Цитат на: Marri в 15.09.2017 10:03
Свекърва, много си хубава и авторитетна. 
Най- вече съм млада

Пък и колко коса имаме тримата по главите

За моя първи учебен ден май нямам радостни спомени. Цял ден преди това подвързвахме вкъщи учебници и тетрадки - задължително със зелен картон, етикет в долния десен ъгъл и кръгче на монета от 2лв. бяла хартия в горния ляв. На точни сантиметри от краищата, надписани по точно определен начин

Букварът и читанката бяха минали през двама братовчеди, нямам спомен да сме имали учебник по смятане
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
. Първата ми учителка беше пред пенсия, цялата се тресеше от нерви

. Никога не съм ходила с желание на училище, приемах го като нещо много отговорно и сериозно, пък и не обичам по природа да ме организират и командват.
Боже, ако знаете какво намерих вчера... Две парчета чиста коприна, приготвени за носни кърпи. Имахме си носни кърпи за показване, така започваше всеки учебен ден. Вадиш разгъната носна кърпа /да личи, че е чиста и може да се ползва през деня

, събуваш единия крак и слагаш двете ръце на чина и учителката минава, като на някои гледа и дали са измити ушите. На един Евгени един ден му каза да си събуе и другия крак....е, беше мръсен и го извади пред всички на дъската. Та да се върна на кърпите - в копринените беше абсолютно забранено да си бършем носа /от майка ми/, имахме си други, по- прости

.
Нямаше найлонови или целофанови пликчета, къде ти такива модерни работи, кърпичката старателно се завиваше в амбалажна хартия. В класната стая висеше един разграфен картон и "нередовните" ученици ги записваха там: А.П.№ 3, без домашна, без кърпа, или без тетрадка, ужас

.
Редовно притичваха баби да носят забравени неща. Моята, като бивша учителка и даже директорка на нашата директорка, редовно ме проверяваше на вратата. "Чантата ти трябва да е тръгнала преди теб на училище!" - това ми го повтаряше непрекъснато. После аз поех контрол над чантата на брат ми и той още ме будалка.

И на децата проверявах чантите до четвърти клас, ама тайно.