Рони, малко поревах, но се радвам, че сте добре и писа. Скоро ще си е вкъщи 

Хората сме си такива, игнор и това е. 

Радвам се, че сте добре! От все сърце ви желая скоро да чуете мечтаните думи, че можете да я вземете у дома! Силни прегръдки и много положителни емоции, да ви залеят съвсем скоро!  

Цитат на: svekarva в 13.04.2018 13:14

Силни прегръдки

И още по-силни... Най-тъмно е преди зазоряване, много скоро ви желая слънцето да си дойде вкъщи.

Кураж и скоро да си вземете принцеската

Прегръдки на всички и кураж 

Включвам се да се похваля, че от вчера мирише на бебе Жана у дома. Минахме през много в последните месеци, но вече всичко е наред. Оцеляхме в първата нощ почти без проблеми, поплака си малко, но ме бяха наплашили, че е много ревлива, та не оправда очакванията.

Добре дошла у дома, Жана 

Нека гушкането започне сега...

Ех, честито прибиране в къщи!Една огласена от рев и смях къща ви пожелавам да имате!

У дома си е най-хубаво!  Честито прибиране! Много да се гушкате!  Да расте Жана здраво и много щастливо бебе. 

Ооо колко хубава новина!

Разплака ме от умиление Много се радвам за вас!

Много се развълнувах!  

Много хубава новина! Много да се гушкате и да е спокойна Жана 

Много се радвам за вас! Много да се гушкате сега!

Започвам да пиша пък, докъдето стигна. Надявам се да е сбито и несълзливо. Правя уточнението още в началото, че нещата при нас от 6 месеца са съвсем наред и преживяваме най-хубавият си период от преди раждането на госпожица дьо Арк. Бях си обещала, че ако някога това време дойде, ще разкажа тук. Първо защото винаги съм си мечтала да имам бебешка тема, а животът така завъртя нещата, че първата година изобщо не ми беше до писане, виждане, обсъждане, понякога и до живеене. Второ, защото може би някога на някого ще съм полезна, защото в този период протегнах ръце и търсих информация от хора и източници, които съм срещала преди. Трето, за да ми седи като пример, че през тунела просто нямаш избор освен да вървиш, докато стигнеш светлината. Един човек, срещнат тук има голяма заслуга да съм на мястото, на което съм днес и винаги се споменава с огромна благодарност. Знае кой е, ако се случи да чете просто най-сърдечно ти благодарим човешки и истински.
Мисля, че темата спря до първата нощ на дьо Арк вкъщи. Предизвикателството на това да градиш връзка, която е била рязко нарушена, в допълнение с тревоги за всеки грам се оказа тежка задача. Всичко това се награждаше от факта, че дьо Арк беше изключително ревливо бебе, което по никакъв начин не предразполагаше да го милваш и да му се радваш. Имаше бебета, родени с 2-3 кила по-големи и под ягодите мяукаха сравнение с нея. Тя и до днес е ящно дете, но така си остава фина и доста дребна за възрастта. Това ми е единственото притеснение, което ме съпъства и до днес, но както се казва това да ми е проблемът. Хубавото на цялата ревливост беше, че се изчерпваше, щом мине къпането и заспиваше все едно е друго дете, будеше се само за храненията, нахранваше и пак заспиваше. Поради дребните си размери в кошарата й беше твърде широко и се стряскаше, та спеше между нас с ММ. Купихме антирефлуксно гнездо с място за слагане на торбичка с нагрети костилки от череши. За щастие, рефлускът, който ме бяха наплашили, че има в болницата не се потвърди. Въпреки канските усилия, докато беше в болница за цедене, на изписването ме инструктираха да не я храня от гърда, а да цедя и смесвам с антирефлуксно мляко. Цялата разправия обаче по цедене, смесване, оригване примесено с притеснението, че за нея е важно да се храни си казаха тежката дума.В момента, в който неонатоложката даде зелена светлина да я слагам на гърда, аз психически се сринах и не исках да я храня така, защото нямаше да виждам колко е изяла, а за нея това беше изключително важно. Кърмата от раз спря, но за мен това беше по-скоро облекчение. Та нямаме мили моменти на кърмения и съкровени моменти. В обобщение първите 3 месеца дьо Арк прекара на ръце или както аз му казвах "човешки шезлонг". Нито навън, нито вътре никъде не спираше да реве реши ли да го прави. Аз се изнервях повече като ревеше навън, струваше ми се, че само моето дете реве така, че всички ме гледат, не исках и да я вдигам от количката, защото ми се струваше твърде малка и крехка и какво ще кажат хората какво е това малко същество, пък аз каква съм майка... Само за пример колко овнешко ревливо беше... дошли са 2те баби, свекъра за разходка, ММ и той се прибра и ще се разхождаме в парка. 5 човека се сменяме и няма млъкване. По едно време се оглеждаме, бройката не ни излиза... кога поглеждаме свекърът си тръгнал, революционерката го уплашила.
Та целият този период приключи към края на 3тия месец, когато тя откри силата на шезлонга. Хем ми спаси живота в онзи момент, хем после го проклинах. Една вечер към края на 4тия месец се опитвам да я приспя, както обикновено, колкото повече люшкам, толкова повече ми се смее и закача. Вече се ядосах и направо я сложих в нейното легло. Укроти се и заспа и толкова. От тогава е желязна, приготвя се за сън, ляга в леглото и в 8 и 30 е заспала. Не сме имали дълги люшкания и приспивания. При единствената й по-сериозна хрема майка ми се случи при нас и с изненада установи, че нашето дете като вземеш да го люшкаш за приспиване се чуди какво се случва и кое не е наред.