Хахахаха и Мис обясняваше скоро на едно съседче какво е скулптура :-))

Значи, всяко момиче се влияе от баща си.Това се проявява на по-късен етап.Моника вече търси одобрението му, той е мъж, инстиктивно тя се хваща за него за разни неща.Вече си имат техните излизания и преживявания.При вас това тепърва предстои.

За времето за теб, за съжаление ще стане към 4,5-5 годишна.Чак тогава започва да се заиграват сами.Моника и сега седи до мен и иска да играе с мен!А аз нещо нямам нерви тия дни.

Бамбук още е във същите филми.
Много ми е смешно, че като играем такива игри си говорим на Вие   на мен много ми се доспива от тези игри, защото все се повтарят.

Аз ги карам да играем board games, ама нещо само домино е на мода.

Когато беше колкото Ж. много обичаше да реди пъзели, ама сега даже има нов от преди 2-3 дни и още не го е наредил.

Като описваш Жана, все едно говориш за дъщерята на съседите ми. Умно, приказливо, в същото време изпитание за нервите на спокойните й родители.

Ще се очовечи, ама иска време! Ще минете през етапа с отговарянето и репченето. Мария например вече вижда, че повече полза има, ако обясни какво, защо и как, а не само да ми се противопоставя. И на мен понякога ми се налага да се обяснявам какво, защо и как правя, ама е "част от играта". Да казвам ли, че не винаги имам търпение да се обяснявам като ученичка?!

Като Али писа в тяхната тема ми дойдоха много неща за споделяне и реших да си ги драсна.

Ревливият предколеден етап приключи общо взето по Коледа. Все си мисля, че е било някакво узряване на нервната система, защото преди него тя се хвърляше с "цяло тяло" както казва един приятел в рева. Сега не е имала кризи скоро, но успява да вентилира, да прехлипа и да се спре преди да достигне до точката на пълна загуба на контрол. Когато иска нещо и не се случва обикновено казва " Не ми обръщай внимание. Аз не ти обръщам внимание в момента.", разтърква си очите, подсмърква и до там. Обяснявам и четем, че е нормално и да е тъжно в някакви моменти, за да знае пък, че не е лошо и да показва и такива емоции,  а не да ги прикрива и трупа в себе си.

За говоренето й роман няма да стигне. Просто все едно си имам голям човек насреща. Понякога ме скъсва с такива фрази, дето в малката уста звучат абсурдно. "Предлагам ти", "предпочитам", "изпитвам трудност", "нуждая се от помощ"... Книгите ги учи с невероятна скорост поне за мен. След 2-3 прочитания знае едно 40% от книжка с много текст и без рима. Понякога "чете", понякога си измисля нова история и си я разказва пак с фрази като "никога, АМА никога" и други смешки. Обича да си измисля и песни, вчера на площадката си пееше "нямам душа"... не слушаме нищо различно от детски песни откъде дойде тая душа...

Помни много и прави асоциации... Миналата седмица на една площадка забеляза на едно момиче ръкавиците с Елза и Ана, но тя не ги беше гледала и не знаеше кои са, просто констатира, че собствените й са с коте, а тези с каки и аз забравих за случая.Тази седмица и двамата с ММ имахме ден дето не се чувствахме добре по различни причини и се наложи да пуснем нещо по-дълго от обикновено. Пуснах Замръзналото кралство, че в HBO набързо не открих друго. Тя гледа, гледа и вика "ааа тия каки са като на онова момиче на ръкавиците".

Обожава да ми помага в кухнята. На НГ ме изуми как схвана на 2рия път как да навие кифличка и направи всички. Сега е голям хит новата игра с пинсети и топчета и е доста по-ловка от мен. Опитва се обаче да хитрува, да си нагласи зара в нейна полза, веднага забелязва като е изтекло моето време за ход...Купихме акварелни боички и много дълго време може да боядисва. Има една книжка с музика, задачи тип хайде да се направим на и някакво животно как скача или как рибите плуват, има и букви и "къде е буквата еди си коя" знае от А до Й без грешка да посочва.

Вече може абсолютно сама да се облече, само понякога ръкавите на блузата замотва и тогава иска помощ. Ходи на гърнето също сама,  сваля/ вдига гащи, бърше се, само за а*о ме вика когато е готова въпреки че един път се беше опитала и това изцяло сама да свърши. 

Обсебена е от идеята за новата си стая и големия "пантамент". Днес сутринта изскочи със следния план "Като идем на големия пантамент искам да има бебе, ама истинско. То майка ми ще ми го роди сигурно". Смесва според мен какво са й говорили баби и околни, но има бая хляб да изяде докато майка й сигурно се навие.