Ето ме след прегледа. Благодаря ви много за подкрепата, ще ми е нужна ежедневна следващите 4 седмици или колкото издържа. Общо взето пак съм в болница, ама да не почвам от понеделник песимистично, ще пиша в бебешката тема.
Маги, добре дошла след почивката. То май никога не стига.
Сноу, колко дни остават?
Али, много е гадно така като опустеят къщите на баби/дядовци, някак си уюта и светлината си отиват и стават враждебни.

Здравейте и от мен!

Отмених изпита, който ми беше останал, ще го правя някога през семестъра, здраве да е, сега ще си се готвя за сватбата 

Али, много тъжно ми става и на мен като видя такива пустеещи села, макар и да нямам там мое. Но имам надежда, че не винаги ще е така. Даже в последно време хората искат да почиват "по-еко" и "био" та дано да се даде втори живот на селата и малките градчета.

Рат, много ще ти стискаме палци! Ти само мисли положително. Абсолютно съм сигурна, че внушението помага в такива ситуации. Всичко ще бъде наред!

Маги, с тая снимка се разтопих... И на мен ми е винаги малко морето. Дори сега бих си събрала багажа и бих заминала!

Призовавам и аз липсващите ни съфорумки!

Рат, стискай кълки и докъдето я докараш
Кажи сега как е обкръжението, докторът хваща ли око? Ти толкова се гласиш за прегледи, даже се гримираш, че нещо ме съмнява дали нарочно не оставаш в болницата . Стажанти навъртат ли се, сама ли си в стая?
Бубе, еко- то нищо няма да направи . Наливат се пари по неясни критерии, ама една къща село не прави Няма поминък, хората се изнесоха и всичко е на изживяване. Хубави и богати села около Пловдив се затриха, за тези по Родопите да не говорим.

Хахах Свекърва, тя е жена. На Мариола лекарката е  . Ама, така си я харесвам, че все нямам търпение да я видя и мм се смее, че ако не беше жена би се осъмнил. Стажанти няма и слава богу! То само тя и сестрите се занимават с мен. За сега съм сама в стая, ама разместват и до довечера ще ме сменят на друг етаж и сигурно няма повече да съм сама, а така ми се искаше...
На мен винаги ми става тъжно като пътуваме из страната и минем покрай някое изоставено селце, или отида в родното на баба. Села някога китни и кипяли от живот, сега като останали скелети без душа. В на баба селото има училище колкото моята гимназия и от години стои празно, много тягостно ми става като минем покрай него.

Аз винаги се сещам за песента на НЛО - Село мое https://www.youtube.com/watch?v=UDhKiN-Xq9Q

И аз съм от село, но понеже сме много близо до град и не се е обезлюдило. Не искам и да помисля, какво би било някога тук да няма живот!

Свекърва, права си, няма поминък. Нашето поколение не иска да се занимава с земеделие, всеки бяга към столицата. Много е тъжно...

За съжаление нашето, т.е. на баба ми селото е в Хасковския край. Хич не е в цветущ район. Иначе е имало 2 училища, родилен дом на 2 етажа, казарма, дискотека. Не знам дали читалището функционира.
Поминък е имало - кариера, ТКЗС и покрай ЖПто. Сега има някакви фирми, ама колко работят, идея нямам.
Хехе, идва есен и сме леко носталгични. Време е за финала на историята с банята.
Тъкмо щях да питам не беше ли жена докторът на Рат.

Привет! Денят ми започна с една неочаквана среща и с една споделена мисъл на Толстой, цитирам по памет, "Животът е безсмислено нещо". И цял ден ме гложди смислено ли е, безсмислено ли е... със сигурност е тъжно, че дори такъв голям ум не е намерил смисъл. Добре, че аз поне съм на принципа залудо не стой.

Селата изчезват, но България е такова хубаво място, а света е толкова претъпкан, тази пустош е само временна. Някой друг ще ги насели тези прекрасни земи, някой с очи да ги оцени. Въпрос на време е... а сега е пусто, селото на дядо пострада много от земетресението през 1986. С годините цяла улица с къщи изчезна, собствениците първо построиха нови, а "скакалците" минаха и отнесоха всичко - керемиди, греди, тухли, камъните от основите издълбаха дори, вървяха добре тези камъни, строяха се "автентични" каменни дувари в Арбанаси. След това природата довърши започнатото... и там където имаше китни градинки, лехички, цветя в момента има бурени и храсталаци жив плет. Буквално за един мой живот време... а тези къщи са градени с години, хора са живяли там доста по-дълго от колкото мен ме е имало.

Ali, каква е историята с банята? Аз уж редовно чета, ама ей на ... хванахте ме неподготвена.

И аз се замислих дали става въпрос за ремонт на баня или за моите разкази за банята Тогава спрях до технологията на къпането Ако трябва, да изровя линк за припомняне?

