08.06.2020 14:35
Аз да си запиша някои неща, хем да запомня, хем да ми размине мъката от раздялата.
В събота я заведохме за пръв път на фризьор. От предния ден понеже аз бях ходила и съм с доста подкъсена коса й обясних, че ще идем една леля да направи прическа и на нея. Започнала е да се срамува от външни хора. Притихна и от бърборивото човече нямаше и следа. Седя на стола тихо, накъдето й кажехме се обръщаше и общо взето мина кротко. Толкова явно го изживя, че баща й вика ние езика ли й отрязахме. Сигурно 30 минути след като си тръгнахме от салона не гъкна. Като я питах после хубаво ли е било, каза да. Обяснваше "лелята стрига с ножичка, пическа". Баща й взе да й реже ноктите и тя после с ножицата ходи да подстригва растения наоколо. Вечерта като легна обаче ми каза "Мамо, лелята прическа, не искам повече".
Започнахме мисия по сядане на гърне. Занесох доста чифтове гащички с различни картинки. Тя обича да слага нови дрехи и докато траеше еуфорията от това, че има нещо ново й обясних, че големите каки нямат памперси, имат гащи. Показах й, че аз съм с гащи, но нямам памперс и тя започна да ги облича и съблича без памперс и на всяка смяна сядаше за малко на гърнето. Сложихме едни и се облече, но докато си обуе обувките се напишка. Обясних й защо се е намокрила. На всяко ставане от сън сутрин и следобед я слагах. Единият път седя, стана и се изпишка. Нямахме попадение в гърнето 2та дни. Сега като съвсем се стопли баба й ще я пуска с гащи по двора и ще й предлага по-често гърне пък дано схване връзката.
Иначе е много бърборива. Търчи и си обяснява някакви нейни неща, но си имат смисъл, напр. "Бате Гошо даде много топки на Жана.Тази е малка. Тази голяма. Тази мъничка. Тази тежка". Като се ентусиазира минава и на неин си език, но също толкова бързо и дълго обяснява нещо. Като й се обяснява нещо тя повтаря и накрая потвърждава мхммм много замислено или мдам. След като преди месец забелязах, че знае една книжка с приказка в рима почти наизуст,онази вечер й четох една любима нейна книжка, дето баба й каза, че много често четат. Тя е от една поредица за Марти, а тази конкретната е за Марти и кучето. По принцип тя ляга до мен и си взема една само с картинки и си я разлиства докато аз чета приказката. Обаче аз чета и я чувам, че тя нещо си шепти и реших да пробвам да чета до средата на изречението и да спра. Довърши на всички места, където спрях. Аз останах много изненадана, защото тази книжка няма рима и е доста текст.
По принцип много обича книжки и може да разглежда доста време и да обяснява какво има на картинките. В тази връзка сега мисля да търся някакви книжки от поредици, преди в ТК Макс имаше цели кутии, сега не попаднах и с тях да я привличам да сяда на гърнето. Не знам колко ще има успех или пък ми се иска някакви дребни наградки за попадение, ама не съм много наясно какво да взема.
Като цяло не е много от гальовните деца, но има моменти, в който започва да ни гали, да си притиска нослето в нашите, да ме роши по косата и тогава се разтапям. Изобщо не знам кога от бебето, над което постоянно треперех стана това сладко бърбориво момиченце.
В събота я заведохме за пръв път на фризьор. От предния ден понеже аз бях ходила и съм с доста подкъсена коса й обясних, че ще идем една леля да направи прическа и на нея. Започнала е да се срамува от външни хора. Притихна и от бърборивото човече нямаше и следа. Седя на стола тихо, накъдето й кажехме се обръщаше и общо взето мина кротко. Толкова явно го изживя, че баща й вика ние езика ли й отрязахме. Сигурно 30 минути след като си тръгнахме от салона не гъкна. Като я питах после хубаво ли е било, каза да. Обяснваше "лелята стрига с ножичка, пическа". Баща й взе да й реже ноктите и тя после с ножицата ходи да подстригва растения наоколо. Вечерта като легна обаче ми каза "Мамо, лелята прическа, не искам повече".
Започнахме мисия по сядане на гърне. Занесох доста чифтове гащички с различни картинки. Тя обича да слага нови дрехи и докато траеше еуфорията от това, че има нещо ново й обясних, че големите каки нямат памперси, имат гащи. Показах й, че аз съм с гащи, но нямам памперс и тя започна да ги облича и съблича без памперс и на всяка смяна сядаше за малко на гърнето. Сложихме едни и се облече, но докато си обуе обувките се напишка. Обясних й защо се е намокрила. На всяко ставане от сън сутрин и следобед я слагах. Единият път седя, стана и се изпишка. Нямахме попадение в гърнето 2та дни. Сега като съвсем се стопли баба й ще я пуска с гащи по двора и ще й предлага по-често гърне пък дано схване връзката.

Иначе е много бърборива. Търчи и си обяснява някакви нейни неща, но си имат смисъл, напр. "Бате Гошо даде много топки на Жана.Тази е малка. Тази голяма. Тази мъничка. Тази тежка". Като се ентусиазира минава и на неин си език, но също толкова бързо и дълго обяснява нещо. Като й се обяснява нещо тя повтаря и накрая потвърждава мхммм много замислено или мдам. След като преди месец забелязах, че знае една книжка с приказка в рима почти наизуст,онази вечер й четох една любима нейна книжка, дето баба й каза, че много често четат. Тя е от една поредица за Марти, а тази конкретната е за Марти и кучето. По принцип тя ляга до мен и си взема една само с картинки и си я разлиства докато аз чета приказката. Обаче аз чета и я чувам, че тя нещо си шепти и реших да пробвам да чета до средата на изречението и да спра. Довърши на всички места, където спрях. Аз останах много изненадана, защото тази книжка няма рима и е доста текст.
По принцип много обича книжки и може да разглежда доста време и да обяснява какво има на картинките. В тази връзка сега мисля да търся някакви книжки от поредици, преди в ТК Макс имаше цели кутии, сега не попаднах и с тях да я привличам да сяда на гърнето. Не знам колко ще има успех или пък ми се иска някакви дребни наградки за попадение, ама не съм много наясно какво да взема.
Като цяло не е много от гальовните деца, но има моменти, в който започва да ни гали, да си притиска нослето в нашите, да ме роши по косата и тогава се разтапям. Изобщо не знам кога от бебето, над което постоянно треперех стана това сладко бърбориво момиченце.

Аз като цяло изобщо не съм се фиксирала върху тия неща. Всичко при нея става без напъване, когато тя си е готова. Така беше със захранването, с махането на нощните хранения и сега ще стане. Изобщо не й налагам някакви неща, само защото на някого детето го прави. Единствените ми притеснения бяха да проходи, от там нататък не я следя да е по часовник и си се случват нещата. Е, още ме притеснява, че е по-дребна и изглежда слаба на фона на връстниците, но в крайна сметка нито мога да я разпъна, нито да я надуя, че да й променя мерките. Баща й казва, че е бил най-дребния до 7 клас. Аз бях в средно високите и много кльощавите, но от неядене, а тя яде постоянно и всичко, та да е здрава...
За чисто физическо развитие имах предвид.
Интересно човече е Жана 
добре, че децата не ни се впечатляват на глупостите, че и тях щяхме да побъркаме.
Той още няма 100см, кг е 12.5-13, а и почти на 4год.