещо особено, мина бързо, усещах, че вече треперя и добре че знаех, че така става, защото си беше страшно. ММ дойде при мен, после го отведоха да я види и ми донесе първата снимка.  След операцията всички от стаята, които бяхме преминали в другото отделение и в друга графа майки се търсехме по стаите и правехме разходки за раздвижване и посещение на следващата родила.
  Иначе ние сме много предпазливи в инфото за Жана и много от познатите не знаят за проблемите и досаждат с тъпи въпроси, което ме разстройва повече, отколкото фактите, но се надявам скоро всичко да е зад гърба ни и да си гушкаме малкото съвършенство. Благодаря на всички, които проявяват загриженост, но наистина емоционално сме сринати и малко по-дръпнати, та ако някой ме е питал и съм била рязка се извинявам. Наистина в момента единствено неонатолозите са ни в помощ. Нямаме нужда от помощ за избор на комплекти за изписване, пране и гладене. Имаме нужда единствено да ни кажат Жана си идва в къщи и съм сигурна, че скоро ще ни го кажат.

Радвам се, че писа! Дано бързо качи грамчета и да се прибирате вкъщи!

Ти в болницата ли си или ходиш при нея през деня и спиш вкъщи?

Не се сърди на хората, нормално е да питат, още повече, че не знаят през какво минавате.
Бъдете силни и дано скоро се отдадете на разходки и майчино безвремие

Силни прегръдки

Рони, радвам се че писа! Пращам ви много положителна енергия и дано Жана бързо да качи грамчера и да чуете заветните думи "идва си вкъщи!"

Прегръдки и дано скоро Жана си е в къщи с вас!

Адектед, намери вътрешно спокойствие за себе си. Хубавите неща сами ще дойдат при теб

Цитат на: Alichka в 13.04.2018 16:20

Адектед, намери вътрешно спокойствие за себе си. Хубавите неща сами ще дойдат при теб

Рони, много гуш от мен + =