Привет на всички.Вчера ми беше интересен ден.Пътувах до София и умрях от студ.Кой да знае, че ще улуча най-студения ден?Прибрах се трепереща, не си усещах краката.Вечерта излизахме с много близки приятели и малката се разби в един детски кът.Поприказвахме, пихме чаша вино и се почувствах човек.
Днес съм се отдала на домашен мързел.И без това нещо ми е шеметно на главата, не е моята днес просто.
Мисля даже да полегна до Моника и да дремна.

Ина, честита ти кафе машина.Намери си нещо да правиш през дългите студени дни.Просто на човек му трябва хоби, цел, вдъхновение, иначе ще откачи!

Панде, весело изкарване!

Аз пък откакто имам личен лаптоп и книги, никога не скучая. Кефи ме че е лошо времето, оправдание ми е

Стоенето на компютьра ми се струва, че изглежда в очите на другите като изгубено време, а и София не тьрпи да го правя дьлго. За четенето сьм в дупка. Дори книгата, която бях зачела преди да дойда, специално си я бях подбрала за периода (разказва се за една англичанка, която отива в Париж) не можах да я дочета.

Имам няколко важни книги за четене и анотиране, но нямам желание.

Днес си мислих да взема да довьрша филцовите играчки, които започнах, когато Марта беше на 3год. Така и така имам всички необходими материали... Но плетенето е по-лесно и механично.

Инач тази сутрин с майка слизахме до фитнеса д апоходим на пьтеките. На нея й беше много мерак и много се накефи. Благотворно действа. Да може човек и масаж на цяло тяло да има ведньж седмично кьм гимнастиката, ще живее 100 години и в добра форма.

Здравейте!

Днес ми хареса повече тук. Карахме колела и обикаляхме един замък, като от приказките. Утре дано мога да ходя след това си спретнахме Белот вечер, голям смях беше

И все пак тук не ме влече. Мислех си за Ина. Предполагам, че ако живея тук ще се чувствам в златна клетка и аз.

Привет от мен дребният шеф  от няколко вечери се буди през нощта и си лежи буден в леглото 2-3 часа та и аз покрай него

Според мен всяко местене на ново място е с такова усещане, че не принадлежиш, че гледаш отстрани другите и не знаеш дали някога ще свикнеш,  но в един момент се свиква. Отначало всичко е различно, дори продуктите в магазина, жилищата, транспорта, администрацията.

Ние също като дойдохме в Люкса в началото си мислех, че никога няма да свикна и че сме направили огромна грешка. Начинът, по който протича животът беше коренно различен от забързаното ежедневие в София, което имахме и ми се струваше, че наистина никога няма да ми хареса и да свикна. Всичко ми беше непознато, всичко ми беше чужди и далечно. В последсдтвие посвикнах, добихме рутина и полека лека нещата си дойдоха на мястото. После като се роди първото дете съвсем се почувствахме на място. Преди това сякаш гледахме отстрани живота.

Панде, във Вианден ли ходихте? Разгледахте ли града? В самия град също има много интересни места, на които да се отиде.  Също, ако имате възможност да отидете до Мозел е много приятно, мисля, че има и разходки с кораб по реката.

Аз днес бях с потресаващо главоболие и много ме е яд, че почти пропуснах деня. Майка ми излиза с големия на площадката на близкото училище, постояли са на слунчице, после ходиха да пазаруват с ММ и са се разходили, аз стоях с дребния вкъщи на спуснати щори със зверския си главобол. Добре поне, че беб спинкаше, та ме пощади откъм звуково оформление. Накрая излязох за малко с надеждата да ми мине, но уви чак вечерта след масаж на главата и и ибопруфен започна да ме отпуска. Ужасно е да те боли глава, аз имам няколко такива епизода годишно и едва изкарвам деня. Лошото е, че обикновено ме боли по няколко дни, дно този път не е така.

Утре май ще го караме на мързел и волна програма, според настроението на шефовете и моето състояние.

Приятен остатък от уикенда

Цитат на: Alleksia в 24.09.2017 05:06

Според мен всяко местене на ново място е с такова усещане, че не принадлежиш, че гледаш отстрани другите и не знаеш дали някога ще свикнеш,  но в един момент се свиква.