Добро утро!
Днеска аз ще сервирам закуската, да ви е сладко и красиво! Аз ще си представям, че наистина закусвам там с любимия, а не ям мюсли в болницата 

Хаха, Рат, кой ли пък наистина закусва така? Ако си на почивка, ще бързаш да свършиш докато не е напекло яко слънцето, ако си на екскурзия, ще търсиш какво да правиш през деня и пак ще бързаш . Да не говорим ако си с деца и ти се мотаят из краката и има опасност да си чукнат главата в острия ръб на тази тежка маса, че ще предпочетеш да ядеш права. На мен ми се вижда доста тясно при това И за какво ще си говориш с любимия? Моят примерно както не яде сладки неща, щеше да ми измрънка света, че няма нищо свястно на масата /пардон, на плочките/
Яж си мюслито и не съжалявай. Аз в момента дъвча листо от индрише с надежда да се подмладя поне с 30 години. В парка косят тревата и ухае приятно, та почти успявам да се настроя, че съм гъсеница и нямам житейски проблеми .
Приятен и ползотворен ден, който каквото има на сърце, да му се случи
Забравих да се похваля. Взех, та спечелих от игра зрънца от кефир. Няма само каката да се перчи с печалби. Ще отида да си ги взема и почвам да ги развъждам. Ако вършат чудесата, които обещават, ще взема и да се отърва от де що имам болежка.

Добро утро!

Рат, мюсли си е супер закуска като за болница!

Свекърва, ти пак голям анализ по картинка си направила 

Кой въобще има такава закуска, когато е с деца?!


Аз си пийвам кафенце, пред компютъра и на отворена врата към терасата(откъдето идва приятен хлад) и ако не гъсеница, се чувствам поне човек.
Тук някакви жеги настанаха тези дни(31 градуса !), та малко ни е в повечко. Добре че сградите са хубаво строени, та до седмица се издържа и без климатик, а то повече от седмица, последователно, почти не се случва да са такива градусите.

П.П И аз с тази баня много се чудех, каква е тази работа.....

Хахаххя, свекърва, уби ме с анализа си на картинката  , хем аз я намерих и не обърнах внимание на плочките. Росто ми хареса идеята за закуска с такава гледка. Любимия го чакам да довтаса с братовчеда ми, преди да отиде да боядисва. Изпроси си болничен, че смените му са такива, че нямаше да може да идва и поне да свърши започнатия ремонт 
Мари, как хубаво звучи само една седмица жега. А аз съм отворила, да се проветрява, че напече ли ще пукна, а не обичам климатик.
Ех, ако можеше поне котката да стои с мене, тя не бърза по задачи. Може да е котка, ама с нея не се чувствам сама и ми е уютно. Добре, че имам мъж иначе щях да съм като ония изкофендрелници с по 200 котки и без приятели.

Цитат на: svekarva в 30.08.2016 08:13

Аз в момента дъвча листо от индрише с надежда да се подмладя поне с 30 години. В парка косят тревата и ухае приятно, та почти успявам да се настроя, че съм гъсеница и нямам житейски проблеми .

направих плочки на корема от смях...

Всички под строй да докладват кой за какъв вид от флората и фауната се възприема днес. Гъсенички, птички, мушката и индришета, много ви здраве от кивито и хубав ден!

Нещо смачкано съм аз или поне увяхнало.Ха добро ви утро.Чувствам се мноого зле, много ми се спи, схавнал ми се е целия врат и основата на главата, а ми предстои гледане с болно дете и работене от в къщи.Да ви кажа ли че ми се иска да си разбия главата в стената

Хубав ден!

Хехе, имах предвид за технологията на общественото къпане. Киви, ти още не се беше завърнала, когато Свекърва ни докара истерични кикоти пред мониторите Особено сравнението на женските гърди с печени чушки ми е още пред очите. Нещо не се сещам как да го потърся, че на баня не излиза, ама може да пробвам със зарзавата в търсачката.
Аз съм пред някакъв много шантав кръстопът в живота си. Лошото е, че съм малко странна - леко хазартна личност. Преценям риска, казвам Хоп и скачам. А сега - хем да ми се иска, хем да не ми стиска. Не знам кой път да поема, а това не е в мой стил. Малко съм се оставила по течението, та съм отвеяна тия дни - да не ми обръщате внимание.
Снощи чух нещо като щурче в едното сандъче с калдаръмчетата. Беше много мило
Пожелавам си само да не съм мокра кокошка днес Вчера нали уж не се очакваха превалявания, а още е кално на места.
Снощи се събрахме на вечеря в нас. Братовчед ми е възмъжал много. Голяма промяна виждам в него. Дребното пък беше много смешно, защото не искаше да яде. Предната вечер се лигави и легна без да е вечеряла. Снощи обаче усетих, че има нещо... А то - срам я било Да ти е мерак да се срамува така - ще има възможност да наредя хубави чаши и чинии без да се чудя коя по-напред ще докопа.
Хайде - успешен ден!