Честит празник на всички!

Специално да се чувстват поздравени кака Фани, Надето, Цветето и Свекърва.

От снощи и нас ни държи вълнението. Днес има празник в детската градина - пораснахме и ние. Сутринта от три места чух химна. Разходихме се из квартала и навсякъде и много цветно, трепетно, феерично. Майки, деца, баби... Големи емоции са за всички!
Снощи се замислих за едно момиче тук от квартала. Аз съм казвала - гледа я баба й, която е инвалид и не излиза, а майка й и баща й са по света без да полагат особени грижи. Жал ми стана за това дете, защото всички снощи трептяха за празника, а тя живее живот втора употреба. Кой както може им помага. Днес я видях и се усмихнах - и тя беше с нови дрехи, според възможностите.

И тя беше усетила празника.
От моя първи учебен ден помня много неща. Баба ми беше купила роклята от Кюстендил - тъмнолилаво кадифе, с дълги ръкави, с много интересни прорези по тях. Бях с бял чорапогащник. На снимките се вижда как косата ми е още пухеста по детски - тръгнах на 6 години и всички зъби ми бяха още на място. Майка успешно се беше справила да ми направи прическа на фонтан и имах голяма лилава панделка. Наш съсед работеше в Русия и редовно ми насеше ленти, от които майка правеше панделки. Бяхме четири познати деца в един клас - три момичета и едно момче. Майките ни се знаеха още от детската консултация. Снимани сме четиримата как държим раниците си, а носовете ни са повече от сбърчени, защото бяхме облещени срещу слънцето.

Моята раница дядо ми я беше донесъл от Турция и нямаше втора такава

Много е интересно как животът ни завъртя нас четиримата. На другата снимка пък сме с майките. Били са много млади и много накъдрени. Беше топло, даже горещо, както е днешния ден. Скоро не помня да е било толкова топло на днешния ден.
Помня и госпожата ни - с млечнолилава копринена риза и с бяла пола. И тя беше трайно накъдрена.

Доскоро знам, че преподаваше макар и след пенсия.
Първия учебен ден в прогимназията не го помня. Три години учех в това училище. Трудна възраст е било, а и много ни натискаха. Помня отделни учители, големия ни клас, но като цяло остава чувството на умора от учене, шум и първите осъзнати промени от детска в юношеска възраст. В гимназията вече нещата бяха други. Много млада класна имахме - бяхме й първия клас и такъв си останахме и до днес. Виждам я редовно и винаги ме умилява. Обожавам я тази жена

Ох, Мая Новоселска е образ! Комична ми е дори без думи, а само визията е достатъчна. И хем комична, хем трагична

Цитат на: inaxastra в 15.09.2017 13:02
Последното потвьрди хипотезата на Мьрфи, че когато сготвиш патица по пекински, получаваш комплименти за картофеното пюре.
Хехе, да се чуди човек защо толкова зор си е дал