За себе си мога да кажа, че не е така.
Когато отидох в Париж, изпитах чувството, че най-сетне сьм си дошла у дома, че тук принадлежа. Обожавах всичко и бях изпьлнена с безкраен ентусиазьм да попивам всичко, всяка капка. Пьрвите три години ходех по улиците, гледах всичко около себе си и имах чувството, че живея в сьн.

Все още така го усещам този град, обожавам го.

Алексиа през цялото време си мислех че си в ЮК, не в Люксембург 
Инче ама Париж е такъв, необикновен, шарен и аз като се разхождах там не спирах да зяпам, тоя град не спи, кипи от живот, заведенията са пълни, хората пушат, пият през целия ден, просто пасва на твоята хипстърска натура

До човек е, според мен. И до предпочитания и мечти. Имам още един познат в Люкса, той като Ина, се чувства там като в златна клетка.

Здрасти

Алексия, във Вианден бяхме, страхотно е.
Дано вече ти е минала главата.

Аз в София се почувствах като Ина в Париж. За това не се и замислям за други места по принцип. Но парковете в Люксембург много ми харесаха. И Бамбук би ги оценил.

Добро утро на всички.И моя град е София, но по-стечение на обстоятелствата не живея там.Още страдам на моменти за избора си, но прецених че само си тровя живота така и не се наслаждавам на възможностите който ми дава малкия град.Научих се да харесвам разни неща тук и да им се радвам, защото иначе това ме убива емоционално.
Аз днес съм с главоболие.Моя мъж отворил прозореца през нощта, а аз бях с влажна коса.В момента обмислям какви китайски мъчения да му приложа, че да му върна поне малко болката  толкова ми е зле.Имам и много работа и не знам кога пак ще ви навестя.
Хубав ви ден!

Здравейте!
Стискайте палци на моето детенце днес! Ще имаме открит урок, ще играят новите си съчетания. А пък представилите се добре ще ходят на купата в Казан в началото на ноември. Купили сме цветя за треньорката. Подарък за Кари. Ще дойде да ни гледа и най-добрата й приятелка - полуарменката, за която съм ви говорила. Тази треньорка си знае работата. Така хубаво надъхва Кари, че не е истина. Ходи на тренировка 5 пъти в седмицата по 2 часа и хич не се оплаква.Треньорката казва, че е въпрос на чест да научи дадена състезателка. Казва не може да ходя на състезания със слаби гимнастички. Това говори много зле за мен. Занимава се със всяка една поотделно. 

Здравейте!
Минавам само да помоля за едни палци за мм и ще гледам след обяд да се докопам както си трябва до форума, че ми домъчня за вас.

Попътен вятър на всички! Да минават главите и душичките ви да са на място
Ина, при теб според мен е до липса на разговори над ниво "клуб на отчаяните съпруги". Ти си имаше университета в Париж, имаше клиничните случаи. Тук майки попадат в подобни състояния, ако позволят на себе си да се затворят между промоциите на памперсите и пюрета. Първото майчинство ми беше много хубаво - имах себеподобни! Сега обаче още нямам среда по градинките да си общувам с хора с хобита, а от разговори без смисъл нямам нужда.
Имам да дооправям половин сак с багаж, но нещо не бързам. Днес съм го ударила на почивка. Направих разходка, следобед пак

Рат, стискаме!

Али, дано намериш сродна компания.На мен ми беше много трудно.

Аз днес си отвисях, докато чакам да отворят един магазин си напазарувах дънки, да не ме мислите.А магазина дето чаках си е свързан с работата ми.Сагата с прекарването на газ на нашите ми идва в повече, барабар с моите проблеми и дано скоро я разреша, щото...!

Тая газ за бита много я хвалят, ама нещо имам съмнения, че ще стане като с метана при колите. Минаха таксита и градски транспорт на метан и сега метанът е по-скъп от пропан-бутана. При нас не е имало парно никога, та темата с алтернативни варианти на климатик ми е интересна. Има ли разлика с парното като усещане и ниво на топлина?
Сериозно сме се замислили и за инвестиция в соларни панели. Ние сме север-юг и висок етаж, та слънце и светлина да иска човек. Един от преподавателите на ММ пък прави проект с някаква комбинация от соларни панели и определен газ (като агрегатно състояние), но още и той не си го е монтирал у дома. ММ ще прави дипломна работа при него и ще следим нещата от първа ръка.
Днес съм с дънки. Обувам такова нещо за втори път от година насам. Много ми е странно