01.09.2017 13:04
Здравейте!
Честит нов месец, честити първи учебен ден, честити нови начинания, в нови сфери, в нови страни!
Аз обичам есента, но още не е есен, не бързайте да изпращате лятото
Тази година септември ще ми е по-празничен с годишнините от сватбата, направо нямам търпение! Вчера поръчах и табелка за вратата от Чекмедже, но може би няма да успее навреме да пристигне. Още не съм намерила нещо памучно, искаше ми се да е нещо персонализирано, ама май накрая ще е просто хавлия...
Днес на гости ще ни идва брат ми и два ни ще сме само кино и ядене... диетата ми ще замине, ама то и аз ако искам да прокопсам с нея, от време на време трябва да я нарушавам, иначе най-много седмица.
Честит нов месец, честити първи учебен ден, честити нови начинания, в нови сфери, в нови страни!
Аз обичам есента, но още не е есен, не бързайте да изпращате лятото
Тази година септември ще ми е по-празничен с годишнините от сватбата, направо нямам търпение! Вчера поръчах и табелка за вратата от Чекмедже, но може би няма да успее навреме да пристигне. Още не съм намерила нещо памучно, искаше ми се да е нещо персонализирано, ама май накрая ще е просто хавлия...Днес на гости ще ни идва брат ми и два ни ще сме само кино и ядене... диетата ми ще замине, ама то и аз ако искам да прокопсам с нея, от време на време трябва да я нарушавам, иначе най-много седмица.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
виж как добре се разбират.
Ти плака ли на изпращането? 


Бяхме около басейн и падна голямо гонене. Ние с Алекс отидохме в 12ч и 13.30ч се прибрахме да спи. Той пък реши да спи два часа и половина и се върнахме чак, когато тати свърши работа. Втория път бях с подкрепление, че иначе не си е работа на такива събития. Общо взето познавах две мами, които докато се натуткат да дойдат, ние се прибрахме и когато се върнахме стана време те да се прибират. 
Вярно, че монетата има две страни и ние знаем само неговата версия, но ако е така, много жалко. 


! Градината е в ремонт и няма да отвори врати на 01,09, разпределени сме в друга градина, днес има родителска среща та ще разбера какво аджеба става...
Бързо до аптеката, купихме лекарства, казах на майка ми, докато сме до града (буквално за 20 мин отиване и връщане) да го прибере вътре в кашон (то ни е външно иначе). Е, прибрала го тя, ама на тавана и се прибираме ние, него го няма никъде. Повече от час и половина го търсихме навсякъде из къщата, навън, няма и следа. Изплаках си очите, чувствах се толкова безпомощна, защото носехме лекарство и само трябваше да намажем възпалената рана, а то умираше някъде скрито!! Ужасно се разсърдих и на майка ми и на баща ми, че по-рано не бяха предприели нищо и че нямам никакъв авторитет пред тях, когато кажа нещо как да се свърши. Добре че този ден бях планирала да се видя с едни приятелки и малко се поразсеях, иначе цял ден щях да си рева. Вечерта, малко преди да си тръгнем за София, то се появи!! Няма такава радост! Изглежда е имало нужда да си почине и само да му мине, знам ли. Намазахме го с антибиотика, днес ще следят как му е подействал, но вчера си изяде яденето с апетити и после си тича наоколо, все едно нищо не е. Вярно било, че котките имат 9 живота!