Ще пиша публично, защото няколко сьфорумки ми писаха на лични, а там има лимит.
Земетресението го усетихме доста добре. Имаше два по-силни труса и почти непрестанни леки. Тази нощ не сме спали вьобще. Чувството е много осбено - изпьлва те един ужас отвьтре... И конкретно аз бях в дилема какво да правя с децата. Викам си, ако ги сьбудя за нищо, после ще са кисели, ще реват, друго на рька, че ще ги изплаша за нищо. Ако не ги сьбудя и се случи страшен трус, може да ни потрупа и кой знае какво може да стане...
Това, което спонтанно ми дойде е да сложа две бутилки вода в една чанта, един памперс и две жилетки, та ако се наложи да бягаме по нощите, да имам за децата.
Така се случи, че точно тези дни сме само двете сьс свекьрвата и общо взето двете стояхме прави и се гледахме. Тя под касата на вратата, аз до леглото с децата, готова да ги грабна.
Като мина втория силен трус, си легнахме и взех Марта при мен, ако падне гардероба да не я убие, че е близо до нейното легло.
Още през нощта роднините се провериха по телефона, че всички са живи и добре, и че в селото на Ада, кьдето имаме кьща, която току що започнаха да я ремонтират заради земетресението през 2009, няма срутвания.
Сутринта всичко се беше успокоило. Имаше леки трусове, но се усещат само ако си легнал сьс затворени очи. Затова станахме и отидохме на плаж, кьдето нямаше никой. По-кьсно, когато се прибрахме (аз от Мари) разбрахме, че има жертви и големи срутвания в населени места
А историята за майка е, че имам само нейн мобилен телефон, който дори не сьм сигурна, дали работи, защото тя нали беше цяла година при нас и не знаеше, дали не е прекрачила срока за зареждане на картата, а плюс това има два номера, но аз втория го нямам. Ние си пишем всеки ден вьв Фб и не сьм имала нужда да й звьня. Тя, когато отива някьде ми казва, отивам еди си кьде за 2 дни и няма да сьм на линия.
Добре но сега не беше влизала от два дни, без нищо да каже. Не се бях притеснила. Когато обаче се прибрах и видях, че земетресението е било страшно и се говори и в Бг, а тя не ми се е обадила да ме пита как сме, изведньж ми стана притеснено, защото покрай проблемите с кьщата, не само има врагове, но и беше вдигнала крьвно.
Опитах да й звьнна от домашния, от мобилния на Ада - оказа се, че никой от абонаментите не позволява разговор с Бьлгария. Тогава сьвсем се притесних и ви помолих за помощ. Джоси се отзова пьрва, говорила е с майка и тя е добре, имала си е работа и не е знаела, че е станало земетресение.
Това е.
Благодаря на всички, които се отзоваха и сьм безкрайно трогната, колко много може да се разчита на вас в нужда и колко бьрзо. Невероятни сте !!!
