Привет!
Аз пък си вкарах автогол с готвенето в почивните дни

НИ2 и неговата М. бяха тук и реших да правя тиквички- талиатели със сос Болонезе Първо да ги избеля /правих ги с белачката за картофи/, после да ги гриловам, после останалото и хвръкнаха 3 часа нон стоп на котлона. Не ми стига това, ами и адана кебап си натресох за другия ден, а после, като така и така бях вмирисана, готвих имамбаялдъ. Последното го правя един път в годината, да ми държи влага

. Накрая М. ми вика:"Блазе ти, ти май много обичаш да готвиш!" Да бе, приритвам чак от удоволствие, отекоха ми краката от стоене права.

Пък те по Бирфест, из Капана, по кафета... Пусти лоши навици от едно време детето да яде домашна храна
Ина, ще видиш, че изобщо няма да ти е мъчно за къщата. Ако хората, свързани с нея не са там, мястото ще придобие съвсем друг смисъл. Макар брат ми да живее в бащината ни къща, като ги няма баба ми, баща ми, чичо ми, братовчедите и съседите, изобщо не ми трепва сърцето като ходя нагости. Само орехът е останал, но и той е окастрен за да не прави сянка на цветята. Обаче като се събрахме 4 приятелки от най- ранното детство, всички спомени оживяха, все едно е било вчера.
Фани, пък ти го жалеше детето, че не било яло нещо кой знае какво като са много

На боб ли го посрещна, нали щяхте от МакДоналдз да взимате?
Наде, сърце на място си вече със старата колежка

То пък бивало да не продължат такава програма

Как да не е мърлява работата на клипа, направо си е "кошмар в кухнята". Тиганът е повече от опасен с това немито гранясало дъно, пък печката и плочките...

. Мъжка работа, готвят, без да мият и чистят след това. Моите момци са същите, така се смазвали домакинските уреди

Хаха, нали съм ви разправяла, как майката на единия съквартирант на НИ2 взела всички съдове, завила ги в едно одеало, метнала ги в пикапа и ги занесла на пароструйка.

Иначе нямали измиване.
На нас с Родния седмицата ни е културна, на три театрални постановки сме, после идват три дни на музеите и разни събития из Капана

.